Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /11.07.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На първи юли
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар: Анатолия
Атанасова
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№189 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№189/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** партер, със съдебен адрес:***-63, офис 1,
чрез пълномощника адв.Х.М. *** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №238/12.04.2019 г.,постановено по
гр. д. № 1507/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която в която е бил отхвърлен
предявеният против Ж.С.А., ЕГН ********** *** иск за сумата от 23 084.52
лв., представляващ остатъчната главница по договор за заем от 04.10.2017 г.
Считайки постановеното решение, В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ, за незаконосъобразно
и неправилно, молят съда да го отмени и постанови друго по съществото на спора,
с което да уважи иска. Молят да им
бъдат присъдени разноски за водене на делото пред двете инстанции и
обезпечителното производство.
В съдебно заседание въззивникът
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния им
представител адв.Х.М. ***, с което жалбата се поддържа.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата не е постъпил отговор.
В съдебно заседание се явява процесуалния й представител-адв.Р.М. от ТАК, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди
постановеното решение. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният
съдът констатира следното:
Въззивната жалба
е допустима и частично основателна.
Предявените обективно съединени искове, с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД
за сумата от 24 000 лв. – главница
/частичен иск/ и лихви са обосновани с обстоятелството, че с Договор за
потребителски кредит № 0001956 /04.10.2017 год., ищецът е предоставил на
ответницата кредит в размер на 61 000 лв./за което са представени писмени
доказателства/, срещу задължение на последната да възстанови сумата в срок до
04.10.2022 год., на 60 месечни вноски в размер на по 1296.07 лв., при ГПР
10.46%, при договорена фиксирана месечна лихва в размер на 10 %, или обща сума
за възстановяване в размер на 77 764.20 лв. Неразделна част от договора са
ОУ, връчени на ответницата
също на 04.10.2017 год. Първата погасителна
вноска е била дължима на 04.11.2017 год., а видно от приложения погасителен план, падежите на всяка една
от вноските е различен, между четвърто и шесто число на месеца. Тъй
като към 17.07.2018 год. ответницата е погасила 5221.98 лв. – главница и
3418.56 лв. – лихва, не изпълнила задълженията си по договора и е в просрочие на три вноски – за м.май 2018 год. частично, за
м.юни и юли 2018 год.
С нотариална покана ищецът уведомил ответницата,
че поради забава от нейна страна в погасяване на вноските за м.май, юни, юли
2018 год. и съобразно чл.14 от ОУ обявява предсрочна изискуемост на цялото вземане в размер на 54 584.89
лв., от което главница в размер на 53 669.41 и възнаградителна
лихва в размер на 915.48 лв. /решението в тази му част не е обжалвано и влязло
в законна сила/. Нотариалната покана е достигнала до ответницата на 26.07.2018
год.
Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума
в общ размер на 24 000 лв./частичен иск/, от която цялата остатъчна възнаградителна лихва в размер на 915.48 лв., част от
незаплатената остатъчна главница цялата в размер на 56 693.50 лв., в
размер на 23 084.52 лв., формирана от пълния размер на вноски от № 8 до №
24 по погасителния план, остатък от просрочена вноска № 7 в размер на 431.95
лв. и част от вноска № 25 в размер на 619.38 лв., ведно с лихва от завеждане на
иска, като му се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание
поддържа предявения иск, чрез процесуален представител-адв.Х.
***.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител-адв.Р.М. от ТАК, оспорва изцяло предявените
искове и по основание, и по размер. Твърди, че договора за кредит е нищожен,
евентуално унищожаем, съобразно разпоредбите на ЗЗД,
както и е навела доводи за нищожност на договора, поради нарушения на
специалния закон ЗПК и ЗЗП. Моли съда да отхвърли исковете и да и присъди
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, окръжният съд прие за установено следното:
Правилно първоинстанционният
съд е приел за установено по делото, че: “ Видно от приложения по делото
договор за потребителски кредит № 0001956/04.10.2017 год., сключен между
страните, ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 61 000 лв.,
срещу задължение на последната да възстанови сумата в срок до 04.10.2022 год.,
на 60 месечни вноски в размер на по 1296.07 лв., при ГПР 10.46%, при договорена
фиксирана месечна лихва в размер на 10 %, или обща сума за възстановяване в
размер на 77 764.20 лв. В договора е посочено, че кредита ще бъде усвоен
изцяло по банков път в деня на подписването му. От приложеното по делото / л.9/
платежно нареждане от 04.10.2017 год. се установи, че ищеца е превел по
посочената от ответницата, с анекс към договора, банкова сметка ***. По делото
са приложени, относимите към договора на страните ОУ,
като видно от същите е, че те са били връчени на ответницата също на 04.10.2017
год. В договора за потребителски кредит не е посочена падежна дата на месечните
вноски, с изключение на първата погасителна вноска, която е била дължима на
04.11.2017 год., а от приложения погасителен план е видно, че падежите на всяка
една от вноските е различен, между четвърто и шесто число на месеца. От
приложения погасителен план, връчен на ответницата, срещу подпис е видно също,
че в него са посочени броя на месечните вноски, падежната дата на всяка вноска
и размера на месечната вноска, всяка от по 1296.07 лв., но не е определено
какво включва тази вноска, като главница и договорна лихва, съответно не е
посочено как се съотнася вноската към погасяването на кредита по отделните
компоненти, т.е. липсва посочване с колко се погасява главницата, съответно
лихвата по договора. По делото не са представени доказателства от които да се
установи какви погасявания е извършила ответницата и каква е остатъчната сума
към момента на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането от ищеца.
Приложена е нотариална покана, с която ищеца е уведомил ответницата, че поради
забава от нейна страна в погасяване на вноските за м.май, юни, юли 2018 год. и
съобразно чл.14 от ОУ обявява предсрочна изискуемост на цялото вземане в размер на 54 584.89
лв., от което главница в размер на 53 669.41 и възнаградителна
лихва в размер на 915.48 лв. Нотариалната покана е достигнала до ответницата на
26.07.2018 год.. По делото други доказателства – писмени, или гласни не са
представени от страните.“
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка съдът е достигнал до следните правни изводи:
Приел е, че „изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК е
налице, тъй като същият е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител,
видно от съдържанието му, същото е с еднакъв шрифт, който не е по-малък от 12.
Не са налице обаче изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10-11 от ЗПК- в договора е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от кредитополучателя, но не са
посочени взетите от кредитора предвид допускания, използвани при изчисление на
ГПР по определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
От представените
по делото доказателства не можело да се установи, че е изпълнено задължението
на кредитодателя да информира кредитополучателя каква
част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква -
лихва и каква –други разходи или такси. Дори и да се приеме, че за
кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита,
това не освобождавало кредитодателя от задължението,
вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за
условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от
главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява
т.нар. "оскъпяване" на кредита. Поради изложеното, съдът е приел, че
кредиторът не е спазил изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК,
обуславящо недействителност на договора изцяло, на осн.
чл.22 от ЗПК.
При тези
изводи за недействителност на процесния договор съдът
е приел, че същият не е породил права и задължения за страните по него, обстоятелство изключващо ангажирането на
договорната отговорност на ответницата и обуславящо отхвърлянето на предявените
искове.
Настоящият състав на съда намира следното: процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият
размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.
20 ЗПК реквизити. В случая е налице погасителен план. Той е посочен в Приложение
№1 към договора, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е
действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена
точно, не е необходимо погасителният
план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата
погасява. Чл. 11, т. 11 посочва, че договорът трябва да съдържа „ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при
вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай.
Видно от договора, чистата сума предоставена на кредитопо-лучателя е в размер на 61 000 лв., които
следва да се заплатят на 60 ме-сечни вноски или по
1016.66 лв. месечно. Размера на общата сума за погасяване е 77 764.20 лв.,
т.е. разликата от чистата стойност до общата сума за погасяване, включваща
лихвите по кредита, е в размер на 16 764.20 лв. или 279.41 лв. месечно,
които прибавени към сумата 1016.66 лв. определят месечната вноска в размер на
1 296.07 лв. Претенцията на ищеца е в размер на 23 084.52 лв., част
от дължимата сума по процесния договор, формирана от
пълния размер на вноски от № 8 до № 24 по погасителния план, остатък от просрочена
вноска № 7 в размер на 431.95 лв. и част от вноска № 25 в размер на 619.38 лв.,
ведно с лихва от завеждане на иска. Главницата по претендираните
вноски е в размер на 18 334.55 лв./ 17 вноски по 1016.66 лв., плюс 431.95
лв. и плюс 619.38 лв./
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017
на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непога-сения остатък от предоставената по договора парична
сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. „Упражненият избор от кредитора да иска изпълне-нието преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.“ В конкретния случай лихвата върху главницата се
претендира от датата на завеждане на иска-22.08.2018 г.
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд в частта му, с която предявеният
иск за сумата 18 334.55 лв. е бил отхвърлен следва да бъде отменено, като
се постанови друго решение по същество, с което претенция да бъде уважена в посоченият
размер.
В останалата му отхвърлителна
част обжалвана част решението е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска за сумата
от 915.48 лв., представляваща остатъчна възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит, вземането по който е обявено за
предсрочно изискуемо, е влязло в законна сила.
По разноските:
ищецът е направил разноски в размер на: / 2 173,38 лв./ за д.т. 973,38
лв., адвокатски хонорар-1200 лв.- за първоинстан-ционното
производство и за въззивното: 486.69 лв. за д.т.,
както и 40 лв. за обезпечителното производство, дължими съгласно т.5 от Решение
№ 6 от 6
ноември 2013 год.,
постановено по Тълкувателно дело
№ 6/2012г.: „Направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора, с оглед крайният му изход.“. Общо
направените разноски са в размер на 2 700,07 лв., от които му се дължат
2062 лв., съобразно уважения размер на иска.
Ответниицата е направила разноски в размер на 1 250
лв. за първата инстанция. За настоящата не претендира разноски. Съобразно отхвърления
размер на иска има право на разноски в размер на 295 лв..
С оглед на
изложеното, ответниицата следва да заплати на ищеца
сумата 1 767.57 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 238/12.04.2019 г. на ТРС, постановено по гр. дело № 1507/18 год., В ЧАСТТА, в която е бил отхвърлен предявеният
от „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представля-вано от Иван
Николов Николов, със съдебен адрес ***-63, офис 1, адв. Х.М. *** против Ж.С.А., ЕГН ********** *** искове, с правно осн.
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД за сумата
от 18 334.55 лв. до 23 084.52 лв., представляваща част от незаплатена
остатъчна главница по договор за потребителски кредит, вземането по който е
обявено за предсрочно изискуемо, цялата в размер на 56 693.50 лв., на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА Ж.С.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фреш Кредит“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Иван
Николов Николов, със съдебен адрес ***-63, офис 1, адв. Х.М. *** сумата 18 334.55 лв./ осемнадесет хиляди
триста тридесет и четири лв. и 55 стотинки/, представляваща част от дължимата сума по договор за потребителски
кредит № 0001956 от 04.10.2017 год., вземането по който е обявено за предсрочно
изискуемо, ведно със законна лихва от
датата на завеждане на иска-22.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл.240 и сл. от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта,
в която е отхвърлен иска за сумата от 915.48 лв., представляваща остатъчна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит,
вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж.С.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на от
„Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Иван Николов Николов,
със съдебен адрес ***-63, офис 1, адв. Х.М. *** направените
в исковото и обезпечи-телното производство разноски в
общ размер на 1 767.57 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280,
ал.1 и 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.