Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
15.03.2021 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
17.02 |
Година |
2021 |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В открито
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Членове |
Айгюл
Шефки Мария
Божкова |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Секретар |
Павлина П. |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Прокурор |
Росица
Георгиева |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
КАН |
дело
номер |
209 |
по
описа за |
2020 |
година. |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от К.К.Б. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Д.П., против Решение № 267/06.11.2020 г., постановено
по АНД № 959/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г., издадено
от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на К.К.Б.
от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 07.07.2020
г. в ***, на ул.„***“, до *** в посока ***, управлявайки личния си лек
автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се от лява пътна лента,
продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна табела
с посока на движение, отнел предимството на правилно движещия се и с предимство
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост
на ОДМВР – Кърджали, с което създал предпоставка за ПТП.
Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали
е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Излага съображения, че от процесните
АУАН и НП не ставало ясно кой вид пътна указателна табела е нарушена и каква
опасност за пътната обстановка е създадена. Сочи нормата на чл. 179, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, съгласно която наказанието глоба в размер на 150 лв. се налагало при
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. В този смисъл счита, че за ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената
норма следвало да е налице неспазване на предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и кумулативно с това да е създадена непосредствена опасност
за движението. В производството пред районния съд не се установило нито кой е
пътният знак, който не е бил спазен от касатора, нито
как е била застрашена пътната обстановка. Налице било съществено противоречие
между показанията на разпитаните свидетели относно релевантните обстоятелства
по случая. Сочи, че в действителност Б. се е движел в лява пътна лента и вместо
да завие по ул.„***“ е продължил движението си направо по ул.„***“ в лява пътна
лента, което не било забранено. Твърди, че практически било невъзможно да
отнеме предимството на движещия се в дясна лента лек автомобил, тъй като
полицейският автомобил не бил подал за престрояване в лява лента, а съгласно
закона изпреварването се извършвало от ляво. В случая нямало и засичане на
автомобила, защото в дясната пътна лента имало спрени автомобили.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който
да отмени Решение № 267/06.11.2020 г., постановено по АНД № 959/2020 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с
което да отмени Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали.
В съдебно заседание чрез адв.П.
поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Ответникът по
касация – началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г.,
оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд
- Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че
административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата
касационни основание не са налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилност на
обжалваното решение, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил
Наказателно постановление № 20-1947-000404/23.07.2020 г., издадено от началник
РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на К.К.Б. от *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 07.07.2020
г. в ***, на ул.„***“, до *** в посока ***, управлявайки личния си лек
автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се от лява пътна лента,
продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна табела
с посока на движение, отнел предимството на правилно движещия се и с предимство
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост
на ОДМВР – Кърджали, с което създал предпоставка за ПТП.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към
състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено
и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се
установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на
посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочил
е, че в конкретния случай жалбоподателят не бил спазил пътна маркировка М1 и е
извършил маневра изпреварване, като едновременно с това не спазил и указаните
посоки на движение на пътен знак „Указателна табела“ (Ж6), с което е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Налице било съответствие между обстоятелствата на
описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като
нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на пълномощника на П.К.Б. от ***, са неоснователни и релевираното
отменително основание не е налице. В тази връзка като
е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и
субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката
на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение.
Касационният съдебен състав споделя
изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда
задължението за участниците в движението, в т.ч. и водачите на ППС, да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се
наказва с глоба в размер на 150 лв.
Касационният състав намира за неоснователни
доводите, че нарушението не било установено от обективна и субективна страна.
Събраните в производството пред районния съд доказателства установяват по
категоричен начин, че на 07.07.2020 г. в ***, на ул.„***“,
до *** в посока ***, К.К.Б., управлявайки личния си
лек автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, движейки се в лявата пътна лента,
е продължил направо, като при наличие на пътна маркировка М1 и указателна
табела за посоката на движение, след като е задминал правилно движещия се в
дясната лента лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***,
собственост на ОДМВР – Кърджали, е пресякъл непрекъсната линия, навлизайки в
дясната лента, непосредствено пред посочения автомобил, с което е отнел предимството
му, принуждавайки го да задейства аварийно спирачната система на превозното
средство, за да избегне сблъсък, с което е създал предпоставка за ПТП. Горното
се доказва както от представените и приети писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите Б. Д., С. Ш. и Я. П., които са еднопосочни и взаимно
кореспондиращи. В тази връзка, наличието на пътна маркировка М1, поставена на процесния пътен участък, се доказва както от свидетелските
показания и АУАН, така и от представения от жалбоподателя снимков материал.
Липсва съмнение относно факта, че на релевантната дата и място е имало
поставена маркировка от горепосочения вид, поради което касаторът,
намирайки се в лявата пътна лента е следвало да продължи движението си по ул.„***“,
а не да навлиза в дясната лента, за да продължи по ул.„***“, с което от една
страна e нарушил забраната за пресичане на непрекъсната линия (М1), въведена с
нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, а от друга е
създал непосредствена опасност за движението - настъпването на ПТП. Предприетата
от Б. маневра по навлизане в другата лента за движение е била рязка и внезапна,
с което именно е създадена опасността от настъпването на ПТП с оглед
пресичането на пътя на правилно движещия се лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, водачът на който, за да избегне
сблъсък е следвало да задейства също така внезапно спирачките на превозното
средство. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите С. Р.
и Я. П., които са очевидци на действията на касатора
и са се намирали в полицейския автомобил.
Безспорно е, че в АУАН и НП липсва описание на
конкретната указателна табела, която не е била спазена от Б., което обаче
според касационния съд не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо
до нарушаване правото на защита и явяващо се основание за отмяната на
атакуваното наказателно постановление. От показанията на разпитаните пред
районния съд свидетели, се установява, че се касае за табела, указваща броя на
пътните ленти и посоките за движение по тях, т.е. пътен знак със специално
предписание от група „Д“ по смисъла на раздел V от ППЗДвП, който
пътен знак е бил показан на касатора след спирането
му от контролните органи. Предвид това и горепосоченото, че нарушението по чл.
6, т. 1 от ЗДвП се явява осъществено с неспазването на забраната за застъпване
и пресичане на пътна маркировка М1, то в конкретния случай е налице установено
по безспорен начин нарушение на ЗДвП от страна на К.К.Б.,
поради което ангажирането на административнонаказателната
му отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се явява законосъобразно.
В заключение АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съгласно приложените към първоинстанционното
дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с
която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба от пълномощника на К.К.Б.
за неоснователна,
поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали,
като законосъобразно,
респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във
връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/06.11.2020 г., постановено по АНД № 959/2020 г. по описа
на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.