Р Е Ш
Е Н И Е № 67
Гр.С., 08.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на седми май две хиляди и деветнадесета година ,в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Г.,като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1083/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе
предвид следното:
„П. к. Б.”
ЕООД-гр.С. е предявило срещу М.Д.
*** искове за признаване за установено по отношение
на ответника ,че дължи сумата в размер на 820,30 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № .. ,сключен на 28.10.2016 г.,ведно със
законната лихва ,считано от 09.05.2018 год./датата на подаване на заявлението по пощата/до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи ,че на 28.10.2016 год. е
сключен договор за потребителски кредит № **********
между „П. к. Б.” ЕООД ,в
качеството на кредитор и ответника М.Д.Д., в
качеството й на длъжник /кредитополучател по договора/.По силата на договора
кредиторът е предоставил на кредитоплучателя сума по
кредита в размер на 500 лева ,със срок за издължаване 9 месеца,с размер на
месечна погасителна вноска от по 65,51 лева, падеж на вноската на двадесето
число от месеца.Годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент на разходите
49.89%.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждението е
465,66 лева , а размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е
51.74 лева.Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
размер на 1055,25 лева ,а общия размер на вноската е 117,25 лева.Датата на
погасяване –двадесети ден от месеца.
Ищцовото дружество е превело в срок сумата по кредита в размер
на 500 лева по посочена от ответника банкова сметка ,***
с банкова референция от 31.10.2016 год.
Договорът за потребителски кредит е подписан при Общи
условия,неразделна част от договора.
Ищецът твърди ,че длъжникът и ответник М.Д. е платила две пълни вноски и една частична вноска
,след което на 21.02.2017 год. е изпаднала в забава,съгласно погасителния план
към договора и след изпадането й в забава, на 02.05.2017 год. договорът за
кредит е прекратен автоматично от страна на „П. к. Б.” ЕООД,като на ответника е изпратено уведомление на
03.05.2017 год. за това ,както и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Сочи се в договора ,че към настоящия момент размерът
на погасеното от ответницата М.Д. задължение по
договора за потребителски кредит е в общ размер на 234.95 лева.Ищцовото
дружество претендира само главницата по договора за кредит ,която сума е в
размер на 820.30 лева.
За това свое вземане ищецът е подал на 09.05.2018 год.
по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по
което е било образувано ч.гр.д.№ 442/18 год. на РС-С..Заявлението
било уважено с издаване на заповед за изпълнение ,връчена на ответника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото
производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца
от предявяване на установителен иск за процесното
вземане.
Ищецът претендира и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът , чрез назначения
му особен представител оспорва иска.Твърди,че не е настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията.Заявява възражения за нищожност на клаузите на договора за
пакет за допълнителни услуги .Изложила е съображения.
С. районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното
:
На 28.10.2016 год. ищецът „П.
к. Б.” ЕООД и ответницата М.Д.
са сключили договор за потребителски кредит № ..,с който ищецът се е задължил да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 500 лева за срок от 9 месеца., а ответникът се
е задължил да върне на ищеца сумата в размер на 589.59 лева ,включваща получена
главница, на 9 равни месечни вноски , всяка в размерна 65.51. лева ,при
уговорени годишен процент на разходите 49.89% и годишен лихвен процент
41.17%.По силата на същия договор ищецът се е задължил да представи на
ответника допълнителни услуги по избран и закупен пакет срещу възнаграждение в
размер на 465.66 лева, платимо от ответника на 9 равни месечни вноски, всяка в
размер на 51.74 лева.Така общият размер на договореното парично задължение от
ответника по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1055,25 лева ,а
общият размер на месечната погасителна вноска бил 117.25 лева ,като страните уговорили
тя да бъде платима на 20-ия ден от всеки месец.
По делото са представени:Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ,подписан от ответницата М.Д. и
допълнителна преддоговорна информация ,представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити,подписани от ответницата на 28.10.2016
год.;Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ,сключено между ищеца „П. к. Б.” ЕООД и ответницата М.Д.Д. на 28.10.2016 год.Предмет на
споразумението е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
по искане на последния и при изпълнение на посочените в Общите условия
изисквания ,една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит ;възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски ;възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски ;възможност за смяна на датата на падежа ;улеснена процедура
по получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно раздел „Декларации” от договора , неразделна
част от него са и представените с исковата молба Общи условия на „П. к. Б.” ЕООД към договор за
потребителски кредит.
С преводно нареждане от 31.10.2016 год. ищецът е
превел по банковата сметка на ответника М.Д.Д. сумата
по кредита в размер на 500 лева.
По делото е представен погасителен план към договора
за потребителски кредит № .. от 28.10.2016 год. и сключено споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, съгласно който погасяването на задължението се
извършва ежемесечно ,на 9 равни месечни вноски ,с общ размер на месечна вноска 117,25
лева ,на 20 число от месеца.
Установява се от представеното извлечение по сметка
към гореобсъдения договор за потребителски кредит към
10.10.2018 год.,в което са отразени и уговорените падежни дати на месечните
погасителни вноски ,че до изготвянето на извлечението, ответницата е платила
само две пълни месечни погасителни вноски по договора в размер на 117,25 лева
на 19.11.2016 год. и на втора пълна месечна погасителна вноска в размер на 117,25 лева на 20.12.2016 год.
С уведомително писмо до ответника от
03.05.2017 год. ищецът е посочил ,че съгласно Общите условия към процесния
договор ,сключен между тях, считано от 02.05.2017 год. същият е едностранно
прекратен, както и че поради нарушение на задълженията на ответника по Общите
условия ,задължението на последния съгласно договора за кредит е обявено за
предсрочно изискуемо и така дължимата непогасена част от него е 820.30 лева , като липсват данни същото да е връчено.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Правният интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск по чл.422, вр.чл.240 от ЗЗД, с
предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените от
приложеното ч.гр.д.№ 442/18 год. по описа на РС-С. обстоятелства ,че по посоченото заповедно
производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,връчена на длъжника
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото
производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца
от предявяване на установителен иск за процесното
вземане.Заявителят-ищец е подал искова молба по настоящото дело ,с която е
предявил такъв иск в указания му едномесечен срок и изрично е посочил ,че не
предявява установителен иск за лихвата за забава в размер на 11.50 лева.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор
за кредит, изпълнение на задълженията на банката
по него, както и размера на претендираната главница.
За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължение за нейното
връщане. Също така ищецът следва да докаже,
че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата
молба.
Безспорно
се установи по делото ,че между „П. к.Б.“ ЕООД и ответника М. Д. Д. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит за сумата от общ размер
1055.25 лева, представляваща задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги. По силата на последния посочената сума е отпусната на ответницата,
която се е задължила да върне същата на 9 месечни вноски в размер на по 117.25
лева ,при 49.89 % ГПР и 41.17 % ГЛП.С оглед
наведените в отговора на исковата молба доводи, настоящият състав намира, че по
делото са налице два основни спорни въпроса – относно изискуемостта на целия
непогасен остатък от кредита предвид твърдяната от кредитора предсрочна
изискуемост на същия и относно валидността на сключеното по повод на договора
за кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно.Доколкото съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи и за действителността
на сключения договор за заем,
то в тежест на ищеца е да докаже, че
са спазени приложимите
към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите
на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
Относно
валидността на сключеното по повод на договора за кредит споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги .
По отношение
на този въпрос следва да се отбележи, че съгласно чл. 9,ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,
като в нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК са посочени изискванията за форма и
съдържание, на които такъв
договор следва да отговаря.Освен това в случая отпуснатият на ответницата заем
представлява „финансова
услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което същата
има качеството потребител по смисъла на т. 1 от
същия параграф. В тази
връзка следва да се приеме, че последната се ползва от защитата срещу
неравноправни клаузи, уредена в ЗЗП, за наличието на които съдът следи служебно
и без да е наведено от страната подобно възражение. В този смисъл
е и трайната
съдебна практика, съгласно
която както първоинстанционният следва да следи служебно за
съществуването на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. В този смисъл е и
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съобразно последната националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа легално определение
на понятието „неравнопрана
клауза" в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка във вреда
на същия,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията,
дадени в цитираната Директива
93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се спори, че
процесният договор за потребителски кредит ,сключен на 28.10.2016 год. е
сключен при общи условия, т. е. при
предварително определени от ищеца договорни клаузи. Това е видно и от самия
договор, който представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от ищеца, поради което настоящият състав намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните и ответницата не е имала възможност
да влияе върху съдържанието му. Видно е също, че в договора за потребителски кредит
като съставна част е включен и съответен избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, за който ответникът дължи заплащане на възнаграждение в размер на 465.66 лева
Следователно в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него – в частта „Параметри"
и месечната погасителната вноска включва освен главница и лихва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги, чиято регламентация се съдържа в общите
услови към договора.
На следващо
място съдът намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение
по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и
ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, което обосновава извод за тяхната нищожност. Възнаграждението в
размер на 465.66
лева
за допълнителния пакет се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.Посоченият
извод следва на първо място от обстоятелството, че процесните услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, като не е формирана и цената за всяка от
услугите по отделно. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.10 а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, което в случая не е направено. В
противоречие с императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в
процесния договор е определено общо възнаграждение за плащане за различните
видове допълнителни услуги, като наред с това заплащането на възнаграждението
от потребителя е уговорено да е предварително.Следователно, то е дължимо само
за „възможността
за предоставянето" на изброените в споразумението услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор, която концепция в последна сметка се извежда и от
твърденията на дружеството жалбоподател.Подобно разрешение обаче противоречи
на принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща
такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното ползване
на такава, каквато е тезата на ищеца. По тези съображения настоящият състав също намира,
че е налице неравноправна клауза в договора за кредит, доколкото потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за услуги, които не
са му предоставени, поради
което тази уговорка противоречи и на добрите нрави.
Действително разпоредбата на чл.
9 от
ЗЗД урежда принципа на
свободата на договаряне.Последният обаче не може да оправдае уговарянето на клаузи, които
противоречат
на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В тази връзка следва да се вземе
предвид, че според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар. „допълнителни
услуги“,
представляват именно
услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в последната
норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в т. 2,
3 и 4 от споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора.
Не на последно място следва да се отбележи,че
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, е в размер от
465.66 лева, при размер на кредита от 500 лева. В тази връзка доколкото същото
е на практика съизмеримо с размера на кредита, но представлява цена не за
действително предоставени услуги,а само за „осигуряване на хипотетичната
възможност“ да се ползват такива, то същото следва да се приеме и за
прекомерно, което е допълнителен аргумент за неговата нищожност поради
противоречие с добрите нрави.
Относно твърдението на ищеца за
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита и съответно
възражението на особения представител на ответника че
не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит..
От
представените по делото общи условия към договора е видно, че съгласно т.12.3 е
договорено при просрочване на месечна вноска с повече от 30 календарни дни да
настъпи автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана или уведомление.
С оглед задължителните указания по
тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като
основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други
договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да са основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови
финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да
обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това
несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която
също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен
риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците
по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения съдът
счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция
по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право
и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о.,
ТК,/, в което се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.
240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В
настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване
приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до ответника-кредитополучател ,доколкото
липсват доказателства това уведомление да е изпратено по пощата или по друг
начин.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02
април
В постановената след 02.04.2019 г.
съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото по
предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело №
8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. (В този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.От
представения по делото погасителен план към договора ,се установява падежа на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната
предвидена вноска е 20.08.2017г.В случая е настъпил окончателния падеж на
всички вноски по договора, от което следва извод за дължимост
на всички неизплатени суми.
Предявеният
иск за установяване на главница в размер на 820.30 лв. се явява частично основателен
до размера от 458,57 лв.-/сбор от дължимите неплатени погасителни месечни вноски
в размер на по 65,51 лева, за периода от 20.02.2017 год. до 20.08.2017 год. ,вноските
за главница по договора за кредит с настъпил падеж към датата на приключване на
съдебното дирене.За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 820.30 лв.- главница искът следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Ищецът претендира и е представил доказателства за разноски в
заповедното производство в общ размер на 175.00 лв., от които по съразмерност следва да му се
присъди сумата от 97,82 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски
в общ размер на 400.00 лв., включващи сумата от 200 лв.- заплатен депозит за
особен представител, сумата от 50.00 лв.- държавна такса и сумата от 150 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, от които по съразмерност следва да
му се присъди сумата от 223,61 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на
вземане на „П.
к. Б.” ЕООД-гр.С.
срещу М.Д. *** за сумата 458.57 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ..,сключен на 28.10.2016 г.,ведно със законната
лихва от 09.05.2018 год./датата на подаване на заявлението по пощата/до
окончателното й изплащане ,като отхвърля иска за разликата над 458,57 лева до
пълния предявен размер.
ОСЪЖДА М.Д. *** да заплати на „П. к. Б.” ЕООД-гр.С. разноски в заповедното производство в
общ размер на 175.00 лв., от които по
съразмерност следва да му се присъди сумата от 97,82 лв. В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 400.00 лв., включващи
сумата от 200 лв.- заплатен депозит за особен представител, сумата от 50.00 лв.-
държавна такса и сумата от 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ, от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от
223,61 лв.
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: