№ 179
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК - чл. 424, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Същото е образувано по искане на адв. Й. Т. от АК -Сливен, надлежно
упълномощена в настоящото производство от осъдения Р. Л. Н., за възобновяване на
производството по НЧД № 10837/2021 г. по описа на РС-София, отмяна на постановеното
по него определение от 21.12.2021 год. за групиране на наказанията и отмяна на решение
№67/03.02.2024 год., постановено по ВНЧД №1202/2022 год. по описа на СГС, НО, 3-ти
въззивен състав, като делото бъде върнато за ново разглеждане.
В искането се излагат доводи, че определението на РС-София по НЧД
№10837/2021год. е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения. По отношение на съществените процесуални нарушения се сочи,
че в съдебно заседание на 21.12.2021 год., проведено по делото е бил постановен само
диспозитив на определението с предмет чл. 25 от НК, с указване че същото подлежи на
обжалване в 15-дневен срок пред СГС от посочената дата – 21.12.2021 год. Против същото е
постъпила жалба на 30.12.2021 год. Мотивите към определението са изготвени с отделно
определение №299/02.02.2022 год., след постъпване на жалбата и изтичане на указаният
срок за обжалване. Според молителя, това е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като процесуалният закон не предвижда такава възможност, което накърнява
правото му на защита и е основание за възобновяване на наказателното производство по
делото, с отмяна на постановените по същото съдебни актове. На следващо място, са
развити доводи за неправилен анализ на сбраните доказателства по казуса във връзка с
приложението на чл. 25 от НК. Според молителя, е налице по – благоприятно групиране на
наказанията при едно преразглеждане на предходното групиране, извършено с определение
№57/01.07.2016 год. по ЧНД №2399/2015 год. по описа на СГС, без приложението на чл. 24
1
от НК, като осъждането по НОХД №2940/2012 год. по описа на СГС бъде извършено
групиране с осъждането по НОХД №5899/2018 год. по описа на СРС и НОХД №355/2028
год. по описа на РС – Враца, като отделно изтърпи наказанието, наложено му по НОХД
№3323/2018 год. по описа на СРС. Твърди се, че въззивната инстанция е допуснала същото
нарушение като не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и
не е подложила на подробен анализ доказателства и доводите на защитата, а единствено
декларативно е изразил несъгласието си с възраженията в жалбата и в съдебно заседание.
Във връзка с допуснатото процесуално нарушение от районния съд в постановения въззивен
съдебен акт не е даден отговор.
В съдебно заседание пред АС-София, защитникът на осъденото лице Н. – адв. Т.,
поддържа искането по съображенията изложени в същото.
Осъденото лице Н., редовно призован, не се е явил и не е изразил становище по
делото.
Представителят на АП-София оспорва наличието на сочените основания от защитата за
възобновяване на наказателното производство и пледира молбата за възобновяване да бъде
оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал.1,
т.5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348,
ал.1, т.1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал.1 от НПК и разгледано по
същество е основателно.
Производството по НЧД №10837/2021 год. по описа на РС-София е било образувано по
повод Решение №246/13.07.2021 год., постановено по НД за възобновяване №661/2021 год.
по описа на САС, с което е било възобновено производството по НЧД №14514/2020 год. по
описа на СРС и е отменено определение от 01.02.2021 год., постановено по делото, с
връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предмет на производството по НЧД №10837/2021 год. по описа на СРС е искането на
осъдения Р. Н. за определяне на едно общо наказание по НОХД №2940/2012 год. по описа
на СГС и по НОХД № 5899/2018 год. по описа на СРС, а именно в размер на една година и
десет месеца, без приложението на чл. 24 от НК по отношение на групирането, като бъде
зачетено изтърпяното изцяло наказание по НОХД №5899/2018 год. по описа на СРС от една
година и два месеца.
С диспозитива на определение, постановено в с.з. на 21.12.2021 год. по НЧД
№10837/2021 год. по описа на СРС, е определено на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от
НК, едно общо най-тежко наказание по НОХД №3323/2018 год. по описа на СРС, по НОХД
№355/2018 год. по описа на РС – Враца и по НОХД № 5899/2018 год. по описа на СРС, а
именно „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една година/ и 2 /два/ месеца, което осъденият
Н. да търпи при първоначален „Строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и са
приспаднати на осн. чл. 25, ал. 2 от НК изтърпените наказания „лишаване от свобода“, а на
осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 59, ал. 2 от НК и времето през което осъденият е изтърпявал
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и/или „Домашен арест“, както и
фактическото задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК и по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Мотивите на
посоченото определение са изготвени в един много по – късен момент, с отделно
определение №299/02.02.2022 год., в което са изложени съответните съображения, че това е
най-благоприятният начин на групиране на наказанията спрямо осъдения Н., тъй като макар
и да са налице предпоставките за групиране на наказанията по НОХД №5899/18 год. по
2
описа на СРС и НОХД №2940/12 год. по описа на СГС, то тогава биха се образували три
групи, а именно:
Формирана група с определение от 07.01.2016 год. по НЧД По НОХД
№3558/2003год.по описа на СРС, НОХД №6337/2004 год. по описа на СРС, НОХД
№3886/2008 год. по описа на СРС, НОХД №1645/2008 год. по описа на РС – Видин,
по НОХД №22544/2011 год. по описа на СРС и НОХД №1484/2013 год. по описа на
СРС, като се определя едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 5 години и 3 месеца, при първоначален „строг“ режим ;
По НОХД №2940/2012 год. по описа на СГС и НОХД №5899/2018 год. по описа на
СРС, като се определи общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
1 година и 10 месеца при първоначален „строг“ режим;
По НОХД №3323/2018 год. по описа на СРС и НОХД №355/2018 год. по описа на РС
– Враца като се определи едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца при първоначален „строг“ режим.
Според районният съд при определяне на посочените три групи наказания, осъденият
Н. би търпял сбора от тях, който е в размер на 7 години и 7 месеца наказание „Лишаване от
свобода“.
При направеното групиране в определението, съдът приема че осъденият Н. вече е
изтърпял наказанието по формираната група с определение №57/01.07.2016 год. по ЧНД
№2399/2015 год. по описа на СГС, с приложението на чл. 24 от НК в размер на 5 години и 3
месеца и изваждането на наказанието от тази група по НОХД № 2940/2012 год. по описа на
СГС в размер на 1 година и 10 месеца, би довело до изтърпяването им отделно. При това
положение по – благоприятното за осъденият е да бъде извършено групиране по последните
три осъждания, без да бъде преразглеждан въпросът по отношение на предходното
групиране, включващо и наказанието по НОХД № 2940/2012 год. по описа на СГС, тъй като
при тези две групи наказания, би се получило общо наказание в размер на 5 години и 3
месеца „Лишаване от свобода“ и още 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“, или общо
6 години и 5 месеца наказание „Лишаване от свобода“.
Тези изводи са били споделени от въззивната инстанция, която е потвърдила
първоинстенционния акт, без да даде отговор относно допуснатото нарушение във връзка с
постановяване на мотивите на атакуваното определение след постъпването на въззивната
жалба и изтичане срокът на обжалване.
Направените изводи относно твърдения благоприятен вариант за осъденото лице биха
били правилни, при положение че размерът от 5 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“
не е бил определен в производство по чл. 25 от НК по ЧНД №2399/2015 год. по описа на
СГС, с приложението на чл. 24 от НК и след увеличението на най-тежкото наказание от 3
години и 6 месеца с максималният срок от една втора, предвиден в закона. При
преразглеждане на въпросите по чл. 25 от НК и преценката на съвкупностите от наказания,
решаващият съд би следвало да съобрази отново най-тежкото наложено наказание при
определяне на групите и едва след това да прецени приложението на чл. 24 от НК, тъй като
същата в случая е приложена не при определяне на размера на наказанието по конкретно
дело, а след извършено групиране по реда на чл. 25 от НК. Предоставя се отново преценка за
увеличаване или не на наказанието на вече формираната група от наказания и то с до една
втора от определеното общо най-тежко наказание.
При едно ново преразглеждане на вариантите за групиране на наказанията, изцяло в
правомощията на първоинстанционният съд е преценката за приложение на чл. 24 от НК,
размерът, включително и да не бъде увеличаван размерът на наказанието, каквото е и
искането на осъденото лице и което не е намерило отговор в съдебните актове, чиято отмяна
се иска в производството по възобновяване. В предвид на всичко изложено, е налице
неправилно приложение на материалния закон и е налице основание за възобновяване на
3
наказателното производство, което би било отстранимо и от въззивната инстанция, при
положение че не се констатира твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на мотиви при постановяване на определението от 21.12.2021 год. Настоящият съдебен
състав на САС приема, че производството във връзка чл. 25 от НК не позволява едно такова
разделяне при постановяването на мотиви и диспозитив на съдебния акт по чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК, за разлика от изрично предвидената такава възможност по отношение на
присъдата съобразно чл. 308, ал. 2 от НПК, поради което същото се явява и основание
възобновяването на наказателното производство на фаза районен съд, с отмяна на съдебните
актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
По отношение на възраженията, че липсата на конкретизация на сроковете, които
следва да бъдат приспаднати от определеното общо най-тежко наказание, настоящия състав
възприема мотивите на СГС относно това обстоятелство. В определението на районния съд
е посочено основанието на което следва да бъдат приспаднати изтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода“, като размерът на тези периоди на изтърпяване във вид
на мярка за неотклонение, изтърпяване по присъда, фактическо задържане по реда на чл. 64,
ал. 2 от НПК и по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е въпрос на изпълнение на наказанието, което е в
правомощията на прокуратурата и затворническата администрация, които именно
разполагат с най-пълна информация относно тези обстоятелства. В предвид на това, САС не
счита, че липсата на такава конкретизация е съществено процесуално нарушение, водещо на
собствено основание за възобновяване на наказателното производство по делото.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.422, ал.1, т.5 от
НПК, Апелативен съд - София, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД №1202/2022 год. по описа на СГС и НЧД
№10837/2021 год. по описа на Районен съд- София, КАТО
ОТМЕНЯ постановените по тях Решение 67/03.02.2024 год. и Определение от
21.12.2021 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4