Определение по дело №1481/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10773
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20221110101481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10773
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110101481 по описа за 2022 година
Председателят на 25-ти състав на Софийски районен съд, в закрито заседание на
27.02.2022г., като разгледа гр. дело №1481/2022г. и като съобрази Определение № 40
от 12.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4870/2022 г., III г. о., ГК, с което се разяснява
приложеното поле на чл.2в ЗОДОВ, тогава когато страната се позовава на нарушения
на ХОПЕС и ЕКПЧОС, споделя даденото разрешение с посочения съдебен акт. Видно
от исковата молба се посочва, че Прокуратурата на Република България е нанесла на
ищеца неимуществени вреди с действията си по постановяване на отказ да му бъде
прекъснато изпълнението на присъдата по НЧХД №247/2011г. по пописа на ОС-
Благоевград, като така е лишен от възможността да се ползва от стоматологично
лечение. Настоящия състав намира, че при така изложената от ищеца фактическа
обстановка, не са посочени никакви фактически твърдения, които да сочат на
предявяване на иск по реда на чл.2в ЗОДОВ. Ищецът се е ограничил само да извършва
правна квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения,
които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, така заявения иск е
недопустим. ХОПЕС ще се прилага в случай, че ПРБ при произнасянето си е прилагал
съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза ПРБ е била сезирана с искане за даване
на разрешение за прекъсване изтърпяването на наказания за подлагане на
стоматологично лечение. Видно е, че ПРБ е прилагала норми от вътрешното право, а
не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага съгласно чл. 51 ХОПЕС.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на
чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което
ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно,
доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана
и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС.
Доколкото липсват фактически твърдения, които да сочат на предявен иск с
1
правно основание чл.2в ЗОДОВ, с Разпореждане №26718 от 27.02.2023г. на ищеца е
указано да посочи дали поддържа иск по посочения ред, като ако поддържа да изложи
фактически твърдения, а не позоваване на правни норми, които да сочат на иск за
вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като се
има предвид, че ако дейността на ПРБ може да се подведе под правна норма, за която
съществува вътрешна правна уредба, правото на ЕС може да се прилага пряко само ако
тази норма е приложена в нарушение на правна норма на ЕС, която не е транспонирана
във вътрешното законодателство.
С молба от 15.03.2023г. назначения адвокат за предоставяне на правна помощ
под формата на процесуално представителство на ищеца Б. Н. С. изрично заявява, че
поддържа иск по реда на чл.2в ЗОДОВ, но не излага твърдения, които да сочат на
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В молбата отново
е посочено, че ПРБ е постановила незаконосъобразен отказ да прекъсне присъдата на
Б. С. и така му е нанесла неимуществени вреди.
В случая се твърди дейност на ПРБ, която е регламентирана с правна норма, за
която съществува вътрешна правна уредба, а искът по чл.2в ЗОДОВ се прилага само в
случаите, когато се прилага не вътрешноправна норма, а директно правото на ЕС или в
случаите когато вътрешна норма е приложена в нарушение на правна норма на ЕС,
която не е транспонирана във вътрешното законодателство.
Поради изложеното, на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстранена
нередовност - непълнота на обстоятелствената част на исковата молба и поради
липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в
ЗОДОВ, което сочи на предявяване на недопустим иск по реда на сочената правна
норма, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№5467/13.01.2022г. по описа на СРС по която е
образувано гр.д.№1481/2022г. по описа на СРС, 25 с-в, с която Б. Н. С. предявява иск
по реда на чл.2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от противоправно деяние на Прокуратурата на Република България и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1481/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав, като недопустимо.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на назначения адвокат за предоставяне
на правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца Б. Н. С..
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3