Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №4802 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова
молба от Б.К.М. с ЕГН ********** от гр.* против ОД на МВР, в която твърди, че през периода 19.07.2016г. –
18.07.2019г. работи на длъжност „*в
***. Твърди, че осъществява трудовата
си дейност по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от
22,00 часа до 06,00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Ищецът твърди, че
през периода февруари 2016г. до момента са издавани протоколи от ** и графици на **за дежурствата и отчитането на
положения труд при работа на смени. Ищецът твърди, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивките се определят с Наредба на министъра
на *. Твърди, че в процесния период от
01.02.2016г. до 01.02.2019г. е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г., но
в нея няма изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143.
Твърди, че за процесния период е полагал 12 часови дежурства с нощен труд, който е общо 1748 часа и като се
преизчисли с коефициент 1,143 възлиза на 1998 часа, води до извънреден труд от
250 часа. За този
извънреден труд ищецът претендира заплащане на сумата от 1750 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, който оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск, като след приемане на
съдебно-счетоводната експертиза прави искане за изменението му и вместо
първоначлано посочената сума от 1750 лева да се счита предявен за сумата от 1713,32
лева. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове,
поддържа писмения отговор и представя
писмени бележки в този смисъл.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.179,
ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 19.07.2016г.
до 18.07.2019г. ищецът е работил на длъжност „****По делото страните не спорят, а и от
приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал
труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на *се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в *е 8 часа дневно или 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3,
изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 19.07.2016г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в * (обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр.59).
С §4 от Заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в * (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си
след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в * ( в сила от 02.08.2016г.).
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период от 19.07.2016г. до 18.07.2019г. са
действали, както следва:
за периода от 19.07.2016г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
за периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.;
за периода от 02.08.2016г. до 18.07.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Текстовете на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в * е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в * в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
По отношение на представеното с отговора писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (л.11), съдът счита, няма нормативна сила, но
сочи, че са налице противоречиви разбирания относно наличието на извънреден
труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време
(чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл.142, ал.2 КТ работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в * е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, в сила от 01.01.2018г. при сумирано изчисляване на работното време
по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време
за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО,
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от
05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. Следователно
следва да бъдат признати за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При така изложените изменения на нормативната база,
претенциите на ищеца следва да бъдат разделени на периода : от 19.07.2016г. до
01.01.2018г., като за този период липсва изрично законово правило, което да
урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване на нормата
работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ; за периода 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО и за периода от 17.07.2018 г. до 18.07.2019г.
извънредният труд се отчита с превръщане на нощните часове в дневни – по
аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО.
Съдът счита, че за периода от 19.07.2016г. до 01.01.2018г.
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Следва
обаче да се има предвид, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Ето защо съдът намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41
от 2017г.) от НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г.), но не и за
положените за периода от 01.07.2018г. до 17.07.2018г. часове нощен труд
(съобразно график за месец юли 2018г.), тъй като те попадат в отчетния период
от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действа
новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването
на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени
в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се
вземат предвид само за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г., а за остатъка
от исковия период (19.07.2016г. – 01.01.2018г. и 01.07.2018г. – 18.07.2019г.)
същите следва да се вземат предвид.
С оглед изчислението на вещото лице, уточнено в съдебно
заседание, главницата за периода от 01.01.2018г. до 31.06.2018г. е в размер на
266,22 лева. Тази разлика следва да се извади от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд за целия исков период в размер на 1713,32
лева. Получената сума е в размер на 1447,10 лева, до който размер искът се
явява основателен, а за разликата за 1713,22 лева следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
уважената и отхвърлена част на иска. Ищецът е представил договор за правна помощ с
договорено възнаграждение в размер на 500 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като твърди, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Като прецени, че делото е
разгледано в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не се е явил, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано в размер на 349,92 лева. Общо разноските на ищеца са в размер на
489,92 лева, от които 349,92 лева адвокатско възнаграждение и 140 лева
възнаграждение за вещо лице.Съобразно уважената и отхвърлена част на иска, на
ищеца се дължат разноски в размер на 413,81 лева. Разноските на ответника са в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на делото, разноските
на ответника са в размер на 15,53 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 57,88 лв. върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Плевен, Булстат **, с адрес гр.***,
представлявана от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.М. с ЕГН **********
от гр.** на
основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 1447,10 лв. главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 19.07.2016г.-18.07.2019г.
вкл., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата като за разликата до 1713,22 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *, с адрес **, представлявана от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.М. с ЕГН ********** от гр.**,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 398,28 лв. направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *, с адрес гр.*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 57,88 лв., дължимата държавна такса върху уважените
претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: