№ 111
гр. Севлиево, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20244230101277 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от Р. Р. Д., от гр. Л., жк „М.“, **********, чрез пълномощник
адв. В. И.-К., съдебен адрес гр. Л., ул. ****** 1, против „Хамбергер България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1,
представлявано от управителя Н.Т.П., се твърди, че ищцата работила по трудово
правоотношение с ответника, на пълно работно време и по безсрочен трудов договор,
с месторабота гр. Севлиево, ********* № 1. На 27.11.2023 г. ищцата била на работа с
работно време от 05.30 ч. до 14.00 ч., с почивки от 07.00 до 07.10 ч., от 09.00 до 09.10
ч. и от 12.00 до 12.10 ч. След използване на последната почивка, връщайки се на
работното си място, на входа/изхода на цех „Опаковка“, в резултата на подхлъзване,
ищцата счупила десния си глезен. След инцидента била транспортирана до Центъра за
спешна помощ в гр. Севлиево, след което приета в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов",
където на 28.11.2023 г. й била извършена хирургична операция. След интервенцията
била имобилизирана с гипс и с поставени пластини. На 03.12.2023 г. била изписана от
болничното заведение и на същата дата отново приета, поради болки в десния глезен,
след което изписана на 12.12.2023 г. От 06.02. 2024 г. до 09.02.2024 г. на ищцата било
проведено болнично лечение чрез оперативна интервенция за премахване на метална
остесинтеза. В следствие на случилото се ищцата ползвала продължителен отпуск по
болест, като през периода 27.11.2023 г. до 23.07.2024 г., без прекъсване, били издадени
8 болнични листове. Отделно от това трябвало да посети различни медицински
специалисти. След изтичане на временната неработоспособност, на 23.07.2024 г.
ищцата отново била подложена на операция за отстраняване на втора поставена
1
пластина в глезена. От болничното заведение била изписана на 26.07.2024 г., след
което й били издадени нови болнични листове. Междувременно, с разпореждане №
49/11.12.2023 г. на ТП на НОИ - Габрово, потвърдено с решение № 11/01.03.2024 г. на
Директора на НОИ - Габрово, инцидентът на 27.11.2023 г. бил обявен за трудова
злополука. Вследствие на него ищцата направила редица разходи за лечението,
включително: разходи за заплатени прегледи в размер на 120,70 лв., за лекарства в
размер на 387,06 лв. и за оперативни манипулации в размер на 1196,00 лв., или всичко
1703,76 лв. Във връзка с инцидента ищцата претърпяла и неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и стрес. С уведомление от 30.03.2023 г.
работодателят уведомил ищцата, че основният размер на месечната работна заплата е
1175,00 лв., а стойността на ваучерите за храна 120,00 лв. на месец. Така разликата от
изплащаното обезщетение за отпуск по болест в размер на 80 % от трудовото
възнаграждение до пълния размер на трудовото възнаграждение представлявала
пропуснати от ищцата ползи, които за 10-те месеца, в които не работила, възлизали на
2350,00 лв. за трудовото възнаграждение /20 % от 2350,00 лв. за 10 месеца/ и на
1200,00 лв. - за ваучери за храна /по 120,00 лв. за 10 месеца/.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва: 35
000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 1703,76 лв. - обезщетение за
имуществени вреди и 3550,00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от настъпилата
на 27.11.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху горните суми,
считано от датата на инцидента - 27.11.2023 г. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който не
оспорва, че ищцата е била служител в цех „Опаковка“ на дружеството. Оспорва
размера на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди с аргумент, че
ищцата е допуснала груба небрежност, като не е положила дължима грижа при
придвижването си по време на почивката, след като участъкът, в който се
подхлъзнала, бил обработен със сол и обезопасен, както и поради несъответствие на
претендирания размер с критериите за справедливост. Счита, че с допуснатата груба
небрежност ищцата е съпричинила настъпването на вредите, поради което
обезщетението следва да бъде намалено със 70 %. Оспорва изцяло претенцията за
имуществени вреди, поради недоказаност на причинно-следствената връзка с
представените разходооправдателни документи и настъпилото травматично
увреждане. Счита, че стойността на ваучерите за храна не следва да се включва към
дължимото обезщетение, тъй като не са част от основното трудово възнаграждение и
не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер или
такова според прилаганата система за заплащане на труда.
В производството по делото като трето лице-помагач на страната на ответника е
2
конституирано ЗАД „Алианц България“ АД, което взема становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника, като правят изрично възражение за
причиняване на вредоносния резултат при условията на груба небрежност от страна на
пострадалата. Твърди се, че трудовата злополука е причинена в резултат на
неправилна преценка от страна на ищцата на настилката около входа/изхода в
помещението на цеха. В резултат на тази неправилна преценка ищцата се подхлъзнала
и счупила глезена си. Налице били данни, че участъкът бил изцяло обезопасен и
обработен със сол. В деня на злополуката ищцата била напълно запозната с
метеорологическите условия и състоянието, в което се е намирала настилката
(заледена и хлъзгава с оглед на ниската атмосферна температура в този ден) около
входа/изхода в помещението на цеха, тъй като минала през него при започване на
работа и при предходните две почивки, което предполагало, че следва да се придвижва
с повишено внимание с оглед опазване на здравето си. Въпреки това ищцата
предприела несъобразено движение, поради разсейване или несъобразена скорост,
което довело до падане и причиняване на трудовата злополука. Ищцата действала при
липса на елементарно старание и внимание и поради своята груба небрежност сама се
подхлъзнала и паднала. С това си поведение неспазила предписанията и правилата за
безопасност и охрана на труда и нарушила чл. 34 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, задължаващ работника да се грижи за здравето и
безопасността си. Предвид наличието на груба небрежност и тежестта на
нарушенията, извършени от ищцата, размерът на съпричиняването следвало да бъде
определен на поне 90 %.
Оспорват размера на предявения иск за неимуществени вреди, като изключително
завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Считат, че в процесния случай справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, с оглед възрастта на пострадалата, времетраенето на процеса по
възстановяване на травмата, преживените болки и страдания, е в диапазона между 6
000 лв. - 8 000 лв., който следва да бъде намален с 90 % и да се присъди обезщетение в
размер на не повече от 800 лв.
Оспорват претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана, с
аргумент, че извършените от ищеца разходи не били по необходимост свързани с
преодоляването на последиците от настъпилата злополука и в причинно-следствена
връзка с нея.
Оспорват претенцията за пропуснати ползи, тъй като ответникът заплатил
обезщетение на по-голяма стойност от евентуално дължимото общо трудово
възнаграждение, което би било платено на ищцата през процесния период.
Оспорват претенцията за пропуснати ползи, включваща стойността на ваучерите
3
за храна, с аргумент, че същите не се включват в брутното трудово възнаграждение,
тъй като не са част от основното трудово възнаграждение и не представляват
допълнително възнаграждение с постоянен характер или такова според прилаганата
система за заплащане на труда. Те се възприемали от правната теория и съдебна
практика като елемент на социално-битовото и културно обслужване на персонала,
поради което не се причислявали към дължимите от работодателя възнаграждения или
обезщетения.
Оспорват претенцията по акцесорните искове за законна лихва за забава върху
трите иска. Считат, че неоснователността на съответния главен иск води до
неоснователност на иска за присъждане на законна лихва за забава. Оспорват датата,
от която се претендирала законната лихва за забава.
В становището е посочено, че ищцата не е предявила застрахователна претенция,
основана на процесната трудова злополука и че ЗАД „Алианц България“ АД не е
заплащало обезщетение в полза на ищеца по сключена с ответника Застрахователна
полица № 0142/9/23/071/000011 - задължителна застраховка на работници и служители
за риска „Трудова злополука" от 15.03.2023 г., действаща по време на настъпване на
процесната злополука.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени
доказателства – Допълнително споразумение № 2530/03.12.2021 г. към трудов договор
№ 1839/20.05.2021 г., че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „опаковчик“ на
пълно работно време с безсрочен трудов договор с месторабота гр. Севлиево, ул. „М.“
№ 1.
Видно от доказателствата по делото, на 27.11.2023 г., след използване на
последната почивка между 12:00 и 12:10 ч., връщайки се на работното си място, на
входа/изхода на цех „Опаковка“, ищцата се подхлъзнала и паднала, в резултат на което
получила трамватични увреждания с диагноза: двуглезенно счупване (счупване на
външния и вътрешния глезен) на десния крак; оток и деформация на дясната глезенна
става, ограничени и болезнени движения в ставата.
Във връзка със злополуката е извършена проверка, като констатациите са
обективирани в Протокол № 14/27.11.2023 г. В същия е посочено, че злополуката е
настъпила на 27.11.2023 г., около 12 часа, на вход/изход цех „Опаковка", при връщане
на работника в цеха от почивката в 12:00 -12:30 ч., при подхлъзване е счупен десния
глезен. За настъпилата злополука от ответното дружество е подадена Декларация за
трудова злополука вх. № 5101-07-49/01.12.2023 г. на НОИ. С Разпореждане №
49/11.12.2023 г. на ТП НОИ Габрово злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 2
4
КСО като настъпила по време на обичайния път при отиване или при връщане от
работното място. Не се спори между страните по делото, че разпореждането е
потвърдено с решение № 11/01.03.2024 г. на Директора на НОИ – Габрово.
Представени и приети по делото като писмени доказателства са: декларация от
ищцата Р. Р. Д. от 25.05.2021 г., че е получила полагащите й се лични предпазни
средства, ръкавици, работно облекло и защитни обувки; служебна бележка № 4707 от
25.05.2021 г. за проведен първоначален инструктаж за безопасност и хигиена на труда
и противопожарна охрана на ищцата Р. Д. на 25.05.2021 г., Основни правила на
безопасност и хигиена на труда, утвърдени на 07.10.2019 г. от управителят на
ответното дружество, подписани от ищцата на 25.05.2021 г.; Заповед № 12-ОБЗ/
06.10.2017 г., подписана от ищцата, Инструкции за безопасна работа на опаковъчни
машини, подписани от ищцата; Правила за движение в производствените участъци;
Инструкция за действия при пожар с уредите за пожарогасене; извлечения от Книга за
проведен начален инструктаж, подписана от ищцата на 25.05.2021 г. Книга за проведен
периодичен инструктаж, подписана от ищцата на 04.07.2023 г. и Книгата за проведен
инструктаж на работното място.
Във връзка с оспорването от страна на процесуалния представител на ищцата, че
подписът положен на 25.05.2021 г. в Книгата за проведен инструктаж на работното
място не е на ищцата, е открито производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на
съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице В. Т. И., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като правилно и обосновано, се установява, че
подписът, положен срещу името на Р. Р. Д. на лист 29 /гръб/ от книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, инзвънреден инструктаж/ на фирма "Хамбергер България" ЕООД е
автентичен, изписан чрез химикалка със синя химикална паста и вероятно е изпълнен
от ищцата Р. Р. Д..
Видно от изисканата от „НИМХ - Плевен" справка за метеорологичната
обстановка на 27.11.2023 г. от 05:00 до 13:00 часа в района на гр. Севлиево, през
периода 24-27 ноември 2023 г. страната е била под влияние на средиземноморския
циклон Бетина, свързан с обилни валежи от дъжд и сняг, снегонавявания и натрупване
на значителна снежна покривка. В района на гр. Севлиево валежите от дъжд започват
в 14:00 ч. на 24.11.2023 г. На 25 ноември дъждът преминава в сняг, който продължава
до 10:40 ч. на 26 ноември. От 13:00 ч. на 26 ноември до сутринта на 27 ноември духа
силен западен вятър с пориви 17-20 м/с. Измереното количество на валежа за целия
валежен период е 62 л/кв.м. Снежната покривка на 26 ноември е 23 см., а на 27
ноември е 17 см. Снегът е мокър и тежък и бързо се сляга. На 27.11.2023 г. в района на
гр. Севлиево облачността се разкъсва и намалява. През деня духа слаб до умерен
вятър. Почвата е покрита със сняг. В 14:20 ч. температурата на повърхността па
5
почвата е 2,7°С. Минималната температура на въздуха е минус 2,2°С, а максималната е
7,1°С. В интервала време от 12:00 до 12:30 ч. на 27.11.2023 г. температурата на въздуха
е между 3,3 и 3.7°С.
На въпроси зададени по реда на чл. 176 ГПК ищцата заявява, че на 27.11.2023 г.
денят е бил студен и снеговит. Автобусът, с който пътували работниците от гр. Л. до
гр. Севлиево, закъсал 2 часа на пътя, поради което пристигнали на работа със
закъснение и никой от работниците не се чекирал. От автобуса ищцата отишла направо
на работното си място, без да минава през съблекалнята, която посещавала, за да се
чекира, а не за да се преоблича, тъй като винаги ходела на работа с работното облекло
и предпазните обувки. През почивката в 12:00 часа излязла навън на мястото за
почивка, обособено с пейки под навес. Тъй като й станало студено решила да се
прибере в цеха преди края на почивката. По принцип вървяла по-бавно по пътеката,
тъй като същата не била почистена и представлявала утъпкан от работниците сняг, но
понеже й станало студено, побързала да се прибере. Тръгвайки към работното си
място, след една-две крачки, се подхлъзнала и паднала.
От показанията на свидетелите на ответника - с. Д. и с. И, работещи също в цех
„Опаковка“, се установи, че цехът има два входа/изхода. Идвайки сутринта на
27.11.2023 г. на работа свидетелките видели, че пътеките към входа на цеха били
заледени, непочистени и представлявали “отъпкан сняг на бабунки“. На обяд пътеките
били в същото състояние, непочистени от снега и необработени със сол, пясък или
други препарати от заледяването. През почивката в 12 ч. ищцата била седнала на една
от пейките на мястото за почивка. Тръгвайки към цеха по една от пътеките, се
подхлъзнала и паднала. Свидетелките не могат да потвърдят със сигурност дали
ищцата е била с работните си обувки, но предполагат с голяма степен на сигурност, че
е била с тях, тъй като носенето им на работното място било задължително, в противен
случай работниците били санкционирани.
От приетите по делото епикризи от 03.12.2023 г.; 12.12.2023 г.; 09.02.2024 г.;
26.07.2024 г. на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ – Севлиево; болнични листове на името
на ищцата от: 12.12.2023 г.; 02.01.2024 г.; 02.02.2024 г.; 05.03.2024 г.; 01.04.2024 г.;
02.05.24 г.; 29.05.2024 г.; 24.06.2024 г.; 22.08.2024 г.; 23.08.2024 г.; 22.10.2024 г.;
амбулаторни листове от 11.01.2024 г. - 02.02.2024 г.; 19.02.2024 г. - 26.02.2024 г.;
05.03.2024 г. -01.04.2024 г.; 07.05.2024 г.; 02.05.2024 г.; 20.05.2024 г.; 29.05.2024 г.;
10.06.2024 г.; 24.06.2024 г.; 24.06.2024 г.; 30.07.2024 г.; 23.07.2024 г.; 22.08.2024 г.;
03.09.2024 г.; експертно решение № 180/28.08.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р
Параскев С." Ад - Л., експертно решение № 212/ 20.06.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-
р Параскев С." АД - Л., удостоверение от ДКЦ - 1 за извършен рентген на глезенна
става и рентген на гръбначни прешлени на Р. Д. от 03.09.2024 г., се установява, че
ищцата е претърпяла множество прегледи за проследяване на състоянието,
6
консултации, ЛКК, рехабилитация и медицински интервенции, подробно описани.
Била е в продължителен отпуск по болест без прекъсване за периода от 27.11.2023 г. до
20.11.2024 г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице
д-р Я. К., неоспорено от страните, което съдът кредитира като правилно и обосновано,
както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че при
процесния инцидент на 27.11.2023 г. ищцата е получила двуглезенно счупване
(счупване на външния и вътрешния глезен) на десния крак; със силна болка, оток и
деформация на дясната глезенна става, ограничени и болезнени движения в ставата.
Полученото увреждане е в причинно-следствена връзка с описаната трудова злополука
-подхлъзване и падане на терена. При разместени нестабилни счупвания, какъвто е
настоящият случай, се налага оперативна намеса с метална остеосинтеза.
Възстановяването не е 100%, а варира от много добро до непълно, индивидуално
според случая, поради удебеляване на костта в областта на счупванията (деформации),
фибрози в мястото на увредените меки тъкани, остатъчни контрактури и др. Настъпва
възстановяване, при което се възвръща трудоспособноста, но с различен по степен
дефицит - от съществен до несъществен (незначителни смущения). Само по себе си
това счупване е трайно увреждане (затруднява движението на крайника над 1 месец),
като този период конкретно при разместено двуглезенно счупване с оперативно
лечение е около 2 (понякога 3) месеца на обездвижване с ненатоварване на крака и
около 4-6 месеца раздвижване и възстановяване, с постепенно отхвърляне на
помощните средства. Всяка допълнителна операция за отстраняване на метала,
удължава периода на възстановяване поне с месец. В случая от болничните листи има
данни за 9 месеца продължителна нетрудоспособност и още един допълнителен месец
с основание - преживяната травма. Често поради разкъсвания на връзковия апарат
(може да се диагностицират точно само с ядрено-магнитен резонансно изследване) не
се достигат удовлетворителни резултати - остава странична или ротационна
неустойчивост. Според приложените медицински документи, счупванията
(фрактурите) на ищцата са зараснали - това е било основанието на два етапа да се
извадят металните елементи, което става само след зарастване на костните фрагменти.
Към момента на изготвяне на експертизата не може да се твърди, че ищцата е напълно
клинично здрава, тъй като има оплаквания от моментна нестабилност при повече
натоварване на крайника и несигурност при движение. Нестабилността и накуцването
по-скоро се дължат на процеса на възстановяване и остатъчно явление от счупването.
Динамиката е положителна и състоянието й се подобрява постепенно, но не може да
се даде категорична прогноза дали ще има пълно (100%) възстановяване.
От показанията на свидетелите Д.Д., брат на ищцата и А.Д., неин съжител, се
установява, че след инцидента ищцата е била в болницата в гр. Севлиево повече от 10
дни. Била на легло, придвижвала се с инвалидна количка с чужда помощ, като двамата
7
се редували да я посещават и да й помагат. Оплаквала се от болки, че гипсът много й
тежи и не може да се движи. След като се прибрала в дома си в гр. Л. не можела да се
грижи за себе си. Св. Д. й помагал за всички ежедневни дейности – баня, тоалет и др.
Сутрин палел печката и в почивката се връщал от работа, за да я поддържа, тъй като
ищцата не можела, а било много студено. Ищцата се придвижвала самостоятелно, но
трудно, с помощта две патерици до м. март 2024 г. През този период и след всяка
операция приемала лекарства за обезболяване и антибиотик. Напускала дома си с
чужда помощ само за посещения при лекар. Докато времето било студено не излизала
сама, тъй като се страхувала да не падне. След отстраняване на металните пластини
започнала да се придвижва с помощта на една патерица, но походката й се изкривила,
кракът й отичал при ходене и често изпитвала болки. Чувствала се дискомфортно и
ограничила контактите с познатите си.
От представените фактури № 23336/03.12.2023 г.; № 23403/12.12.2023 г.; №
23825/09.02.2024 г.; № 23351/05.12.2023 г.; № 8350/09.12.2023 г.; № 1910/ 12.12.2023 г.;
№ 2300/09.02.2024 г.; № 10874/04.12.2023 г.; № 2415/28.02.2024 г.; № 25219/26.07.2024
г.; № 3234/26.07.2024 г.; № 769/27.07.2024 г.; № 3870/ 09.09.2024 г., касови бонове и
платежно нареждане, се установява, че ищцата е закупувала лекарства, медикаменти,
медицински изделия, заплащала е прегледи, потребителски такси и изследвания на
обща стойност от 1700,86 лв.
От заключението на съдебно - икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице В. В., неоспорено от страните, което съдът кредитира като правилно и
обосновано, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен
работен месец е в размер на 1500,22 лв., формирано от: 1175,00 лв. - основна заплата;
336,60 лв. - допълнително възнаграждение за трудов стаж; 11,12 лв. - нощен труд и
300,00 лв. - премия заработка.
По издадените във връзка с трудовата злополука болнични листи в периода от
27.11.2023 г. до завеждане на исковата молба на 03.10.2024 г., на ищцата е изплатено
обезщетение за времето от 07.12.2023 г. до 03.10.2024 г. в общ размер от 13578,47 лв.,
подробно описано по месеци.
Размерът на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила в случай, че е
изпълнявала трудовите си задължения през периода от 27.11.2023 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 03.10.2024 г., като се вземат предвид настъпилите
промени в някой от елементите на изчисляване трудовото възнаграждение - получен
коледен бонус м. ноември 2023 г., промяна в основното месечно трудово
възнаграждение от 1175.00 лв. на 1275.00 лв. от 01.04.2024 г., нощен труд от 01.01.2024
г. по 1,40 лв. на час и възнаграждение за прослужено време от 01.06.2024 г. по 1,8 %, е
в общ размер от 12270,43 лв., подробно описано по месеци. Сумата за ваучери за храна
за същия период е в общ размер от 1212,00 лв., подробно описана по месеци.
8
Не е спорно между страните, а и от представеното Експертно решение №
90039/16.01.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Елин Пелин, се установява, че на ищцата е
призната 30 % ТНР за срок от 1 година до 01.01.2026 г. Експертното решение е
обжалвано от ответника в срок пред НЕЛК и към приключване на устните състезания
няма данни да е влязло в сила.
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените
доказателства, че на 15.03.2023 г. работодателят „Хамбергер България“ ЕООД е
сключил със ЗАД „Алианц България“ АД задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска "Трудова злополука", Застрахователна полица №
0142/9/23/071/000011, която е била действаща към момента на увреждането, като
ищцата е от кръга на застрахованите лица. По делото няма данни и не се твърди,
ищцата да е предявила застрахователна претенция във връзка с процесната трудова
злополука и да й е заплатено застрахователно обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно чл. 200, ал. 2 от
КТ работодателят носи имуществена отговорност и когато увреждането е настъпило
по време на почивка, прекарана от служителя в предприятието.
От представеното по делото Допълнително споразумение № 2530/03.12.2021 г.
към трудов договор № 1839/20.05.2021 г. безспорно се установи, че страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала длъжността
„Опаковчик“ с месторабота гр. Севлиево, ул. „М.“ № 1. На 27.11.2023 г., след
използване на последната почивка между 12:00 и 12:10 ч., връщайки се на работното
си място, на входа/изхода на цех „Опаковка“, ищцата се подхлъзнала и паднала, в
резултат на което получила двуглезенно счупване (счупване на външния и вътрешния
глезен) на десния крак; оток и деформация на дясната глезенна става, ограничени и
болезнени движения в ставата. С Разпореждане № 49/11.12.2023 г. на ТП НОИ Габрово
злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО като настъпила по време на
обичайния път при отиване или при връщане от работното място.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
причината за настъпването на трудовата злополука са непочистени от снега и
необработени с подходящи материали срещу заледяване пешеходни пътища на
територията на предприятието от мястото за почивка към работното място на ищцата.
Прибирайки се след почивката ищцата се подхлъзнала на заледен участък, паднала и
9
си счупила десния глезен, което обуславя и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и трудовата злополука.
При така установеното съдът счита, че по делото се установиха предпоставките
за ангажиране на обективната отговорност на работодателя за вреди от трудовата
злополука, като заместващо обезщетение на ищцата за реално причинените й
неимуществени вреди. Принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата
злополука За определяне на справедливия размер за обезщетяване на претърпените
болки и страдания съдът съобрази, че от доказателствата по делото - представената
медицинска документация, заключението на съдебно-медицинската експертиза, както
и от свидетелските показания, се установи, че вследствие от злополуката се е
наложило провеждане на оперативно лечение за поставяне на метална стабилизация и
е имобилизирана с гипс. В последствие е претърпяла още две операции за
отстраняване на метала. Увреждането - разместено двуглезенно счупване с оперативно
лечение е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период над 2 месеца на обездвижване с ненатоварване на крака и около 4-6 месеца
раздвижване и възстановяване, с постепенно отхвърляне на помощните средства.
Всяка допълнителна операция за отстраняване на метала е удължавала периода на
възстановяване поне с месец. Съдът като съобрази болката и страданието, които
ищцата е претърпяла при получаване на травмата, дългия период на интензивни болки,
удължения период на възстановяване, че и към момента има оплаквания от моментна
нестабилност при повече натоварване на крайника и несигурност при движение,
периода на необходимост от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности и
битови нужди, причинените й негативни психически и емоционални изживявания,
определя обезщетение в размер от 30 000 лева, съобразено и с икономическата
обстановка в страната през този период.
Възражението на работодателя за наличие на съпричиняване от страна на ищцата
за настъпване на злополуката е неоснователно. При трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание,
неполагане на грижа, която и най-небрежният би положил в такава обстановка,
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. От
доказателствата не се установява конкретно поведение или действие от страна на
ищцата, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, което да обоснове
извод, че тя не е положила елементарна грижа и проявила груба небрежност в
процесната ситуация.
В тази връзка по делото безспорно се установи, че при влошени метеорологични
10
условия в деня на злополуката и предходните дни, работодателят не е изпълнил
задължението си да изчисти от снега пешеходните пътища, водещи от работното място
на ищцата – цех “Опаковка“ до мястото за почивка, и не само тях, както и да ги
обработи с подходящи препарати против заледяване, за да осигури безопосното
придвижване на работниците. Горното се установява и от показанията на свидетелките
Д. и И., които са категорични, че сутринта на 27.11.2023 г. пътеките към входа на цеха
били заледени и непочистени от снега, като на обяд били в същото състояние. Не били
взети мерки за обезопасяване на заледеното място, като свидетелките не знаят дали
има служители, които да обработват със сол, пясък или други препарати заледените
места. Това се потвърждава и от Протокола за трудова злополука № 14/27.11.2023 г., в
който, като необходими мерки за недопускане на подобни злополуки са посочени:
провеждане на извънреден инструктаж и почистване на заледявания. Без значение е
дали ищцата по време на злополуката е носила защитни работни обувки, доколкото същите
са предназначени за предпазване от подхлъзване на работното място, на закрито и при равна
настилка, а не за предпазване от подхлъзване при движение по заледен и непочистен
участък. Възможността от подхлъзване и падане при движение по заледен участък и със
специално пригодени за това обувки е твърде голяма, поради което поведението на ищцата
не предполага каквато и да е вина у нея при конкретната ситуация. Работодателят сам е
допуснал нарушение на изискванията за безопасност и обезщетението не следва да се
намалява.
Поради изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 30 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв.,
като неоснователен.
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на
работодателя за вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. Поради това лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от датата на злополуката 27.11.2023 г. до
окончателното изплащане
Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Относно претенцията за имуществени вреди:
От представените фактури, касови бонове и платежно нареждане, се установява,
че ищцата е закупувала лекарства, медикаменти, медицински изделия, заплащала е
прегледи, потребителски такси и изследвания, необходими за лечението й на обща
стойност от 1700,86 лв. Поради изложеното искът е основателен и следва да бъде
11
уважен в размер на 1700,86 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до
окончателното изплащане и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
1703,76 лв., като неоснователен и недоказан.
Относно претенциятя за пропуснати ползи:
От заключението на съдебно - икономическа експертиза се установява, че за
времето от 07.12.2023 г. до 03.10.2024 г. на ищцата е изплатено обезщетение за
временна нетрудоспособност в общ размер от 13578,47 лв.
Размерът на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила в случай, че е
изпълнявала трудовите си задължения през периода от 27.11.2023 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 03.10.2024 г. е 12270,43 лв. Сумата за ваучери за храна
за същия период е 1212,00 лв. или общо 13482,43 лв.
Следователно на ищцата е изплатено по-голямо обезщетение за временна
нетрудоспособност от трудовото възнаграждение, което би получила в случай, че е
изпълнявала трудовите си задължения, поради което не е налице пропусната полза и
искът за сумата от 3550,00 лв. следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С исковата молба ищцата е направила искане за присъждане на разноски. В
представения договор за правна защита и съдействие от 12.07.2024 г. е посочено, че
договореното възнаграждение е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
която норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Същевременно в договора е
посочено, че е изплатена в брой сумата от 600 лв. Съгласно представения в съдебно
заседание на 03.04.2024 г. списък на разноските се претендира адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за
всеки иск с вкл. ДДС, като са представени и доказателства за регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА когато адвокатът е оказал безплатна адвокатска
помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от
същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
В случая не е налице фактическия състав на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА, за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата по този ред. Съгласно трайната съдебна практика, за да се уважи искането по
чл. 38, ал. 2 ЗА, следва правната помощ по делото да е осъществявана без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност за насрещната страна за разноски,
12
съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Договарянето на осъществяваната правна помощ
като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който макар да е
уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА, ясно е посочено, че ищцата е изплатила в брой на адвоката сумата от 600
лв. При наличието в писмения договор на данни за уговорено и изплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение по чл. чл. 36, ал. 2 ЗА в размер на 600 лв., искането на
процесуалния й представител адв. К. съдът да й присъди адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗА за всеки иск с вкл. ДДС, е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
При това положение следва да се приеме, че ищцата е сторила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно
представения списък, фактура и преводно нареждане е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 8214,49 лв. с ДДС. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В случая адвокатските възнаграждения са договорени общо, а не за всеки иск. По
делото са предявени три иска, поради което следва да се приеме, че за всеки иск от
страна на ищцата е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а от
страна на ответника 2281,80 лв. без ДДС или 2738,16 лв. с ДДС.
По делото са предявени три иска, съответно за сумите от 35 000,00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди; 1703,76 лв. - обезщетение за имуществени
вреди и 3550,00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди, което е
съобразено с фактическата и правна слажност на делото и е под размера, определен в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
съобразно цената на иска от 35000лв.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение по исковете за обезщетение за имуществени вреди с цена
на иска от 1703,76 лв. и за обезщетение за пропуснати ползи с цена на иска от 3550,00
лв.
При определяне на адвокатско възнаграждение по тези искове, съдът взе предвид
цената им, фактическа и правна сложност на делото, проведените четири съдебни
заседания, в които са изсушани заключенията на три съдебни експертизи и приети
допълнителни доказателства. Поради това съдът смята, че адвокатското
възнаграждение от страна на ответника за всеки един от исковете за обезщетение за
имуществени вреди и за пропуснати ползи следва да бъде намалено от 2738,16 лв. с
13
ДДС на 480 лв. с ДДС за всеки иск.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да й
бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете.
Съобразно уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30000 лв. на ищцата се дължат разноски в размер на 171,43 лв. Съобразно
уважената част от иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1700,86 лв.
на ищцата се дължат разноски в размер на 199,66 лв. С оглед отхвърлянето на иска за
пропуснати ползи на ищцта не се дължат разноски по този иск.
Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 371,09 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът има право на разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете. По иска за неимуществени вреди му се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 391,17 лв. с ДДС, по иска
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 0,82 лв. с ДДС и 480 лв. с ДДС
поради отхвърлянето на иска за пропуснати ползи.
Поради изложеното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника общо
разноски по настоящото дело в размер на 871,99 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено
от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 1268,03 лв., както и разноските за съдебно –
медицинска и почеркова експертизи в общ размер от 1000 лв., изплатени на вещите
лица от бюджета на съда или общо 2268,03 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1, представлявано от управителя Н.Т.П.
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Л., жк „М.“, **********, съдебен
адрес гр. Л., ул. ****** 1, СУМАТА от 30000,00 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 27.11.2023 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката – 27.11.2023 г. до окончателното
14
плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 30000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1, представлявано от управителя Н.Т.П.
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Л., жк „М.“, **********, съдебен
адрес гр. Л., ул. ****** 1, СУМАТА от 1700,86 лв. (хиляда и седемстотин лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.11.2023 г. ведно със законната
лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 200, ал. 1
КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1700,86 лв. до пълния претендиран размер
от 1703,76 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Л., жк „М.“,
**********, съдебен адрес гр. Л., ул. ****** 1, иск против „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1,
представлявано от управителя Н.Т.П., за заплащане на сумата от 3550,00 лв. -
обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудова злополука, настъпила на
27.11.2023 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1, представлявано от управителя Н.Т.П.
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Л., жк „М.“, **********, съдебен
адрес гр. Л., ул. ****** 1, СУМАТА от 371,09 лв. (триста седемдесет и един лева и
девет стотинки) – сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН **********, от гр. Л., жк „М.“, **********, съдебен адрес
гр. Л., ул. ****** 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1,
представлявано от управителя Н.Т.П., СУМАТА от 871,99 лв. (осемстотин седемдесет
и един лева и деветдесет и девет стотинки) – сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1, представлявано от управителя Н.Т.П.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Севлиево СУМАТА от 2268,03 лв. (две
хиляди двеста шестдесет и осем лева и три стотинки) - държавна такса и разноски по
делото, изплатени от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. И.-К., пълномощник на ищцата, за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от
15
Закона за адвокатурата, като неоснователно.
Решението е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна" № 16,
със служебен адрес гр. София, бул. Цар Освободител" № 14, ет. 1, чрез пълномощник
адв. Т. Г. Т. от САК, като трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
16