РЕШЕНИЕ
№ 10408
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110163609 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу А. Е. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС и И. Е. Г. с
ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответниците, че дължат на ищеца разделно при квоти по 1/3 част от сумите: 4215,13 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.01.2020г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г, до окончателното
изплащане на вземането, 1023.84 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
25.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 13,49 лева - главница за периода от
м.03.2019г. до м.01.2020г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,14 лева - лихва за периода от 01.05.2019г. до 25.03.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18797/2022 г.
на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб.№: 111111, ID номер:111111
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
1
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № 111111 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
С възраженията по чл. 414 ГПК ответниците са оспорили дължимостта на
задълженията като погасени по давност
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Е. Г. признава иска и моли да не бъдат
допускани назначените експертизи, като на ищеца бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Е. Г. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 07.04.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Е. Г., С Е. Г. и И. Е. Г. за следните суми:
4215.13 лв. - главница за ТЕ периода от 05.2019г. до 01.2020г., 1023.84 лв. - лихва за периода
15.09.2019г. до 25.03.2022г., а за дялово разпределение - 13.49 лв. - главница за периода от
3.2019г. до 01.2020г., 3.14 лв. - лихва за периода 01.05.2019г. до 25.03.2022г. -Задължение за
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: АДРЕС аб.№ 111111.
С разпореждане от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 18797/2022 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 105.11 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
А. Е. Г. и И. Е. Г. са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като погасено по давност. На
2
ищеца са даддени указания по чл. 414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт зa собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №28, том II, нот.
дело №1111 от 11111 г. , с който ЕАГ е признат за собственик на недвижим имот –
апартамент №111, находящ се в жилищна сграда бл. №111, вх. Е на V етаж в комплекс „ОК“
От представеното Удостоверение Изх. №68-00-1112/14.06.2018 г. на ГИС София се
установява, че стар адрес АДЕРС се отнася за жилищна сграда с идентификатор **********
и настоящ адрес: АДЕРС
С Решение №94982/16.04.2019 г. на СРС, 69-ти състав по гр.д. №59026/2017 г. е
допусната делба на апартамент АДРЕС- самостоятелен обект с идентификатор
**********.111 между А. Е. Г., С Е. Г. и И. Е. Г. при квоти по 1/3.
На 05.02.2020 г. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот
ХХХХХХХХХХХХХХ г. на Нотариус ДТ, А. Е. Г. е продала на И. Е. Г. 1/3 ид.ч. от
апартамент АДРЕС.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в АДЕРС, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ФДР ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 25.09.2002 г. между ФДР“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: АДЕРСпо силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Страните не спорят и, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество
за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на
ответниците.
Представени по делото са общата фактура от 31.07.2020 г. и прогнозните месечни
фактури за процесния период.
Представена от ответницата А. Е. Г. е касова бележка, издадена от „ФИРМА“ ЕАД,
видно от която тя на 25.05.2023 г. е платила всички процесни суми, в т.ч и законната лихва
от датата на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 70.08
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
3
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Не е спорно, а и от представените по делото нотариален акт и делбено съдебно
решение се установява, че ответниците А. Е. Г. и И. Е. Г. са били съсобственици на
топлоснабдения обект при квоти от по 1/3 ид.ч.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за т
исковия период между ищцовото дружество от една страна и между А. Е. Г., С Е. Г. и И. Е.
Г. от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
4
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца „ФИРМА“ ЕАД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не се спори, че в периода от м.03.2019 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на
посочената от ищеца сума. Страните не спорят й, че за процесния период са издадени
фактури от ищцовото дружество за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях
липсва плащане от страна на ответниците.
Така всеки от ответниците дължи на топлопреносното предприятие сумата от 1405.04/
1405.05 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.
01.2020 г. /Разликата от 01 ст. се дължи на закръгляне на сумата след втория знак след
десетичната запетая при изчисляване на дробите и издаване на заповед за изпълнение
именно за тези суми спрямо разделните длъжници/.
От страна на ответниците своевременно- още с възражението по чл. 414 ГПК е
направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 07.04.2022 г./ по аргумент от чл. 422, ал. 1
ГПК/, към този момент са погасени вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
07.04.2019 г., а най-рано изискуемото вземане в процесния случай е настъпило на
14.07.2019 г., т.е. няма погасени по давност суми.
За периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Ищецът има вземане срещу всеки един от двамата ответника за мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 25.03.2022 г. в размер на 341.28 лева.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение в
размер на по 4.50/4.49 лева - главница за периода от м.03.2019г. до м.01.2020 г., не е погасен
по давност и е правилно определен. /Разликата от 01 ст. се дължи на закръгляне на сумата
след втория знак след десетичната запетая при изчисляване на дробите и издаване на
5
заповед за изпълнение именно за тези суми спрямо разделните длъжници/.
Поради настъпилия правопогасяващ юридически факт исковете спрямо А. Е. Христова
следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство.
Без да са установени съдебно, доколкото заповедта за изпълнение не е влязла в сила
ищецът е определил и приел плащане от А. Е. Христова за разноски в размер на 70.08 лева-
държавната такса съответна на дела на двете ответници в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете спрямо И. Е. Г. се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто
размер, възлиза на 70.08 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски – 33.33 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу А. Е. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС искове с
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК
за признаване за установено, че А. Е. Г. дължи на ищеца сумата от 1405.04 лева- главница,
представляваща 1/3 от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019г. - м.01.2020г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, Аб.№: 111111, ID
номер:111111, ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 341.28 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.03.2022г., 4.50 лева
- главница за дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.01.2020г., 1.05 лева-
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 01.05.2019г. до
25.03.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№18797/2022 г. на СРС, 46 състав, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО В РАМКИТЕ НА ПРОЦЕСА
ПЛАЩАНЕ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Е. Г. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1405.05 лева- главница,
представляваща 1/3 от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019г. - м.01.2020г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, Аб.№: 111111, ID
номер:111111, ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 341.28 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.03.2022г., 4.49 лева
- главница за дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.01.2020г., 1.04 лева-
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 01.05.2019г. до
25.03.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№18797/2022 г. на СРС, 46 състав,
6
ОСЪЖДА А. Е. Г. с ЕГН: ********** и И. Е. Г. с ЕГН:**********, да заплатят на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д.
№ 18797/2022 г. на СРС в размер на 33.33 лв., както и за настоящото производство, в размер
на 170.08 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7