Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Кюстендил

Т. С. В. от гр.Кюстендил, [улица]оспорва отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил, обективиран в писмо изх.№СЛ/Д-КН/766-181 от 18.12.2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Кюстендилския административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С решение №674/05.07.2023г., постановено по гр.д.№1048/2023г. по описа на Дупнишки районен съд, на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДетето, Д. Т. В., [ЕГН] е настанена в семейството на П. А. Г. за срок от две години или до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна и допускащи по-благоприятна мярка за закрила или до нейното отпадане. По молба на майката Т. С. В. е образувано гр.д.№2670/2024г. по описа на Кюстендилски районен съд за прекратяване на настаняването на детето и реинтегрирането му в биологичното семейство. Производството е висящо към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство /срав. справка №1136/02.05.2025г. на КРС/.

С молба №СЛ/Д-КН/766-180 от 12.12.2024г. майката Т. В. е поискала от директора на ДСП –Кюстендил да издаде заповед за временно прекратяване на настаняването, тъй като желае да отглежда дъщеря си, като спазва всички препоръки и съвети на служителите на ДСП.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил постановил отказ, обективиран в писмо изх.№СЛ/Д-КН/766-181 от 18.12.2024г. Органът сочи, че нормата на чл.30, ал.2 от ЗЗДетето предвижда възможност за временно прекратяване на настаняването до произнасяне на съда, като се изходи от защита интереса на детето. В случая от изготвения план за действие по отношение на майката, е планирано родителя да ползва социални услуги в общността на основание чл.20 от ППЗЗДетето, която майката не изпълнява – няма сключен договор с доставчик на социална услуга. Следва да продължат мерките и дейностите по предвидения ред в Наредбата за условията и реда да осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция. Промяна на мярката за закрила може да бъде предприета от ДСП след изразено писмено положително становище от доставчик на социална услуга по отношение на родителския капацитет на майката.

В хода на социалното проучване са изготвени индивидуални оценки на потребностите на детето и социални доклади от 01.12.2023г., 28.02.2024г., 30.05.2024г., 22.07.2024г., 22.08.2024г., от които се установява, че спрямо Д. В. е предприета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДетето, като със заповед на директора на ДСП тя е настанена в професионалното приемно семейство на П. Г.. Детето е с установено увреждане /срав.ЕР ТЕЛК №90133/18.01.2024г./ с призната 100% ВСУ, с водеща диагноза „Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения“. Предвид степента на увреждане, развитие и индивидуални потребности е насочено към ползване на услуги в ДЦДУ „В., Н., Л.“. Майката подава молба за реинтеграция на детето в биологичното семейство, като е консултирана и насочена за ползване на социални услуги в общността, с цел повишаване на родителския й капацитет, осъзнаване важността на ролята й на родител, спецификите по отглеждане на дете с увреждания, формиране на знания и умения за реализиране на добра грижа, осигуряване на детето на стабилна и сигурна семейна среда и оказване на подкрепа за връщане на дъщеря й в семейството. Т. В. започва да ползва услугите от 30.08.2023г.

С уведомително писмо изх.№210/14.10.2024г. на Център за обществена подкрепа – Кюстендил, ДСП е уведомена, е налице категоричен отказ от страна на Т. В. да продължи да ползва социалната услуга, поради липса на необходимост.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. Съдът счита, че писмо изх.№СЛ/Д-КН/766-181 от 18.12.2024г. на директора на ДСП - Кюстендил, обективиращо отказ за издаване на заповед за временно прекратяване на настаняване на детето Д. В., има белезите на индивидуален административен акт, тъй като с него се засягат права и законни интереси на Т. В. – майка на дете, настанено в приемно семейство. В този смисъл намира жалбата за допустима, като насочена срещу акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

По своята правна същност отказът, обективиран в писмо изх.№СЛ/Д-КН/766-181 от 18.12.2024г. на директора на ДСП – Кюстендил е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по арг. от чл.30, ал.2 от ЗЗДетето, при спазване изискванията за форма и липса на съществени нарушения на процесуалните правила. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието му, съдът констатира, че съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, поради което се явява мотивиран.

Оспореният административен акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.30, ал.2 от ЗЗДетето, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда, като в този случай се взема решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или се приема друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. В нормата на чл.29 от закона изчерпателно са посочени предпоставките, при наличието на които настаняването извън семейството се прекратява. В настоящия случай настаняването е извършено при хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето, тъй като майката без основателна причина трайно не полага грижи за детето /заминала за чужбина/, поради което следва да се установи промяна в обстоятелството по чл.25, ал.1 от закона, както и да се вземе предвид защитата на най-добрия интерес на детето при определяне на мярката за закрила.

С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че детето, спрямо което е предприета мярка за закрила е дете в трайно уреждане, т.е. дете нуждаещо се от специални грижи по отглеждане и възпитание, дете със специални потребности. Отделно от това се установи, че майката Т. В. не разполага с нужния родителски капацитет, необходим й за отглеждане на детето, тъй като няма формирани знания и умения за реализиране на адекватна специфична грижа с оглед индивидуалните потребности на Д., не осъзнава в пълна степен ролята на майката в процеса на задоволяване на особените потребности на дъщеря й, не разбира в пълна степен отговорността на родителя на дете с увреждане /срав. социални доклади от 2023г. и 2024г./. В този смисъл е насочена към ползване на социална услуга в общността, като гаранция за постигане на нужните умения за отглеждането на детето й. От същата обаче е налице категоричен отказ за ползване на услугата /вж. уведомително писмо – л.109-110/.

Подлагайки на анализ доказателствения материал и установената въз основа на него фактическа обстановка съдът счита, че административния орган е постановил отказ за издаване на заповед по чл.30, ал.2 от ЗЗДетето, след като е изяснил задълбочено фактите и обстоятелствата от значение конкретно за защита на най-добрия и висш интерес на детето, преценявайки обективно всички предпоставки, заложени в разпоредбата на §1, т.5 от закона и прокламирани в чл.3, т.3 от същия, респективно – в чл.3 от Конвенцията за защита на детето. Приоритет в случая е съхраняване на физическото и психично здраве на детето, а с оглед специфичните потребности на Д. /дете с трайно увреждане/, установени в хода на административната процедура, се обосновава извода, че прекратяване на настаняването в приемното семейство, и реинтегрирането му при майката, не изпълняват по най-добрия начин целта да се съхрани живота, здравето и обществената пълноценност на Д. В. и да се елиминира във възможно най-голяма степен съществуващият риск от нарушаване на нейните физически, психически и емоционални потребности, съобразени с възрастта, пола и здравословното й състояние. В чл.24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

Отделно от това съдът съобразява и доказателствата във връзка с притежавания от майката родителски капацитет за отглеждане и възпитание на дете със специфични потребности. Всички доказателства в пълнота установяват липсата на опит и умения от страна на родителя за справяне с нуждите на детето. Също така е налице и неглижиране на поставените задачи и категоричен отказ за ползване на социална услуга в общността с цел осъзнаване важността на ролята й на родител, спецификите по отглеждане на дете с увреждания, формиране на знания и умения за реализиране на добра грижа, осигуряване на детето на стабилна и сигурна семейна среда.

С оглед гореизложеното съдът счита, че отказът да се издаде акт по чл.30, ал.2 от ЗЗДетето е правилен и законосъобразен, постановен при отсъствие на отменителните основания по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. С. В. от гр.Кюстендил, [улица]срещу отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил, обективиран в писмо изх.№СЛ/Д-КН/766-181 от 18.12.2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.