Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 125 Дата
02.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 15 януари 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 765 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
От „П.П.Г.“
ЕООД е обжалвано Решение № 115 от 01.03.2019 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 859/ 2016 г., в частта му, с която това дружество е било
осъдено, да заплати на дружеството „Б.“ ЕООД сумите:
- 10 229.35 лева, представляваща
„неплатен остатък от наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г.
за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 23 119.22 лева, представляваща
„неплатена наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м.
07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 22 001.92 лева, представляваща
„неплатена наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м.
08.2015 г. по фактура № 1173 от 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 1 382.26 лева, представляваща
„обезщетение за забава плащането на остатъка от наемна цена по договор за наем
на техника от 01.05.2015 г. за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г.
за периода от 31.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;
- 3 130.28 лева, представляваща
„обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника
от 01.05.2015 г. за м. 07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за периода
от 30.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;
- 2 789.16 лева, представляваща
„обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника
от 01.05.2015 г. за м. 08.2015 г. по фактура № 1173 от 25.09.2015 г. за периода
от 30.09.2015 г. до 29.12.2016 г.“ и
- 6 694.53 лева, представляваща
„направени разноски, съразмерно на уважената част от исковете, по плащане
възнаграждение за адвокат, държавна такса, депозит за вещо лице и разноски,
направени по обезпечаването на иска“.
Ответникът
по жалбата „Б.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 228, ал. 1 ЗЗД, между страните е сключен Договор за
наем на техника от 01.05.2015 г. (л. 8 и сл.), а претенцията на наемодателя
„Б.“ ЕООД е за присъждане на твърдените като дължими от наемателя:
- неплатен остатък от наемна цена за
м. юни 2015 г., за което негово вземане била издадена фактура № 1137 от
30.06.2015 г.;
- неплатена наемна цена за м. юли 2015
г., за което негово вземане била издадена фактура № 1154 от 06.08.2015 г. и
- неплатена наемна цена за м. август 2015
г. за което негово вземане била издадена фактура № 1173 от 29.05.2015 г.
Ищецът
претендира и съответните обезщетения за забавеното плащане на задълженията по
трите фактури.
Според договора, уговорената наемна цена е била в размер на
500 лева без ДДС за една машиносмяна от 8 часа (чл. 2, ал. 1), намалена със
стойността на осигуреното от наемателя гориво за работата на машината (чл. 4).
По делото са представени общо четири сертификата, всеки от тях с подписите на
лице, представляващо „Възложителя“ „П.П.Г.“ ЕООД и „Изпълнителя“ „Б.И.“ ООД:
- Сертификат № 1
„за установяване на извършените видове дейности за месец май 2015 г.“ (л. 11),
в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер
на сумата 14 625 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в
размер на сумата 2 404.78 лева без ДДС, с което крайният размер на
дължимата наемна цена е бил определен на сумата 12 220.22 лева без ДДС;
- Сертификат № 2
„за установяване на извършените видове дейности за месец юни 2015 г.“ (л. 13),
в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер
на сумата 23 256 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в
размер на сумата 4 757.76 лева без ДДС, с което крайният размер на
дължимата наемна цена е бил определен на сумата 18 804.74 лева без ДДС;
- Сертификат № 3
„за установяване на извършените видове дейности за месец юли 2015 г.“ (л. 15),
в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер
на сумата 24 312.50 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в
размер на сумата 5 046.48 лева без ДДС, с което крайният размер на
дължимата наемна цена е бил определен на сумата 19 266.02 лева без ДДС и
- Сертификат № 4
„за установяване на извършените видове дейности за месец август 2015 г.“ (л.
17), в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в
размер на сумата 22 937.50 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на
горивото – в размер на сумата 4 602.56 лева без ДДС, с което крайният
размер на дължимата наемна цена е бил определен на сумата 18 334.94 лева
без ДДС.
Съобразно тези четири документа, носещи подписите на лица,
които не само са ги съставяли от името на „Възложител“ – „П.П.Г.“ ЕООД и от
името на „Изпълнител“ – „Б.И.“ ООД, но са положили и печати с фирмените
наименования на тези две дружества, Изпълнителят „Б.И.“ ООД е издал четири
данъчни фактури, като във всяка от тях е било посочено конкретното основание за
съставянето им:
- фактура № 1121
от 31.05.2015 г. за 14 644.26 лева с ДДС (л. 12), издадена „съгласно
Сертификат № 1 от м. май“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно
крайната сума по сертификат № 1 – 12 220.22 лева без ДДС;
- фактура № 1137 от 30.06.2015 г. за
22 565.69 лева с ДДС (л. 14), издадена за „наем по Сертификат № 2 от
09.07.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната
сума по сертификат № 2 – 18 804.74
лева без ДДС;
- фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за
23 119.22 лева с ДДС (л. 16), издадена за „наем по Сертификат № 3 от
06.08.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната
сума по сертификат № 3 – 19 266.02
лева без ДДС и
- фактура № 1173
от 25.09.2015 г. за 22 001.92 лева с ДДС (л. 18), издадена „съгласно
Сертификат № 4 от 25.09.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа –
точно крайната сума по сертификат № 3 –
18 334.94 лева без ДДС.
В тази обстановка ясните и неоспорени от страните
констатации по заключението на счетоводната експертиза на вещото лице Т.Р. (л.
321 и сл.) са, че четирите описани по-горе, издадени от „Б.“ ЕООД фактури „са
включени в подаваните от „П.П.Г.“ ЕООД справки – декларации и дневници за
покупките по ЗДДС за съответните данъчни периоди с посочените във фактурите
стойности на данъчната основа и ДДС“, като експертизата е констатирала и два
безспорни между страните факта:
- първо, че
ответникът (възложителят) „П.П.Г.“ ЕООД „е ползвал правото на приспадане на
данъчен кредит по фактурите в размер на посочения във фактурите ДДС – общо
13 725.17 лева“ – вж. т. ІІІ.1 от заключението и
- второ, че
според приложените по делото банкови извлечения по сметка (л. 19 и л. 20), ответникът (възложителят) „П.П.Г.“ ЕООД е
извършил по фактурите следните две плащания: на датата 15.07.2015 г. е била
платена сумата 15 000 лева, а на датата 31.08.2015 г. е била платена
сумата 12 000 лева.
Със сумите по тези две плащания са били погасени съответно: изцяло вземането по първата издадена по време
фактура с № 1121 от 31.05.2015 г. и частично – вземането по втората по време
фактура с № 1137 от 30.06.2015 г., точно такива са основанията за двата
превода, които не друг, а наредителят на преводите е вписал в двете платежни
нареждания.
Така след отчитане на двете извършени досега плащания,
неплатеният остатък по фактурите е в размер на сумата 55 351.09 лева –
колкото е и размера на предявената по делото осъдителна претенция.
Основното,
поддържано в процеса и във въззивната жалба възражение на ответника е, че
стойността на горивото, която е била вписана в четирите сертификата и съответно
– в четирите фактури и с която съответно е била редуцирана стойността на наема,
трябва да е била по-голяма, така и крайно дължимата наемна цена би трябвало да
е по-ниска.
Възражението е било недоказано.
Първо, въпреки липсата на известност за точното име и
длъжност на съставителите на сертификатите, редовното осчетоводяване на фактурите,
при това с конкретно вписаните в тях сертификати от № 1 до № 4 е доказателство
за потвърждаване (чл. 301 ТЗ) на вписаните в документите данни за стойността на
използваното гориво. Второ извършеното от ответника плащане изцяло на сумата по
първата от фактурите и частично – по втората, отново без никакви възражения за
размера на дълга, е извънсъдебно признание за този дълг и трето, липсват
представени от ответника други, двустранно съставени от страните различни
документи (например сертификати с друго съдържание), които да удостоверяват
друг размер на количество и/или цена на доставяното от самия него гориво.
Затова и назначаваните по делото автотехническа експертиза
(л. 225 и сл.), която теоретично е изследвала „средния разход на гориво“ на
машината „в зависимост от работното натоварване“ при различни – също теоретично
заложени условия и допълнителна счетоводна експертиза (л. 338 и сл.), която е
разглеждала претенцията съобразно средните пазарни цени на горивата в процесния
период при доставките на дребно, са били – при наличните по делото
доказателства – без пряка връзка с възможността, възраженията на ответника да
бъдат установени по начин, който да е несъмнен (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че
процесните фактури не били предоставени (връчени) на „П.П.Г.“ ЕООД и затова
присъденото обезщетение за забавено плащане на сумите по тях било недължимо.
При установеното от счетоводната експертиза редовно и своевременното
осчетоводяване и на четирите данъчни фактури в съответния месец на издаването
им, претенцията за обезщетението за забавено плащане е пресметната от края на
месеците на издаването на последните две фактури – вж. таблицата по т. ІІІ.2.
от заключението по експертизата, а това означава, че – за периода, за който
съдът е приел, че търсеното от ищеца обезщетение е дължимо – ответникът вече е
бил в забава и това обезщетение е присъдено правилно.
Не са били налице и твърдените във въззивната жалба условия
за неприсъждане на разноски от окръжния съд: нито искът е бил отхвърлен, нито
ответникът „не е дал повод за завеждане на делото“. В частта им, относно
поисканото от ищеца присъждане на платеното адвокатско възнаграждение,
разноските са били определени в размер, отговарящ на действителната правна и
фактическа сложност на делото и не са били прекомерни, затова направеното от
ответника искане по чл. 78, ал. 5 ГПК правилно не е било уважено.
Заключението е, че – в обжалваната му част – решението на
окръжния съд е законосъобразен и правилен отговор на поставения пред съда спор
и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното
препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд. На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на дружеството „Б.“ ЕООД ще се присъдят направените и съответно
поискани разноски пред настоящата инстанция, в размер на сумата 2 450
лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115 от 01.03.2019 г., постановено
от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 859/2016 г., в частта му, с която
съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА
дружеството „П.П.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на дружеството „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, следните суми:
- 10 229.35 лева, представляваща
„неплатен остатък от наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г.
за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 23 119.22 лева, представляваща
„неплатена наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м.
07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 22 001.92 лева, представляваща „неплатена
наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м. 08.2015 г. по
фактура № 1173 от 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;
- 1 382.26 лева, представляваща „обезщетение
за забава плащането на остатъка от наемна цена по договор за наем на техника от
01.05.2015 г. за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г. за периода от
31.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;
- 3 130.28 лева, представляваща
„обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника
от 01.05.2015 г. за м. 07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за периода
от 30.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;
- 2 789.16 лева, представляваща „обезщетение
за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника от 01.05.2015
г. за м. 08.2015 г. по фактура № 1173 от 25.09.2015 г. за периода от 30.09.2015
г. до 29.12.2016 г.“ и
- 6 694.53 лева, представляваща
„направени разноски, съразмерно на уважената част от исковете, по плащане
възнаграждение за адвокат, държавна такса, депозит за вещо лице и разноски,
направени по обезпечаването на иска“.
В останалата
му част – като необжалвано – Решение № 115 от 01.03. 2019 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 859/2016 г., е влязло в сила.
ОСЪЖДА
дружеството „П.П.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на дружеството „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, сумата 2 450 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.