№ 16686
гр. ***, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110103770 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от “***” ЕАД
против В. П. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по
заповед за изпълнение от 01.07.2022 г. по гр. д. № 28246/2022 г. по описа на
СРС, 66 състав, а именно: сумите 2 456,60 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 417,49 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г.
до 19.04.2022 г., 23,94 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,22 лева
- мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 19.04.2022 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не спори,
че за претендирания период, процесния имот бил топлоснабден. Твърди, че не
е собственик на недвижимия имот, тъй като през 2008г. го прехвърлил на
децата си преди исковия период и въпреки че си е запазил правото на
ползване няма ключ от имота; не го е обитавал в исковия период. Сочи, че
синът му е подал заявление- декларация за откриване на партида. Позовава се
на давност.
В проведеното по делото о. с. з. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба, моли съда да уважи предявения иск, за което
развива подробни съображения и да му присъди разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В проведеното по делото о. с. з. ответникът не се явява, представлява се
от адв. И., който моли да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и
1
недоказан. Претендира разноски, не представя списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
22.12.2008 г., № 140, том BII, дело № 328, по описа за 2008 г. на нотариус при
СРС се установява, че ответникът В. П. И. и М.Р. И.а дарили на децата си С.
В.ова И.а, П. В.ов И. и Л. В.ов И. топлоснабдения имот, като ответникът В. П.
И. си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
последния.
С молба-декларация № ОП-3449/ 15.11.2011 г. до председателя на
управителния съвет на ищеца „***“ ЕАД П. В.ов И. е заявил желание на
негово име, за процесния имот да бъде открита партида.
От представените от „***“ АД документи се установява, че като абонат
на ищеца с № *** се води лицето П. В.ов И.. Същото обстоятелство се
установява и от приложените по делото съобщения към фактури, издадени от
ищеца (л.19-23).
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки
(юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения
период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е
възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на
ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за
основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията
си към ищеца.
Настоящият състав намира, че първата предпоставка, обуславяща
основателността на предявеният иск не е налице.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. -
ДВ, бр. 74 от 2006 год.), „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
2
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма
не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр.
54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Действително от представения по делото нотариален акт се установи,
че ответникът си е запазил правото на ползване върху топлоснабдения имот. В
същото време обаче ищецът претендира, че същият е потребител на ТЕ в
качеството му на собственик, а собственици са С. В.ова И.а, Л. В.ов И. и П.
В.ов И., като последният фигурира и като титуляр на партидата на процесния
имот с абонатен № *** както при ищеца, така и при фирмата за дялово
разпределение. Партидата на името на П. В.ов И. е открита по негово изрично
писмено искане.
При това положение настоящият съдебен състав приема за
неустановено по делото, че ответникът е страна по облигационното
правоотношение с ищеца, възникнало от договор за доставка на ТЕ за битови
нужди, респ. че същият е материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове.
Ето защо исковата претенция по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150
от ЗЕ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има единствено ответникът в производството пред първата
инстанция.
Предвид направеното възражение за прекомерност от въззивната
3
страна, настоящият съдебен състав счита последното за неоснователно
поради следните съображения.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от
15.03.2023г., от който е видно, че заплатеният адвокатски хонорар от
ответната страна е в размер на 1100 лв. Съобразявайки материалния интерес
по делото в размер на 2902,25 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва извод, че при интерес от 1000 до 10000 лв.
адвокатското възнаграждение се формира по следния начин - 400 лв. + 10 %
за горницата над 1000 лв. Горницата над 1000 лв. възлиза в размер на 1902,25
лв., което умножено по 10% възлиза на 190,25 лв. Сумата от 400 лв. събрана
със сумата от 190,25 възлиза общо на 590,25 лв., която представлява
минималното адвокатско възнаграждение, предвидена съгласно Наредбата №
1 от 9 юли 2004 г. за заплащане за адвокатски хонорар по такъв материален
интерес.
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе
предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и
правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от
страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на
казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на
колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са
събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай са предявени кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като производството е
приключило в едно съдебно заседание. По делото не са събирани нови
доказателства и не са установявани нови обстоятелства. Материалният
интерес по делото не е висок, възлизащ общо на 2902,25 лв.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че действително заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение от 1100 лв. не е прекомерен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 1100 лева с ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу В. П. И., ЕГН **********, с адрес: ***“ ***,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение от 01.07.2022 г.
по гр. д. № 28246/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, а именно: сумите 2
456,60 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
4
за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период
от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 417,49 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., 23,94 лева - главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 4,22 лева - мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до
19.04.2022 г
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на В. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ***“ ***, сумата от 1100 лв. с вкл. ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5