Р Е Ш Е Н И Е № 351
гр. Нови пазар, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на 24.09.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия
П. Николова гражданско дело № 7 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.П., срещу А.Н.Р. ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1485 по описа на НПРС за 2018 г. Вземането на дружеството касаело неплатени главница от 600 лв. – главница по договор за паричен заем от 12.04.2018 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дружество е прехвърлило вземането на настоящия заявител чрез договор за цесия; 52,05 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 07.09.2018 г.; 18 лева – такса разходи; 295,89 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.04.2018 г. до 07.09.2018 г.; 17,50 лв. – лихва за забава от 21.04.2018 г. до 31.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Твърди се, че макар и цесията да не е съобщена на длъжника, правилото на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има за цел само да го предпази от плащане на стария кредитор след цесията, а не води до недължимост на вземането по отношение на новия кредитор. Изложени са твърдения за дължимостта на всяко от вземанията по заповедта за изпълнение. Твърди се, че по договора няма направено нито едно плащане. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в производството.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага подробни аргументи, че особеният представител
може да бъде адресат на материално-правни изявления като уведомлението за
цесия. Поддържа се твърдение за законосъобразността на клаузата за неустойка
предвид факта, че вземането е останало необезпечено. Поддържа се и
законосъобразността на начислените такси.
В предоставения на ответника А.Н.Р. едномесечен срок е постъпил отговор от особеният й представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговорът си особеният представител на ищеца заявява, че счита предявените искове за неоснователни по основание и размер. На първо място се оспорва уведомяването на длъжника за извършената цесия, поради което счита, че същата не е противопоставима на длъжника. На второ място се твърди нищожност на основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД на клаузата за неустойка в случай, че длъжникът не представи в срок обезпечение по кредита. Особеният представител счита, че тази клауза накърнява добрите нрави, тъй като предвижда неустойка за клауза, чието неизпълнение на носи вреда на кредитора и следователно противоречи на функциите на неустойката и на принципите за справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения. Оспорени са и претенциите на ищеца за разходи, тъй като счита, че по делото няма никакви доказателства, че такива разходи в действителност са направени. Обръща внимание, че размера на тези разходи и предварително посочен в договора, но няма никакви доказателства, че са извършени. Предвид това счита, че с тази разпоредба се прикрива клауза за неустойка при забава, с което счита, че се заобикаля императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според който при забава кредиторът има право само на лихва за забава. Счита, че тази клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
В
хода по същество особения представител отново счита, че исковете да бъдат
отхвърлени. Оспорва законосъобразността на неустойката и таксите. Според адв. Х.
неустойката противоречи на добрите нрави, а разноските имат по-скоро характер
на разноски, а не на такси. Освен това поддържа твърдението си, че особеният
представител не може да получава от името на длъжника уведомлението за
извършената цесия.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 12.04.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника А.Н.Р. е сключен договор за паричен заем № ***. По силата на договора „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на Заемател
е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сумата от 600 лв. Редът и
условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от цитирания по-горе договор.
Освен връщане на главницата по договора за кредит, кредитополучателят се
задължил и да плати годишна възнаградителна лихва в размер на 40 %. Така общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 652,05 лв.
Съгласно договора ответникът се задължил да върне кредита на 21 равни седмични вноски
всяка от 31,05 лв., като първата вноска трябвало да бъде направена на 20.04.2018
г., а падежът на последната вноска била на 07.09.2018 г.Освен това с чл. 4, ал.
1 от договора страните се уговорили в тридневен срок от подписването на
договора заемателя да представи едно от следните две обезпечения – 1/ двама
поръчители, които да отговарят на следните изисквания – трудово възнаграждение
или осигурителен доход над 1000 лв., да работи по безсрочен трудово договор, да
няма сключен договор като заемател или поръчител с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или кредитната му история за една година назад да е със статус –
„Редовен“ или 2/ банкова гаранция за сумата по договора (главница и лихва –
652,05 лв.). Съгласно ал. 2 от цитирания текст на договора, ако не изпълни това
си задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 295,89 лв., която се
прибавя на равно вноски и всяка вноска се увеличава с 14,09 лв. Съгласно
Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД при просрочие на всяка вноска с 30 дни се
начислява разход в размер на 9 лв. за изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес,
но не повече от 45 лв. По настоящия договор заемодателя е начислил 18 лв.
разходи.
С подписването на Договора за паричен заем
ответницата била уведомен подробно за всички клаузи от договора и ги подписала.
Видно от изготвената по делото ССчЕ през
целия период на договора ответникът не е заплатил нито една от уговорените
вноски.
На 16.11.2011 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). С Приложение № 1, подписано на 01.07.2018 г. вземането на ответницата А.Н.Р. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. По делото са представени потвърждение за цесията и списък на вземанията, които попадат в цитираното приложение.
„Изи Асет
Мениджмънт“ АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия. Цесионерът е направил опит за това, но
изпратеното до адреса, посочен в договора като адрес за контакти на длъжника, А.Н.Р.
не е намерена. В обратната разписка има отбелязване, че адресатът е преместен.
Съобщението до настоящия адрес на ответника (посочен като такъв в договора) е
върнато с отбелязване, че лицето не е намерено.
На 01.11.2018 г.
ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала в РС – Н.заявление по чл. 410
от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. № 1485/2018 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 881/05.11.2018 г., с която е разпоредил ответникът да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД претендираните вземания на основание
договора за заем и извършената цесия.
Съгласно изцяло кредитираната ССчЕ размерът
на лихвата за забава върху главницата, изчислена от падежа на всяка погасителна
вноска до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е общо 24,34 лв.
Гореописаните факти съдът приема за
установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
На първо място по делото е установен с
категоричност фактът на сключения между ответницата А.Н.Р. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Доказан е безспорно
и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и
размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил
сумата на кредита. Същите се установяват и от заключението по назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира за безспорно доказани по основание и размер главницата и договорната лихва по сключения между А.Н.Р. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем.
Не така стои въпроса обаче с начислената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора и начислените такси.
Относно неустойката по чл. 4, ал. 2 от Договора:
Съдът не споделя твърдението, изложено в писменото становище по съществото на делото, от ищеца, че тази неустойка има за цел да обезпечи кредиторът за по-големият риск, защото отпуска един необезпечен заем. В действителност неустойката по един договор се уговаря за неизпълнение на дадено договорно задължение. Нейната основна цел е да обезпечи вредите, които са настъпили в резултат на неизпълнението и да накаже неизправния длъжник за неизпълнението. В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение. Условията, при които обезпечението е възможно обаче са твърде лимитирани, което ги прави почти невъзможни за изпълнение. Тази неустойка не е предвидена като неустойка на неизпълнение на основното задължение по договора – да се върне заетата сума. По този начин според настоящия съдебен състав по заобиколен начин се стига до неправомерно увеличаване на възнаградителната лихва, която се дължи на заемодателя. Така се заобикалят забраните за размера на ГПР, с което по съществото си тази неустойка става незаконосъобразна и съдът счита, че ответникът не я дължи.
Относно разходите:
С исковата
молба се претендират 18 лв. разходи по Тарифата. Съгласно тази Тарифа при
просрочие на всяка вноска с 30 дни се начислява разход в размер на 9 лв. за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори, посещения на адрес, но не повече от 45 лв. В конкретния
случай обаче има просрочие на всичките 21 вноски. Как и защо са начислени само
18 лв. остава необяснено. Нещо повече, когато се претендират разходи, трябва да
е обективно доказано, че тези разходи са в действителност направени. В Тарифата
е записано, че тези разходи са за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес. Няма нито
едно доказателство, че което и да е от тези действия е извършено от заемодателя
или цесионера. С което тези разходи остават напълно неоправдани. Съдът напълно
се солидаризира с мнението на особеният представител, че тези разноски по
характер приличат по-скоро на неустойка, а не на разноски, тъй като са твърдо
установени, не зависят от каквато и да е действителна деятелност на кредитора.
По тази причина съдът намира, че искът и по отношение на въпросните суми се
явява неоснователен.
Относно сключения договор за цесия: Безспорен
е фактът на сключения рамков договор за цесия. Видно е, че изготвеното
Приложение № 1 от 01.07.2018 г., подписано от страните по рамковия договор
включва задълженията на ответника. Изпълнено е и условието по рамковия договор
за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да
се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по
отношение на вземането към ответника.
Относно възражението, че ответникът не е
редовно уведомен за извършената цесия, тъй като особеният представител не може
да приема материално-правни изявления направени от ответната страна, каквото е
уведомлението за цесия, съдът намира същото за неоснователно. Няма спор, че в
рамките на процеса, страните могат да отправят материално-правни изявления.
Когато от името на някоя страна действа особен представител, той приема всички
тези материално-правни изявления. В противен случай неговата роля се
обезсмисля, В такива случаи освен уведомлението за цесия, биха отпаднали и
други изявления, които ищецът би могъл да направи – като прихващането например,
за което обаче никога не е имало съмнение дали може да се направи срещу
ответник, който се защитава по делото от особен представител. Законодателят не
е ограничил правомощията на особеният представител в тази насока. Единственото
ограничение в неговите правомощия е обосновано в чл. 29, ал. 5 от ГПК –
действия, за които се изисква изрично пълномощно, се извършват от особеният
представител само с одобрението на съда. По тази причина съдът намира, че с
получаване на исковата молба от особения представител ответникът се счита
уведомен за извършената цесия. В случая уведомлението е направено от ищцовата
страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява
пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
С оглед изложеното от вещото лице относно
наказателната лихва, съдът намира искът в тази част за основателен по основание
и размер.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявената искова молба е основателна и доказана единствено по отношение на главницата
от 600 лв. – главница по договор за паричен заем от 12.04.2018
г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дружество е
прехвърлило вземането на настоящия заявител чрез договор за цесия; 52,05 лева –
договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 07.09.2018 г. и 17,50 лв. –
лихва за забава от 21.04.2018 г. до 31.10.2018 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част исковете се явяват
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на
съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както
относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 250. – внесена държавна такса, 300 лв. – заплатен депозит
за възнаграждение на особен представител, 300 лв. – депозит за ССчЕ. Също така
в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Също така в заповедното са направени следните разноски: 25 лв.
– държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите за
цялостна основателност на претенцията, то целия размер на разноските,
направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се
поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 1025 лв. От тях
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 689,84 лв.,
представляващи част, съразмерна на уважените искове.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.Н.Р. ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., с
пълномощник по делото юрисконсулт Ц.П., сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – главница по договор за паричен заем № *** от 12.04.2018 г., сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дружество е прехвърлило вземането на
настоящия ищец чрез договор за цесия; 52,05 лева (петдесет и два лева и пет
стотинки) – договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 07.09.2018 г. и
17,50 лв. (седемнадесет лева и петдесет стотинки) – лихва за забава от
21.04.2018 г. до 31.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 881/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1485/2018 г. по описа
на НПРС.
Отхвърля, предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Д-р Петър Дертлиев”
№ 25,офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.П. срещу А.Н.Р. ЕГН **********, с пост. адрес: ***,
в частта относно 18 лева – такса
разходи; 295,89 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.04.2018 г. до 07.09.2018
г.
ОСЪЖДА А.Н.Р. ЕГН
**********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., с пълномощник по делото
юрисконсулт Ц.П., сумата от 689,84 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), представляващи направени разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова