Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.02.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На
двадесет и първи
януари
Година 2022
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 852 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Я.– М.В.Р. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 06.12.2019г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с рег. №*****, нарушил ЗДвП,
като преминал през кръстовище при
червен сигнал на светофарната уредба, отнемайки предимството на лекия
автомобил, управляван от ищеца. Поддържа, че
деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника – ЗК „Б.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата
30 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП,
ведно със законната лихва за забава от 18.09.2020г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е управлявала автомобила си без поставен предпазен колан. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника, а в указания му
срок ответникът не депозира допълнителнен отговор.
Третите лица –
помагачи на страната на ответника – К.К.К. и К.И.К. – не вземат становище по
иска.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Процесното ПТП е настъпило на
06.12.2019г. в гр. София на кръстовището между бул. „Константин Величков“ и
бул. „Сливница“, движението в което е регулирано със светофарна уредба. Ищецът,
управлявайки лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № *****, се движел по бул. „К.
Величков“ в лявата пътна лента с посока от бул. „Стамболийски“ към бул.
„Сливница“ със скорост от около 40 км/ч. Приближавайки кръстовището с бул. „Сливница“, ищецът е предприел маневра
„ляв завой“ в кръстовището, за да се включи в движението по бул. „Сливница“ в
посока „Люлин“. В същото време, лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. №***** е бил
спрял пред кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, с посока
площад Сточна гара. Преди да светне зелен сигнал на светофарната уредба за л.а.
Мерцедес, водачът му е потеглил и е навлязъл в кръстовището, като е достигнал
до траекторията на движение на л.а. Ситроен, при което се е реализирало
процесното ПТП. Л.а. Мерцедес с предната си част челно е ударил л.а. Ситроен в
лявата му странична част в зоната на левите врати. След удара водачът на л.а.
Мерцедес е напуснал местопроизшествието.
Причина за настъпването на ПТП са
изцяло субективните действия на водача на л.а. Мерцедес със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба в момент, в който от дясната му страна е приближавал л.а.
Ситроен, за когото сигналът на светофарната уредба е бил зелен.
В рамките на образуваното
административно наказателно производство било установено, че увреждащото МПС е
собствено на К.К.К., но към момента на ПТП е било управлявано от К.И.К.. От Удостоверение
рег.№433200 -78839/22.07.2021г., издадено от отдел „Пътна полиция“ към СДВР се
установява, че напусналият нарушител е К.И.К.. С Наказателно постановление №20
– 4332-017870 от 12.10.2020г., влязло в сила на 20.11.2020г. на виновния водач са
наложени адм. наказания глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.179, ал.2,
вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Горното се установява от приетите по
делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от
приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице И.Т., неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло.
От процесното ПТП за ищеца
са настъпили
следните увреждания: фрактура на носните кости с разместване на костните
фрагменти, охлузвания на носа; навяхване на шията; контузия на лявото рамо и
лявата мишница; разстройство в адаптацията. По своя вид и тежест уврежданията
имат следния медико-биологичен характер: счупването на носните кости с
разместване в долната им част е довело до разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с временно затруднено дишане през носа; навяхването на
шията, контузията на рамото и лявата мишница са довели до разстройство на
здравето, неопасно за живота, а полученият психически стрес е причинил
разстройството в адаптацията, което е също с временен характер. Останалите
мекотъканни увреждания са причинили на ищеца кратковременни болки.
Медицинска помощ и лечение пострадалият
е получил на 08.12.2019г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където след съответните
хематологични, рентгенографски, ехографски изследвания били установени
описаните по-горе травматични увреждания. След обработка и почистване на
охлузванията била поставена временна имобилизация на носните кости. На
13.12.2019г. ищецът е бил прегледан от психиатър, поставена била диагноза
„разстройство на адаптацията“ и предписано лечение с Ксанакс.
Счупените коси на ищеца са зараснали за
срок до 25 дни. Навяхването на шийните прешлени е преминало в приблизително
същия срок. Мекотъканните увреди са отзвучали за срок до две седмици.
Получените травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за
срок от около 30 дни, като през първите 2 седмици след ПТП билките са били с
интензивен характер. През първите 25-30 дни ищецът е имал и затруднения с
дишането през носа. След тези периоди болките постепенно са намалели, като са
станали само спорадични – при обща преумора и смяна на времето, когато се е
налагало ищецът да приема седативни и обезболяващи средства. Проявилият се
психически стрес е отзвучал за срок от около 2 месеца, като се е наложила
промяна в медикаментозната терапия на 22.12.2019г., когато пациентът отново е
посетил психиатър, поради продължаващите тревожност и безсъние. Назначен бил
прием на Олфлекс. Към момента ищецът е напълно възстановен.
Това се установява от заключението на СМЕ, изготвено от вещото
лице д-р Б. Б., неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, и от приетите по делото медицински документи, подробно
обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.
За установяване на твърдените
неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят И.-А.В.Р., брат на ищеца. Същият заявява, че за ПТП му
съобщил ищеца по телефона, който казал, че някой го е блъснал и избягал. Бил
много разстроен. Когато се прибрал вкъщи, свидетелят го помолил да отидат в
болницата, но ищецът не пожелал. Имал кръв, протекла от носа и болки в тялото,
най-вече от ляво, от която страна бил ударът. В следващите дни посетил болница,
където му направили снимки и се установило счупване на носа. Носел шийна яка
известно време. Един-два месеца след катастрофата изпитвал болки и приемал
обезболяващи. Оплаквал се и от проблеми с дишането. Психически го понесъл
тежко, повтарял едно и също и до момента е извънредно внимателен, когато шофира
и преминава през кръстовище на зелен сигнал, да не се повтори случилото се.
Пропуснал сесията си в университета.
Въпреки
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид близката
му роднинска връзка с ищеца, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът
кредитира показанията му като последователни, непосредствени, логични и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Между страните не е спорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ.
водача на процесното МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл.
432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При
процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която презумпция не беше оборена по
делото, са налице всички
посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си водачът на л.а.
Мерцедес е допуснал нарушение на чл.6, ал.1, пр.2 от ЗДвП, навлизайки в
кръстовището при забранителен червен сигнал на светофарната уредба, с което е
причинил настъпването на ПТП, като в нарушение на разпоредбите на ЗДвП е и
напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи. Налице е валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45
от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе
при излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: вида и броя на причинените телесни увреждания, както са описани по-горе при установяването на спора от фактическа страна; силата и интензивността на болките и страданията, предължили за срок от около 30 дни, през първите 2 седмици от които болките са били интензивни; преживеният стрес, довел до разстройство в адаптацията и наложилата се употреба на медикаменти в тази връзка; общият възстановителен срок от около 2 месеца; младата възраст на ищеца – 20 г. към датата на ПТП – в която здравето се възстановява принципно сравнително по-бързо и пълноценно, отколкото в напреднала; настъпилото към момента пълно възстановяване ищеца, както и социално-икономическите условия към датата на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 15 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
По претенцията за лихва съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от приетите писмени доказателства, че ищецът е предявил извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 17.06.2020г., но в тримесечния срок
по чл.496, ал.1 КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че претенцията за законна лихва
върху определеното обезщетение, считано
от от 18.09.2020г. до окончателното
изплащане е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, съдът следва
да разгледа своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, управлявал автомобила си без поставен предпазен
колан.
За установяване на фактите, на които ответника
основава възражението си, по делото е изслушано заключението на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Вещите лица са категорични, че получените от ишеца травми и по-конкретно
– навяхването на шийните прешлени, свидетелстват за настъпването им по
механизма на т.нар „камшичен удар“. Тялото и главата на ищеца внезапно са се
придвижили напред под въздействие на инерционните сили, след което движението
на тялото е било спряно, но главата е продължила принудителното си флексионно
движение, при което е получена травмата на прешлените. Това с категоричност
сочи, че тялото на ищеца е било прикрепено към седалката с поставен предпазен
колан. Независимо от това, главата, която е свободно движеща се, е достигнала
твърд детайл от купето – най-вероятно волана, при което е настъпила фрактурата
на носните кости. Останалите увреждания на ищеца не се влияят от поставянето на
предпазен колан, т.к. той не ограничава движението на крайниците. Заключението
е компетентно изготвено и пълно, не е оспорено от страните, поради което съдът
го кредитира изцяло. Възражението е недоказано и поради това неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П.Д.сумата 715 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за недължимост на
претендираното адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. поради неучастие по
делото на упълномощен от ответника адвокат е неоснователно – по делото са
представени доказателства за заплащането на адв. възнаграждение на адв. Г.в
посочения размер, като отговорът на искова молба е изготвен от същия адвокат, а
преупълномощената от него адв. Н.е представлявала ответника в о.с.з., проведено
на 24.09.2021г. Предвид фактическата и правна сложност на делото и изчисления
по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ минимален адв. хонорар от 1 430лв.,
неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение от
1 500лв. Ето защо, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника
следва да се присъдят общо 902,50 лв. – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски
по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 600 лв. и 300 лв. разноски.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.– М.В.Р., ЕГН ********** *** сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. П.Б.Д.от САК, с адрес гр. София, ул. *****, сумата 715 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я.– М.В.Р., ЕГН ********** *** да заплати на З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 902,50 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
З. “Б.И.“ АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски по делото в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети
лица – помагачи на страната на ответника: К.К.К., ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.