№ 218
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100503087 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 48357/01.12.2021г. от Г. АТ. АТ. срещу
решение № 1719/17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 9000/2021 г. на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, е
титуляр на вземането в размер на 1861,12 лева, представляващи платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД фактура, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно.
Твърденията за недопустимост се обосновават с обстоятелството, че ответникът – въззивник
в настоящото производство – Г.А. няма договорни правоотношения с ищеца „Интейк“
ЕООД, респ. не е налице правна връзка между страните по делото, чието съществуване или
отричане да е предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Не се касае за
конститутивен иск, с който да се оспорва чужда правна връзка, а иск за установяване на
титулярство не е предвиден изрично в закона, поради което на общо основание предявеният
иск е недопустим. Жалбоподателят сочи, че липсва обосновка на правния интерес на ищеца
като твърди, че такъв липсва. Заявява, че по никакъв начин не оспорва правата на ищеца,
нито по съдебен, нито по извънсъдебен ред, няма претенции за претендираното от ищеца
спорно материално право, няма никакво касателство по отношение на вземането, а
1
производството гр.д. № 6419/2021 год. по описа на ВРС е прекратено.
По същество релевира оплакване, че ВРС неправилно е отказал да разгледа
възражението му за давност. Поддържа, че предявеният иск представлява злоупотреба с
процесуални права. Установителен иск за притезателно право не може да има отделно
съществуване. Притезателните права се погасяват по давност, а при така предявена искова
претенция, пътят му за защита чрез възражение за настъпила погасителна давност, бил
осуетен. Осуетена била и защитата му чрез възражение за прихващане или насрещен иск.
Парични вземания се присъждат, а не се установяват. Установяване на нечие титулярство за
парично вземане е недопустимо. Настоява за обезсилване на решението като постановено по
недопустим иск, а в условие на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по
съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Интейк” ЕООД депозира писмен
отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното
отхвърляне и присъждане на сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
доводите изложени в жалбата и отговора.
В писмено становище въззиваемата страна „Интейк” ЕООД поддържа, че отказът от
иск депозиран от Г. АТ. АТ., в резултат на който производството гр.д. № 6419/2021 год. по
описа на ВРС е прекратено, представлява злоупотреба с процесуално право и настоява, че
правният интерес на „Интейк” ЕООД от установителния иск не е отпаднал.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по
неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира,
че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК.
Възражението за недопустимост на иска поради липса на правен интерес е
неоснователно. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с иска по
чл.124 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или
на едно правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният интерес, като абсолютна
положителна предпоставка на установителния иск е налице винаги, когато поведението на
противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава
несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил разумна
2
субективна преценка. Преценката за допустимост на установителния иск изхожда от
въведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за
наличие на засегнато от ответника субективно право на ищеца.
Както правилно е приел съставът на ВРС, при наличието на заявено от страна на
ответника Г.А. по извънсъдебен и съдебен ред титулярство относно вземане от „Енерго -
Про Продажби“ АД в размер на 1861,12 лв., представляващо заплатена без основание от
Е.М.А. сума по договор за продажба на електроенергия, с твърдение, че вземането е
прехвърлено на ответника от първия цесионер „КНМ Груп“ ЕООД по силата на Договор за
прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г., за ищеца, който също твърди че е носител на
процесното вземане, безспорно е налице правен интерес да установи, че именно той, а не
ответникът, е действителният кредитор.
Установеният чрез извършена от съда служебна справка в хода на въззивното
производство факт, че заведеното от ответника Г.А. гражданско дело № 6419/2021 г. по
описа на РС Варна, предмет на което е иск против „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“
ЕООД за установяване, че Г.А. е титулярът на посоченото парично вземане, е прекратено
поради отказ от иска, извършен на 22.11.2021 г., не води до отпадане на правния интерес,
тъй като отказът от иск не погасява заявеното материално право, а само правото на ищеца
да предяви отново същия иск. Причините за отказ от иск могат да бъдат най-разнородни, в
т.ч. извънсъдебно споразумение, с което насрещната страна е признала спорното
материално право. Следователно, отказът от иск извършен в друг процес, по който
настоящият ищец не е страна, не е достатъчен да обуслови отпадане на правния интерес на
последния.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва, а тя е
следната:
С Договор за прехвърляне на вземане от 17.06.2014 г. Е.М.А. е прехвърлил на
цесионера „КНМ Груп“ ЕООД вземането си от длъжника „Енерго - Про Продажби“ АД в
размер на 1861,12 лв., представляващи платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода от 19.03.2011 г. до 14.09.2011 г. за обект с абонатен
номер **********, ведно с принадлежностите му. Вземането, предмет на договора за цесия е
присъдено на „КНМ Груп“ ЕООД с влязло в законна сила Решение № 468/07.02.2018 г. по
гр.д. № 10007/2014 г. по описа на РС Варна, след което е издаден изпълнителен лист в полза
на ищеца „КНМ Груп“ ЕООД. С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., т.е. в
хода на висящия процес, „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило същото вземане на „Интейк“
3
ЕООД. На 26.10.2014 г. длъжникът „Енерго - Про Продажби“ АД е бил уведомен от „КНМ
Груп „ЕООД за извършената цесия в полза на „Интейк“ ЕООД. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано ИД № 20197180400377 с взискател „Пи Маркет“
ЕООД, което се е легитимирало с Договор за цесия носещ дата 20.10.2014 г. с цесионер
също „КНМ Груп“ ЕООД.
Видно от Спогодба – Анекс от 23.12.2014 г. (към 198 договора за продажба на
вземания сключени на 23.10.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД), „КНМ
Груп“ ЕООД е декларирало, че към датата на сключване на договорите за продажба на
вземания, описани в Приложение 1, е изключителен собственик на вземането по чл. 1, ал. 1,
б. „а“ от договорите, в т.ч. процесното вземане, което е вписано в Приложение 1 под номер
191, като се е задължило да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията, описани в
договорите за прехвърляне на вземания.
С влязло в законна сила на 11.10.2021 г. решение по гр.д.№ 13892/2019 г. от РС
Варна е прието за установено в отношенията между „Интейк“ ЕООД и Пи Маркет ЕООД, че
„Интейк“ ЕООД е титуляр на процесното вземане в размер на 1861,12 лв., за което вземане е
бил издаден изпълнителен лист по гр.дело № 10007/2014 г. по описа на ВРС.
Г.А. е предявил иск, предмет на гражданско дело № 6419/2021 г. по описа на РС
Варна, против „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, за установяване, че той е титуляр
на същото парично вземане, вписано под номер 191 в Приложение 1 към Спогодба анекс
към договора за цесия от 23.10.2014 г.сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД. По това дело „Интейк“ ЕООД не е страна. Производството по гр.д.№ 6419/2021 г. е
прекратено поради отказ от иска с определение от 23.11.2021 г. влязло в законна сила на
30.12.2021 г.
От приетия като доказателство Договор за прехвърляне на вземане с дата 22.10.2014
г. е видно, че „КНМ Груп“ ЕООД, в качество на цедент прехвърля на ответника Г.А.
процесното парично вземане от длъжника „Енерго - Про Продажби“ АД в размер на 1861,12
лв.
С оглед на правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по правилността
на обжалваното решение в границите на посочените в жалбата пороци, съдът намира
следното:
Единственото въведено с жалбата оплакване по съществото на спора, е че съдът не е
разгледал възражението за погасяване на предявения иск по давност.
Съгласно действащата позитивна уредба по давност се погасяват притезателните и
преобразуващите субективни права. Предмет на защита с установителния иск е
санкциониране на поведение на ответника, с което се създава несигурност в правното
положение на ищеца. Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и
безспорност в гражданските отношения. Установителният иск е допустим относно всякакви
граждански права или правоотношения (чл. 124, ал. 1 от ГПК), докато предмет на
осъдителен иск могат да бъдат само притезания, а на конститутивен иск – само потестативни
4
права. Важна особеност на всички установителни искове е, че тяхното предявяване е
безсрочно, освен ако законът е предвидил нарочни срокове (напр. установителен иск за
дирене и оспорване на бащинство или на припознаване, както и за установяване на трудова
злополука).
Следователно институтът на погасителната давност по правило е неприложим при
установителните искове, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът „Интейк“ ЕООД е
носителят на процесното вземане, т.к. е придобил същото на основание действителен
договор за цесия от 23.10.2014 г. сключен с „КНМ Груп“ ЕООД, а „КНМ Груп“ ЕООД,
което от своя страна е придобило вземането от цедента Е.А. на 17.06.2014 г. Този извод се
подкрепя и от уговореното в Спогодба – Анекс от 23.10.2014г., в Приложение 1 към която
под номер 191 е описано процесното парично вземане от 1 861,12 лв. От друга страна,
доказателства за това, че цесията от 22.10.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и ответника Г.
А. е била сключена именно на 22.10.2014 г. и че е произвела действие съгласно чл. 99, ал.3
ЗЗД по делото липсват, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
В случая не е налице нарушение на императивни материалноправна норма от страна
на ВРС, което да обуславя прилагането и от въззивния съд (Тълкувателно решение № 1/2013
́
г. на ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е правилно и ще бъде потвърдено. Въззивният съд на
основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на ВРС.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в размер
на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен от въззиваемата
страна списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд, търговско отделение,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1719/17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 9000/2021
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „Интейк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“ №
22 /партер - вътр. двор/, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) представляваща сторените
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6