МОТИВИ ПО НДОХ № 20104410200302 по описа на РС гр.Левски
Обвинението против подсъдимия
С.Я., ***, ЕГН **********, е
по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, затова, че на неустановен ден за периода 20.01.2010 г. до 26.01.2010 г.
в с.Обнова, обл. Плевен, чрез използване
на техническо средство – раздвижен ключ, отнел чужди движими вещи – 3 бр.
смесителни кран – батерии от бронз на обща стойност 90 лв.; 1 бр. бронзов
спирателен кран ½ на стойност 5.20 лв.; 1 бр. бронзова клапа за
спирателен кран ¾ на стойност
3.50 лв. и 10 метра телевизионен кабел – оптичен на стойност 24 лв., или всички
движими вещи на обща стойност 122.70 лв. от владението на И.А. ***, негова
собственост, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е получил
препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На неустановен ден
през периода 20.01.2010г. – 26.01.2010г. около 24:00 часа подсъдимият С.Я. минавал
по * и видял необитаем дом. Последният бил собственост на пострадалия –
свидетелят И.А.. Подсъдимият Я. забелязал, че вратата на пристройка към къщата
е отворена и решил да влезе вътре, и ако намери вещи да ги вземе, и да ги
предаде на пункт за изкупуване на вторични суровини. За тази цел носел със себе
си гаечен ключ, който взел от дома си. След като влязъл в къщата от
помещенията, които се намирали в нея, подсъдимият Я. взел 3 бр. смесителни кран
– батерии от бронз, 1 бр. бронзов спирателен кран ½, 1 бр. бронзова
кекла за спирателен кран ¾ и 10 м. телевизионен кабел – оптичен с
помощта на гаечния ключ. След това се прибрал в дома си, като изхвърлил ключа.
На 10.02.2010 г.
подсъдимият отишъл в пункт за изкупуване на вторични суровини на „М.” ООД *,
находящ се в *, с продавач - свидетелят Х.Н., като носел чувал пълен с медни и
бронзови изделия, сред които и вещите собственост на свидетеля А.. Свидетелят Н.
познавал подсъдимия, изразил учудване от къде последният имал вещите, на което
подсъдимият Я. отговорил, че движимите вещите са негова собственост. Вещите
били претеглени като цветни метали без да бъдат описани, като на подсъдимия
била издадена покупно-изплащателна сметка №61/10.02.2010 г. От последната се
установява, че за вещите Я. е получил сумата от 36.53 лв.
С протокол за
доброволно предаване от 22.02.2010г. Х.Н. предал на Г.А. – МКР при РУ на МВР –
Левски 1бр. котле – бакър медно, 1бр. тавичка – бакър медно, 3 бр. кран батерии
(смесители), 1бр. кран спирателен ½ и 1 кекла за спирателен кран
¾, като свидетелят обяснил, че предметите били донесени от подсъдимия.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е видно, че пазарната
стойност на следните движими вещи, към датата на извършване на деянието 26.01.2010г.
е както следва: 3 бр. смесителни
кран – батерии от бронз са на стойност 90 лв.; 1 бр. бронзов спирателен кран
½ е на стойност 5.20 лв.; 1 бр. бронзова клапа за спирателен кран
¾ е на стойност 3.50 лв. и 10 метра телевизионен кабел – оптичен е на
стойност 24 лв., или стойността на движимите вещи е в размер на 122.70 лв.
Подсъдимият и
защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл.373,
ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283
от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
Съдът приема, с оглед
на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено
деяние. Деянието е извършено от подсъдимия С.Я.. Извършено е виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Същият е съзнавал, че отнема от владението на свидетеля
движимите вещи без негово съгласие.
С оглед на събраните
по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият С.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимият е отнел от
владението на собственика движими вещи, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е установил фактическа власт върху
вещите, предмет на престъплението.
Деянието е извършено
от подсъдимия, чрез използване на техническо средство.
Причина за извършване
на престъплението е неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия Я. съдът взе предвид признанието на
вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е
оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините
и мотивите за извършване на деянието.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а, във вр. с чл.55 от НК.
Тъй като за извършеното от подсъдимия деяние е
предвиден минимум, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да определи наказанието под най-ниския предел. С оглед на
изложеното, съдът налага по отношение на подсъдимия Я. наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца. Тъй като по отношение на подсъдимия не е
налагано наказание „лишаване от свобода”, наложеното наказание по настоящата
присъда е под три години лишаване от свобода и с оглед целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК съдът счита, че са на лице предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл.66 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на така
наложеното наказание с три години изпитателен срок.
Подсъдимият С.Я. е осъждан с присъда
№31/17.03.2010г. по НДОХ №20104410200106 по описа на РС гр.Левски, в сила от
01.04.2010г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено
с изпитателен срок от три години за престъпление извършено на 10.03.2010г.
Със споразумение №10/29.03.2010г.,
постановено по НДОХ №20104410200087 по описа на РС гр.Левски, в сила от
29.03.2010г., на С.Я. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, отложено с три години изпитателен срок за престъпление извършено
на 28.12.2009г.
Деянието, предмет на настоящето дело, е
извършено през периода 20.01.2010г. – 26.01.2010г., т.е. деянията, предмет на
цитираните НДОХ са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях.
Предвид изложеното съдът счита, че са на лице
предпоставките за приложение разпоредбите на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1
от НК и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с три години
изпитателен срок.
Веществените доказателства, приложени към
делото: 3 бр. смесителни кран –
батерии от бронз; 1 бр. бронзов спирателен кран ½; 1 бр. бронзова клапа
за спирателен кран ¾ и 10 метра телевизионен кабел, след влизане в сила
на присъдата да се върнат на собственика им И.А., а останалите веществени
доказателства: 1 бр. медно котле и 1
бр. медна тавичка, в едногодишен срок след влизане в сила на присъдата, ако не
бъдат потърсени от собственика да се унищожат.
При този изход на делото следва подсъдимият
да бъде осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените
деловодни разноски в размер на 83,02 лв.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: