РЕШЕНИЕ
№
.....
гр.Плевен,
30,07,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
При секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3117 по описа на съда за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Делото е образувано по
искова молба от „***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния
представител - юрисконсулт ***, против Р.С.Г., ЕГН **********,***, за
признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 3360,75
лева,
представляваща неизплатена главница по сключения между
страните договор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че на
28,12,2016 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№**********, като е закупил и пакет от допълнителни услуги. Твърди
се,
че ответникът е получил разяснения, които са му
дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите му и на финансовото му състояние и
същият е декларирал, че е запознат както с Общите условия на ***, така и че
е получил преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Сочи се, че ответникът
е
поел задължения /чл.8 от Общите условия/ по Договора
за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а
именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по
погасителен план в размер на 96,08 лева и падежна дата
всяко 20-то число на месеца. Излага се, че договорът
за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
подписани при Общи условия, които са неразделна част от договора и
Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги. Твърди, че
общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от
допълнителни услуги е 3458,88 лева. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си, като е
преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава. Твърди
се,
че е извършено само едно плащане на 06,03,2017
г. в размер на 98,80 лева, с което е погасена изцяло първата
погасителна вноска и частично изплатена /в размер на 2,05 лева/ втората вноска.
Твърди
се,
че поради факта, че длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е изпаднал в забава, и съгласно уговореното
и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит, задълженията по договора са обявени за
предсрочно изискуеми преди подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди се, че след
прекратяване на договора, размерът на задължението
на ответника към момента е 3360,75 лева. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че същият има задължение към ищеца в
размер на 3360,75 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите. В с.з., за което е редовно призован, ищеца не изпраща представител.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е
редовно призован по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, ответникът не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 10,07,2018г.
От
приложеното ч.гр.д. №8823/2018г. по описа на Плевенски районен съд се
установява, че на 20.11.2017 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3368,58 лева,
от които 3360,75лева главница и законна лихва за забава от 21.03.2017 г. в
размер на 5,83 лева., както и сумата от 67,33 държавна такса за заповедно
производство и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от неизпълнени задължения на длъжника по
Договор за потребителски кредит №********** от 29.12.2016 г.
От представеният по
делото Договор за потребителски кредит е видно, че същият е сключен в размер по
заявените от ответника параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане
на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. По делото е приложен Стандартен
европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата. От него е
видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит на 28,12,2016 г. От правна страна договорът е съглашение,
което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Съдът приема, че
сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон.
Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на
кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на
ответника Р.С.Г. предполага, че той е прочел
подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена
възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в
срок от 14 дни от сключването му. Няма данни ответникът да е сторил това, като в същото време е направил една вноска по кредита, което плащане играе и ролята
на признание за валидно възникналото кредитно правоотношение между страните.
От
приложения по делото/л.25/ договор за потребителски кредит №********** сключен
на 28.12.2016 г., се установя че
ответника дължи общо 3458,99 лева, от които 2283,48 лева сума по кредит,
1175,40 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
От
приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/л.29/,
е видно че същото е прието и сключено от ответника на 28.12.2016 г.
От
приложените по делото деклрации /л.28/ се установява, че неразделна част от
договора за потребителски кредит са общите условия/л.31/, с които ответника се
е запознал и приел.
От
приложеното по делото кредитно преводно нареждане/л.51/, се установява че на
29.12.2016г. е извършено преводно нареждане в размер на 1300,00
лева на ответника.
От
извлечения по сметка към договор за потребителски кредит №**********, се
установява че е извършено само едно плащане на месечна вноска от ответника на
06.03.2017 г., в размер на 96.08 лева.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 67,10 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер
на 117,33 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.С.Г.,
ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 3360,75 лева главница, по сключен между
страните договор за потребителски кредит №**********/28,12,2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20,11,2017
г., до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8823/2017 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.С.Г., ЕГН
**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски
в исковото производство в размер на 67,10 лева за държавна такса и 100,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.С.Г., ЕГН
**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното
производство /за ДТ и адвокатско/ в размер на 67,33 лева държавна такса и 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: