Решение по дело №10247/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                    МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10247/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Касаторът – ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП град София, обжалва Решение № 20 от 21.07.2021г. по НАХД № 69/2021г. по описа на Свищовския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 459638-F474929/27.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД, гр. Свищов на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.3 и ал.6 от ЗДДС. С касационната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК. Касаторът оспорва извода на съда, че поради възникнал технически проблем представители на санкционираното дружество не са знаели за непредаването на информация към ТД на НАП, с оглед на което за неправомерно е ангажирана отговорността му. Поддържа, че отговорността на юридическите лица е безвиновна и не е необходимо да се изследва наличието на вина у някой от служителите им, а вмененото нарушение е формално по своя характер. Счита, че след като информацията не е налична, то е налице осъществено нарушение, тъй като търговецът има самостоятелно задължение по закон да предава данни чрез установена дистанционна връзка с НАП. Липсата на такава връзка, независимо от причината, намира за неотносима към търсената отговорност. Извън това посочва, че такова разминаване се установява и след сравнение на представените в хода на въззивното  дело товарителница и служебните бонове от ЕСФП, които обаче не са взети предвид от районния съд. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови ново, по същество, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, процесуалният му представител заявява, че поддържа жалбата по  изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД, Свищов, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, макар и по мотиви напълно различни от изложените.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 459642-F474929/27.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД, гр. Свищов на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.3 и ал.6 от ЗДДС.

За да постанови съдебният си акт, СвРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На 26.02.2019г. от служители на ответника била извършена проверка на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Свищов, Западна индустриална зона /завод Свилоза/, стопанисвана от  „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД и последваща проверка в Информационните масиви на НАП. При така извършените проверки, служителите на НАП установили, че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система FANIR-4914 са подадени некоректно данни за количеството гориво по дистанционната връзка за дата 23.01.2019 г. за 14 243,00 литра дизел при 15 градуса, а декларираните на 24.01.2019г. с АДД № 0100000000004314009/23.01.2019г. са за 16 188,00 литра, т.е. налице е разлика от 1945,00 литра. С оглед на това приели, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да подава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Описаното деяние е определено като нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. За това нарушение бил съставен АУАН № F474929/01.03.2019г., връчен на представляващия санкционираното дружество на същата дата. Въз основа на АУАН, от Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление. Последното е връчено на представляващия дружеството на 08.03.2021г., видно от разписката към същото.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства РС е намерил, че извършването на визираното в НП нарушение не е безспорно доказано. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че задълженото лице е изпълнило задължението си за подаване на данните, като факта на неполучаването им /или в случая некоректно отчитане/ в НАП се дължи на техническа причина, която не може да се вмени в негова вина и следователно не следва да носи отговорност за това.

 

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд е бил сезиран от „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД с жалба срещу Наказателно постановление № 459638-F474929/27.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, а с обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 459642-F474929/27.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, за което е била налице друга жалба и дело пред Свищовския районен съд, но категорично не е било предмет на настоящето. Така, формираната в диспозитива воля на съда за незаконосъобразност на прието за оспорено наказателно постановление не кореспондира с изложеното в мотивите, които касаят различна фактическа обстановка от тази предмет на отмененото НП. Описаното противоречие между диспозитив и мотиви в наказателното съдебно производство представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да бъде отстранено от касационната инстанция, а представлява основание за отмяна на решението и за връщане на делото на Районен съд – Свищов, за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по обжалваното конкретно наказателно постановление. В този случай, касационната инстанция не следва да обсъжда оплакванията по същество, направени в жалбата, а същите следва да бъдат обект на обсъждане при новото разглеждане на делото от въззивния съд.

При този изход на спора разноските следва да се определят при повторното разглеждане на делото от въззивния състав, вкл. и направените пред касационната инстанция, съобразно разпоредбата на  чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 21.07.2021г., постановено по НАХД № 69/2021г. по описа на Районен съд - Свищов.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.