Решение по дело №209/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 34
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700209
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

15.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

17.02

                                          Година

2021

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Айгюл Шефки

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

 Павлина П.

 

 

Прокурор

Росица Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

209

по описа за

2020

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от К.К.Б. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Д.П., против Решение № 267/06.11.2020 г., постановено по АНД № 959/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на К.К.Б. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 07.07.2020 г. в ***, на ул.„***“, до *** в посока ***, управлявайки личния си лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се от лява пътна лента, продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна табела с посока на движение, отнел предимството на правилно движещия се и с предимство лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, с което създал предпоставка за ПТП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Излага съображения, че от процесните АУАН и НП не ставало ясно кой вид пътна указателна табела е нарушена и каква опасност за пътната обстановка е създадена. Сочи нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която наказанието глоба в размер на 150 лв. се налагало при неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В този смисъл счита, че за ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената норма следвало да е налице неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и кумулативно с това да е създадена непосредствена опасност за движението. В производството пред районния съд не се установило нито кой е пътният знак, който не е бил спазен от касатора, нито как е била застрашена пътната обстановка. Налице било съществено противоречие между показанията на разпитаните свидетели относно релевантните обстоятелства по случая. Сочи, че в действителност Б. се е движел в лява пътна лента и вместо да завие по ул.„***“ е продължил движението си направо по ул.„***“ в лява пътна лента, което не било забранено. Твърди, че практически било невъзможно да отнеме предимството на движещия се в дясна лента лек автомобил, тъй като полицейският автомобил не бил подал за престрояване в лява лента, а съгласно закона изпреварването се извършвало от ляво. В случая нямало и засичане на автомобила, защото в дясната пътна лента имало спрени автомобили.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 267/06.11.2020 г., постановено по АНД № 959/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.П. поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът по касация – началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на К.К.Б. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 07.07.2020 г. в ***, на ул.„***“, до *** в посока ***, управлявайки личния си лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се от лява пътна лента, продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна табела с посока на движение, отнел предимството на правилно движещия се и с предимство лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, с което създал предпоставка за ПТП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочил е, че в конкретния случай жалбоподателят не бил спазил пътна маркировка М1 и е извършил маневра изпреварване, като едновременно с това не спазил и указаните посоки на движение на пътен знак „Указателна табела“ (Ж6), с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на П.К.Б. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължението за участниците в движението, в т.ч. и водачите на ППС, да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 150 лв.

Касационният състав намира за неоснователни доводите, че нарушението не било установено от обективна и субективна страна. Събраните в производството пред районния съд доказателства установяват по категоричен начин, че на 07.07.2020 г. в ***, на ул.„***“, до *** в посока ***, К.К.Б., управлявайки личния си лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се в лявата пътна лента, е продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна табела за посоката на движение, след като е задминал правилно движещия се в дясната лента лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР – Кърджали, е пресякъл непрекъсната линия, навлизайки в дясната лента, непосредствено пред посочения автомобил, с което е отнел предимството му, принуждавайки го да задейства аварийно спирачната система на превозното средство, за да избегне сблъсък, с което е създал предпоставка за ПТП. Горното се доказва както от представените и приети писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите Б. Д., С. Ш. и Я. П., които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи. В тази връзка, наличието на пътна маркировка М1, поставена на процесния пътен участък, се доказва както от свидетелските показания и АУАН, така и от представения от жалбоподателя снимков материал. Липсва съмнение относно факта, че на релевантната дата и място е имало поставена маркировка от горепосочения вид, поради което касаторът, намирайки се в лявата пътна лента е следвало да продължи движението си по ул.„***“, а не да навлиза в дясната лента, за да продължи по ул.„***“, с което от една страна e нарушил забраната за пресичане на непрекъсната линия (М1), въведена с нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, а от друга е създал непосредствена опасност за движението - настъпването на ПТП. Предприетата от Б. маневра по навлизане в другата лента за движение е била рязка и внезапна, с което именно е създадена опасността от настъпването на ПТП с оглед пресичането на пътя на правилно движещия се лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, водачът на който, за да избегне сблъсък е следвало да задейства също така внезапно спирачките на превозното средство. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С. Р. и Я. П., които са очевидци на действията на касатора и са се намирали в полицейския автомобил.

Безспорно е, че в АУАН и НП липсва описание на конкретната указателна табела, която не е била спазена от Б., което обаче според касационния съд не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита и явяващо се основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, се установява, че се касае за табела, указваща броя на пътните ленти и посоките за движение по тях, т.е. пътен знак със специално предписание от група „Д“ по смисъла на раздел V от ППЗДвП, който пътен знак е бил показан на касатора след спирането му от контролните органи. Предвид това и горепосоченото, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП се явява осъществено с неспазването на забраната за застъпване и пресичане на пътна маркировка М1, то в конкретния случай е налице установено по безспорен начин нарушение на ЗДвП от страна на К.К.Б., поради което ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се явява законосъобразно.

В заключение АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на К.К.Б. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/06.11.2020 г., постановено по АНД № 959/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.