Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2371/12.12.2022
г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Борис Михов, разгледа
докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2425, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД НАП - Пловдив, чрез юрк. И., срещу
Решение № 1532/25.07.2022г., постановено по АНД № 3156/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 629615F641409/23.03.2022г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул. *** № 16,
представлявано от В.А. К., на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за
данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Касаторът
счита, че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа
се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни
административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни
административни наказания, поради което процесното НП неправилно е отменено от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване
на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
Ответникът
- „К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалбата е основателна.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД за това, че на 15.12.2021г. при извършена
служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до
14.12.2021г. вкл.) за подаване на справка – декларация за данъчен период
01.11.2021г. - 30.11.2021г., съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е
квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1,
предложение четвърто от същия закон е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 500 лв.
Районен
съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен
закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно по
процесното НП и по НП № 629619-F641405/23.03.2022г.,
с което на „К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция за неподаване в
срок на справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период като
процесния. Посоченото НП е представено в първоинстанционното производство (л.9-12)
от страна директора на ТД на НАП – Пловдив, като по отношение на същото в
решението си РС сочи, че не е влязло в законна сила към датата на постановяване
на съдебния акт. Районният съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно
задължение, а именно да подаде справка – декларация и информация с отчетните
регистри за м.11.2021г. в срок до 14.12.2021г., тъй като според закона тези две
действия се извършват заедно. Съдът е стигнал до извода, че като е разделил на
две вменените на дружеството нарушения, актосъставителят и наказващият орган
неправилно са приложили закона, като са вменили в непълен състав извършеното
деяние на административното нарушение. С тези аргументи РС е приел, че
оспорваното пред него НП е постановено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, според
който за едно нарушение се налага едно наказание и при повече от едно нарушение
се налага отделна санкция за всяко от тях. Отделно от това съдът е приел, че в
случая деянието разкрива белезите на маловажен случай, поради което не е
следвало да се налага имуществена санкция на нарушителя. Районен съд Пловдив е
отменил обжалваното пред него НП като незаконосъобразно и издадено при
допускане на съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението
е неправилно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните
регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Дружеството – ответник по касационната жалба, е
регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото
му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетни регистри за месец 11.2021г.
най-късно до 14.12.2021г., което не е сторено. Административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая на
конкретното нарушение не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя не е малка - повече месец
при налично месечно задължение. Нарушената законова разпоредба е предназначена
да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с
данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява
деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави
на административни нарушения. Търговските дружества поради това и като
осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при
нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на
деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания
към отчетността на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500
лева е определена в минималния размер. Процесното НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Решението на районния съд е
неправилно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора направеното от процесуалния
представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1532/25.07.2022г., постановено по АНД № 3156/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 629615F641409/23.03.2022г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул. *** № 16,
представлявано от В.А. К., на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за
данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„К. КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Раковски, ул. *** № 16, представлявано от В.А. К., да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 160 (сто и шестдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.