Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№822/13.11.2019 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №930 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по жалба на Б.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т. Г. К, с посочен по делото адрес, срещу Решение №91/01.07.2019 г., постановено по АНД №371 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.

Касаторът претендира за отмяна на решението като незаконосъобразно и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди, че решението било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че неоснователно съдът пренебрегнал доводите, че при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му, и че не било доказано по надлежния ред извършване на нарушението, за което бил санкциониран. Твърди, че мотивите на НП и констатациите в АУАН не давали основание да се направи категоричен извод в какво се изразявало нарушението, за което бил санкциониран. В обстоятелствената част на НП било прието, че касаторът бил извършил няколко изпълнителни деяния – отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Със съставянето на АУАН обаче на касатора било вменено извършването на нарушение, изразяващо се в това, че е отказал да бъде изпробван за употребата на НУВ с техническото средство и отказал да даде кръвна проба. Твърди се, че отказването на кръвна проба не било равнозначно на неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че посоченото несъответствие между повдигнато с акта обвинение в извършване на нарушение и разширяването предмета на това, за което касаторът бил наказан с НП, винаги се считало за съществено процесуално нарушение, което влечало като последица отмяна на НП. Съдът в нарушение на процесуалните правила игнорирал доказателства и превратно интерпретирал други, доказващи защитната теза на жалбоподателя. Видно било от представения по делото талон за изследване №0027271 от 30.12.2018 г., че талонът не бил връчен на касатора, което било нарушение на чл.6, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В представения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 30.12.2018 г. също не било удостоверено с подпис на касатора, че отказва да се подложи на изследване. От представените писмени доказателства – Заповед за задържане на лице от 30.12.2018 г. с рег.№351 зз-266 и декларация при задържането на касатора в изпълнение на посочената заповед, се опровергавало отразеното в НП, че същият на 30.12.2018 г. около 00,50 часа в гр.Свиленград управлявал посоченото МПС, като при извършената му проверка отказал да бъде изпробван с дрегер за употреба на наркотични вещества. Това било така, тъй като изхождайки от заповедта за задържане, в 00,05 часа на 30.12.2018 г. било ограничено правото на свободно придвижване на касатора, поради което нямало как в 00,50 часа на същата дата да е управлявал МПС.

Ответникът, Група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Свиленград, не ангажира становище по касационната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-0351-001088 от 07.02.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Б.Г.Б. ***, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Наказанието е наложено за това, че като водач на лек автомобил лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено на основание АУАН Д802503/30.12.2018 г., съставен против Б.Г.Б. за това, че на 30.12.2018 г. около 00:50 часа в гр.С., по ул.„Г. Д.” на кръстовището с бул.„Б.“, управлява лек автомобил ………, с рег.№Х …… КВ, собственост на К. М. Б., като при проверката отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Drug Check 3000, ARLF-0361“ за употреба на НУВ. В АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №0027271, водачът отказа кръвна проба.

За да потвърди наказателното постановление Свиленградският районен съд е описал подробно установената от него фактическа обстановка, обсъдил е събраните в производството писмени доказателства и свидетелски показания, и е достигнал до извода, че липсват предпоставки за отмяна на НП на процесуално основание – поради недостатък във формата на акта или допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Приел е за безспорно доказано от обектива и субективна страна извършването на вмененото на касатора административно нарушение, а наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС – за законосъобразно определени.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция (изм.ДВ бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

С цитираната разпоредба алтернативно са обявени за противоправни и наказуеми няколко отделни деяния. За съставомерността на санкционираното деяние – посочено като второто предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто състав на административно нарушение безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП, а освен това се установява по безспорен начин от доказателствата по делото и конкретно от разпита на свидетелите С., А., Д. и Р., които са възприели лично извършването на нарушението.

Обстоятелството, че наказаното лице е имало качеството водач на лек автомобил не е било спорно и също се доказва от показанията на разпитаните свидетели, както и от саморъчно подписаната от Б.Г.Б. декларация, в която заявява, че лично е управлявал автомобила на 30.12.2018 г. около 00.00 часа. В показанията на свид.Р. се съдържат и данни за това, че отказът на водача Б.Б. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици е направен в 00.50 часа на 30.12.2018 г., което съвпада с посочения в АУАН и НП час на извършване на нарушението.

Всички изложени в касационната жалба конкретни възражения са били обсъдени от въззивния съд, който им е дал подробен и мотивиран отговор, споделян изцяло от настоящата инстанция. Правилно е заключението на районния съд, че съдържащото се в АУАН и НП описанието от фактическа и правна страна е достатъчно пълно, подробно и ясно, като не са накърнени правата на наказаното лице да разбере за какво противоправно поведение е санкционирано. Споделя се от настоящата инстанция и становището, че цитирането в НП на по-голяма част от текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП не означава, че водачът е наказан за неизпълнение предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което и всички възражения на касатора, свързани с формата и съдържанието на талона и протокола за медицинско изследване, са без правно значение в случая.

Правилно въз основа на всички събрани доказателства е и заключението на въззивния съд, че към посочения в НП час водачът Б.Г.Б. се е намирал на мястото на извършеното от него ПТП, а не в помещение за задържане, поради което представената Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, от 30.12.2018 г., в която има вписан час 00.05 ч., не опровергава извода за извършен отказ от изпробване с техническо средство на същата дата около 00.50 часа.

Изложените касационни основания, подведени под нормата на чл.348, ал.1, т.1 от НПК са неоснователни. Като е достигнал до извода за осъществено от обективна и субективна страна нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно закона. Решението му е постановено при спазване на процесуалните правила, като конкретни твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не са изложени в касационната жалба, а соченото превратно интерпретиране на доказателства от страна на съда, освен че не се установява по делото, не представлява и основание измежду посочените в чл.348, ал.3 от НПК касационни такива.

Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/01.07.2019 г., постановено по АНД №371 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.   

                                                                     

                          

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                             2.