РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110109820 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД срещу Г. Н. Х.
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер от 181.83 лева, представляваща
сбор от главници, преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К
услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *, за периода от
02.05.2018 г. до 03.09.2018 г. и сумата в размер от 44.84 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху сумата от 181.83 лева за периода от 08.07.2018 г. до 28.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2021 г., до окончателното погасяване на задълженията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 842/05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4849 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период с аб.
№ *, доколкото е собственик на процесния водоснабден имот. Сочи се, че исковата главница
съставлява служебно преизчислена по методика по ОУ стойности на задълженията на
ответника. Методиката е регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на
МРРБ, респективно чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ. Излага се, че поради изтичане срока на
метрологична проверка на индивидуалния водомер в имота на ответника и неизпълнение от
негова страна на задълженията му по чл. 34а и чл. 11, ал. 5 от Наредбата, ищецът е
начислявал средна консумация на вода, определена по 5 куб.м., месечно за един обитател в
1
имота. Твърди се, че бездействието на отвтеника е поставило ищеца в невъзможност да
отчита реално потребената вода в имота. Ищецът навежда, че за процесните суми са
издадени съответните фактури, като периодът на фактуриране на ползваните ВиК услуги,
начислени по партида с аб. № * е от 08.06.2018 г. до 03.09.2018 г., при начален период на
забава – 08.07.2018 г.
По същество моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител адв. Г.А., оспорва иска по основание и размер. Оспорва се
потребителското качесвто на ответника, както и изправността на ищеца в качесвтото му на
оператор на В и К услуги, т.е. реалната доставка на В и К услуги. Оспорва се и служебното
начисляване на стойността на В и К услугите – предмет на предявения иск.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П.В.
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. Г.А., чрез която оспорва предявените искове и поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4849/2021 г. по описа на РС-Варна, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу
ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 842 от
05.04.2021 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за
съществуване на вземанията си.
По делото са ангажирани Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, решения на ДКЕВР и преписи от централен и местен
ежедневник.
Видно е от приобщената справка по лице в СВ-гр. В. за периода от 01.01.1993 г. до
02.07.2021 г., че Г.Х. на 11.12.2007 г. е придобил в собственост апартамент № *, находящ се
в *, като имотът е продаден на публична продан на 11.06.2020 г.
От представения протокол № 100/13.09.2018 г. /л. 70/, подписан от С. Н. –
водопроводчик; Г. Д. – организатор инкасо и М. В. – инкасатор, се констатира, че
водомерът, находящ се в процесния имот, не е в срока си на метрологична годност.
Протоколът е в унисон с приобщения карнетен лист на аб. № * /л. 68/, тъй като видно от
същия на ответника през периода от м.12.2017 г. до м.09.2018 г. служебно са начислени
количества консумирана вода, а имемнно по 12 куб. м. за всеки месец.
По делото са представени и уведомителни писма /л. 69 и л. 71/, с които ищцовото
дружество уведомява потребителя, че е изтекла валидността на метрологична проверка на
индивидуалния водомер.
От ангажирания талон за пломбиране на водомери № 074444 от 14.08.2020 г. /л. 72/ е
видно, че процесният водомер не е годен да отчита предоставените В и К услуги към датата
на проверката, като същият е заменен с нов със срок на годност до 2030 г. Талонът е в
унисон с представената и приета справка за недобора на частен абонат с № *, с титуляр Г. Н.
2
Х., за обект, находящ се в *, от която е видно, че за периода от 02.05.2018 г. до 03.09.2018 г.
показанията по водомера са нулеви.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за абонатен номер * с период на
фактуриране от 08.06.2018 г. до 03.09.2018 г. възлиза общо в размер на 181.83 лева, ведно с
мораторната лихва в размер от 41.72 лева, начислена върху главницата за периода, считано
от падежа на всяка фактура до 28.03.2021 г. Констатира се още, че няма извършени
плащания по процесните фактури към 20.01.2022 г. Установява се, че количеството вода по
месеци, съгласно алгоритъма, посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г.
на МРРБ за периода от м.10.2016 г. до м.08.2018 г. за двама обитатели е 384 куб. метра,
чиято левова равностойност е 273.56 лева с ДДС. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа
заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът
е потребител на В и К услуги; учредената между него и ответника облигационна връзка;
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството
потребени, но незаплатени услуги, включително, че е спазена методиката, регламентирана в
чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера на претендираните суми.
Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
установи, че е изпълнил задължението си да поддържа индивидуалния водомер,
включително, че същият е бил в срок на метрологична проверка, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже
своите възражения.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с
възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите
на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е
установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014
г. на ДКЕВР/. От представената справка от Службата по вписвания – В. се установява, че
ответникът през 2007 г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот от К. Д. Й. и С. К. Я. по силата на договор за покупко-продажба и е бил собственик до
11.06.2020 г., когато имотът е възложен въз основа на влязло в сила възлагателно
постановление на съдебния изпълнител в полза на М. Й. Т. и И. И. К.. Тоест, през процесния
отчетен период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху водоснабдения
недвижим имот.
Именно в качеството си на собственик, ответникът е бил посочен като ползвател в
справката за недобора по партидата с абонатен № *. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1
от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на
3
водоснабдявани имоти.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните
норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите
условия на оператора, които обвързват отвтеника, доколкото същите са обнародвани в
централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани
доказателства потребителят да е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба,
а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни
условия, които да са отразени в писмени споразумения.
От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване
на правото на собственост върху него през периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г. или за
учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха
отрекли твърденията на ищеца.
Предмет на настоящото производство не са реално доставените и потребени от
ответника В и К услуги, а служебно начислените такива по арг. от чл. 34а, ал. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си
да поднови неизправния водомер, което задължение му е вменено по силата на чл. 17, ал. 4
от Общите условия на ищцовото дружество и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4. Ответникът не
ангажира по делото доказателства, посредством които да проведе насрещно доказване по
твърденията на ищеца, че процесния водомер не е в срок на метрологична годност за
процесния претендиран период от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., които твърдения са
подкрепени от представения и неоспорен протокол № 100 от 13.09.2018 г. и талон за
пломбиране на водомери от 14.08.2020 г., носещ подписа на М. Й. – новият собственик
закупил имота на публична продан, което обуславя извода, че процесният водомер не е бил
годно измервателно средство по смисъла на § 7 от ПЗР на Закона за измерванията през
релевирания отчетен период от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
Размерът на предявените граждански притезания се установява по несъмнен начин от
ангажираното експертно заключение по ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно
изготвено, пълно, ясно, обективно, във връзка с останалите писмени документи и
неоспорено от страните. Видно от същото задълженията за аб. № * за В и К услуги възлизат
на 181.33 лева за периода от м.май 2018 г. до м.септември 2018 г. с период на фактуриране
08.06.2018 г. – 03.09.2018 г., ведно с мораторната лихва в размер от 41.72 лева, начислена
върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 28.03.2021 г.
Крайният извод на съда е, че са налице всички елементи от фактическия състав на
предявените специални установителни искове. Същите са доказани по основание, като
липсват доказателства за удовлетворяване на кредиторовия интерес, което обуславя
уважаването на исковите претенции до доказаните размери, а именно 181.33 лева за
главница и 41.72 лева за мораторна лихва, като за горницата до претендирания размер от
44.84 лева искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Относно сторените съдебно-деловодни разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на заповедното
и исковото производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 644.06 лева, от които:
- 570.09 лева разноски по настоящото исково производство – 73.97 лева за заплатена
държавна такса; 246.56 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ; 147.94 лева за депозит за
особен представител и 98.62 лева за юрисконсултстко възнаграждение, чийто размер е
4
определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
- 73.97 лева разноски по ч. гр. д. № 4849 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав – 24.66 лева за държавна такса и 49.31 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Г. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес: * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * сумата в размер от 181.83 лева, представляваща сбор от главници,
преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К услуги по партида с
абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *, за периода от 02.05.2018 г. до
03.09.2018 г. и сумата в размер от 41.72 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху вземането от 181.83 лева за периода от 08.07.2018 г. до 28.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2021 г., до окончателното погасяване на задълженията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 842/05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4849 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * против Г. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: * специален положителен
установителен иск с правна квалифицкация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер от 3.12 лева, представляваща разликата над присъдената
сумата от 41.72 лева до претендираната сума в размер от 44.84 лева, съставляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от 181.83 лева за периода от 08.07.2018 г. до
28.03.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 842/05.04.2021 г. по ч. гр. д.
№ 4849 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Г. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 644.06 лева,
представляваща сторени пред съда съдебно-деловодни разноски, от която:
- 570.09 лева разноски по настоящото исково производсвто – 73.97 лева за заплатена
държавна такса; 246.56 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ; 147.94 лева за депозит за
особен представител и 98.62 лева за юрисконсулстко възнаграждение;
- 73.97 лева разноски по ч. гр. д. № 4849 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав – 24.66 лева за държавна такса и 49.31 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6