№ 112
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600068 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частен протест срещу определение, с
което е отменено постановление за прекратяване на наказателно
производство.
С частния протест прокурорът от Окръжна прокуратура - Сливен прави
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. Излага обстойни аргументи в подкрепа на релевираните доводи.
Категорично възразява срещу дадените му от съда указания за изясняване на
определени обстоятелства, преценени като решаващи за правилното
разрешаване на спора. Изтъква, че предметът на разследване по досъдебното
производство е очертан в акта за образуването му – постановление от
08.05.2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен, като инкриминираният
период на разследваната престъпна дейност по чл.219, ал.1 от НК е съобразен
с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК относно погасяването на
наказателното преследване при изтекла давност. Противопоставя се на
даденото му от съда указание за осъществяване на проверка на полевата
документация на три археологически проучвания, реализирани в периода
2004 - 2008г., за извършване на съпоставка с инвентираните археологически
находки и за установяване на евентуални разминавания. Счита, че по този
начин съдът надхвърля пределите на правомощията си по осъществяване на
съдебен контрол относно прилагането на закона, като е определил предмет на
разследването извън времевите граници и фактическия състав, определени с
постановлението за образуване на наказателното производство и в нарушение
1
на правилата от НК относно изтеклата давност. Оспорва извода на съда за
неприложимост на Закона за амнистията за лицата, които до 01.07.2008г. са
извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда
наказание лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание,
преди да се установи лицето, извършило деянието и формата на вината му.
Смята за неправилен извода на съда, че непредявяването на разследването на
Министерството на културата, в качеството му на ощетено юридическо лице,
е съществено процесуално нарушение, тъй като това юридическо лице не е
„пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК, като изтъква, че пострадал може да
бъде само физическо лице. Поддържа становището си за невъзможност да се
установи конкретно виновно длъжностно лице от състава на Историческия
музей / ИМ / – Нова Загора, предвид организацията на работа в музея и
липсата на контрол от страна на Министерството на културата, което лице да
е допринесло за причиняването материалните щети. По тези съображения
счита, че атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е
отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и
делото е върнато на прокурора, е незаконосъобразно и предлага въззивния
съд да го отмени и вместо това да потвърди прекратителното постановление
на прокурора.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по
частния протест, в което нейният представител заявява, че протестът е
допустим и основателен и следва да се уважи, като се отмени атакуваното
определение на първата инстанция и се потвърди постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради
невъзможност наказателното преследване да бъде насочено срещу конкретно
длъжностно лице. Солидаризира се с разбирането на първоинстанционната
прокуратура за приложимост на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК
поради изтекла давност, което формира предмета на разследване в рамките,
очертани в акта за образуване на досъдебното производство. Счита, че не е
допуснато процесуално нарушение при предявяване на материалите от
проведеното разследване, тъй като стриктно е спазена процедурата по чл.227
от НПК. Подчертава, че Министерството на културата е юридическо лице,
което на досъдебното производство има ограничени права, свеждащи се до
правото да поиска обезпечение на бъдещ граждански иск, съгласно чл.73, ал.2
от НПК и да получи препис от постановлението за прекратяване на
2
досъдебното производство и да го обжалва пред съда, съгласно чл.243, ал.3 и
ал.6 от НПК. Като подкрепя изцяло изложеното в частния протест, предлага
въззивният съд да отмени определението на първата инстанция като
необосновано и незаконосъобразно и да потвърди постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Министерството на културата, в качеството си на ощетено юридическо
лице, е изразило становище за законосъобразност на атакуваното определение
на Окръжен съд – Сливен, с което са възприети аргументите му против
постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на
наказателното производство. Намира за неоснователно възражението в
частния протест за срока, в който евентуално са извършени деянията по
чл.219, ал.1 от НК. Изтъква, че деянието се състои в нарушаване на Наредба
№ Н-6 от 11.12.2009г. за формиране и управление на музейните фондове /в
сила от 08.01.2010г./ относно посочените в нея срокове на инвентаризация на
музейните фондове, поради което деянието е продължило във времето до
окончателното завършване на инвентаризацията. Счита, че прокурорът
неправилно е приложил цитирания в постановлението за прекратяване Закон
за амнистия. Подчертава, че този закон е приложим само спрямо конкретни
физически лица за конкретни техни деяния, каквито в случая не са
установени при разследването. Поддържа искането за допускане на
археологическа експертиза от екип от независими археолози и нумизмати,
които да отговорят на конкретно формулираните от Министерството на
културата въпроси, останали неизяснени при разследването. Моли съда за
изрично произнасяне по въпроса дали непредявяването на разследването на
ощетеното юридическо лице представлява съществено процесуално
нарушение. В тази връзка цитира практика на Окръжен съд – Хасково, с което
е отказано на Министерството на културата да обжалва постановление за
прекратяване на Окръжна прокуратура – Хасково по реда на чл.243, ал.6, т.3
от НПК. Счита, че по този начин недопустимо е отнето на Министерството на
културата правото да обжалва пред съд прекратяването на наказателното
производство.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частния протест
оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело,
прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и
възражението на ощетеното юридическо лице - Министерството на културата
3
и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че
частният протест, макар и допустим като подаден от прокурора и в
преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК, е неоснователен и не
следва да се уважава.
На първо място следва да се подчертае, че съдебното произнасяне на
първата инстанция по жалбата на Министерството на културата против
прекратителното постановление на прокурора е напълно допустимо, тъй като
посоченото министерство има качеството на ощетено юридическо лице.
Преценката за процесуалната легитимация на Министерството на
културата като ощетено юридическо лице по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК
налага преюдициално да се изяснят понятията „културна ценност“ и
„археологически обект”. Законовата регламентация, съдържаща се в ЗКН,
сочи, че „културна ценност“ е родово понятие, а понятието „археологически
обект“ и други подобни, като например „археологически културни ценности”
и „археологическа недвижима културна ценност“, са видови понятия на
различните културни ценности.
Според на чл.2, ал.3, изр.1 от ЗКН, културните ценности могат да бъдат
публична и частна собственост, а според чл.2а, ал.1 от ЗКН културните
ценности, които са археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1,
произхождащи от територията и акваторията на Република България, са
публична държавна собственост.
В пълно съответствие с разпоредбите на чл.1 – чл.6 от ЗКН
първоинстанционният съд е приел, че държавата е изключителен собственик
на културните ценности /движими и недвижими/, съставляващи
археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, които произхождат
от територията и акваторията на Република България и са обявени от закона
за публична държавна собственост, а Министерството на културата има
правомощията да упражнява и защитава правата на собственост на държавата
върху културните ценности. Затова когато предмет на престъплението
безстопанственост по чл.219 от НК, за каквото е образувано досъдебното
производство, са културни ценности, представляващи археологически обекти,
държавата като техен изключителен собственик, има правния интерес да
защити засегнатите си права в наказателния процес чрез своя законен
представител – Министерството на културата. Несъмнено е, че с
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
4
производство, водено за престъпление по чл.219, ал.1 от НК, на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК – извършеното не съставлява престъпление, се
накърняват правата на собственика върху културните ценности – българската
държава, поради което следва да й бъде признат статута на „ощетено
юридическо лице“ по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК. Следователно нейният
законен представител в лицето на министъра на културата притежава
необходимата процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт за
прекратяване на наказателното дело поради липса на извършено
престъпление по чл.219, ал.1 от НК. Конкретната жалба на Министерството
на културата, по повод на която е образувано първоинстанционното съдебно
производство, е допустима и съдът правилно не я е оставил без разглеждане,
респ. правилно се е произнесъл по нейната основателност. Иначе казано,
атакуваното определение на първата инстанция съдържа допустимо съдебно
произнасяне.
Независимо от гореизложеното касателно процесуалната легитимация на
Министерството на културата в настоящия процес, основателно е
оплакването в частния протест, че непредявяването на материалите по
разследването на посоченото министерство не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство. В отличие
от първата инстанция въззивната такава прие, че въпросното процесуално
действие е проведено по реда и условията на процедурата, предписани с
чл.227 от НПК, която не предвижда предявяване на материалите от
проведеното разследване на ощетеното юридическо лице. Последното няма
качеството на „пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК. Фигурата на
ощетеното юридическо лице е с ограничени права на досъдебната фаза, които
се свеждат единствено до правото на това лице да поиска обезпечаване на
бъдещ граждански иск съгласно чл.73, ал.2 от НПК и до правото да получи
препис от постановлението за прекратяване на досъдебното производство и
да го обжалва пред съда съгласно чл.243, ал.3 и ал.6 от НПК. Този закон не
предвижда за ощетеното юридическо лице права за участие в хода на
разследването под каквато и да е било форма. Не предвижда също
процесуални задължения за органите на досъдебното производство да
разясняват правата и/или да предоставят информация за хода на
производство, съответно материалите по него, на ощетеното юридическо
лице. Предвид на това, правният извод на първостепенния съд, че пропускът
5
на разследващия орган да предяви материалите от разследването на
Министерството на културата, в качеството му на ощетено юридическо лице,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, е
незаконосъобразен.
Протестираното определение №260072 от 09.03.2021г. по ЧНД №57/2021г.
на Сливенския окръжен съд, с което е отменено изцяло постановлението на
прокурора от Окръжна прокуратура - гр. Сливен от 22.01.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по сл. дело №13/2018г. по описа
на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.219, ал.1 от НК, е законосъобразно и
обосновано. Изложените в посоченото прекратително постановление
фактически и правни изводи за липса на извършено престъпление са
необосновани и незаконосъобразни, защото не се подкрепят от събраните по
делото доказателства и наред с това противоречат на материалния закон. В
мотивите към атакуваното определение съдът правилно е приел, че
постановлението на прокурора не се основава на задълбочено разследване,
което да е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, в частност разследването не е установило
категорично има ли извършено престъпление и от кое лице и поради това е
върнал делото на прокурора със задължителни указания за извършване на
допълнителни действия по разследването.
Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и
необоснованост на протестираното определение, извърши собствена преценка
на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа
обстановка по спора, съвпадаща напълно с установената от
първоинстанционния съд и изложена в обжалваното определение, поради
което не е необходимо нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно
определение. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните
доказателствени източници, събрани в хода на разследването, се покрива
изцяло с тази на Окръжен съд - Сливен, съответно разминава се с тази на
прокурора.
Първоинстанционният съд обосновано констатира, че в хода на
проведеното разследване, макар и следователят да е събрал голям обем от
доказателствени материали, редица обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на спора, касаещи теренните проучвания, извършени в
6
района на община Нова Загора, са останали неизяснени. Такива са не само
конкретните теренни проучвания и тяхното времетраене, но и техните научни
ръководители, вида и броя на археологическите находки, открити при
теренните проучвания, длъжностните лица, които е следвало да предадат
находките на ИМ – Нова Загора, колко и кои от находките действително са
постъпили в музея и кои длъжностни лица са ги приели, колко от приетите
археологически находки са били вписани в инвентарните книги и съответно
колко от тях са установени като налични при извършената инвентаризация.
Правилно съдът приема необходимост да се изясни въпроса, свързан с
организацията на работа в ИМ – Нова Загора, отдел „Археология“ и
вътрешното разпределение на задълженията на тримата уредници в отдела –
свидетелите В. И., Т. К. – Р. и К. В. и ако е имало такова, с какъв акт това е
постановено и от кой момент. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл.21,
ал.1 от Наредба Н-6/11.12.2009г. за формиране, управление и идентификация
на музейните фондове изрично е предвидено, че директорът на музея с
писмена заповед следва да определи длъжностните лица, които отговарят за
приемането и съхраняването на движимите културни ценности в музейните
фондове. В същата насока съдът правилно дава указания да се установи в
хода на разследването изпълнени ли са били и ако не - по какви причини
предписанията на Министерството на културата, дадени с констативни
протоколи от 2015г., 2016г. и 2017г. за определяне с нарочни заповеди на
лицата, имащи правомощието да извършват вписвания на движими културни
ценности в инвентарните книги, допълнително вписване за тях, както и
тяхното отписване от инвентарните книги в срок до 20 работни дни.
Позовавайки се на протокол вх. №МФ-01-11-59/02.04.2019г. на ИМ – Нова
Загора и на приложените към него списъци, съдът правилно приема, че е
необходимо в хода на разследването да се установи дали липсващите при
инвентаризацията движими културни ценности са били записани в
инвентарните книги, след като е било възложено на горепосочените трима
уредници да отговарят за тях и в случай, че въпросните културни ценности са
били записани в инвентарните книги по времето, когато съответните
уредници са отговаряли за тях, да се изяснят причините за последващата
липса на културните ценности.
Правилно първоинстанционният съд указва още в хода на допълнителното
разследване да се установят причините, поради които пълната
7
инвентаризация на музейния фонд на ИМ – Нова Загора не е приключила в
продължение на повече от 10 години. Правилни са също указанията му да се
извърши проверка на полевата документация на следните археологически
проучвания: „Спасителни археологически разкопки на колесници в
местността „Трите могилки“ – с. Кортен, Новозагорско 2004“, „Аварийно
археологическо проучване на извънмогилно пространство на могилен
некропол „Триъгълника“, Община Нова Загора 2007“ и на „Аварийно
археологическо проучване на „Източна могила“, част от могилен некропол,
северно от с. Караново, общ. Нова Загора за 2008г.“, да се установят научните
ръководители на посочените проучвания, да се установи дали инвентираните
археологически находки действително са били предадени на ИМ – Нова
Загора, съгласно действащата нормативна уредба, да се установи кое или кои
длъжностни лица от ИМ – Нова Загора е следвало да приемат реално
предадените археологически находки, дали тези находки са били вписани в
инвентарните книги, кога и въз основа на какъв документ, дали тези находки
са налични във фондовете на музея и ако не са - по каква причина липсват.
Правилно съдът приема, че в хода на допълнителното разследване следва
да се установят всички обекти, проучени в последните години в района на
ИМ – Нова Загора, да се направи сравнение между наличната документация
от извършените в района теренни проучвания, предадената в НАИМ при БАН
теренна документация и установените при инвентаризацията предмети.
Правилно обръща внимание, че полевата документация, за която се твърди,
че е била предадена на музея, но не била налична в същия, следва да бъде
поискана от НАИМ при БАН, където нейното предаване е задължително.
Оправдани са указанията на съда при допълнителното разследване да се
съберат доказателства относно изпълнението на указанията по т.2 от
Констативен протокол вх. №10-00-278/29.09.2016г. на Министерството на
културата, повторени в Констативен протокол вх. №10-00-251/02.08.2017г. на
Министерството на културата, изискващи издаване на заповед до уредниците
– археолози за предаване с протокол и подробен опис на Директора на ИМ –
Нова Загора на съхраняваните от тях археологически находки с полеви
инвентарни номера от различни обекти, съответстващи на записите в
полевите инвентарни книги; да се изясни издавана ли е заповед с подобно
съдържание и изпълнена ли е същата, и ако не - по какви причини това е
станало. Изясняването на тези обстоятелства е наложително, тъй като видно
8
от Допълнение към протокол от извършена цялостна инвентаризация в ИМ –
Нова Загора с вх. №МФ-03-02-56 от 02.04.2019г. след направените проверки
било установено наличието на 1854 движими археологически ценности, на
които са били поставени 1184 полеви инвентарни номера или временни
номера, което означава, че тези ценности не са били вписани в инвентарните
книги на музейните фондове и не са били показани от уредниците В. И., Т. К.
– Р. и К. В. в хода на инвентаризацията. Нещо повече. Заверено копие от
Констативен протокол от 01.08.2018г. на назначена комисия установява, че
свид. В. И. е отказал да изготви списък с опис на съхраняваните от него в
канцеларията на отдел „Археология“ културни ценности, като липсват данни
дали и кога той ги е предал на ръководството на музея или същите
продължават да се намират при него, без да са вписани в инвентарните книги
на музея и без да им е направена задължителната идентификация.
Правилни са също указанията на съда за изясняване на обстоятелството
дали е било направено искане от директора на ИМ – Нова Загора до директор
на музей по чл.8, ал.1 от Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистър на движими културни ценности, за
извършване на идентификация на заварените при влизането в сила на ЗКН
археологически културни ценности, както и на придобитите такива от музея
след април 2009г., в каквато насока е констатацията на Министерството на
културата, отразена в т.3 от Констативен протокол вх. №10-00-
278/29.09.2016г. Липсата на задължителна идентификация и инвентаризация
на археологическите културни ценности сочи на явно нарушение на параграф
15, ал.1 от ПЗР на ЗКН, за което съответното длъжностно лице следва да носи
отговорност.
С основание са дадени и указания в хода на допълнителното разследване да
се установи дали е изпълнено указанието по т.5 от Констативен протокол вх.
№10-00-251/02.08.2017г. на Министерството на културата, изискващо
издаване на заповед от директора на ИМ – Нова Загора за вписване в
инвентарната книга на основния фонд на отдел „Археология“ на
археологическите движими културни ценности в едномесечен срок след
завършване на пълната инвентаризация и идентификация съгласно чл.13, ал.1
от Наредба Н-6/11.12.2009г. за формиране, управление и идентификация на
музейните фондове.
Правилно е становището на съда, че е недопустимо да се дава вяра на
9
показанията на свидетелите В. И., Т. К. – Р. и К. В. досежно посочените от тях
причини за констатираните разминавания между данните от
инвентаризацията и наличните данни от полевата и инвентарна
документация, а именно липсата на компетентност и незнание на членовете
на комисията, извършила инвентаризацията, които не разпознавали по вид,
материал, предназначение и епоха отделните движими културни ценности.
Посочените свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото, тъй като
през годините са работили като уредници и/или директори на ИМ – Нова
Загора и в тези им качества, бидейки длъжностни лица, са имали задължения
за съхраняването на движимите културни ценности в музея и при
установената липса на част от тези ценности, въпросните лица следва да
носят отговорност. Наред с това, приложеният по делото Протокол за
извършена цялостна инвентаризация в ИМ – Нова Загора с вх. №МФ-03-01-47
от 26.02.2018г. установява, че проверката е била извършена от назначената
комисия в присъствието на свидетелите В. И., Т. К. – Р. и К. В. – уредници в
отдел „Археология“, т. е. посочените лица са присъствали на
инвентаризацията на движимите културни ценности в музея. В самия
протокол е отразено, че всички налични движими културни ценности са били
прегледани и било установено съответствието между обозначените им
инвентарни номера и вписванията в инвентарните книги. В същия протокол
подробно са описани липсващите движими културни ценности, които били
вписани в инвентарните книги, като бил посочен и отговорникът за всяка една
от книгите. В Протокол вх. №МФ-01-11-59 от 02.04.2019г. по описа на ИМ –
Нова Загора и приложените към него списъци са посочени датите на
записване на всяка една от липсващите движими културни ценности.
Предвид на това е необходимо да се установи в хода на разследването през
кой период всеки от тримата уредници В. И., Т. К. – Р. и К. В. за коя
инвентарна книга е отговарял, т. е. за съхраняването и опазването на кои
движими културни ценности, записани в съответната инвентарна книга, е
имал задължението. В случай, че липсващите движими културни ценности са
били записани в инвентарните книги по времето, когато някой от въпросните
уредници е отговарял за съответната книга, следва да се установят причините
за изчезването на културните ценности.
В хода на разследването не е установено дали директорът на РИМ –
Сливен, на когото министърът на културата е възложил в срок до 10.07.2009г.
10
да се извърши пълна инвентаризация на музейния фонд на ИМ – Нова Загора,
е предприел някакви действия в тази насока, дали е била извършена
въпросната пълна инвентаризация в ИМ – Нова Загора и какви са нейните
констатации, а ако не е била извършена такава инвентаризация – какви са
причините за това.
Законосъобразен и обоснован е крайният извод на съда, че проведеното
разследване не е довело до обективно, всестранно и пълно изясняване на
относимите към спора обстоятелства, поради което се налага извършването
на допълнителни действия по разследване за да се установят всички
археологически находки, открити при извършените в района теренни
проучвания, които е следвало да бъдат предадени в ИМ – Нова Загора; да се
установят лицата, които са имали задължението да предадат движимите
културни ценности на музея; да се установят реално постъпилите в музея
културни ценности и кои длъжностни лица са ги приели и дали са ги вписали
в инвентарните книги; да се установят движимите културни ценности, които
са били налични в музея при извършената инвентаризация; да се изяснят
причините за изчезването от музея на движимите културни ценности, чиято
липса е констатирана по време на инвентаризацията, както и длъжностните
лица, натоварени със съхраняването на изчезналите културни ценности. За
изясняване на посочените обстоятелства важно е да се прецени
необходимостта от назначаване на експертиза, в чийто състав да бъдат
включени независими вещи лица – археолози и нумизмати. Едва след
събирането на всички възможни и относими доказателства ще може да се
даде правилен и обоснован отговор на въпросите има ли извършено
престъпление, каква е неговата правна характеристика и кое лице го е
извършило. Без решаването на посочените въпроси, не може да се направи
законосъобразна преценка за прилагане института на давността и Закона за
амнистията /обн. ДВ бр.26/2009г./. Сроковете на преследвателната давност,
уредени в НК, зависят от вида и размерите на предвидените за съответните
престъпления наказания. Посоченият закон за амнистията също свързва
приложението му с формата на вина на престъплението и предвиденото за
него наказание. Следователно, наложително е на първо място да се установи
дали има извършено престъпление и по кой текст от особената част на НК.
Неоснователен е отправения с частния протест упрек към съда, който със
своя акт незаконосъобразно е разширил както времевия, така и предметния
11
обхват на разследването. В действителност прокурорът неоснователно е
стеснил този обхват, като неправилно е приложил институтите на давността и
амнистията, приемайки, че престъпното деяние се ограничава до допуснатите
липси, без да вземе предвид обстоятелството, че същите са резултат от
бездействието на компетентните длъжностни лица при формирането и
управлението на музейния фонд, като не са били изпълнени предписанията на
специалните закони, уреждащи дейността на музеите, както и предписанията
на органите, извършили проверки и констатирали множество нарушения в
процесния музей. Установените в хода на разследването нарушения на
правилата за предаване и съхранение на движимите културни ценности и
съпровождащата ги документация, имали за последица изчезването на голям
брой археологически находки, покриват състава на престъплението
безстопанственост.
В заключение, решението на първоинстанционния съд за
незаконосъобразност на прекратителното постановление е правилно, защото
съдържащите се в него правни изводи за липса на престъпление се основават
на неправилно тълкуване и приложение на нормите на ЗКН и издадените въз
основа на него наредби. Вследствие на това прокурорът в нарушение на
закона е прекратил наказателното производство, приемайки неправилно, че
извършеното не осъществява състава на чл.219, ал.1 от НК и позовавайки се
на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Съдът правилно е отменил акта
му и е дал необходимите указания за изясняване на относимите към спора
обстоятелства.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд направи извода, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство поради
липса на престъпление и делото е върнато на прокурора с дадени
задължителни указания относно прилагането на закона, е правилно,
законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260072 от закрито заседание на
12
09.03.2021г. по ЧНД №57/2021г. на Сливенския окръжен съд, с което е
отменено постановление от 22.01.2021г. на Окръжна прокуратура – гр.
Сливен за прекратяване на наказателното производството, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.219, ал.1от НК по сл. дело
№13/2018г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – гр. Сливен и делото
е върнато на прокурора за изпълнение на дадени указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13