РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2989 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е
по
искова молба на “БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район “Оборище”,
ул.”Московска” №19, представлявана от главния изпълнителен директор *** с ЕГН **********
и изпълнителния директор **** с ЕГН **********, срещу Ж.С.Ж. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския
кредит за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 996.25
лева (деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща неиздължена главница по сключения между страните договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 19.04.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението (07.03.2019 г.) до окончателното изплащане. 2) 75.64 лева
(седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна
лихва за периода 10.08.2018 г. – 07.03.2019 г. 3) 0.14 лева (четиринадесет
стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода 06.03.2019 г. –
07.03.2019 г. 4) 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща дължими такси по заема,
а също и за направените в заповедното и настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В исковата
молба е посочено, че процесното вземане произтича от сключения между ищеца и
ответника договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 19.04.2018 г., съгласно който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 1000
лева, а той се е задължил да я върне при посочените в договора условия; първото
усвояване на суми по кредита е било на 14.05.2018 г., а последното плащане по
кредита е извършено на 14.08.2018 г.; поради липсата на плащания кредитът е
станал предсрочно изискуем, като на ответника е била изпратена покана за
обявяването на предсрочната изискуемост и тя е била връчена лично на Ж.С.Ж. на
17.01.2019 г.; настоява за признаването за установена дължимостта на процесните
суми и присъждането на разноските.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез
особения представител е посочил, че исковете са допустими; не може да осъществи
връзка с ответника и затова окончателно становище по основателността ще изрази
след събирането на относимите доказателства; желае да бъде изискана справка за
задграничните пътувания на Ж.С.Ж..
В последното съдебно заседание ищцовата
банка твърди, че претенциите са доказани; доказано е наличието на договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит между банката и ответника; ответникът
е усвоил сумите по кредитната карта с платежния инструмент, като видът на
кредита е такъв, че позволява теглене и усвояване многократно в рамките на
предоставения кредитен лимит, от което кредитополучателят - ответник се е
възползвал, но в един момент е престанал да плаща; банката е отправила
изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез нарочна покана,
която е връчена надлежно лично на длъжника и кредитът е станал предсрочно
изискуем; дължи се връщане на цялата усвоена като главница сума, заедно с
начислените до този момент лихви; посредством експертизата е установено, че
претендираният от банката размер е този, който се дължи, с изключение на редовната
лихва, поради което съдът следва да прецени и да присъди каквото следва;
исковете са основателни, като съдът следва да се произнесе по разноските в
заповедното производство и да присъди сторените разноски в настоящото
производство.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез назначения особен представител е заявил, че с оглед на невъзможността да
осъществи връзка с ответника и липсата на негови указания за водене на защитата
в производството са били допуснати доказателства, както и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, а съдебното решение следва да бъде съобразено с изводите, направени
от експерта.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично
основателни.
Съгласно представения по делото (на лист
6-7) договор, на 19.04.2018 г. “БАНКА ДСК”ЕАД -
гр.
София като кредитор и Ж.С.Ж. като
кредитополучател са сключили договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица с уговорен кредитен лимит от 1000 лева;
според извършената по искане на особения представител на ответника справка (на
лист 62) това е станало в периода между влизането на Ж.С.Ж. на територията на
страната на 28.03.2018 г. и излизането му на 22.04.2018 г.; на ответника е била
изпратена нотариална покана, получена от него на 17.01.2019 г., с която банката
е обявила предсрочната изискуемост на кредита поради неплащането на дължимите
вноски. Според извлечението от счетоводните книги на ответника към датата на
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК дължимата главница е в размер на
996.25 лева; дължимата договорна лихва е 75.64 лева; дължимата лихвена надбавка за забава е в размер на 0.14 лева, а
дължимите неплатени такси са в размер на 75 лева; със заявлението са присъдени
и в настоящото производство се претендират точно тези суми. Съгласно представения
заверен препис от нотариална покана банката е обявила лично на длъжника
настъпването на предсрочната изискуемост, като според изготвената експертиза
към датата на обявяването е имало значителни просрочия и затова
материалноправната предпоставка също е била налице. От изготвеното и прието в
съдебното заседание на 27.02.2020 г. заключение на вещото лице се установява,
че дължимите към датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК суми са
били в размер на 996.25 лева главница; 64.91 лева договорна лихва за периода от
10.08.2018 г. до датата на подаването на заявлението (07.03.2019 г.), а
договорната лихва за периода от 10.08.2018 г. до 17.01.2019 г. е в размер на
52.10 лева; 0.14 лева лихвена надбавка за забава за периода от 06.03.2019 г. до
07.03.2019 г. и 75 лева неплатени заемни такси.
При изслушването му в съдебното заседание вещото лице е споделило, че
е установило разминаване в размера на
реално дължимата договорна лихва, чийто размер е по-малък от претендирания, тъй
като при подаването на заявлението неправилно не е извадена възстановената от
банката отстъпка за ползване на кредитна карта в размер на 9.91 лева;
останалите суми са еднакви с претендираните от банката. Процесуалните
представители и на двете страни не са оспорили експертизата и са настояли при
постановяването на решението съдът да се съобрази с нея. Затова предявеният иск
за заплащането на договорна лихва е основателен за сумата от 52.10 лева за
периода от 10.08.2018 г. до датата на настъпването на предсрочната изискуемост,
която е 17.01.2019 г. (при съобразяване на т.2 от постановеното Тълкувателно
решение №3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, според която уговорената между страните договорна лихва се дължи за
периода до настъпването на предсрочната изискуемост) и трябва да бъде отхвърлен
за разликата от 52.10 лева до първоначалния предявен размер от 75.64 лева, като останалите искове са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищцовата банка следва да бъдат присъдени поисканите и направени
разноски по гр. дело №2989/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от исковете, т.е. в общ размер на 671.23 лева
(от внесената държавна такса в размер на 75 лева, юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева, 310.29 лева внесен депозит за
назначаването на особен представител на ответника на първоначални разноски на
ищеца и заплатения депозит за изготвянето на съдебно – счетоводната експертиза
в размер на 200 лева). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати разноските по частно гр. дело №903/2019 г. по описа на ДРС
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер на 73.46 лева (от 25
лева внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното, на основание на чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Ж.С.Ж. с ЕГН **********
*** има следните неплатени парични задължения (за които е издадена Заповед за
изпълнение №488/08.03.2019 г. по частно гр. дело №903/2019 г. по описа на ДРС)
към “БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район “Оборище”, ул.”Московска” №19, представлявана от главния изпълнителен
директор *** с ЕГН ********** и изпълнителния директор *** с ЕГН **********: 1)
996.25 лева (деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща неиздължена главница по сключения между страните договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 19.04.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението (07.03.2019 г.) до окончателното изплащане. 2) 0.14 лева
(четиринадесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода
06.03.2019 г. – 07.03.2019 г. 3) 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща
дължими такси по заема. 4) 52.10 лева
(петдесет и два лева и десет стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 10.08.2018 г. до 17.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 52.10 лева до първоначално предявения размер от 75.64 лева.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на “БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район “Оборище”, ул.”Московска” №19, представлявана от главния изпълнителен директор *** с ЕГН ********** и изпълнителния директор **** с ЕГН **********, съразмерно на уважената част от исковете направените разноски по гр. дело №2989/2019 г. по описа на ДРС в размер на 671.23 лева (шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки), както и сторените разноски по частно гр. дело №903/2019 г. по описа на ДРС в размер на 73.46 лева (седемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: