Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.04.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2909
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от З.Ж.Т., адвокат по
професия, с адвокатска практика, регистрирана при Адвокатска колегия гр. Варна
срещу "Феста Холдинг" АД
и Адвокатско Дружество "С. и
съдружници" за прогласяване нищожността на договор за правна помощ
от 20.03.2006 год., сключен между ответниците, тъй като е уговорено адвокатско
възнаграждение, обвързано от положителния за доверителя резултат, а
притезанието предмет на правна защита вече е било осъществено и доверителят е
знаел това т.е. поради липса на основание, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с присъждане
на разноски.
Ответниците оспорват иска.
Ответникът адвокатско дружество твърди, че разпореждането с правото на "Феста Холдинг" АД не е било
известно към момента на сключване на атакувания договор.
Ответникът "Феста Холдинг" АД оспорва твърдяното разпореждане с правото,
предмет на защита, евентуално предявява възражение, основано на твърдения, че адвокатското дружество и ищецът са знаели
за разпореждането.
Сочи, че ищецът е бил пълномощник по
т. д. №№ 2145, 2146 и 2147, всички по описа за 2002 г. на ВОС, по които е узнал
обстоятелствата (л. 170).
По същество ищецът и ответникът "Феста Холдинг" АД поддържат
становищата. Представят подробни писмени бележки. Дружеството претендира
разноски.
Ответникът Адвокатско Дружество "С. и съдружници" не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, прие за установено следното:
По предмета, квалификацията и
допустимостта:
Изложени са също и твърдения, че
премълчаването води до нищожност и защото в процесния случай правната услуга
касае разпореждане с права от приватизационни сделки и ще бъде увреден държавен
интерес (л. 155), както и че е налице злоупотреба с право (л. 156). Ищецът
обаче не твърди, че му е било възложено да предяви иск за защита на право на
държавата.
Злоупотреба с право е налице, когато
правото се упражнява, но не в интерес на носителя, а с намерение да се увреди
друго лице – например чрез прехвърляне на имот с оглед конкуренция за
възлагане. Случаят не е подобен.
Затова следва да бъдат разгледани
само твърденията на ищеца, че чрез атакувания договор е уговорено адвокатско
възнаграждение, обвързано от положителния за доверителя резултат, а
притезанието предмет на правна защита вече е било осъществено и доверителят е
знаел това. Следователно, възложителят ще трябва да плати възнаграждение само
ако искът бъде уважен въпреки, че възложителят не притежава процесното вземане
т.е. ако получи не защита, а облага по съдебното решение.
Тези твърдения не са за невъзможност
на предмета на услугата. Такива са само твърденията, че предметът на договора е
уникален, а е бил погинал към момента на сключването или е невъзможен заради
състоянието на науката и техниката или защото липсва правен акт, който да уреди
статута на обекта.
Съдът приема, че основанието е онова
икономическо отношение, чийто правен модел страните искат да създадат,
учредявайки права и поемайки задължения (Конов, Т. За абстрактните сделки и
каузата на договорите. В: Подбрани съчинения. С: Сиела, 2010, с. 496).
В случая ищецът сочи, че
икономическото отношение е половинчато, тъй като на задължението, поето от
него, не кореспондира същинско задължение на възложителя. В литературата и
практиката в сходни хипотези се приема, че дефектът на икономическото отношение
трябва реално да съществува – напр. след прехвърляне на имот от нежизнеспособен
срещу задължение за гледане и издръжка, смъртта му наистина настъпва в кратък
срок след сключването на договора; купувачът знае за действително възникнали и
съдебно признати права на трето лице върху вещта - предмет на продажбата (решение
№ 20 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г., II т. о., ТК; Русчев, И.
Отговорността за евикция. С.: Регули, 1995, с. 213). Ищецът също твърди, че
вземането, предмет на поетата защита, реално не е съществувало.
Поради това квалификацията на иска е
именно за нищожност, поради липса на основание.
Искът и отговорите са допустими и
надлежно предявени.
По същество:
От представения заверен препис (л.
16-19 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 113) се установява, че на 20.03.2006 год. е
сключен договор между "Феста Холдинг" АД и Адвокатско Дружество
"С. и съдружници" за правна помощ за съдебна реализация на
отговорността на Агенцията по
приватизация за неизпълнение на задължения по повод приватизацията на "Лазур" АД, вземанията по които са придобити чрез цесия.
Доверителят
е поел задължение да предоставя необходимите документи и цялата достъпна за
него информация на консултанта (чл. 7.2).
Страните
са се съгласили за нуждите на процесуалното представителство да се оформи друг
договор за правна помощ с адвоката, водещ случая: ищеца и са отбелязали, че
договорът се сключва въз основа сключен между страните рамков договор от 01.03.2006
г. (л. 120).
От представения заверен препис (л.
21-22 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 117) се установява, че на 22.10.2008 г. е
сключен анекс за допълнение на горния договор, по силата на който ищецът е поел
задължение за защита по делото.
От представения заверен препис (л. 119)
се установява, че на 14.04.2010 г. е сключен нов анекс за
плащане на възнаграждението.
лист втори от решение от 10.04.2018 г. по гр. д. №
2909/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
По уговореното възнаграждение:
От представения заверен препис (л.
24-30 от гр. д. № 1883/15 г.) се установява, че е постановено решение №
306/16.11.2012 г. по в. т. д. № 509/2012 г. по описа на Варненския апелативен
съд, с което е прието за установено, че ищецът дължи на "Феста
Холдинг" АД сумата 150 000 евро, по запис на заповед от 12.04.2010 г.
и договор за заем от същата дата; сумата 1250 евро – част от уговорената
годишна лихва в размер на 10 % върху сумата по записа на заповед за
периода от 12.04.2010 г., датата на издаване на записа на заповед до 12.05.2010
г., датата на предявяване на записа на заповед, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.02.2011 г. до
окончателното им изплащане и 5 916.39 лв. държавна такса.
По възражението за прихващане съдът
е намерил, че волята на страните е адвокатското възнаграждение на ответника
(ищец в настоящото) Т. да е обвързано от положителния за ищеца "Феста
Холдинг" АД гр. София резултат от изхода на спора, предмет на т. д.
№0699/2006 г. на СГС,т. к., VІ-10 състав, поради което възражението е прието за
неоснователно.
От представения заверен препис (л.
64-70 от гр. д. № 1883/15 г.) се установява, че е постановено решение №
155/21.10.2014 г. по т. д. № 712/2014г. на ВКС, ТК, I о., с което молбата за
отмяна на решение № 306/16.11.2012 г. по в. т. д. № 509/2012 г. по описа на
ВАпС е оставена без уважение. Приетото по начина на договарянето следва да бъде
зачетено.
По обстоятелствата във връзка с
вземането, предмет на защита:
С решение № 836 от 03.11.1998 г., ДВ
бр. 134 от 1998 г. на АП са открити процедури за приватизация на обособени
части от "Лазур" ЕАД Варна, сред които: магазин за текстил, Варна,
бул. Владислав Варненчик; мебелна къща, Варна, бул. Сливница и складова база,
Варна, ул. Девня 14-16, като паричните постъпления от приватизацията да останат
на разпореждане на "Лазур" ЕАД.
АП е взела решения да се проведат
публично оповестени конкурси за продажби на обособени части от "Лазур"
ЕАД Варна, както следва: № 823-П от 29.12.1998 г., ДВ бр. 3 от 1999 г. – на
магазин за текстил; № 926-П от 05.03.1999 г., ДВ бр. 25 от 1999 г. – на "Мебелна
къща"; № 927-П от 05.03.1999 г., ДВ бр. 25 от 1999 г. – на "Складова
база", като паричните постъпления от приватизацията да останат на
разпореждане на "Лазур" ЕАД.
Сред документите, представени с
жалбата до ЕСПЧ са представени договори за приватизационни продажби, сключени
от АП както следва: на 08.03.1999 г. с "Текстил Лазур" АД – на
магазина за текстил; на 23.04.1999 г. с "Мебелна къща Лазур" АД на
мебелната къща; на 28.04.1999 г. с "Лазур 999" АД на складовата база,
срещу цени, която се плащат по сметка на АП.
С Решение № 252 на МС от 19.04.1999
г. за определяне на държавни предприятия, при приватизацията на които през 1999
г. не се допуска плащане с непарични платежни средства, р. XIII, т. 3
"Лазур" ЕАД е включен в списъка.
От представеното в заверен препис
(л. 234) писмо изх. от 07.06.1999 г. е видно, че МФ е уведомило АП, че
постъпленията от продажбите на обособени части се предоставят на дружеството,
но задължително за погасяване неговите задължения. Ищецът сочи (л. 560 и л.
693), че именно въз основа на това писмо е поддържал като адвокат на "Феста
Холдинг" АД, че дружеството има вземане за цената по приватизационните
продажби.
В документите по жалбата до ЕСПЧ е
представен договор за продажба, сключен на 21.06.1999 г. между АП и "Феста"
АД на пакет от 97 904 бр. акции, представляващи 63 % от капитала на "Лазур" ЕАД, а по делото (л. 477-478)
– анекс № 1 от 14.07.1999 г. към същия договор.
От представените от АПСК заверени
преписи (л. 473 и 479-482 и 483-486) се установява, че е сключен договор за
прехвърляне на права и вземания и поемане на задължения от 21.09.1999 г. между
АП, "Лазур" АД и "Феста Холдинг" АД, чрез който АП е
прехвърлила на "Лазур" АД всички свои парични вземания от
приватизационните договори за обособени части със съгласието и потвърждението
на "Феста Холдинг" АД.
От представения заверен препис от
документа в ТР (л. 641) се установява, че представител на "Феста
Холдинг" АД е вписан в списъка-регистрация на присъствалите на общото
събрание на акционерите на "Винком" АД Бургас на 18.03.2000 г. 11.00
часа т.е. ответникът е упражнявал правата.
От представените заверени
преписи се установява, че са изпратени писма
с изходящи номера на АП, както следва: № 92-00-16-622/22.05.2000 г. до "Текстил
Лазур" АД (л. 446) и № 92-00-16-621/22.05.2000 г. до "Мебелна къща
Лазур" АД (л. 448), че могат да платят с компенсаторни записи.
От представените заверени
преписи се установява, че са изпратени
до АП нотариални покани, както следва: от "Мебелна къща Лазур" АД (л.
510), получена през м. юни 2000 г. (преписът към жалбата до ЕСПЧ); вх. №
26-00-1933/09.06.2000 г. от "Текстил Лазур" АД (л. 511) и вх. №
26-00-2755/07.09.2000 г. от "Лазур 999" АД (л. 513), всички за
плащане с поименни компенсационни бонове, по пар. 9 ПЗР ЗИД ЗОСОИ ДВ бр. 9 от
2000 г. вр. чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ.
По делото не са представени
доказателства, че длъжниците са били уведомени за прехвърлянето на права и
вземания и поемане на задължения от 21.09.1999 г., поради което задълженията на
трите дружества към АП са били погасени, въпреки прехвърлянето на вземанията.
От представените заверени преписи
(л. 96-97 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 518) се установява, че с протоколно решение от 14.10.2000
год. Съветът на директорите на "Лазур" АД, в който участва и
"Феста Холдинг" АД, възлага на изпълнителния директор на
"Лазур" АД да сключи с "Винпром-Бургас" АД договор, чрез който
"Лазур" АД да погаси с поименни компенсационни бонове задължение на
"Винпром-Бургас" АД в размер на 4 347 223 лева към АП. Съветът е
изложил мотиви, че с това се отстранява ощетяването на "Лазур" АД от
плащането на АП.
От представения заверен препис (л.
99 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 517) се установява, че на 15.10.2000 год. e сключeн договор, чрез който "Лазур" АД се задължава
да погаси с поименни компенсационни бонове задължение на
"Винпром-Бургас" АД към АП в размер на 4 347 223 лева, част от задължението
по договор за продажба на 57% от акциите на "Винком" АД срещу 17% от
номиналната стойност на боновете. "Лазур" АД се задължава да стори
това като се споразумее с дружествата, които са закупили обособените части,
вместо да платят прехвърлените с договора за цесия задължения, да прехвърлят на
АП поименни компенсационни бонове на тази стойност.
От представените в заверени преписи: писмо 26-00 3201 от 27.10.2000 г. (л. 496) и декларации (л. 497, 520, 522) е
видно, че купувачите на обособени части са уведомили АП, че плащанията с
поименни компенсационни бонове с нотариалните покани се отнасят за изпълнение
задължение на "Винпром-Бургас" АД.
лист трети от решение от 10.04.2018 г. по гр. д. №
2909/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
От представения заверен препис (л.
101 от гр. д. № 1883/15 г.) се установява, че с протоколно решение от 14.11.2000 г. Съветът на директорите на
"Лазур" АД, в който участва и "Феста Холдинг" АД, възлага
на изпълнителния директор на "Лазур" АД да сключи споразумение към
договора с "Винпром-Бургас" АД от 14.10.2000 г. за удължаване на срока
за изпълнение.
От представения заверен препис (л.
103 от гр. д. № 1883/15 г.) е видно, че на 15.11.2000 год. е сключено
споразумението, за което е овластен изпълнителният директор.
От представения заверен препис (л.
88-94 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 668)
се установява, че Изпълнителният директор на АП е одобрил доклад от началници
на отдели в Дирекция "Сделки-2" и в Дирекция "Контрол" от
дата 20.11.2000 год., в който е предложено плащанията от купувачите на
обособени части с поименни компенсационни бонове да бъдат приети за погасяване
на част от цената по приватизацията на "Винком" АД след потвърждение
от съответните ПК за промените по партидите.
Съдът
приема, че кредиторът е приел плащанията с ПКБ за погасяване на задължението за част от цената по приватизацията на
"Винком" АД.
В представено от АПСК писмо изх. № 735 от 30.11.2000 г. (л. 472) до "Текстил Лазур" АД, за което е прието за безспорно между страните, че не е
подписано от представителя на ответника "Феста Холдинг" АД (определение
от 04.01.2018 г. – л. 578, допълнено с определение от съдебно заседание на
09.03.2018 г.) представителят на "Лазур" АД е заявил, че адресатът
няма задължения към "Лазур" АД. Производството по оспорването,
предприето от ответника "Феста
Холдинг" АД на подписа на представителя на "Лазур" АД е
прекратено, тъй като ответникът не е обосновал правоприемство (л. 680), вкл. и
по договора за цесия от 10.05.2004 год.
(л. 235).
Дори производството по оспорването
да не беше прекратено резултатът нямаше да е различен, защото в дадения срок
ответникът "Феста Холдинг" АД
е отказал да представи сравнителен материал за оспорения подпис (л. 653).
Всъщност писма със същия изходящ
номер от същата дата, но адресирани до "Лазур 999" АД и до "Мебелна
къща Лазур" АД са представени от "Феста
Холдинг" АД в съдебно заседание на 13.10.2017 г. съответно като части от
запазени документи (отделен том) по водени т. д. № 2145/02 г. на ВОС (л. 39) и
т. д. № 2146/02 г. на ВОС (л. 108), впоследствие заведени с молба вх. № 29182
от 19.10.2017 г. Запазените документи са заверени от пълномощника, описани в съдебното заседание (л. 257, гръб) и
никой от тях не е бил оспорен.
В същата ситуация с оспореното писмо
представителят е заявил, че друг купувач на обособена част няма задължения към "Лазур"
АД.
Писмо изходящ № 168 (неправилно
вписан като 152 в определение от 28.12.2017 г.; грешката, поправена в с. з. –
л. 618, гръб) от 11.06.2001 г. (л. 133 и л. 153) е оспорено от "Феста Холдинг" АД само тъй като не
е представено от ищеца в оригинал или в официално заверен препис (уточняваща
молба на л. 175).
С писмо вх. № 5496 от 20.02.2018 г.
(л. 667) АПСК е представила писмо изх. № 92.00.16.1028/26.06.2001 г. на АП,
което е било изпратено в отговор на писмо изх. № 168 от 11.06.2001 г. (л. 675),
но самото писмо на "Феста
Холдинг" АД не е открито (л. 667).
Ищецът е обяснил (л. 688), че е
получил писмото до АП първо от Ю.Й. – служител на "Феста Холдинг" АД, а после – при проучване на т. д. № 2145/02
г. на ВОС (л. 688). Писмото не се намира сред запазените от ищеца и от "Феста
Холдинг" АД документи по това дело, но обяснението за първото получаване
на документа може да бъде проверено.
Поради
съответствието на съдържанията на писмото и на отговора от АП и възможността да
бъде проверено преглеждането на оригинала от ищеца, преписът не следва да се
изключи от доказателствата. Предвид изложеното съдът приема, че писмо изх. № 168 от 11.06.2001 г. е било изпратено от "Феста Холдинг" АД на АП.
В писмото изх. № 168 председателят
на УС излага, че "Феста Холдинг" АД е увредено, въпреки че
гореописаното решение от 14.10.2000 г. на Съвета на директорите на
"Лазур" АД, с което увреждането се отстранява, е взето с участието на
"Феста Холдинг" АД. Само от доказателствата по делото обаче не би
могло да се приеме, че твърдението в писмото е невярно, защото това зависи от
състоянието и кредиторите на "Лазур" АД към момента на сключване на
договора за приватизационна продажба.
Дружеството е предложило, в случай
че отнасянето на плащането с поименните компенсационни бонове за задължението
на "Винпром-Бургас" АД се приеме за редовно, да бъде намалена цената
по договора за продажба на акциите на "Лазур" АД, тъй като тя е
определена с оглед на постъпленията от продажбите на обособените части или да
се компенсират задълженията по ЗУНК на "Лазур" АД. Предложението не е
прието (цит. писмо от АП на л. 675).
От представения заверен препис (л.
464-466) се установява, че е взето протоколно решение № 1174/03.08.2001 г. от
заседание на Изпълнителния съвет на АП по доклад към него да се освободи залога
(л. 467-469) върху 73 379 бр. акции от капитала на "Винком" АД,
тъй като с констативен протокол от 27.07.2001 г. (л. 470-471) на екип на АП е
установено, че е платена цялата цена по приватизационната продажба.
От представения заверен препис (л.
105 от гр. д. № 1883/15 г.) се установява, че с протоколно решение от 22.10.2001 г. Съветът на директорите на
"Лазур" АД, в който участва и "Феста Холдинг" АД, приема
предложението на длъжника "Винпром-Бургас" АД за прехвърляне на
вземането по договор за заем от 15.11.2000 г. от него на "Винком" АД
гр. Бургас и вземането е редуцирано с 50 %, а начислените до момента лихви –
изцяло.
В писмо с
вх. на АП № 26-00-1765/28.05.2002 г. от "Феста Холдинг" АД до АП (л.
530) председателят на надзорния съвет на дружеството излага всички
обстоятелства по отношенията.
От представения заверен препис (л. 72-77 от гр. д. № 1883/15
г. и л. 235) се установява, че на
10.05.2004 год. е сключен договор,
чрез който "Лазур" АД прехвърля на "Феста Холдинг"
АД вземането си срещу Агенцията за приватизация за цените по приватизационната
продажба на Мебелна къща, Магазин Текстил и Складова база срещу цена в размер
400 000 евро.
С
решения, постановени по т. д. №№ 2145, 2146 и 2147, всички по описа за 2002 г.
на ВОС ТО, влезли в сила през 2005 г. са отхвърлени исковете, предявени от "Лазур" АД срещу купувачите на обособените
части за заплащане на части от продажните цени, основани на твърдения за
придобиване вземанията чрез договора за прехвърляне от 21.09.1999 г. Съдът е
приел, че цесията е валидна, но длъжниците не са били уведомени за
прехвърлянето на вземанията и плащанията към предишния кредитор са погасили
задълженията.
лист четвърти от решение от 10.04.2018 г. по гр. д. № 2909/15
г. ВОС, ХІІ-ти с-в
Прехвърлянето на вземането чрез
договора от 10.05.2004 год. е в
хода на процеса, поради което силата на пресъдено нещо на решенията се
разпростира и спрямо приобретателя "Феста Холдинг" АД (чл. 226, ал. 3 ГПК). Силата на пресъдено нещо следва да се приравни на ограничение на волята,
тъй като всеки опит да се упражни правото ще среща абсолютната процесуална
пречка. Тя обаче не може да се приравни на знание за правното положение.
От представения заверен препис (л.
79-86 от гр. д. № 1883/15 г. и л. 436-443) се установява, че е депозиран доклад
на Директора на Дирекция "Финансова" № ДЗ-340/14.10.2004 год., до ИС
на АПСК, във връзка с одитна проверка на Сметната палата по приватизационните
договори за "Винком" АД, "Магазин Текстил", "Мебелна
къща" и "Складова база", в който се посочва, че
"Лазур" АД е уредило отношенията по вземанията за продажната цена на
трите обособени части, на основата на постигнатите договорености от 14.10.2000
год. с "Винпром Бургас" АД, във връзка изплащане на задълженията за
плащане цената за приватизацията на 57 % от капитала на "Винком" АД.
Съдът приема, че ответникът "Феста
Холдинг" АД е знаел не по-късно от 2002 г. след водената кореспонденция с
АП, че кредиторът АПСК приема, че е платена цялата цена по приватизационната
продажба на "Винком" АД.
По изпълнението на договора за
адвокатска услуга:
От представената преписка се
установява, че е предявена искова молба от "Феста Холдинг" АД срещу
АП и АСК за заплащане, на основание чл. 35.1 вр. чл. 16 от приватизационен
договор от 21.06.1999 г. с предмет 63 % от капитала на "Лазур" АД,
сумата 1 179 996 лв., представляваща просрочена главница по
приватизационната продажба на Мебелна къща и лихва в размер 147 378.33 лв.
за периода по падежите от 24.04.2003 г. – 24.04.2006 г.; сумата 702 048.90 лв.,
представляваща просрочена главница по падежите от 08.03.2002 г. – 08.03.2006 г.
по приватизационната продажба на Магазин Текстил и лихва в размер 58 771.40 лв.
за периода по падежите от 08.03.2004 г. – 24.04.2006 г.; сумата 716 000
лв., представляваща просрочена главница по падежите от 28.04.2001 г. –
28.04.2005 г. по приватизационната продажба на Складова база и лихва в размер
106 524.60 лв. за периода по падежите от 28.04.2003 г. – 24.04.2006 г., по
която е образувано т. д. №0699/2006 г. на СГС,т. к., VІ-10 състав (в. т. д. №
2332/2008 г. САС, т. д. № 566/2009 г. ВКС РБ и по жалба № 44456/2010 г. Съда за
правата на човека в Страсбург). Исковете са отхвърлени.
По узнаването от ищеца, че вземането
не е съществувало:
От представения заверен препис (л.
56-58 от гр. д. № 1883/15 г.) е видно, че на 21.11.2012 г. ищецът е получил
писмо (л. 55 от с. гр. д.) от третото лице И.Ц.Б., което излага, че вземането,
предмет на защита е осъществено преди сключването на договора за правна помощ.
По делото няма доказателства, че
ищецът е узнал по-рано за тези факти.
По правното значение на установените
обстоятелства:
По договора за адвокатска услуга
ищецът се е задължил не да достави резултат, а да положи усилията, достатъчни
за постигането му. Икономическото отношение между ищеца и ответника "Феста
Холдинг" АД не е половинчато: срещу усилията, положени от ищеца,
възложителят е поел задължение да му плати възнаграждение, макар и само при
положителен изход.
Съдът приема, че един договор за
адвокатска услуга би бил лишен от основание, само ако адвокатът знае
положително, че искът е недопустим, но сключва договора като няма намерение
наистина да положи усилия по него и производството действително бъде
прекратено. Съдът приема, че адвокатът не може да има положително знание, че
искът е неоснователен, тъй като изходът на процеса може да зависи от
своевременното предприемане на процесуални действия от ответника. Отделно от
това практиката понякога е противоречива.
Знанието на доверителя, дори и
когато е търговец, за допустимостта и за основателността не може да има същата
последица, защото от договарящите само адвокатът има специално знание за правата
и упражняването им пред съд
Възложителят е премълчал съществени
обстоятелства. Според договора той е длъжен да предостави цялата достъпна и
необходима информация, но не и да учреди представителна власт на ищеца да
извърши сам справките, които намери за необходими, в архивите на държавни
органи. В практиката това се приема за елемент от дължимата грижа на адвоката
(например адвокат по спор за собственост върху строителен обект сам проверява
одобрените проекти, които се съхраняват в техническата служба на общината).
Договорът за правни услуги е рамков, поради което е по-вероятно ищецът да е бил
информиран за неистински изходящи от дружеството писма. Следователно
възможността сам да извършва справки е елемент от конкретно необходимата
дължима грижа, но това не е уговорено. В литературата се приема, че който носи
риска да не получи възнаграждение е свободен да решава и да действа
самостоятелно (за изработката). Атакуваният договор, заради уговорката за
резултативен хонорар, е близък до договора за изработка. Поради това съдът
приема, че тъй като в договора няма уговорка адвокатът сам да извърши справки,
е нарушен балансът между правата и задълженията.
Това обаче не води до липса на
основание, а означава, че ищецът е поел риска да не постигне резултат, въпреки положените
усилия, защото не му е била известна информация, извън предоставената от
възложителя.
Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на
ответника "Феста Холдинг" АД сумата 2921.50 лв., представляваща
разноски по списък. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З.Ж.Т. ЕГН **********, адвокат по
професия, с адвокатска практика, регистрирана при Адвокатска колегия гр. Варна,
под № **********, адрес за призоваване гр. Варна, улица "Цанко Дюстабанов"
№ 12, ет. 6, ап. 11 чрез адвокат Д.Я. срещу
"Феста Холдинг" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. "България"
№ 83-А, представлявано заедно и поотделно от П.И.Б.-С. и С.С.С.и срещу Адвокатско Дружество "С. и
съдружници", регистрирано по фирмено дело № 813/2006 г. по описа на
Варненски окръжен съд, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, улица "Никола Вапцаров" № 3, вх. Г, ет. 8, офис 21,
представлявано от управляващия съдружник адвокат В.С. за прогласяване
нищожността на договор за правна помощ от 20.03.2006 год., сключен между "Феста Холдинг" АД и Адвокатско Дружество
"С. и съдружници", тъй като е уговорено адвокатско възнаграждение,
обвързано от положителния за доверителя резултат, а притезанието предмет на
правна защита вече е било осъществено и доверителят е знаел това т.е. поради
липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
лист пети от решение от 10.04.2018 год. по гр. д. №2909/15
г. ВОС, ХІІ-ти състав
ОСЪЖДА З.Ж.Т. с. ЕГН, с. а. да
заплати на "Феста
Холдинг" АД, с. ЕИК, с. а. сумата
2921.50 лв. (две хиляди и деветстотин и двадесет и един лева и 50 ст.),
от които 2400 лв. възнаграждение за един адвокат, 41.50 лв. за копия от
документи и 480 лв. възнаграждение и разноски на свидетел, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: