№ 3622
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504674 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. А. К. срещу Решение № 2709/16.02.2024 г. по
гр.д. № 57855/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 117-ти състав, в частта,
в която по реда на чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК е определена месечна издръжка на детето
Е. И. Д.а, родено на ***** г., в размер от 300 лева. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на съдебното решение в атакуваната част, необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения. Прави се искане за изменение на
първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде определена
месечна издръжка на детето Е. в размер на 650 лева месечно. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. К. Д. е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С Решение № 2709/16.02.2024 г. по гр.д. № 57855/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-
ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, родителските права по отношение на детето Е. И.
Д.а, родена на ***** г., са предоставени на майката Л. А. К., при която е определено
малолетната да живее, разписан е режим на лични отношения на бащата И. К. Д. с детето
(последният да вижда и взема детето Е. всеки първи и трети петък от месеца в края на
занятията в детското заведение или в 17 часа до 19 часа на следващия неделен ден, 30 дни
през летата извън годишния отпуск на майката и на рождения ден на бащата от 09:00 до
19:00 часа, всяка четна години от 12:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12. и от 12:00 часа
на Велика Събота до 18:00 часа на втория ден на Великден, както и от 09:00 часа до 19:00
часа на официалните празници през първата половина от годината, а в нечетни години – от
09:00 ч. на 31.12. до 19:00 часа на 02.01. на следващата година и през официалните празници
през втората половина от годината от 09:00 часа до 19:00 часа). С първоинстанционното
решение И. К. Д. е осъден да заплаща на малолетната с дъщеря Е., чрез нейната майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 05.12.2023 г.,
ведно със законна лИ. за забава, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 216 лева,
представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи на съда, основани на
неправилна оценка на доказателствата по делото.
Не е спорно в производството и от приетото от първоинстанционния съд
удостоверение за раждане, издадено на 19.05.2023 г. от Столична община – район „Слатина“
се установява, че страните са родители на детето Е. И. Д.а, родено на ***** г.
Спор не е формиран по отношение на обстоятелството, че страните нямат сключен
граждански брак и не живеят съвместно от 2022 г., от когато основните грижи за детето Е.
се полагат от нейната майка, при която малолетната живее. Грижи за детето полага и бащата
в определения му режим на лични контакти с малолетната.
Пред въззивния съд въззиваемият е декларирал среден месечен доход в размер на
3 053 лева от трудово възнаграждение, а въззивникът – средно 1 000 лева от хонорари.
От представения пред първоинстанционния съд договор за наем се установява, че
въззиваемият прави ежемесечен разход за наем на жилище по договор от 28.01.2020 г. в
размер на 600 лева. От приетите пред първоинстанционния съд квитанции се установява, че
средният месечен разход на въззиваемия в периода месец 01.2023г.- месец 12.2023 г. за
електроенергия е 27,15 лева, за водоснабдителни и канализационни услуги 5,55 лева и за
битово горещо топлоснабдяване – 61,60 лева.
От приетите като писмени доказателства по делото квитанции, издадени от Детска
градина № 184 „Мечо Пух“ се установява, че за месец 05.2024 г. за допълнителни занимания
на детето Е. по пеене, таекуондо, футбол, модерен балет и логоритмика са начислени
задължения в размер на 159 лева, а за месец 06.2024 г. – 145 лева.
Въз основа на констатациите в социалния доклад, изготвен след проведено за
нуждите на въззивното производство социално проучване се установява, че основни грижи
2
за детето Е. се полагат от майката, а от бащата – в определения му режим на лични
контакти, който се изпълнява редовно. Въззиваемият заплаща определената му от
първоинстанционния съд издръжка в размер на 300 лева, но по данни на майката не
предоставя на детето допълнителна финансова подкрепа, като бащата поддържа такава да не
му е търсена. Подрастващата посещава общинската Детска градина № 184 „Мечо Пух“,
където участва в допълнителни занимания по народни и модерни танци, солово пеене,
футбол и английски език, разходите за които възлизат на около 200 лева месечно. През
зимните месеци малолетната ходи и на ски, а цената на едно занимание по този спорт е 60
лева. В жилищата на двамата родители детето Е. разполага със самостоятелна стая,
обзаведена съобразно възрастта и нуждите му. Въззивникът е жилищно обезпечена, тя и
детето живеят в дома на прародителите на Е. по майчина линия, които подпомагат
отглеждането на детето. Бащата живее в нает имот и заплаща месечен наем, чийто размер
понастоящем възлиза на 650 лева. Малолетната има изградена добра емоционална връзка и с
двамата си родители.
Въз основа на показанията на свидетеля Н.А.А. по делото се установява, че
месечните разходи при отглеждането на детето Е. включват допълнителни занимания в
детската градина, чийто размер е в порядъка на 150 – 200 лева. Детето периодично се
разболява и лечението му изисква разходи от около 50 лева до 100 лева. Всеки сезон се
налагало закупуване на нови дрехи и обувки за малолетната. Веднъж седмично същата
посещавала занимания в „Асикс Арена“, чиято единична цена е 25 лева. Свидетелят посочва,
че средно на месец издръжката на детето по нейна преценка възлиза на 800 лева. Излага, че
доходите на майката не са постоянни. Бащата се грижи за детето в определения му режим за
лични контакти.
Съдът преценява показанията на свидетеля А. с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК
като отчита близката й родствена връзка с въззивника.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи на съда, основани на
неправилна оценка на доказателствата по делото.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху им. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
3
В настоящия случай детето е на три години и девет месеца, посещава общинска
детска градина в гр.София и допълнителни занимания, разходите за които са средно 150
лева на месец. Установени са обичайни за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна,
дрехи, обувки, медицински грижи, културни потребности и развлечения. Не се твърдят и
установяват специфични нужди на малолетната, които да изискват извънредни разходи за
задоволяването им. Установеното в хода на производството дава основание на въззивния
съд да заключи, че разходите за издръжката на детето възлизат на 500 лева месечно. При
определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че за посещенията на детето в
детското заведение не се изискват разходи от двамата родители, а доказателства за
допълнителни платени занимания на детето са ангажирани единствено в периода месец
05.2024 г. – месец 06.2024 г.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Въззиваемият е в работоспособна възраст, трудово ангажиран, не се твърди и
установява да страда от заболяване, намаляващо работоспособността му и/или изискващо
постоянни разходи за лечение и няма други алиментни задължения. При съобразяване на
установените месечни разходи на бащата, настоящият съдебен състав приема, че същият
може без затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и
сума от 300 лева за издръжката на дъщеря си Е.. По тези съображения правилно
първоинстанционният съд е съобразил размера на дължимата от въззиваемия издръжка.
При определяне на посочения размер на дължимата от въззиваемия издръжка съдът
отчита установения месечен доход на майката, както и обстоятелството, че същата полага
непосредствени грижи за детето Е., което поражда необходимостта неотглеждащият родител
да покрие по – голяма част от издръжката на дъщерята на страните, но единствено
съобразена с установените му възможности. Разликата над този размер от издръжката на
детето Е. следва да се поеме от неговата майка. В тази връзка съдът съобразява, че бащата
осигурява издръжката (в пари и натура) по време на осъществяване на режима на лични
отношения с малолетната. С порастване на детето ще се повишат нуждите му за издръжка,
което би обусловило изменение на дължимата от бащата част.
По изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора разноски се следват на въззиваемия по правилото на чл.78,
ал.3 ГПК. Същият е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева, за чието заплащане е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като
разписка за получаване на сумата в брой. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, по
същото е проведено едно открито съдебно заседание. Поради изложеното разноските за
възнаграждение на един адвокат съдът намалява до минималния размер, предвиден в
4
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 500 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2709/16.02.2024 г. по гр.д. № 57855/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 117-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Л. А. К., ЕГН **********, да заплати на И.
К. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща сторени пред въззивната
съдебна инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5