Решение по дело №139/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 27
Дата: 6 март 2025 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20234400900139
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Търговско дело
№ 20234400900139 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от Р. С. П. чрез адв.
В. Н. срещу ЗК „***“ АД и при условие на евентуалност срещу A. – М. за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди при претърпяно ПТП на 6.08.2023г г в района на град Л. , обл.
Плевен при участието на л.а ***, управляван от Д.Д.К. и л.а ***, управляван
от С. М. П. . Твърди се,че при процесното ПТП е настъпила смъртта на
водача на л.а *** С. П., както и на пътника в същия автомобил – М.К.
П..Твърди се, че ищцата Р. П. е била пътник в л.а *** и е пострадала тежко при
настъпилото ПТП и е настанена в болница в Плевен с увредено общо
състояние, неконтактна, с фрактури, в състояние на посттравматичен шок,
редица охлузвания, отоци и невъзможност за движение в двете коленни стави.
Твърди се, че след консултации с редица специалисти е потвърдено общо
тежко състояние на пострадалата, поставена директна скелетна екстензия,
извършена срединна трахеостома с фиксиране към кожата, двустранно
отслабено дишане, болки при движение на дясна раменна става. Твърди се, че
1
пострадалата е претърпяла тежка операция на таза и долен крайник на
22.08.2023г . Твърди се, че по – късно е била приета за лечение в МБПЛР ***
ООД с тежко увредено общо състояние, за лечение с рехабилитационни
процедури след счупване на бедро, рани по двете подбедрици, везикуларно
дишане, отоци по долните крайници.Твърди се, че по – късно е била
хорпитализирана в УМБАЛ Св. Ана София, където е било установено и
наличието на задух, а по – късно и трахеоезофагеална фистула. Твърди се, че
на 27.10.2023 г пострадалата ищца е хоспитализирана в Болница Токуда –
София в клиника по гръдна хирургия с установено смазване на ларинкса и
трахеята. Извършена била операция. Твърди се продължително лечение с
установяване на увредено общо състояние. Според исковата молба
получените травми обуславят крайно затруднение при движение на долните
крайници и общо разстройство на здравето, опасно за живота. Твърди се, че
ищцата не се е възстановила от получените травми, предстои и
продължително лечение и рехабилитация, изпитва страх, притеснение и
негативни емоции. В процесното ПТП ищцата е загубила и съпруга и сина си.
Твърди се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
изразходени средства за лечение и медикаменти, които са подробно описани в
исковата молба. Твърди се, че ищцата е претърпяла и неимуществени вреди,
описани по – горе от собственото си увредено състояние, както и от загубата
на съпруга и сина си, които са били най - близките й хора. Твърди се, че
ищцата е неутешима и няма сила, която да тушира тъгата на ищцата по
загубените й близки хора.
В исковата молба се твърди също така, че са били предявени и
извънсъдебни претенции към двамата ответници като това е направено с
оглед факта, че следва да се установи, чия е била вината за настъпване на
процесното ПТП. Граждансакта отговорност на л. а *** е била застрахована
при първия ответник, а на л.а *** – при втория евентуален ответник.
Претендира се постановяване на решение, с което първия ответник и/или при
условие на евентуалност втория ответник, да бъдат осъдени да заплатят
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпените при
процесното ПТП болки и страдания от самата ищца в размер на 400 000 лв,
както и по 200 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
загубата на съпруга на ищцата М. П. и сина й С. П., както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 18 794,09 лв за лечение и
2
медикаменти, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП. С
определение от 7.03.2023 г по настоящето дело съдът е приел направено
увеличение на предявения иск за заплащане на имуществени вреди като
същият се счита предявен в размер на 44 593,77 лв.
С определение на Пл ОС от 19.12.2023г ищцата е освободена от
заплащане на такси и разноски по производството.
Изпълнени са изискванията на ГПК за двойна размяна на съдебни
книжа. Постъпили са отговори на исковата молба и от двамата ответници.
В хода на производството на 17.01.2024 г ищцата по делото е
починала.
В хода на производството с определение от 19.04.2024 г на л. 415 от
делото съдът е конституирал на мястото на ищцата нейните наследници К. М.
П. – син , чрез адв. В. Н. и М. С. П. - внучка по право на заместване на
починалия син на ищцата С. П., действаща чрез своята майка Т.Р.М., чрез адв.
В. Н..
Със същото определение съдът е прекратил на осн. Чл. 233 от ГПК
производството по делото по отношение на предявените искове срещу първия
ответник ЗК *** АД поради направен отказ от предявените искове.
Определението е влязло в сила.

Производството продължава срещу втория ответник A. – М.
чрез респондента му в РБ ЗАД *** АД. По делото е постъпил първоначален
отговор от тази страна, в който отговор се оспорват предявените искове по
основание и размер, оспорва се наличието на вина за настъпилото ПТП на
водача на л. а ***, възразява се за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата и нейния загинал съпруг М. П. поради липса на
предпазни колани, оспорват се част от настъпилите увреждания поради липса
на причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, оспорват се частично
претенциите за претърпени имуществени вреди като се възразява, че една част
от лечението касае вроден дефект – трахеоезофагиална трахеостома, която не
е последица от процесното ПТП.

След постъпилия отговор по делото е постъпила допълнителна
3
искова молба, която е подадена след смъртта на ищцата по делото и е от
наследника К. М. П..В тази молба се твърди наличието на допълнителни
имуществени вреди в размер на 25 799,68 лв, които са описани в молбата.
Представят се доказателства за наследниците на починалата ищца като се
заявява, че ще се представят доказателства за конституирането освен на К. М.
П. като наследник на ищцата и на малолетната М. С. П., представлявана от
своята майка Т.Р.М., чрез адв. В. Н.. М постъпилата допълнителна искова
молба се прави увеличение на предявения иск за имуществени вреди,
потвърждават се представените доказателства и доказателствени искания и
при условия на евентуалност се правят искания за спиране на производството
на осн. Чл. 229 от ГПК или до приключване на досъдебното наказателно
производство.
С определение по настоящето дело от 19.04.2024 г на л. 422 от
делото Пл ОС е приел, че с оглед последващото конституиране на К. М. П.
като страна по делото на мястото на починалата ищца гореописаната
допълнителна искова молба е подадена от лице, което има процесуално
качество на страна по делото. Била е дадена възможност и на другата
новоконституирана ищца да вземе становище по увеличението на предявения
иск за имуществени вреди, както и да подаде допълнителна искова молба при
желание за това. Това е сторено с такава от 2.05.2024 г, в която се
потвърждават всички твърдения по първоначалната искова молба, правят се
доказателствени искания и се оспорва подадения отговор от ответната страна
по делото. С отделна молба от същата дата 2.05.2024 г от двамата
новоконституирани ищци се претендира увеличение на предявените искове
за претърпени имуществени вреди от общо 18 794,09 лв на 44 593,77 лв като
се подържат представените доказателства в този смисъл.
Постъпил е допълнителен отговор от 6.06.2024 г от ответната страна
след запознаване с всички гореописани допълнителни искови молби и молби
от новоконституираните ответници, в който се заявява, че не се подържа
възражението за липса на вина за настъпилото ПТП на водача на л.а *** както
и възражението за липса на причинно следствена връзка между настъпилото
ПТП и здравословното състояние на Р. П., настъпилите усложнения и
последвалата смърт. Подържат се останалите възражения за съпричиняване,
прекомерност на претенцията, недължимост на законната лихва, считано от
датата на ПТП, както и за недопустимост на исканото увеличение на
4
предявения иск за имуществени вреди.Възразява се, че К. П. е предявил пред
ЗАД *** АД – кореспондент на немския застраховател, претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди като увредено лице от смъртта на баща си М. П. и майка си Р. П., вкл. За
разходи за погребение като тези предявени претенции са били уважени. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1
вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД . Исковете са допустими. Съгласно пар. 22
от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016 г за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс.Процесният застрахователен договор е сключен при
действието на актуалния Кодекс за застраховането. Следва да се приеме, че
претендираната лихва,считано от 6.08.2023г е компенсаторна такава, а не
лихва за забава и не следва да се определя нейния размер до датата на
завеждане на исковата молба.Липсва законова пречка за реализиране на
гражданската отговорност в отделно производство.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, кореспондентът му в
РБ също като последният е вписан по съответния ред с ЕИК ***.
БЕЗСПОРНО е по делото с оглед съдържанието на постъпилия
отговор на исковата молба наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна към момента на
настъпване на процесното ПТП по отношение на л.а *** ДК№ *** по полица
№ AD-***.
БЕЗСПОРНО по делото е, видно от представените удостовеР.я за
наследници, че Р. С. П. е починала и е оставила за свои наследници
5
новоконституираните страни по делото, както и че М. П. е неин съпруг, а С.
М. П. – син на първоначалната ищца.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП
при участието на застрахования лек автомобил, пострадалите лица , причина
за ПТП, причинна връзка между ПТП , причинени травми на първоначалната
ищца и последваща смърт , смъртта на М. П. и С. П., наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на претърпени
неимуществени вреди , както и размера на репарирането на претърпените
неимуществени вреди по справедливост, вид и размер на претърпените
имуществени вреди
Видно от писменото доказателство на л. 437 от делото, с влязло в
сила постановление от 9.05.2024 г на прокурор в Окръжна прокуратура –
Плевен е прекратено производството по досъдебно пр-во №4499/23г по описа
на ОП – Плевен поради смъртта на С. М. П., който е допуснал причиняването
на ПТП. От извършена от съда служебна проверка се установява, че
постановлението е влязло в сила на 30.06.2024 г. С. М. П. е бил водач на л.а
***.
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от приетата от съда автотехническа експертиза по
автомобил "***" с рег.№ Р824422 е намерена деформация по предна лява част.
Намерена е унищожена предна част на автомобила - двигател, преден капак,
предно стъкло, купе деформирано. Задна дясна врата е намерена върху
източната затревенаплощ. Преден ляв калник деформиран. Предно ляво
колело без налягане. Активирани въздушни възглавници на водча и на
пасажера отпред вдясно. Предпазен колан на пасажера отпред вдясно е
намерен срязан, задните три предпазни колани са намеР. в прибрано
положение, неблокирани. Не са намерени неизправности по кормилната
уредба и спирачната система останали незасегнати от удара. Непосредствено
пред лек автомобил "***" е намерена предна броня и регистрационна
6
табела от лек автомобил "***". Под лек автомобил "***" е намерена разлята
течност. Возещата се в автомобил "***" Р. П. е била седнала на задна седалка в
автомобила, на средната седалка (по средата), а М. П. е бил на задна дясна
седалка. Движението на телата на Р. П. и М. П., към момента на първоначален
контакт, са се изместели обратно на посоката на ударния импулс или напред и
наляво. В последващото движение на автомобил "***" надясно и напред.
Автомобил "***" е фабично оборудван с предпазни колани за
водача на автомобила и за возещите се в автомобила, както на предна
дянса седалка, така и на задните седалки. Разлеждано в най-общ случай,
наличието на предпазен колан предпазва или намалява вероятността от
получаването на тежки травми или смърт при ПТП.
Според автотехническата експертиза за дадения случай, на настъпило
ПТП, на дата 06.08.2023г. между автомобил "***" и "***", поставен предпазен
колан би бил ефективен, в зависимост от мястото на което се е намирал
возещият с дадения автомобил. Поставен в нормалния си режим на
заключване, триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и
позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с постоянна
скорост. При внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускоР.е
или забавяне, предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото.
Максималното движение на водача или пътника в посока напред трябва да
бъде около 1 см. По този начин би се ограничила контактността на тялото
(торса) с елементи на вътрешната част на купето, но не крайниците (ръце,
крака, глава), които са свободно движещи се. Липсата на предпазен колан не
би възпрепятствало движението на тялото на возещите се в купето на колата и
контактността между телата и вътрешния интериор на купето. При дадения
механизъм на ПТП и обстоятелството, където е намерена пострадалото лице
Р. П., то тялото на пострадалата може да достигне предната част на купето при
условие, че не си е била поставила предпазен колан. При наличие на поставен
предпазен колан, то лицето П. не би достигнала до предната част на купето.
При запознаване с данните на нараняванията на М. П. и Р. П. в изготвената по
делото съдебно медицинската експертиза и механизма на настъпване на ПТП,
от техническа гледна точка, може да се заключи: Най-вероятно получените
травматични увреждания по М. П. е от вътрешен ръб на предна дясна
облегалка и облицовка на задна дясна врата, а за Р. П. са от вътрешни ръбове
на предните облегалки, евентуално лост за ръчна спирачка, скоростен лост,
7
табло.
В открито съдебно заседание ВЛ А. П. утвърждава пред съда, че
поставените колани биха били ефективни при челен кос удар, но понеже в
случая има последващо движение и ротация на автомобила няма как коланите
да имат такава ефективност.Според ВЛ първоначалната ищца Р. П. е била
намерена отпред при таблото на автомобила и за нея по – скоро би бил
ефективен колана като той би я предпазил да стигне до това място.ВЛ твърди,
че по дефиниция коланите са ефективни най – често до скорост от 50 км/ч при
челен удар. Коланът възпрепятства движението на тялото напред и нагоре, но
крайниците са свободно движещи се като при ротация на автомобила коланите
са неефективни. В случая са налице и двата елемента – ударът е челен кос с
продължаващо завъртане. Ударът за л.а *** е леко кос, не чисто челен. При
челен кос удар има удар под лек ъгъл. Коланите ще възпрат движението на
телата по посока на движение на автомобила, по диагоналите коланите са по –
малко ефективни. Тялото на първоначалната ищца не е щяло да достигне
таблото при наличието на колан.
Според приетата съдебно медицинска експертиза Р. С. П. е
получила следните наранявания - глава - охлузвания (не конкретизирани),
широка разкъсно-контузна рана в челната окосмена област;
гръден кош - счупване на ребра в дясно (установено с КТ изследване
при хоспитализацията на 23.10.23 г. в УМБАЛ „Света Анна" - „Стари
фрактури на ребра в дясно" и при хоспитализацията на 27.10.23 г. в
Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда - „.. Фрактури на ребР. дъги -
вдясно:2-ро ребро, 5-то, 6-то и 7-мо в стадий на консолидация..");
таз - двустранно счупване на лонните и седалищните кости,
хематом в малкия таз;
крайници - охлузвания и кръвонасядания по подбедриците, широка
разкъсно-контузна рана по задната повърхност на дясното бедро, счупване на
костите на дясната подбедрица (голям и малък пищял) в горна трета, счупване
на лявата бедрена кост (над коленната става, супракондилно) с разместване
(дислокация) на фрагментите;
общи, остри прояви на травмата - травматично-хеморагичен шок,
остра дихателна недостатъчност, неотделяне на урина (анурия);
Налице са били последващи усложнения на травматичните
увреждания и свързаното с тях лечение:
широка и дълбока пролежна рана (декубитус) в областта на кръстеца;
трофични изменения и разязвяване на контузиите по подбедриците;
хипотрофия на мускулатурата;
формиране на патологична комуникация между дихателната тръба и
хранопровода (трахео-езофагеална фистула) и гранулации в дихателната
тръба в зоната на трахеостомата, последващо (след операцията на трахео-
езофагеалната фистула) стеснение на дихателната тръба от
гранулационна тъкан, пареза на гласните връзки;
8
кръвни и биохимични нарушения (анемия, тромбоцитопения,
хипопротеинемия, азотемия и пр.);
задръжка на течности, набиране на течност в плевралната кухина
(хидроторакс), сърдечната торбичка (хидроперикард), перитоеналната
кухина (асцит), масивни отоци по долните крайници, а впоследствие и на
цялото тяло (аназарка);
ателектази и намалена вентилация (хиповентилация) на белите дробове,
намалена оксигенация и дистрофия на вътрешните органи, възпаление на
пикочните пътища (пиелонефрит), възпаление на дихателните пътища и
белите дробове (лобуларна пневмония), венозен застой във вътрешните
органи, мозъчен и белодробен оток.
На 30.08 с образно изследване (компютърна томография - КТ) са
установени КТ данни за исхемичен мозъчен инсулт в развитие, в басейна на
лявата средна мозъчна артерия (ЛСМА), в зоната на стара лакунарна исхемия,
но данните от консултациите с неврохирург и невролог не го потвърждават.
Р. П. е починала на 17.01.2024 г. в условията на болнично лечение.
Съобразно установеното при изследването на трупа и от медицинската
документация, причината за смъртта й е многоорганна (полиорганна)
недостатъчност, която е последица от получената при ПТП съчета травма и
усложненията й.
От получаване на уврежданията (06.08.23 г.) до настъпване на смъртта
(17.01.24 г.), Р. С. П. е била в тежко увредено общо здравословно състояние, с
прогресиращи слабост и задух, невъзможност за изправяне от леглото,
ограничени активни движения на горните крайници за самообслужване в
рамките на леглото, силно ограничени активни и пасивни движения на
долните крайници, като практически почти през цялото време е била на
болнично лечение и с необходимост от чужда помощ.
Според медиц;инската експертиза лечението на Р. П. е преминало през три етапа.
В първия етап е налице лечение за стабилизиране на общото състояние и
преодоляване на
непосредствената опасност за живота. В този етап са извършени:
хирургична обработка на раните на раните на главата и на дясното бедро;
интензивно лечение за възстановяване и поддръжка на основните
жизнени функции и показатели - дишането (създаване на изкуствен
въздушен път /трахеостома/, изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/),
кръвообращението (вливания, вазопресори и тн.), регулация на
биохимичните и електролитни нарушения и т.н.;
директна скелетна екстензия по повод счупването на лявата бедрена кост;
гипсова имобилизация по повод счупването на дясната подбедрица.

Във втория етап е извършено хирургично лечение на счупванията на
крайниците и продължаване на общото лечение на травмата. В този етап са
извършени:
открито наместване и фиксиране на фрагментите на счупванията на
долните крайници с метални плаки (ОМ - остеосинтезис металика) - на
22.08.23;
отстраняване (ексцизия) на трахео-езофагеалната фистула, шев на
дихателната тръба и хранопровода - на 11.09.23.
Третият етап след първата дехоспитализация, включва последващото
9
медицинско обслужване и лечение, включително на развилите се усложнения:
- постоянен пикочен катетър от получаване на уврежданията;
- постоянна трахеостомна канюла от 25.10.23 г., заради прогресиращ задух от
стеснението на дихателната тръба;
хранене, включително чрез сонда през носа (назо-гастрична сонда), а
впоследствие чрез изкуствен отвор на стомаха (гастростома) - от 30.10.23
г
няколкократни интервенции в дихателните пътища (фибробронхоскопия
/ФБС/, бронхоаспирация на секрети) с разшиР.е (дилатация) на
дихателната тръба (в областта на стеснението) на 30.10.23 г., 21.12.23 г., и
отстраняване (ексцизия) на разраснала се гранулационна тъкан на
21.12.23 г.;
лечение на незаздравяващите рани (върху кръстеца и по подбедриците);
общо медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация.
Според експертизата в хода на клиничното протичане
здравословното състояние на Р. П. се е влошило в причинна връзка с
получените травматични увреждания, което е довело до смъртта й. От
получаване на уврежданията до смъртта й, почти през цялото време П. е била
на болнично лечение във връзка с получените от ПТП увреждания.
Извършваната рехабилитация е била своевременна и съобразена с
рехабилитационният й потенциал, както в другите специализирани клиники и
отделения, така и в специализирани болници за рехабилитация.
От получаване на уврежданията до смъртта й П. е била в тежко
увредено общо здравословно състояние, съответно:с непосредствена реална
опасност за живота, която би се реализирала в кратък срок в смъртен изход без
своевременната специализирана медицинска помощ;с постепенно влошаване
на здравословното състояние, след овладяване на непосредствената опасност
за живота до състояние на полиорганна недостатъчност, довело до смъртта й.
Като подобР.е в състоянието й в хода на лечението може да се посочи
овладяването на реалната опасност за живота непосредствено след ПТП.
Поради травматично-хеморагичния шок и острата дихателна
недостатъчност, макар и без черепно-мозъчна травма пострадалата е била с
потиснато съзнание, но контактна.



Експертизата утвърждава, че представените по делото фактури и
касови бонове за медицинско обслужване и медицински консумативи, описани
в исковите молби с вх. рег. № . №11962/15.12.23 г. и вх. рег. №2523/26.02.24 г.
(виж протоколната част на заключението) са относими към лечението на
получената от П. съчетана травма и усложненията й.
Според приетата медицинска експертиза при претърпяното на 06.08.2023 г.,
М.К. П. е получил съчетана механична травма, включваща:
шия - охлузване;
гръден кош - охлузвания и кръвонасядане, счупване на ребра двустранно
-седем десни (от 2-ро до 8-мо) и три леви (2-ро, 7-мо и 8-мо), пълно
прекъсване на гръбначния стълб между пети и шести гръден прешлен,
нараняване (от ръбовете на счупени ребра) на десния бял дроб, излив на
10
кръв в плевралната кухина (хемоторакс), вдишване (аспирация) на кръв в
белите дробове;
корем - спукване на слезката и черния дроб, кръвоизлив в коремната
кухина (хемаскос);
крайници - охлузвания, кръвонасядане, повърхностни рани.

Смъртта на П. е резултат на гръдната и коремната травма (елементи
на съчетаната травма), довели до кръвозагуба и вдишване (аспирация на
кръв). Смъртта е настъпила бързо и в условията на
местопроизшествието е била неизбежна. Лечението на П. е било
своевременно, смъртта й е последица на получените травматични увреждания
и усложненията им.
Получените от Р. П. и М. П. травми съответстват на механизма на
реализираното ПТП - челен ексцентричен удар с насрещно движещ се лек
автомобил, пътници на задна седалка в лек автомобил без поставени
обезопасителни колани, съответно: в средата - Р. П., на дясна седалка - М. П..
При огледа на местопроизшествието, обезопасителните колани са намеР.
прибрани, неблокирани.
Според медицинската експертиза при конкретния механизъм на ПТП,
обезопасителните колани биха предотвратили инерционното изместване на
телата на пострадалите в посока към мястото на удара, което би променило
характера на получените травми, но не изключва възможността от
животозастрашаващи и смъртоносни увреждания (от удар на главата върху
подглавника, инерционна шийна травма, увреждане на коремни органи от
директното действие на обезопасителния колан, тежко сътресение на
вътрешните органи със спуквания и кръвозагуба и др.), а също счупване на
ребра и на кости на крайниците. Съобразно данните за местоположението на
пострадалите в автомобила в момента на ПТП и механизма му, възможните
контактни повърхности са от интериора на автомобила пред тях - облегалките
на предните седалки, а за П. - прилежащата вътрешна повърхност на купето
вдясно.

Според ВЛ не може да се твърди, че поставени обезопасителни колани
биха предотвратили получаване на смъртоносни увреждания и смъртта на М.
П. и Р. П.. Получените от Р. П. и М. П. увреждания са резултат на тъпа травма
и в условията на реализираното ПТП най-вероятно са получени от удари
върху прилежащите вътрешни повърхности на купето на автомобила при
инерционното изместване на телата им, без поставени обезопасителни колани.
В открито съдебно заседание на 19.09.2024 г ВЛ д-р С. К. заявява пред
съда, че следва да се направи уточнение относно представени документи за
направени разходи за лечение, на които не е отбелязано за какво са, както и по
отношение на лепило за зъбни протези, което не е относимо към лечението на
Р. П.. ВЛ е дало по принцип заключение, че разходите са относими с
посочените изключения. Според ВЛ има влошаване на здравословното
състояние на Р. П. след първоначалните медицински документи. ВЛ твърди, че
травминте са получени вътре в автомобила и въпросът относно предпазните
колани е спекулативен. Обезопасителните колани не винаги предпазват от
смърт и практиката го е доказала. При достатъчна енергия коланът действа
като твърди тяло и не са изключени смъртоносни шийни, черепно – мозъчни
или коремни травми.Не могат да се изключат и увреждания на крайниците. В
този смисъл, според ВЛ, при поставени колани не може да се изключи
11
възможността за летален изход. Сериозните травми са получени от
движението на телата напред.
В открито съдебно заседание на 6.02.2025 г е извършено повторно
изслушване на ВЛ д-р С. К. по искане на ответната страна. В това заседание
ВЛ заявява пред съда, че всички увреждания са в резултат на свободното
преместване на телата.Според ВЛ при поставен предпазен колан не би се
получила рана на челото, но по отношение на останалите може да се твърди,
че е възможно в същите области да се получат други увреждания. Поставянето
на колан не означава, че при този удар няма да се получат други увреждания
на гръден кош, корем, глава и крайници. ВЛ твърди, че всички увреждания и
последващи усложнения са довели до смъртта на Р. П.. Усложненията са част
от лечебния риск и могат да се получат. ВЛ описва и в заседанието
хронологията на лечението, което е направено и в писменото заключение.
Според ВЛ при поставен предпазен колан могат да се получат други
смъртоносни увреждания. ВЛ д-р К. твърди, че при посочените скорости от
автотехническата експертиза 83,5 км/ч за л.а *** и 65,7 км/ч за другия
автомобил двете скорости заедно отиват към 150 км. Според ВЛ предпазният
колан е ефективен до скорост от 50-60 км/ч. След това той действа като
твърди тяло и в областта на корема и гърдите имаме тежко сътресение. Според
ВЛ не може да се твърди при тази висока скорост и сумарна енергия на удара,
че би се избегнал фаталния изход. Отнася се и за първоначалната ищца Р. П. и
за загиналия М. П..
Съдът възприема заключенията на вещите лица като обективни,
аргументирани и непротиворечиви.
Видно от разпита на св. К.М.С. същият е брат на първоначалната
ищца Р. П., разбрал е веднага за станалата катастрофа, на следващия ден е
посетил университетската болница в Плевен, но не са го допуснали до
пострадалата Р. П., която е била в реанимация и в разстояние на месец и
половина – два е претърпяла редица животоспасяващи операции. Свидетелят
я е видял за първи път когато е преместена в болница *** в София след около
месец и половина – два. Била е преместена за рехабилитация, била е
неподвижна, в тежко физическо състояние, но в съзнание и добро психическо
състояние. Свидетелят твърди, че първоначалната ищца е била докарана с
линейка, не е могла да се обслужва сама, в медицинското заведение е имало
персонал, който се е грижел за това, но и свидетелят я е посещавал ежедневно,
грижел се е също за нея и я е хранел. Свидетелят твърди, че са сменяни
болничните заведения за лечението на първоначалната ищца до нейната
смърт. Свидетелят твърди, че е разговарял с нея, избягвал е да повдига темата
за смъртта на съпруга и сина на първоначалната ищца, тъй като тя е била в
емоционален шок и тежко е преживявала станалата трагедия. Според
свидетеля е имало надежда, че ще се възстанови физически, но е било за
кратко. Две седмици след пристигането й в София е преместена в болница
„Св. Ана“ с криза в дишането и оттам нещата са се развили зле до смъртта й.
Свидетелят твърди, че Р. П. е споменавала сина си и съпруга си с жалост,било
12
е трагично, в тежко емоционално състояние. Свидетелят твърди, че
семейството е живеело в Б., а свидетелят е живеел в София.Свидетелят
твърди, че са се чували редовно по телефона, виждали са се през година – две,
били са класическо българско семейство, живеели са в сговор, не са имали
противоречия, така ги е запомнил свидетелят. Според него такова е било и
отношението между децата им и тях. Загиналият син на Р. П. е живеел със
семейството си в Германия. Според свидетеля през последните години Р. и
съпругът й са посещавали семейството в германия за коледните празници, а
през лятото семейството на сина им е прекарвало ваканцията в България.
Според свидетеля са били задружно семейство. Според свидетеля след
излизането й от реанимация Р. П. е била в съзнание и контактна до смъртта си.
Сменили са за 5 месеца 5 болнични заведения и е починала в болница
„Лозенец“.
Видно от показанията на св. Р.К.С. същият е племенник на
първоначалната ищца Р. П. и братовчед на загиналия С. П. и на К. П..
Свидетелят живее в София и знае, че близките му са претърпели катастрофа
на 6.08.2023г. Свидетелят е виждал леля си в болница *** в София 2 – 3 пъти,
след това я е посещавал и в болница „Токуда“. Във времето, в което я е
посещавал тя е била контактна, в съзнание, но обездвижена. Не са разговаряли
какво точно се е случило, но са говорили за съпруга на Р. и за сина й.
Споделяла е колко тежко и болно й е от това, което се е случило. Починалата
първоначална ищца не е могла да се обслужва сама, хранела се е с чужда
помощ, свидетелят и другият му братовчед са помагали да си сменя позата, за
да не лежи само по един начин. Свидетелят твърди, че леля му и чичо му са
живеели в Б., рядко го е посещавал, повече са говорили по телефона. Според
свидетеля са били добро семейство, двамата са се подържали и са си помагали.
Загиналият С. П. е живеел в Германия, свидетелят не знае колко често са се
виждали, но са били в постоянен контакт. В такъв контакт със С. е бил и
самият свидетел. Всяка година С. със семейството си си е идвал в България,
виждал се е с майка си и баща си, водил ги е на море заедно със семейството
си. Свидетелят знае, че и Р. П. и съпругът й са ходили в Германия, но не може
да каже колко често. Свидетелят твърди, че баща му е ходил в болниците в
София да помага на Р. П. да се обслужва.
Съдът възприема показанията на свидетелите при съобразяване на
родствените връзки с първоначалната ищца и конституираните й
13
правоприемници доколкото същите не са противоречиви и са дадени от
лица, които имат преки впечатления от обстоятелствата, за които
свидетелстват и са били най – близо до Р. П. в периода след инцидента.


Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът приема ,че по делото е установено наличието на ПТП при
участието на л.а *** , управляван от С. М. П. , който водач е починал при
процесното ПТП, за който автомобил е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Процесното ПТП е настъпило по
вина на водача на посочения лек автомобил.Този извод на съда се основава на
доказателствата от досъдебното производство, както и от влязлото в сила
постановление за прекратяване на досъдебното производство като следва да
се отбележи, че това обстоятелство в последния постъпил допълнителен
отговор на ответника не е било спорно. Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДР от водача на автомобила
*** , участник в ПТП.
Пострадалият при ПТП има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
14
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по
чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. От значение са редица обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. При определяне размера на вредите следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта
се основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет.Следва да се ангажира
отговорността на ответната страна.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Предявени са искове от първоначалната ищца Р. П. за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в лично качество
като пострадала от процесното ПТП, както и за такива от загубата на
15
съпруга си М. П. и сина си С. П.. Видно от описаното по – горе
заключение на съдебно – медицинската експертиза и изявленията на ВЛ
в съдебни заседания първоначалната ищца Р. П. е претърпяла гръдна
травма, счупени ребра, увреждане на костната система, голяма болка и
кръвозагуба, напреднал травматично – хеморагичен шок, който
първоначално е овладян, но след това е прогресирал, настъпили
усложнения, променена биохимия и в крайна сметка достигане до
фатален изход. Видно е от експертизата, както и от свидетелските
показания, че непрекъснато няколко месеца Р. П. е била в болнични
заведения, премествана е в различни с оглед необходимостта от
определено лечение, не е била подвижна, не е могла да се обслужва
сама, била е подложена и на апаратно обдишване, времето от
инцидента до крайния изход тя е прекарала в болнични заведения като
е претърпяла сериозни интервенции, продължителни процедури и
лечение, придружени със сериозни болки и страдания. В този смисъл
съдът приема, че справедливият размер на обезщетение е 250 000 лв и в
този размер следва да се уважи предявения иск като за разликата до
400 000 лв същият бъде отхвърлен.
Видно от свидетелските показания през времето на престоя си в
болници първоначалната ищца Р. П. е понесла и удара от смъртта на
съпруга си М. П. и сина си С. П. в същия пътен инцидент. Видно от
свидетелските показания П. е възприела тежко тази загуба, нейният
брат, св. К.С. е избягвал темата за тази загуба, тъй като П. я е понесла
много тежко и е била в емоционален шок. Според свидетелските
показания П. е живеела заедно със съпруга си в Б.,подкрепяли са се
един друг и са били задружно семейство. Съдът приема за установено и
от свидетелските показания ,че отношенията на П. с нейния син са
почивали на разбирателство и взаимна заинтересованост, П. и съпругът
й са посещавали семейството на сина си, макар и то да е живеело в
Германия, а синът й със семейството си са посещавали родителите си
през лятото и дори са летували заедно. Със загубата на съпруга си П. е
загубила спътник и опора в живота си като това се е случило и в
период, в който тя е трябвало да се бори и за своя живот, което
допълнително е задълбочило нейното страдание и психологически шок
и усещането за загуба е било извънредно осезаемо. Със загубата на
сина си П. е загубила едно от децата си, на което е можела да разчита
при необходимост, с което е имала постоянни контакти, били са в
близки отношения, макар и живеещи на разстояние и това й е давало
поводи за радост и позитивизъм. В този смисъл съдът приема, че следва
да се присъдят обезщетения по двата предявени иска в размер на по
125 000 лв.
Съдът приема, че по делото е неоснователно възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставени
предпазни колани. От заключенията и на двете експертизи не може да
16
се направи категоричен извод, че наличието на предпазни колани със
сигурност е щяло да предпази пострадалите и да отстрани
възможността за получените увреждания и летален изход.
Действително и двете вещи лица утвърждават, че е възможно
преместването на телата да би било по друг начин, както и
уврежданията да биха били различин, но и двамата експерти твърдят,
че предпазните колани имат максимален ефект до определена скорост, а
след това играят ролята на твърдо тяло. Липсва категорична експертна
оценка, че наличието на предпазни колани при вида и силата на удара
при процесното ПТП би довело до избягване на тежки увреждания и
летален изход.В този смисъл исковете следва да се уважат в посочените
по –горе размери без да се намаляват поради наличие на съпричиняване
от пострадалите.
Върху посочените суми следва да се присъди и
компенсаторната лихва, считано от 8.03.2024 г. с оглед изтичането на
предвидения законов тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя от уведомяването му на 8.12.2023г / писмено
доказателство на л. 72 от делото/, като за периода от 6.08.2023 г до
8.03.2024 г следва да се отхвърли предявения иск Лихвата има
компенсаторен характер, поради което не следва да се присъжда
определен размер до предявяване на исковата молба. Исковете до
максимално предявените размери следва да се отхвърлят като
неоснователни.
ПО ИСКА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Видно от представените писмени доказателства на л. 41 и сл.,
както и на л. 211 и сл. От делото първоначалната ищца е направила
разходи във връзка с лечението си.От посочените писмени
доказателства – фактури и касови бонове на посочените листи,както и
от заключението на ВЛ д-р С. К. се установява, че разходите са
относими към лечението на първоначалната ищца. Следва да се посочи,
че съдът приема, че по делото са установени по размер относими
разходи от 44 967,90 лв. Съдът не приема като относим разход такъв в
размер на 8,89 лв по касов бон на л. 58 от делото за крем „Корега“,
както и разход от 11,14 лв по касов бон на л. 56 от делото, за който не
може да се установи какъв е. Действително са налице писмени
доказателства, в които липсва конкретно описание на консумативите,
стоките и услугите, но представените фактури и касови бонове са от
17
болнични заведения, в периода от инцидента до смъртта на
първоначалната ищца, поради което съдът приема, че същите са
относими към лечението на Р. П.. Последната е прекарала времето от
инцидента до смъртта си в различни болнични заведения, което се
установява от съдебно – медицинската експертиза и показанията на
разпитаните свидетели.
С определение на съда от 12.06.24 г на л. 453 от делото е
прието увеличение на предявения иск за претърпени имуществени
вреди до размер от 44 593,77 лв и същият следва да се уважи в този
размер с оглед изложеното по – горе за установени разходи в размер на
44 967,90лв. Искът следва да се уважи до предявения размер.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на Пл ОС държавна такса в размер на 21 783,75 лв с оглед
уважените размери на предявените искове и 254,08 лв за вещи лица като се
вземе предвид освобождаването на ищцата от такси и отпуснатите суми от
бюджета на съда, както и съобразно уважената част на исковете.
По делото на л. 75, 203 и 232 са налице представени
пълномощни за адв. В. Н. от ищцата по делото и новоконституираните
страни като се претендира заплащане на възнаграждение при условията на чл.
38 от ЗА. Като съобрази разпоредбите на чл. 7 ал.2 т.6 от Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатска работа, действащи към момента на
предявяване на исковете, както и с оглед материалния интерес и степента на
уважаване на предявените искове, както и актуалната практика на СЕС
относно правомощията на съда при определяне на разноските за адвокатски
възнаграждения, както и с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, следва да се присъди на адв. В. Н. възнаграждение при уважени
искове, описани по – горе, в размер на 25 987 лв като се съобразява общия
материален интерес по делото. Възнаграждението е за съответния адвокат и
компенсация на разноски с него не се извършва.
Дължат се разноски на ответната страна съразмерно на отхвърлените
части от предявените искове. Разноски по исковете за лихва не се дължат, тъй
като са уважени претенциите за компенсаторна лихва. Дължимите разноски на
ответника съобразно отхвърлените части от исковете и с оглед представения
списък за разноски и представените пълномощни и договори за правна защита
и съдействие са в размер на 13 392 лв при 36% отхвърлени искове.
18

РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД A. –
М., Република Германия чрез кореспондента му в Република България ЗАД
„*** „ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление София, ул. *** 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА К. М. П. от Б., обл. Плевен, ул.*** 12,бл. ***, вх.А, ап.11 ЕГН
********** и М. С. П. от С., обл. Б., ж.к *** 14 ЕГН ********** чрез
нейната майка и законна представителка Т.Р.М. от същия град и адрес ,в
качеството им на правоприемници по закон на Р. С. П. ЕГН ********** ПРИ
РАВНИ ПРАВА сумите както следва:
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Р. С. П. в
резултат на получени травматични увреждания при ПТП на 6.08.2023г в
размер на 250 000 лв, заедно с компенсаторна лихва, считано от 8.03.2024 г до
окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА ОТ 400 000 лв за
главницата и за периода 6.08.2023 г до 7.03.2024 г за компенсаторната лихва
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Р. С. П. от
смъртта на съпруга й М. С.ов П. при ПТП на 6.08.2023г в размер на 125 000
лв заедно с компенсаторна лихва, считано от 8.03.2024 г до окончателното
изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА ОТ 200 000 лв за главницата и за
периода 6.08.2023 г до 7.03.2024 за компенсаторната лихва ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Р. С. П. от
смъртта на сина й С. М. П. при ПТП на 6.08.2023г в размер на 125 000 лв
заедно с компенсаторна лихва, считано от 8.03.2024 г до окончателното
изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА ОТ 200 000 лв за главницата и за
периода 6.08.2023 г до 7.03.2024 за компенсаторната лихва ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
- обезщетение за претърпени имуществени вреди от Р. С. П.,
представляващи средства за лечение, консумативи и медикаменти за периода
от 6.08.2023 г до смъртта на Р. С. П. в размер на 44 593,77 лв, заедно с
компенсаторна лихва, считано от 8.03.2024 г до окончателното изплащане на
сумата
19
ОСЪЖДА A. – М., Република Германия чрез кореспондента му в
Република България ЗАД „*** „ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление София, ул. *** 16 ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение на адв. В. Н. в размер на 25 987 лв
ОСЪЖДА A. – М., Република Германия чрез кореспондента му в
Република България ЗАД „*** „ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление София, ул. *** 16 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен
съд държавна такса в размер на 21 783,75 лв и разноски за вещи лица в размер
на 254,08 лв
ОСЪЖДА К. М. П. от Б., обл. Плевен, ул.*** 12,бл. ***, вх.А, ап.11
ЕГН ********** и М. С. П. от С., обл. Б., ж.к *** 14 ЕГН ********** чрез
нейната майка и законна представителка Т.Р.М. от същия град и адрес ДА
ЗАПЛАТЯТ НА A. – М., Република Германия чрез кореспондента му в
Република България ЗАД „*** „ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление София, ул. *** 16 по равно деловодни разноски за настоящето
производство общо в размер на 13 392 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му


Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
20