Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
град Горна Оряховица, 31.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1016 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Р.Т.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й – адвокат Р.Т. от МАК, с адрес ***, твърди в исковата си молба, че ищцата притежава и стопанисва недвижим имот в гр. Г.О., ул..., като на същия адрес ,,Енерго-Про Продажби”АД й продава ел. енергия, въз основа на договор между страните. Твърди, че за този адрес ищцата е заплащала ел. енергията на ответника по негова счетоводна партида с клиентски № **********, за абонатен № **********, като през процесния период ищцата е единствен потребител на електроенергия, с място на доставка - горепосочения адрес и обект, и единствен ,,ползвател на мрежата”. Сочи, че между ищцата и ответното дружество ,,Енерго-Про Продажби”АД за процесния период е налице облигационно отношение с предмет съответно продажба на ел. енергия. Заявява, че на 01.09.2010г. от служители на ,,Енерго-Про Мрежи”АД е била извършена проверка на процесния адрес, вследствие на което по процесната партида едностранно и служебно е била начислена от ,,Енерго-Про Мрежи”АД допълнително количество ел. енергия в размер на 7356.44 квтч. ел. енергия по дневна тарифа, за периода от 21.07.2010г. до 01.09.2010г., която ел. енергия ответникът изчислил на стойност от 1360.87лв., а за неплащането на сумата в срок ответникът е начислил лихви за забава. Посочва, че сумата от 1360.87 лв. представлява корекция на сметките на ищцата за ел. енергия за периода от 21.07.2010г. до 01.09.2010г., която е извършена чрез допълнително надписване на консумацията с още 7356.44 квтч. ел. енергия по дневна тарифа, въз основа на КП № 24699/01.09.2010г. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца се основава на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, КП за техническа проверка № 024699/01.09.2010г. и съставената въз основа на него справка с № 11415 за корекция при неточно измерване на ел. енергия на основание чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, са съставени при проверка, извършена при действащите ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в които не е предвидена възможност за извършване на корекции на подадена електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие. Твърди, че въз основа на горните неоснователни действия ответникът издава дебитно известие **********/09.09.2010г., чиято дължимост е оспорена от ищцата по съдебен ред. Заявява, че за процесния период ищцата е заплатила изцяло своите задължения към ответното дружество, като съгласно извлечение от сметка към 10.04.2013г., издадена от ответника, задълженията на потребителя към дата 10.04.2013г. са по КП за корекция в размер на 1360,87лв. Посочва, че Решение № 572/04.12.2013г. от ГОРС по гр. д. № 1111/2013г., влязло в сила, съдът е отхвърлил изцяло предявения от ,,Енерго-Про Продажби”АД против Р.Т.П. иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на паричното му вземане в размер на 1360,87лв., като неоснователен и недоказан. Твърди, че за процесния период от 07.06.2014г. до 07.07.2014г. ищцата, като потребител на ел. енергия и ползвател на ЕРМ, не е имала неизпълнени ликвидни и изискуеми задължения към ответното дружество. Заявява, че в случая, в разрез с ОУ, лицензиантът ,,Енерго-Про Мрежи”АД, без да извести потребителя, е прекъснал ел. захранването на имота, като прекъсването на електрозахранването на ищцата е осъществено в нарушение на договора, същото е нерегламентирано, продължило е повече от две години и попада в хипотезата на чл.34 от ОУ на ДПЕЕМ към договора между страните. Сочи, че ответникът трайно е преустановил продажбата на ел. енергия, а ,,Енерго-Про Мрежи”АД - достъпа на ищцата до ЕРМ, като към датата на преустановяването и двете дружества са обосновали отказа си да изпълняват задълженията си спрямо потребителя-ищец единствено поради неплащането в срок на въпросната корекция на сметка. Посочва, че ищцата е поискала възстановяване ел. захранването на имота, ответното дружество е поискало от потребителя и тя е заплатила на 05.08.2013г. сумата от 19 лв., представляваща такса за включване на ел. захранването на имота. Заявява, че депозираните от ищцата на 06.08.2013г. жалби до ответното дружество ,,Енерго-Про Продажби”АД и до ,,Енерго Про-Мрежи”АД, в които се иска от лицензиантите да възстановят ел. захранването на имота, са оставени без уважение. Твърди, че поради това за процесния имот ищцата е останала без осигурена електрическа енергия за периода от 06.08.2013г. до 07.07.2014г., като това неправомерното поведение на лицензиантите е принудило потребителя да напусне имота, лишило го е от неговото нормално ползване, с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия. Счита, че ответното дружество е нарушило разпоредбите на чл.20,ал.2 на собствените си ОУ, като не е изпратило до потребителя писмено предизвестие за прекъсване ел.захранването на имота и основанието за предприемане на това прекъсване. Счита, че съгласно чл.34 от ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД, ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на 30 лв. за първите 24 часа и по 20 лева за всеки следващи 12 часа, или общо за 30 денонощия, за периода от 07.06.2014г. до 07.07.2014г., поради нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 92 от З3Д, във връзка с чл.34 от Общите условия на ,,Енерго-Про Продажби”АД, да осъди ответника да заплати на Р.Т.П. сума в размер на 1200 лв., представляваща дължима неустойка поради продължително прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2014г. Претендира всички разноски по делото, вкл. и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Т. от МАК, поддържа предявения иск. На основание чл.214,ал.1 от ГПК, предявява искане за изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, като искът да се счита предявен за обща сума от 4800 лв., като към периода от 09 юни 2014 до 09 юли 2014г. да се добави и период от 25.09.2014 до 25.12.2014г., което искане е отхвърлено от съда с протоколно определение от 30.03.2018г. като неоснователно. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените в настоящото съдебно производство разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУЪРС - Г, представлявано от всеки двама от Б.Д.П. П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез пълномощника му – юрисконсулт Д.К., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита исковата молба за недопустима, неоснователна и недоказана. Твърди, че във връзка с дължимостта на неустойката по чл.92,ал.1,пр.1 от ЗЗД от ищцата са заведени пет дела, както следва : 1/ гр. дело № 248/2017г. на ГОРС, по което се претендира заплащането на неустойка по чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП в размер на 1200,00 лева за това, че не е имало захранване в имота на ищцата в периода от 07.02.2014г. до 07.03.2014г.; 2/ гр. дело № 647/2017г. на ГОРС, по което се претендира заплащането на неустойка по чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП за периода от 07.04.2014г. до 07.05.2014г.; 3/ гр. дело № 837/2017г. на ГОРС, по което се претендира заплащането на неустойка по чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП в размер на 1200,00 лева за периода от 07.05.2014г. до 07.06.2014г.; 4/ гр. дело № 1016/2017г. на ГОРС, по което се претендира заплащането на неустойка по чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП в размер на 1200,00 лева за периода от 09.06.2014г. до 09.07.2014г.; 5/ гр. дело № 1397/2017г. на ГОРС, по което се претендира заплащането на неустойка по чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП в размер на 1200,00 лева за периода от 17.07.2014г. до 17.08.2014г. Заявява, че при подаване на частичен иск, какъвто представлява всеки един от горепосочените иска, задължително да бъде посочен не само размерът на частичната претенция, но и на цялото вземане, част от което е тя, а когато подаденият иск не е предявен като частичен, признатият от съда размер е пределът, който пресича възможността на ищеца да търси присъждане на повече с нов иск. Поради това моли съда да прекрати производството като недопустимо и да му присъди разноски.
В случай, че съдът не уважи възраженията и приеме, че те касаят основателността на иска, моли съда да ги цени по съществото на спора. Не оспорва обстоятелството, че между ответника и ищцата съществува валидно облигационно отношение по доставка и продажба на електрическа енергия, по силата на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ -061/07.11.2007г. на ДКЕВР за имот, находящ се в гр.Г.О., ул…с клиентски № ********** и абонатен № **********. Счита предявения иск за заплащане на неустойка поради продължително прекъсване на електроснабдяването за периода от 09.06.2014г. до 09.07.2014г., за неоснователен. Счита, че в случая не са изпълнени изискванията на чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП, поради което ищецът не може да претендира заплащането на неустойка съгласно същия текст. Заявява, че разпоредбата на чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП е неприложима в случаите, когато ЕПРП прекъсва електроснабдяването на своите клиенти поради неплащане на дължими суми за електрическа енергия, какъвто е настоящият случай. Счита, че претенцията на потребителя е основана на чл.32,т.2 от ОУ на ЕПРП, като ищецът следва съответно да докаже настъпването и размерът на вредите, за чиито обезщетение претендира. Възразява срещу претенцията в размер на 1200 лева, като предявена на основание чл.34 от ОУ на ЕПРП. Заявява, че ако съдът приеме, че приложимият текст е този на чл.34,ал.1 от ОУ на ЕПРП, то липсата на елементите от фактическия състав на текста пряко указва липсата на предпоставките за уважаване на претенцията на ищцата, поради което претенцията за заплащане на неустойка поради продължително прекъсване на електроснабдяването за периода от 09.06.2014г. до 09.07.2014г. на основание чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.34 от ОУ ДПЕЕ следва да бъде отхвърлена изцяло. Твърди, че през процесния период ищцата е имала ликвидни и изискуеми задължения към ЕПРП за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2009-30.04.2010г., а именно: № **********/31.12.2009г. - 206.10 лева; № **********/29.01.2010г. - 318.79 лева; № **********/28.02.2010г. - 313.45 лева; № **********/15.03.2010г. - 289.96 лева; № **********/30.04.2010г. - 316.63 лева. Твърди, че прекъсването на ел. захранването в имота на ищцата е било извършено в съответствие с ОУ на ЕПРП и ОУ на ЕПРМ, както и действащите нормативни актове. Възразява срещу размера на претендираната за плащане неустойка поради това, че от исковата молба не става ясно как е определен нейният размер. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Моли съда да му присъди юрисконсултско възнаграждение, ведно с направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.К., поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
В настоящото съдебно производство, съдът е приел за безспорен фактът, че ищцата е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, за обект на потребление с адрес : град Г.О., ул…, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.
Безспорни по делото са и фактите, че на 01.09.2010г. е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект в гр. Г.О., ул… от служители на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, които са съставили Констативен протокол № 24699 от 01.09.2010г., че въз основа на горепосочения КП е съставена справка за корекция № 11415 от 02.09.2010г., на основание чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, съгласно която общото количество енергия, с което е завишено потреблението на електрическа енергия на абоната, поради неизмерването му със СТИ, е 7356.44 квтч., както и фактът, че на основание цитирания КП от 01.09.2010г., от ,,Енерго-Про Продажби” АД на ищцата е съставено дебитно известие № ********** от 09.09.2010г. за сумата от 1360.87 лв., с вкл. в нея ДДС.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че от ,,Енерго-Про Продажби” АД е предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК против ищцата П. за установяване съществуването на вземането му против ищцата по горепосоченото дебитно известие, като искът е отхвърлен изцяло с Решение № 572 от 04.12.2013г. на ГОРС по гр. дело № 1111/2013г., което е влязло в сила, а издаденото дебитно известие № **********/09.09.2010г. е сторнирано от ответника с Кредитно известие № **********/27.12.2013г.
Видно от приложения по делото заверен препис от Решение № 572/04.12.2013г. по гр. дело № 1111/2013г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 30.12.2013г., съдът е отхвърлил изцяло предявеният от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна, против Р.Т.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на паричното му вземане против ответницата за исковите суми – за сумата от 1 785,62 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури № **********/15.05.2010г., № **********/14.06.2010г., фактура № **********/14.07.2010г., № **********/09.09.2010г., сторнирана фактура № **********/08.10.2012г., настояща фактура № ********** от 29.07.2013г., издадени за периода 15.05.2010г. - 08.10.2012г. за обект с аб. № **********, находящ се на адрес гр.Г.О., ул…, по кл. № **********, сумата от 469,63 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ - мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по всички процесни фактури, подробно посочени по-горе в табличен вид, за периода от падежа по всяка фактура до 10.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.05.2013г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
С доклада,
извършен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е приел за безспорни и фактите, че
електрозахранването на ищцата за процесния обект на потребление в гр. Г.О., ул…,
е прекъснато на датите 15.02.2010г. и 27.05.2010г.
Описаните по-горе факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства : КП № 15129561/23.12.2015г., разписка от 05.08.2013г., становище от 17.12.2013г., кредитно известие № **********/27.12.2013г., извлечение от сметка към дата 10.04.2013г., жалба вх. № 1988210/06.08.2013г., извлечение за фактури и плащания към дата 14.02.2017г., разписка № 04000185975272 от 05.08.2013г., извадка от списък за прекъсване на ел.захранването на кл. № **********, преписи от фактури и др.
По делото са приложени Общи условия на договорите
за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД /понастоящем
„Енерго-Про Продажби” АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН
България Продажби” АД с протокол № 12/28.06.2007г. и одобрени с Решение №ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД /понастоящем
„Енерго-Про Мрежи” АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на
„Е.ОН България Мрежи” АД /понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с протокол № 14/27.06.2007г.
и одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Общоизвестно е, че с Решение № 798/20.01.2017г. по адм.дело № 3068/2016г. на ВAС е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г.
на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про Продажби” АД (влезли в сила на 07.09.2014г.), а с Решение № 595/17.01.2017г.
по адм. дело № 2719/2016г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-05/21.07.2014г. на
ДКЕВР (понастоящем КЕВР), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи” АД (влезли в сила на 07.09.2014г.).
Видно от заключението на СТЕ, извършена и приета в хода на съдебното производство, на 20.07.2010г. на абонат с абонатен номер ********** е прекъснато електрозахранването и не е възстановявано; до 01.09.2010г. не е имало захранване с електрическа енергия на абонат с абонатен номер **********. Видно от заключението на СТЕ, освен съставения Констативен протокол № 024699/01.09.2010г. за проверка на СТИ, на 23.12.2015г. е съставен Констативен протокол № 15129561/23.12.15г. за монтиране на СТИ и възстановяване на захранването на абонат с абонатен номер **********. От приетата СТЕ е видно, че от 06.07.2014г. до 07.07.2014г. не е имало монтирано СТИ на процесния обект и същият е бил с прекъснато ел.захранване. Видно от приетата СТЕ, от 06.07.2014г. до 23.12.2015г. не е имало монтирано СТИ на процесния обект и същият е бил е прекъснато ел. захранване; електрозахранването на абонат с абонатен номер ********** е възстановено на 23.12.2015г., за което е съставен КП № 15129561/23.12.2015г.
Видно от допълнителното заключение към приетата СТЕ, за периодите от 09.06.2014г. до 09.07.2014г. и от 25.09.2014г. до 25.12.2014г. имотът на абоната с аб. № ********** не е бил захранен с електрическа енергия и не е имало монтирано СТИ в Главното разпределително табло за отчитане на ел. енергия. От допълнителното заключението е видно също, че за периода 09.06.2014г. - 23.12.2015г. имотът на абоната с аб. № ********** не е бил захранен с електроенергия и не имало монтирано СТИ.
Съдът приема заключенията на СТЕ и ДСТЕ като обосновани, компетентни, съответстващи на приетите по делото писмени доказателства и неоспорени от страните.
Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза, фактури с № **********/31.12.2009г. - 206.10 лв., № **********/29.01.2010г. - 318.79 лв., № **********/28.02.2010г. - 313.45 лв., № **********/15.03.2010г. - 289.96 лв. и № **********/30.04.2010г. - 316.63 лв., които са за клиент Р.П. с кл. № **********, са отразени в счетоводството на „Енерго-Про Продажби” АД, отчетени са пред данъчните органи съгласно действащото данъчно законодателство. Видно от приетата ССчЕ, за периода от 09.06.2014г. - 09.07.2014г. няма извършени плащания на по издадените фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД се явява допустим.
Възражението на ответната страна за
недопустимост на предявения иск, поради факта, че ищцата е предявила шест
идентични иска, считани от ответника за частични, касаещи различни периоди от
време, без да посочи размера на частичната претенция и на цялото вземане, част
от което е тя, и с оглед вече признат от съда размер, пресичащи възможността на
ищеца да търси присъждане на повече с нов иск, е отхвърлено като неоснователно
с определението на съда по чл.140 от ГПК. Въпреки това, съдът счита за
необходимо да отбележи, че приложното
поле на частичния иск е с оглед на възможния негов предмет, като годен предмет
на частичен иск са само делимите вземания за родовоопределени и заместими вещи.
Меродавният класификационен критерий за определяне на иска като частичен се
съдържа в особеностите на този иск като процесуално действие на ищеца при неговото
предявяване - изрично твърдение, че претендираният в исковата молба размер е
част от вземането, което предопределя и волеизявлението, че ищецът търси защита
само за предявената част от размера на правото, като запазва възможността в
следващ процес да потърси защита и на останалата част. Съдът счита, че такова
твърдение в случая не е налице. Частичният иск е иск за частично изпълнение,
който е допустим само за делимите вземания относно родовоопределени и заместими
вещи, чиято количествена характеристика се обозначава като размер на вземането
и с който се търси защита само по част от този размер. Не може да бъде
квалифициран като частичен искът, който има за предмет вземания, които са
елемент на едно сложно правоотношение, когато всяка обособена част от него
възниква или става изискуема в резултат на фактически състав, който включва не
само общи, но и различни юридически факти. Така наречените индивидуализирани
частични искове по отношение на периодичните вземания не са частичен иск по
смисъла на процесуалното право, защото отделните плащания имат своята
материалноправна самостоятелност, макар и да произтичат от едно и също
основание. В конкретния случай, не се касае до частични искове, предявени по шест
гр. дела по описа на ГОРС, доколкото исковете са за периодични вземания,
произтичащи от едно и също правоотношение. Предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
С иска по чл.92,ал.1 от ЗЗД, предмет на настоящото дело, ищцата претендира заплащането на неустойка в размер на 1200 лв., изчислена съобразно чл.34,ал.1 от ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, представляваща размер на дължима неустойка поради продължително прекъсване на ел. снабдяването по вина на продавача за периода от 07.06.2014г. до 07.07.2014г., от която – 30 лв. за първите 24 часа, и по 20 лв. – за всеки следващи 12 часа, без осигурена ел. енергия. Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Неустойката, съгласно разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД, представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът - изправната страна, би претърпяла от неизпълнението или от лошото изпълнение на договора. Уважаването на исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД предполага установяване от страна на ищеца кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между ищеца и ответника да е сключен валиден договор, същият да е породил действие и въз основа на него са възникнали уговорените за продавача и за купувача задължения, сключеният валиден договор между страните да съдържа клауза за уговорена между тях неустойка и да са настъпили условията за заплащане на неустойка от страна на ответника по делото в полза на ищцата. В тежест на ищцата в случая е да докаже наличието на валидно сключена уговорка за заплащането на неустойка, а ответникът от своя страна е длъжен да докаже, че се явява изправна страна по гарантираното с неустойката главно договорно задължение.
Безспорен по делото е фактът, че между ищцата и ответника е налице облигационна връзка, по силата на договор за продажба и доставка на ел. енергия, съгласно който Р.П., като потребител /купувач/, е поела задължението да заплаща на ответника „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - продавач, цената на доставената й от продавача стока – ел. енергия, в съответствие с договора и ОУ към него. Приложените по делото писмени доказателства подкрепят приетите за безспорни факти, че въз основа на КП № 24699/01.09.2010г. е съставена справка за корекция № 11415/02.09.2010г., на основание чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, съгласно която на ищцата П. е съставено дебитно известие № **********/09.09.2010г. за сумата от 1360.87 лв., с вкл. в нея ДДС. Безспорни са и фактите, че ,,Енерго-Про Продажби” АД е предявило иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК против ищцата П. за установяване съществуването на вземането му против нея, по горепосоченото дебитно известие и по цитираните по-долу пет фактури, като с Решение № 572 от 04.12.2013г. на ГОРС по гр. дело № 1111/2013г., влязло в законна сила на 30.12.2013г., съдът е отхвърлил изцяло предявения от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, против Р.Т.П., иск за установяване съществуването на паричното му вземане за сумата от 1785,62 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури № **********/15.05.2010г., № **********/14.06.2010г., № **********/14.07.2010г., **********/09.09.2010г., сторнирана фактура № **********/08.10.2012г., фактура № **********/29.07.2013г., издадени за периода 15.05.2010г. - 08.10.2012г., за обект с аб. № **********, находящ се гр. Г. Оряховица, ул. ”Марица” № 16, по кл. № **********, сумата от 469,63 лв. - мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по всички процесни фактури, подробно посочени по - горе в табличен вид, за периода от падежа по всяка фактура до 10.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.05.2013г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 996/09.05.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 735/2013г. по описа на ГОРС. Безспорен по делото е и фактът, че издаденото дебитно известие № **********/09.09.2010г. е сторнирано от ответника с кредитно известие № **********/27.12.2013г.
Не на последно
място, от заключението на приетата и неоспорена от ответника допълнителна СТЕ
се установяват и фактите, че електрозахранването на ищцата за процесния обект
на потребление в гр. Г.О., ул…, е било прекъснато през периода 09.06.2014г. -
23.12.2015г., процесният имот не е бил захранен с електроенергия и не имало
монтирано СТИ, като
електрозахранването на имота е възстановено на 23.12.2015г., за което е
съставен констативен протокол.
Съгласно цитираните по-горе
решения на ВАС, обаче, КЕВР би следвало да поднови процедурите по одобряване на
нови Общи условия на „Енерго-Про Продажби” АД
и нови Общи условия на „Енерго-Про Мрежи” АД. Принципът е, че
юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия
закон, т.е. хипотезата тук е, че действието е ex nunc. Новият граждански
закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и
юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Тук действието
също е ex nunc. Логично, прилагайки аналогия, след отмяната на
Решение № ОУ-06/21.07.2014г. и Решение № ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР, до
одобряването от КЕВР и влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще
прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014г. ОУ, т.е.
приложими са разпоредбите на влезлите в сила Общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /понастоящем „Енерго-Про
Продажби” АД/(2007г.) и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД /впоследствие „Енерго-Про
Мрежи” АД, а понастоящем «Електроразпределение Север» АД/(2007г.).
В действащите през
процесния период ОУДПЕЕ на ,,Е.ОН България Продажби” АД /,,Енерго-Про Продажби”
АД/, прекъсването на ел.снабдяването е предвидено като временна мярка, която
следва да се налага в изключителни случаи и при спазване на определена
процедура, включваща изискването до потребителя да бъде изпратено писмено
предизвестие, съдържащо предупреждение, а при искане за разсрочване, да се
прилага разсрочване на задължението - чл.20 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”
АД (2007). При липса на възможност за битовите абонати за едностранна промяна
на доставчика, от изключителна важност е изпълнението на договорните задължения
на всяка от страните да става при равнопоставеност на страните в съответствие с
приетите ОУ. Съгласно чл.20,ал.1 и ал.2 от ОУДПЕЕ ,,Енерго-Про Продажби” АД има
право да поиска от ,,Енерго-Про Мрежи” АД да прекъсне или ограничи снабдяването
с ел.енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни и стопански
потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо
от тези ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми. В този случай
,,Енерго-Про Продажби” АД следва да изпрати до потребителя писмено
предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в тези ОУ не
последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва
прекъсване или ограничаване снабдяването с ел.енергия. При неизпълнение от
страна на потребителя, след изтичане на дадения срок, доставчикът има право да
поиска от ,,Енерго-Про Мрежи”АД да
прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия.
Според чл.34 от ОУДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби” АД (2007г.), в случай, че потребителите останат без
ел.енергия по вина на „Енерго-Про Продажби” АД повече от 24 часа след
получаването от „Енерго-Про Продажби” АД на уведомление от потребителя,
„Енерго-Про Продажби” АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева
и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена ел.енергия.
Предназначението на това правило е да уреди задължението на доставчика да
отстранява повредите по мрежата (напр. причинени от трети лица или природни
явления) в срок от 24 часа, като смисълът на уведомяването от потребителя е в
това, че доставчикът може да не знае за повредата. В този случай потребителят
не може да доказва, че доставчикът е узнал за повредата по-рано и не е
необходимо да доказва вредите си.
Прилагайки материалния
закон при тълкуването (чл.20 от ЗЗД) на неустоечната клауза в чл.34 от ОУДПЕЕ
на ,,Енерго-Про Продажби” АД (2007), прекъсването на снабдяването не следва да
се счита за нерегламентирано по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като в
случая съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.123а от ЗЕ, е
предвидена възможността крайният снабдител да преустановява електрозахранването
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел.енергия, вкл. при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената
ел.енергия, поради което е приел, че прекъсването е приложимо наред с
предвидените възможности за събиране на паричното вземане. В случая, ответникът
е спрял електроподаването, тъй като е претендирал неплащане от страна на
потребителя на стойността на начислената ел.енергия по фактура № **********/31.12.2009г.,
фактура № **********/29.01.2010г., фактура № **********/28.02.2010г., фактура №
**********/15.03.2010г., фактура № **********/30.04.2010г. – общо на стойност
1444.93 лв. с ДДС, която стойност, видно и от приетата в настоящото
производство ССчЕ, не е била платена към датата на прекъсване на ел.
захранването и през процесния период от време. Съгласно чл.20,ал.5 от ОУДПЕЕ на
,,Енерго-Про Продажби” АД (2007), в случай на съдебно оспорване на основанието
за прекъсване от страна на потребителя, ответното дружество няма право да
поиска прекъсване на снабдяването с ел.енергия по отношение на спора. От
приетите по делото многобройни писмени доказателства се установяват фактите, че
към момента на прекъсване на ел. захранването е било налице съдебно оспорване
на основанието за прекъсване на ел.снабдяването от страна на потребителя, по
смисъла на чл.20,ал.5 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД (2007), и това е
станало достояние на насрещната страна, предявила в срок установителния си иск.
В този смисъл, ответникът ,,Енерго-Про Продажби” АД не е следвало да иска
прекъсване на ел.снабдяването, но въпреки това го е поискало и на 20.07.2010г.
ел. захранването в обекта на потребление на ищцата е било прекъснато. Безспорни
по делото са фактите, че с Решение № 572/04.12.2013г. по гр. дело № 1111/2013г.
на ГОРС, влязло в законна сила на 30.12.2013г., е отхвърлен изцяло предявеният
иск за установяване съществуване на вземането по дебитно известие № **********/09.09.2010г.,
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
от страна на ,,Енерго-Про Продажби” АД против Р.Т.П., като издаденото
дебитно известие е сторнирано от дружеството. При тези данни, продавачът на
ел.енергия следва да отговоря за вредите на потребителя, причинени от
прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор.
За разлика от
неправомерното прекъсване по чл.32,ал.2 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби” АД (2007),
обаче, регламентираната неустойка за „продължително нерегламентирано
прекъсване” по смисъла на чл.34,ал.1 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби” АД (2007), касае неизпълнение на задълженията на
ответника по чл.122 от ЗЕ, но дори да се
приеме, че е приложима хипотезата на чл.34,ал.1 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”
АД (2007), то се изисква отправено от потребителя и получено от
електроснабдителното дружество уведомление, че електроснабдяването е
прекъснато. Видно от данните по делото, в случая не са ангажирани доказателства за уведомление
по смисъла на цитираната разпоредба. В тази връзка, с определението си
по чл.140 от ГПК, съдът е задължил ищцовата страна,
на основание чл.190 от ГПК да посочи документа, на
който се позовава, определяйки дата 07.06.2014г. като първа дата след
изтичане на 24 часа от уведомлението, какъвто е фактическия състав на текста на
чл.34 от ОУ на ЕПРП, и е предупредил посочената страна за последиците по чл.161
от ГПК при непредставянето на такъв документ, не ангажира никакви други годни
писмени доказателства, освен приложената към исковата молба жалба вх. №
1988210/06.08.2013г. Видно от приетата като доказателство жалба
от 06.08.2013г., отправена от ищцата до „Енерго-Про Продажби“ АД, същата е във
връзка с извършена корекция на начислена ел.енергия и издадена фактура на
стойност 1360.87 лв., но цитираната жалба не удостоверява извършено уведомяване
на ответника, по смисъла на чл.34 от ОУ на ЕПРП, към датата 07.06.2014г.
Поради изложеното по-горе,
съдът приема за недоказано, че ищцата е
останала повече от 24 часа без електрическа енергия след получаването от ,,Енерго-Про
Продажби” АД на уведомление за това, какъвто е
фактическия състав на текста. Поради това, в случая не се
установява наличието на предпоставките за дължимост на неустойката съгласно
чл.34,ал.1 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД (2007).
Съгласно константната съдебна практика, след като
е установено, че спирането на електроподаването е неправомерно, то доставчикът
отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82 от ЗЗД (Решение № 9/20.02.2014г. по гр.дело № 4605/2013г., III г.о., ВКС; Решение № 366/30.12.2015г. по
гр.дело № 2874/2015г., IV г.о.,
ВКС; Решение № 87/28.03.2016г. по гр.дело № 4164/2015г., IV г.о., ВКС; Решение № 37/28.02.2017г. по
гр.дело № 50235/2016г., IV г.о.,
ВКС). Предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от
страните, съгласно чл.6,ал.2 от ГПК. С оглед гореизложените съображения, съдът
счита, че в случая неустойка по чл.92,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.34,ал.1 от ОУДПЕЕ
на „Енерго-Про Продажби” АД не се дължи, а обезщетение за действително
претърпени вреди по чл.82 във вр. чл.79 от ЗЗД не се претендира, съответно –
съдът не дължи произнасяне по такава претенция.
Предвид изложените дотук съображения, съдът намира, че претенцията на ищцата ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 1200 лв., представляваща размер на дължима неустойка, на основание чл.34,ал.1 от ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, поради продължително прекъсване на ел. снабдяването по вина на продавача „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, считано за периода от 07.06.2014г. до 07.07.2014г., от която – сумата от 30 лв. за първите 24 часа, и по 20 лв. – за всеки следващи 12 часа, без осигурена ел. енергия, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 и
ал.8, от ГПК се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на
направените в настоящото съдебно производство разноски, както следва : разноски
за възнаграждение на вещо лице за извършване на ССчЕ в размер на 80 лв., както
и разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представително по делото, които следва да се възложат в тежест на ищцата,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, предявен от Р.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адвокат Р.Т. от АК - Монтана, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУЪРС - Г, представлявано от всеки двама от Б.Д.П. П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., за заплащане на сума в размер на 1200 лв., представляваща дължима неустойка на основание чл.34,ал.1 от ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - поради продължително прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, за периода от 07.06.2014г. до 07.07.2014г., от която – сумата от 30 лв. за първите 24 часа, и по 20 лв. – за всеки следващи 12 часа, без осигурена ел. енергия, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от Б.Д.П. П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., СУМА в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на ССчЕ, както и СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................