МОТИВИ
към решение № 127 на Самоковския районен съд от 08 юли
2019 г.
по АНД № 258/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление на Самоковската
районна прокуратура от 04.06.2019 г., с което се предлага обвиняемата Х.Я.А.,***, да
бъде освободена от наказателна отговорност, като на същата бъде наложено
административно наказание за извършено от нея престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – Самоков не се представлява.
В хода на съдебните прения обвиняемата заявява, че
предложението на РП – Самоков е основателно.
При упражняване на правото си на последна дума
обвиняемата моли да й бъде наложено минимално наказание.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата,
събрани на досъдебното бързо производство № 235/2019 г. по описа на РУ –
Самоков и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр.
чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на 26.05.2019 г. около
10,35 ч. в с. А., Община Самоков, по централната улица, обвиняемата Х.Я.А. е
управлявала моторно превозно средство АТВ с номер на рама L6BSCNLL2EJ10...., без
регистрационни табели, което не е регистрирано по установения за това надлежен ред съгласно Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От събраните доказателства не може да се установи
обвиняемата да е имала каквото и да било правно основание за осъществяване на
фактическа власт, в т. ч. и изразяваща се в управление на гореописаното
превозно средство тип „АТВ”, което представлява „моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Действително,
представена е фактура за закупуването на това превозно средство на 10.03.2019
г. на името на земеделския производител Г.К. В., а от свидетелските показания
на сина му К.Г.В.се установява, че в действителност то било закупено от
последния с негови средства и стояло в стопанството с поставен на него
контактен ключ. Свидетелят В. използвал превозното средство в животновъдната си
дейност, като го управлявал по пасища и по горски пътища. Обвиняемата помагала
на св. В. в дейността му по отглеждане на животни и също управлявала превозното
средство по пасищата, но не знаела, че то не може да се управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване. Показанията на св. К.В., ценени в съвкупност с
показанията на свидетелите В.П., В.П., Я.Д.и С.Н., обосновават извод, че след
като на инкриминираната дата обвиняемата е управлявала по централната улица на
с. А. гореописаното МПС – АТВ, което не е имало видими външни белези на
регистрация по Наредба № І-45/2000 г. /обн. ДВ, бр. 31/2000 г./, а именно –
регистрационна табела, при това без да носи свидетелство за регистрация на МПС,
каквото би следвало да бъде във фактическа власт на водача на всяко МПС
/независимо дали той е собственик на превозното средство/ при управлението му
по път, отворен за обществено ползване, а и без да се поинтересува дали такова
свидетелство изобщо съществува, тя е съзнавала, че управлява на горепосочените
дата и място моторно превозно средство, което не е било регистрирано по реда на
Наредба № І-45/2000 г. и се е съгласявала, примирявала се е с настъпване на
обществено-опасните последици от деянието й, изразяващи се в засягане на
проследимостта на собствеността, а оттам и на ползването и на техническото
състояние на МПС, в защита на които в нашата страна е установена задължителната
им регистрация.
Обстоятелството, че обвиняемата не е знаела, че
управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано по установения в
горепосочената наредба ред, не е позволено по улиците на с. А., е без правно
значение, тъй като незнанието на закона не извинява никого.
Затова целта на нормативно установената задължителна
регистрация на МПС, извършвана по реда на посочената Наредба № І-45/2000 г.
/обн. ДВ, бр. 31/2000 г./, а именно постигане на проследимост на собствеността,
а оттам и на ползването и техническото състояние на МПС, с които могат да бъдат
извършени най-разнообразни нарушения на ЗДвП или други противоправни деяния,
както и на проследимост на фискалната изрядност на техните собственици във
връзка с притежанието им, е в случая изцяло осуетена. В тази връзка следва да
се допълни, че обвиняемата е извършила деянието, без да е правоспособна като
водач на МПС и съзнателно е управлявала по улиците на с. А. едно нерегистрирано
превозно средство, с което, поради специфичните му особености, може да бъде
причинено сериозно пътно-транспортно произшествие. Това обосновава степен на
обществената опасност на деянието на обвиняемата, която го квалифицира като
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като административно
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и субективна страна това деяние
на обвиняемата съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени предпоставки за
освобождаване на пълнолетната обвиняема от наказателна отговорност за
извършеното от нея умишлено престъпление с налагане на административно
наказание.
За престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от
500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени съставомерни и
посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди, поради което не се
обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не са налице пречките, визирани в
чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на пълнолетната обвиняема от
наказателна отговорност, съдът й наложи глоба в пределите на това
административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени в чл. 78а, ал. 1
от НК.
При определяне на конкретния размер на
административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, конкретното
съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемата
обстоятелства, както и съобрази социалното й и материално положение.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемата
обстоятелства следва да бъдат взети предвид невисоката степен на обществена
опасност на деянието, невисоката обществена опасност на обвиняемата като
извършител на престъпление, както и добрите й характеристични данни.
При тези
конкретни смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства, както и при
липсата на отегчаващи такива, а и с оглед социалното й и материално положение,
съдът й наложи административно наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в
минималния законоустановен размер на това административно наказание, съгласно
чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното на обвиняемата
административно наказание е справедливо и е от естество да постигне целите на
административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното производство – на
досъдебното производство и в съдебната му фаза не са извършени разноски, които
да бъдат възложени за заплащане от обвиняемата.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: