Р Е Ш Е Н И Е
№ 267/14.06.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и трета
година, пети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 199 по описа на съда за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано
е по жалба на „Г. ***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.ХХХХХХХ, представлявано от управителя Г.И.И., срещу Заповед за налагане на
ПАМ № 59-ФК/21.03.2023 г., издадена от Десислава Рангелово-Костова - началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката
по отношение на неотчетените суми от продажби чрез фискалното устройство, както
и липсата на такова в обекта. В жалбата не сочи конкретни доводи за
незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение. Признава
обстоятелството, че касов апарат за проверявания обект не е бил закупуван и
заявява, че такъв ще бъде закупен. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от главен юрисконсулт *** оспорва жалбата. Изразява
становище, че нарушението е било установено безспорно. Изтъква, че в случаи
като процесния администрацията е обвързана да наложи санкция по ЗАНН, както и
да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на
АПК. Моли заповедта като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 59-ФК/21.03.2023 г., на оспорващия, „Г. ***“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в
запечатване на търговския обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр.ххххххххх****, стопанисван от „Г. ***“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни.
Фактическото основание за налагане на принудителната
административна мярка се съдържа в мотивите на заповедта. Посочено е, че при проверка, извършена от органи по
приходите на 20.03.2023 г. в 12,40 часа с контролна покупка били закупени
плодове на обща стойност 4,80 лв. от магазина като за покупката не била
издадена фискална касова бележка от ФУ нито бележка от кочан. При проверката
било установено, че в обекта не е налично фискално устройство. Задълженото лице
декларирало в протокол, че началото на дейността му е 07.07.*** г. В заповедта
се сочи, че деянието представлява нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредено е предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка като запечатването да се извърши в деня на
връчването на заповедта. Заповедта е връчена на 22.03.2023 г., лично, на
упълномощения представител на дружеството, Г.И.. От представената
административна преписка е видно, че за констатираното нарушение е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № F00062 на 20.03.2023 г.
В протокола от проверка серия АА № 0065717 от
20.03.2023 г., представляващата дружеството, Г. И., собственоръчно е
декларирала, че началото на дейността е от 07.07.*** г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
адресата на акта, в законоустановения 14 –дневен срок за оспорване по чл.149,
ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката,
нито представя доказателства за различна фактическа обстановка.
Заповедта е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Издателят на заповедта, началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е орган по приходите, поради което
заповедта е издадена от компетентен орган.
Административният орган е посочил, че монтирането,
въвеждането в експлоатация и
регистрирането в НАП на ФУ от датата на
започване на дейността в обекта е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи търговски обекти. Налагането
на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от
Наредба Н-18/2006 г. за фиска, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на
продажбите в търговския обект, поради липса на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство.
Дружеството-жалбоподател, в качеството си на лице по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Липсата на фискално устройство в обекта, безспорно
установява наличието на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. Органът
по приходите при условието на обвързана компетентност е бил длъжен да приложи
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Законодателят е предоставил правомощието на
административния орган да прецени в условията на оперативна самостоятелност
какъв ще е подходящият срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30
дни, визиран от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС. При тази преценка
административният орган е определил 14 дневен срок за запечатването на обекта.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването ѝ, доколкото се
касае за едно констатирано бездействие - невъвеждане в експлоатация и нерегистриране
в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, като в оспорения акт е налице препращане към събраните
доказателства – Протокол за извършена проверка. Същевременно административният
орган е изложил подробни съображения за определената продължителност на срока
на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание
извършеното нарушение, времето на извършване, последиците от нарушението, вида
и характера на търговската дейност, продължителността на осъществяваната
търговска дейност без да се отчитат продажбите. От жалбоподателя не са
представени каквито и да е доказателства, които да опровергават констатацията
на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Към
момента на обявяване на делото за решаване няма данни дали оспорващият е
започнал да отчита продажбите в обекта чрез
фискално устройство.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
заповедта. В случая, според настоящия състав, са налице и мотиви за
продължителността на срока на наложената ПАМ. Запечатването е за срок от 14
дни, като е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и
организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, необходимостта от
привеждане на организацията в обекта с нормативните изисквания.
Срокът е правилно обоснован с необходимостта от защита
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Определеният срок съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна
правна уредба на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната
ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като преустановителна.
По делото не е било спорно, че процесният обект
функционира като търговски такъв, т.е. в него се извършват продажби на стоки от
07.07.*** г., което обстоятелство обосновава действителната необходимост в
случая от прилагането на предвидената в закона ПАМ, с която се преустановява ощетяването
на фиска, макар и за срок само от 14 дни, поради на липсата на последващи данни
дали жалбоподателят е закупил и монтирал фискално устройство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, както и на материалния закон,
които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на
закона, предвид което искането за отмяната й е неоснователно.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника в тази насока искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде определено на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. ***“ЕООД, ЕИК ******** срещу Заповед
за налагане на ПАМ № 59-ФК/21.03.2023 г., издадена от Десислава
Рангелово-Костова - началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Г. ***“ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ТД на
НАП Варна, офис Добрич съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: