№ 30
гр. Н., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
Административно наказателно дело № 20243620200467 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: град Н.,
улица „***“ №*, чрез адв. М. М. срещу Наказателно постановление № 24 –
0307 - 000845/24.09.2024 г., издадено от Началника на РУ – Н. при ОДМВР
Шумен, с което на основание чл. 179, ал.6, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, приета за установена от
административнонаказващия орган (АНО). Твърди, че автомобилът му е
минал технически преглед през месец Януари 2024 г., а преди това ТИАТ с
протокол, тъй като автомобилът е американски. Наред с това
актосъставителят проявил неетичност и тенденциозност срещу
жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение не отговаря на изискванията на ЗАНН, като тази
незаконосъобразност е пренесена и в НП. Налице е противоречие в
констативната част на aктa, като едновременно се твърди, че
шумозаглушителната система е изменена и липсва част от нея (крайно гърне)
и че същата е неизправна. Неясно е как е установена тази неизправност, както
и дали това е неизправност по смисъла на чл.10, ал.1 т.10, б. „б“ от ППЗДвП,
което обуславя и невъзможност за упражняване на правото на защита на
жалбоподателя. Наведено е и оплакване, че дори да е налице техническа
неизправност на автомобила относно неговата шумозаглушителна система, то
1
тя не застрашава сигурността на движението. Липсва и констатация относно
въздействието на неизправността върху околната страна, съответно как е
засегната безопасността на превозното средство или да представлява риск за
останалите участници, за да бъде същата значителна. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява
лично и заедно с адв. М., като и двамата поддържат жалбата. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 7763/28.10.2024
г. взема становище, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка
намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на
жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява. Изпраща писмено
становище, с което излага съображения по същество.
Жалбата е подадена от Б. А. Б., спрямо когото е наложено
административно наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 07.10.2024 г., установено от разписка за връчване на препис
от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 18.10.2024 г., поради което 14 - дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.08.2024 г. късните часове, около 23:00 часа, в град Н. на ул.
„***“, жалбоподателят като водач на лек автомобил „***“, рег. № ***, е спрян
до дом №* при движение в посока към ул. „***“. Проверката е породена от
свистенето на гуми и форсиране на двигател, които накарали
актосъставителят и свидетелят да установят техния източник. При проверката
от двамата служители на РУ – Н. Р. В. Т. и К. Б. Б., е установена неизправност
на лекия автомобил, който Б. управлявал. При визуална проверка
техническата неизправност, която е констатирана, е липсата на крайни
шумозаглушителни устройства. Същата е квалифицирана като значителна.
Направен е и видеозапис. Обясненията на жалбоподателя били, че това се
дължало на факта, че автомобилът идвал от САЩ, където тази марка и модел
автомобили били без крайни гърнета.
На място свид. Р. В. Т. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № GA 1147627 от 26.08.2024 г. срещу
жалбоподателя Б. Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Б..
Нарушителят подписал акта и депозирал възражение по него.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни доказателствени средства, писмени доказателства
2
и веществени доказателства по делото.
В показанията си свидетелите Т. и Б. заявяват, че потвърждават
констатациите по съставения АУАН, придобити от непосредствени визуални и
слухови възприятия. Изясняват, че проверката е породена от силен звук и
„ревене на изпускателната уредба“. В хода й се установява, че управляваният
от жалбоподателя лек автомобил „***“, с рег. № *** е с изпускателната уредба
с липсващи две задни крайни гърнета, като има само тръби. Тази констатация
не противоречи на изготвения видеозапис, който е закрепен върху CD, и който
е възпроизведен в съдебно заседание. Към приетите по делото
доказателствени материали е и удостоверение от „***“ ЕООД – дилър на
„***“ за Шумен, Търговище и Разград, от което се установява, че процесният
автомобил е произведен с 2 броя крайни шумозаглушителни гърнета. От
записа се установява, че третият свидетел М. се появява в по-късен момент
след започване на проверката и неговите показания са лишени от пълнота
относно протичането й. От заключението по съдебно автотехническата
експертиза на вещото лице инж. М. по категоричен начин се установява, че
процесният автомобил е без крайни шумозаглушители. Левият и десен краен
шумозаглушител са заместени с тръба, която е заварена при Т – образното
разклонение след заден, основен, носещ мост на автомобила. Заварената тръба
извежда изгорелите газове до техническите ниши при задна броня и завършва
с видими от бронята накрайници. Според заключението на вещото лице при
отсъствието на елементи от изпускателната система на автомобила се
завишава критично нивата на шум от работа на двигателя, завишават се
значително нормите на отделните вредни вещества в атмосферата.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията
на актосъставителя Т. и свидетеля Б., които дават показания относно
обстоятелствата, които непосредствено са възприели. В съдебно заседание и
двамата свидетели Т. и Б. потвърждават, че са оценили неизправността
единствено въз основа на визуален оглед и субективната си преценка за сила
на шума. Съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства
изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.
От справка за Регистрация на МПС, с рег. *** (лист 46 от делото) се
изяснява, че същото представлява лек автомобил от категория М1, с марка и
модел „***“ и е собственост на Ф.А.А..
От Заповед №*2з – 211 от 26.01.2022 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН
и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
На 26.08.2024 г. късните часове, около 23:00 часа, в град Н. на ул.
„***“, жалбоподателят като водач на лек автомобил „***“, рег. № ***, е спрян
до дом №* при движение в посока към ул. „***“. Проверката е породена от
свистенето на гуми и форсиране на двигател, които накарали
актосъставителят и свидетелят да установят техния източник. При проверката
от двамата служители на РУ – Н. Р. В. Т. и К. Б. Б., е установена неизправност
на лекия автомобил, който Б. управлявал. Техническата неизправност, която е
констатирана, е липсата на крайни шумозаглушителни устройства.
3
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, е
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
След анализ на доказателствата се приема, че дадената правна квалификация
кореспондира на установените факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл. 179, ал. 6
от ЗДвП. Под техническа изправност следва да се разбира нормално
функциониране на всички системи на моторното превозно средство (МПС). В
обстоятелствената част на оспореното НП е посочено, че техническата
неизправност в конкретния случай представлява изменена шумозаглушителна
система и липсваща част от нея (крайно гърне) на управлявания от
жалбоподателя Б. лек автомобил. Констатираното от контролните органи
снемане на шумозаглушителите обуславя извод, че нивото на шум на
процесното МПС не съответства на предписаните нормативни стойности,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква „б“ от
Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът е бил
технически неизправен.
Неизправностите според законодателя са незначителни, значителни
или опасни. Легална дефиниция на значителните неизправности се съдържа в
§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, а именно: „значителни неизправности“, включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Още
по-детайлно съдържание на понятието „значителна неизправност“ се съдържа
в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н - 32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно
който, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие
върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху
околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-
значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и степента на
сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Съгласно т. 8.1.1., буква „б“
от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, липсата на
част от системата за намаляване на шума, следва да бъде квалифицирана като
значителна или опасна неизправност на превозното средство.
Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми,
установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа
4
неизправност на управлявания от Б. автомобил, поради което правилно с
процесното наказателно постановление е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически
изправни.
Развитите в жалбата доводи относно необходимостта от измерване с
техническо средство на издавания от автомобила шум са неотносими към
извършването на процесното административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за техническа неизправност, представляваща компрометирана
шумозаглушителната система, поради липсата на крайно гърне, а не за високо
ниво на издавания от автомобила шум, като липсата му представлява
значителна неизправност по т. 8.1.1., б. „б“ от Методиката. В този случай не е
необходимо изрично посочване на степента на въздействие върху околната
среда и измерване на шума. Самата липса на част от системата за намаляване
на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото
на шума (т. 8.1.1., буква „б“ от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т.
72 от ДР на ЗДвП).
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя Б. Б., че
процесното МПС е преминало технически преглед през месец Януари 2024 г.,
доколкото изложеното води единство до извод за това, че към посочената дата
процесният автомобил е бил технически изправен, но по никакъв начин не
доказва изправността му към момента на проверката – 26.08.2024 г.
Подведени под хипотезите на посочените по-горе правни норми,
установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа
неизправност на управлявания от въззивника автомобил, поради което
правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Квалифицирането на констатираната в случая техническа
неизправност като значителна е обусловило налагане на административното
наказание, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което е определено в
изрично регламентирания в посочената санкционна норма фиксиран размер,
поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Според съда, а и очевидно и според АНО, посоченото по-горе
нарушение не следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не се отличава със степен на опасност значително по-ниска
от обичайните нарушения от този вид. Отделен е въпросът, че за нарушения
по ЗДвП нормата на чл. 28 от ЗАНН изобщо не може да намери приложение,
доколкото е налице законодателна забрана в тази насока – чл. 189з от ЗДвП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правило и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и такова следва да й бъде определено съобразно нормата на
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
5
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде в размер на 80 лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Б. А. Б. в полза на ОД
на МВР - Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0307 -
000845/24.09.2024 г., издадено от Началника на РУ – Н. при ОДМВР Шумен, с
което на основание чл. 179, ал.6, т. 2 от ЗДвП на Б. А. Б., ЕГН: **********, с
адрес: град Н., улица „***“ №*, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: град Н., улица „***“
№* да заплати на ОД на МВР - Шумен, сума в размер на 80 лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Шумен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6