Решение по дело №2316/2010 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 600                            21.04.2011 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                         ХХ граждански състав

На седми април                                                   две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Н.Т.   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 2316/2010г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба от С.А.К., ЕГН **********,*** 36А, със съдебен адрес: гр. С., бул. ”Х.Д.” 32, офис 4 – адв. Ч., против ”Ф....” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. ”Я.К.”, Б.Ц.М., ет.1, представлявано от управителя Т.Б.Б., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2150 лева, неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2009г. /за всеки месец по 430 лева/, ведно с обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна вноска за периода от 28.05.2009г. до 06.04.2010г., считано от 28-число на следващия месец до завеждане на исковата молба общо в размер на 150 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се също и заплащане на сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за платен годишен отпуск за 2009г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

               Ищецът твърди в исковата молба, че с ответното дружество е имал сключен трудов договор № 41/27.02.2009г. в периода от 27.02.2009г. до 27.08.2009г., по силата на който е изпълнявал длъжността ”ел. техник”. Договорът бил прекратен поради изтичане на срока на действие. Основното трудово възнаграждение на ищеца било в размер от 550 лева бруто, съответно 430 лева нето. Твърди, че за месеците април, май, юни, юли и август не е получил заплата, въпреки че е престирал труда си. Освен това не е ползвал и 8 дни платен годишен отпуск, като при прекратяване на трудовия договор не му е изплатено обезщетение за него.

               Исковете са с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               По делото не е постъпил отговор от ответника, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК. След завеждане на делото са вписани промени в данните на дружеството в търговския регистър, като към настоящия момент има седалище и адрес на управление гр.С., ул.”З.” 15 и е представлявано от управителя М.Х.Д..

               Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               Безспорно е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен трудов договор № 41/27.02.2009г. Според договора К. е нает на длъжността ”ел. техник” с основно трудово възнаграждение 550 лева и с право на 20 дни основен платен годишен отпуск. Няма спор също, че трудовото правоотношение между страните е съществувало до 27.08.2009г.

               Ищецът е изпратил до работодателя нотариална покана, с която е поискал в едномесечен срок от получаването доброволно да му се заплатят дължимите суми за трудови възнаграждения.

               При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

               Исковете са основателни.

               На първо място, основателен е искът за заплащане на трудовото възнаграждение. Съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение за процесните месеци април, май, юни, юли и август 2009г. Това не е спорно, а и е видно от представения по делото трудов договор, сключен на 27.02.2009г. След като през този период ищецът е бил работник в ответното дружество и реално е престирал работна сила, дължи му се заплащане на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение, което обстоятелство не е доказано, като дори липсват твърдения в тази посока. Следва да се отбележи, че работодателят не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът счита, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения през процесните месеци и за него е възникнало право на трудово възнаграждение.

               Искът се доказва и по размер. Видно от договора, брутното трудово възнаграждение възлиза на 550 лева. В случая ищецът претендира заплащане на нетния размер от 430 лева. Съдът намира така посочения размер за доказан, доколкото ответникът на два пъти е бил задължаван да представи трудовото досие на ищеца и извлечения от ведомостите за заплати. Тези указания не са изпълнени, поради което с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК съдът намира искът за доказан по размер. Следователно следва да се постанови решение, с което работодателят се осъди да заплати на ищеца сумата от общо 2150 лева неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2009г. /за всеки месец по 430 лева/.

               Предвид основателността на претенцията за главницата, основателен е и искът за сумата от 150 лева обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна вноска, считано от 28-число на следващия месец до предявяване на исковата молба, т.е за периода от 28.05.2009г. до 06.04.2010г. Явно е, че работодателят не е изплащал дължимите възнаграждения, поради което е изпаднал в забава за всяко едно от тях. Съдът изчисли размерът на мораторното обезщетение на общо 164.29 лева за посочения период. Този размер е по – висок от претендираната сума от 150 лева, поради което същата следва да бъде присъдена изцяло.

               Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за неползван отпуск. Ищецът има право на 20 дни платен годишен отпуск, следователно при 6-месечен трудов договор размерът на отпуска възлиза на 10 дни. Ищецът претендира, че не е ползвал 8 дни отпуск. Изчислено по реда на чл.177, ал.1 КТ на базата на брутно възнаграждение от 550 лева за 22 работни дни през месеца, обезщетението за неплатен отпуск възлиза според настоящия състав на 200 лева. С исковата молба се търси осъждане на ответника за сумата от 130 лева обезщетение, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.

               С оглед основателността на претенциите за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск трябва да се присъди и законната лихва върху претендираните главници.

               На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за трудовото възнаграждение.

               С оглед изхода на делото работодателят следва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса, която възлиза на 97.20 лева според размера на уважените искове.

               Отново с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 200 лева адвокатско възнаграждение от 200 лева.

               Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА ”Ф....” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”З.” 15, представлявано от управителя М.Х.Д. да заплати на С.А.К., ЕГН **********,*** 36А, със съдебен адрес: гр. С., бул. ”Х.Д.” 32, офис 4 – адв. Ч. сумата от 2150 лева /две хиляди сто и петдесет лева/ неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2009г. /за всеки месец по 430 лева/, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна вноска за трудово възнаграждение, считано от 28-число на следващия месец за периода от 28.05.2009г. до 06.04.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от 2150 лева, считано от завеждане на делото – 06.04.2010г. до окончателното изплащане.  

               ОСЪЖДА ”Ф....” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”З.” 15, представлявано от управителя М.Х.Д. да заплати на С.А.К., ЕГН **********,*** 36А, със съдебен адрес: гр. С., бул. ”Х.Д.” 32, офис 4 – адв. Ч. сумата от 130 лева /сто и тридесет лева/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2009г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 06.04.2010г. до окончателното изплащане. 

               ОСЪЖДА ”Ф....” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”З.” 15, представлявано от управителя М.Х.Д. да заплати на С.А.К., ЕГН **********,*** 36А, със съдебен адрес: гр. С., бул. ”Х.Д.” 32, офис 4 – адв. Ч. сумата от 200 лева /двеста лева/ съдебно – деловодни разноски.

               ОСЪЖДА ”Ф....” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”З.” 15, представлявано от управителя М.Х.Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 97.20 лева /деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/.

               На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Иван Дечев

 

Вярно с оригинала: Н.Т.