Р Е Ш Е Н И Е № ………
18.05.2020 година,гр.Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на петнадесети май през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в с ъ
с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия ИВАНОВА а.н.дело № 80 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба подадена от А.М.А., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника й адв.Димитър Руменов Димитров.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление № 19-0367-001844/20.12.2019г.
издадено от Началника на РУП-Велинград към ОД на МВР - гр.Пазарджик.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183,
ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид "глоба" в размер от 50.00 лева, като
и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 точки.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Твърди се, че същото е необосновано,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалните и процесуални правила.
Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради
липса на надлежно описание на нарушението. В тази връзка сочи, че е неясно дали
от фактическа страна наказанието е наложено за това, че е престоявал или че е
паркирал, както и дА. това е станало на кръстовище или на по-малко от 5 метра
от него. Не било и посочено как точно е установено, разстоянието да
кръстовището да е по-малко от 5 метра.
Оспорва и приетата за установена от административно-наказващия орган
(АНО) фактическа обстановка. Освен това счита, че незаконосъобразно е наложено
наказание по Наредба № Iз-2539 на МВР и са отнети 6 точки, тъй като за
нарушението по чл.98, ал.1, т.6 в наредбата не е предвидено отнемане на
контролни точки.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява.
Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е
изпратена на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, като
неоснователна и необоснована по следните съображения:
Съгласно констатациите направени в акта с деянието си А.А. е извършил
административно нарушение по смисъла на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП1 удостоверено
с подписа на свидетеля М. Муса А.- служител в РУ-Велинград, очевидец и
присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта.
Нарушителя е подписал АУАН, без да е направено писмено възражение по същия и на
същата бил даден екземпляр от съставеният акт серия „GA” с бл. № 150558. От жалбоподателя не било представено писмено възражение
до Началник РУ-Велинград в три дневен срок, съгласно разпоредбите на ЗАНН.
Твърди актът да е съставен от компетентно длъжностно лице, да съдържа
изискуемите реквизити на чл. 42 ЗАНН и да е предявен за подпис на нарушителя,
съобразно дискрецията на власт, който го е подписал в качеството си на
нарушител. Ето защо актът бил редовно съставен и имал доказателствена сила до
доказване на противното.
Счита, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал. 4;
чл.53 ал.1 от ЗАНН . Жалбоподателя бил осъществил състава на посочените
административни нарушения, имайки предвид това и след като на същата е издадено
наказателно постановление № 18-0367-001844/1г., което и било връчено лично на
22.01.2020г.
В о.с.з. жалбоподателят редовно призован, чрез пълномощника си адв.Димитров
подържа жалбата и ска отмяна на цялото наказателно постановление.
В о.с.з. ответния АНО, редовно уведомен, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на жалбоподателя А.М.А. лично срещу подпис на 22.01.2020г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия
орган на 23.01.2020г. с рег.№ 367000-719/23.01.2020г. Ето защо съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл. 59, ал.2 във връзка с чл. 84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е водач на МПС лек автомобил
Джип Гранд Чероки рег.№ РА3359КМ. На 08.12.2019г. в 11:31 часа в гр.Велинград
жалбоподателя А.М.А. е забелязан от служители на РУ Велинград към МВР
, че бил спрял управлявания от него лек автомобил Джип Гранд Чероки рег.№ РА3359КМ на улица
"Патриарх Ефтимий", в района на кръстовище на същата с друга улица.
От показанията на свидетелите актосътавителя Т.Г. и свидетеля по акта М.Али
се установява следното: На дата на съставяне на АУАН - 08.12.2019г.,
свидетелите видели да е спрял автомобила Джип Гранд Чероки на улица
"Патриарх Ефтимий"
непосредствено на кръстовището на
същата с друга улица – тупик, водеща до пазара и непосредствино до червения
магазин за месо, находящ се на тази улица. Колата била спряна непосредствено на кръстовището
обърната в посока към кръговото движение, като почети била запушила улицата и
заемала част от платното за движение. Не са мерили отстояние на колата от
кръстовището, тъй като тя е била в него и в този смисъл на по-малко от 5 метра
от кръстовището. Свидетелите не си спомнят дали водача на автомобила е бил в
него към момента в който са спрели да го проверят или е дошъл веднага след
това. Но след като го спрели му съставили акт и му го връчили.
Така е съставен от актосътавителя Т.Г. в присъствието на свидетеля М.Али против
жалбоподателя А.А. Акт № 150558/08.12.2019г. за установяване на административно
нарушение (АУАН), с който в цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение е по
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, а в словесен – за това, че на 08.12.2019г. в 11,31
часа А.М.А., като водач на лек автомобил лек автомобил Джип Гранд Чероки рег.№ РА3359КМ на "Патриарх Ефтимий" е спрял за
престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него.
Препис от АУАН от 08.12.2019г. е
отбелязано да е получен от А. в деня на издаването му лично срещу подпис и без
възражения. В предоставения тридневен срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя
не е депозирал възражения по съставения му АУАН или поне такива не са
предоставени на съда.
На 20.12.2019г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл. 52,
ал.1 от ЗАНН от съставянето на АУАН,
наказващия орган издал процесното НП № 19-0367-001844/20.12.2019г., което както
бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя лично на 22.01.2020 г. Конкретно
посоченото нарушение на ЗДвП, вменено на жалбоподателя, е идентично с
отразеното в АУАН от 08.12.2019г., както в словесен, така и в цифров вид, а
именно за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Видно от съдържанието на
същото административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските
служители фактическа обстановка. На описаното нарушение административно
наказващия орган е дал правна квалификация по
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП и е наложил наказание глоба на осн. чл. 183,
ал. 4, т. 8 от ЗДП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на НП и АУАН, които да
обуславят цялостно отменително решение.
На първо място АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Наказателното постановление е било издадено в едномесечния преклузивен срок
по 52, ал.1 от ЗАНН, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Обстоятелството, че като място на извършване на нарушението е посочена само
ул. "Патриарх Ефтимий" в гр.Велинград, но не и конкретното кръстовище
на тази улица на която е бил спрял автомобила за престой и паркиране, не
съставлява съществено нарушение на изискванията на чл. 42,т.3 от ЗАНН за
задължително съдържание на АУАН, тъй като от една страна е посочено да става
въпрос престой в зона на кръстовище, а от друга улиците тупик нямат
наименования и поради това име на улица с която е кръстовището няма как да бъде
посочена.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за опорочаване на
административно-наказателното производство. В случая в НП е посочено, че
процесният автомобил е спрял за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовище или на него, като в АУАН е визирано същото. Дали автомобила е бил
спрял или е бил паркирал е без правно значение, доколкото и в двете хипотези се
явява нарушена именно разпоредбата, предвидена в чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и жалбоподателят не
е направил възражение относно конкретното място на спиране/паркиране на
автомобила. Самото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на
последния. От друга страна, доколкото начало на административно наказателния
процес се поставя и конкретно обвинение срещу жалбоподателя се повдига със
съставения акт за установяване на административно нарушение, съдът намира, че
сочената непълнота не касае яснотата на фактите, вменени във вина на
жалбоподателя.
В хипотезата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забраната е нарушена без оглед
на това дали паркирането е на кръстовище или на разстояние по-малко от 5м от
него.
.
Като разгледа жалбата по същество, съдът намери от правна страна следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че деянието, описано в АУАН и НП е осъществено. С оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща доказателствената тежест
на АУАН, доколкото последният е редовно съставен, в тежест на жалбоподателя е
да докаже твърденията, оспорващи фактическата обстановка, описана в акта.
Същият обаче не е ангажирал доказателствени искания и не е опровергал по
съответния процесуален ред изложените в акта фактически констатации.
Правилно е приложен и материалния закон, като деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Според
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП "Престоят и паркирането са забранени:
6. на кръстовище и на по – малко от 5 метра от тях“. А според чл. 183, ал. 4,
т. 8 от ЗДВП "Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 8. неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз
на пътници или кръстовище. В случая се
установява да е осъществен именно неправилен престой на кръстовище. Законосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, доколкото цитираната санкционна норма
предвижда посоченото нарушение в диспозицията си.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Касае
се за извършването на формално нарушение, с осъществяването на което винаги се
засягат обществените отношения, които са призвани да гарантират съответните
материално-правни разпоредби. Не са събрани и доказателства, които сочат, че
конкретният случай разкрива липса или явна незначителност на обществената
опасност на деянието поради факти, касаещи извършеното нарушение или свързани с
личността на нарушителя, съответно субективната страна на реализираното
нарушение.
Като взе предвид, че административното наказание
е предвидено в съответната санкционна норма в твърд размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
При което и обжалваното НП е законосъобразно в
частта с която е наложено административно наказание – глоба от 50лв. и като
такова в тази част следва да бъде потвърдено.
Не така стои въпросът по отношение на същото НП в частта му в която а
наложено и административно наказание – отнемане на 6 контролни точки на осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР, поради следното: Съгласно Чл. 6, ал.1 (Изм. – ДВ, бр.
28 от 2017 г., в сила от 4.04.2017 г.) За нарушения на Закона за движението по
пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, като лимитативно в 17
точки са изброени случаите в които се отнемат такива и по колко точки се
отнемат. В никоя от тях не е предвидено отнемана на контролни точки на
основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, предвиждащо наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Отнемането на 6 контролни точки е
предвидено за наказание по чл.183, ал.4, т.6, 7 и 10 от ЗДвП, но не и по т.8 от
същата разпоредба. Вероятно именно поради това АНО е пропуснал да посочи
конкретната разпоредба от
Наредба № Iз-2539 на МВР, въз основа на която е наложено
и наказанието „отнемане на 6 контролни точки“. А след като в наредбата няма
предвидено отнемане на контролни точки за извършеното нарушение от
жалбоподателя, то незаконосъобразно са му му били отнети такива.
Поради това и обжалваното НП № 19-0367-001844/20.12.2019г. в частта в която
е наложено административно наказание отнемане на 6 контролни точки на осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0367-001844/20.12.2019г. на Началника на РУ "Полиция" –
гр.Велинград, в частта с която на А.М.А., ЕГН ********** от с.Биркова,
общ.Велинград, е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.
4, т. 8 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лв., като ОТМЕНЯ същото в частта с която на основание Наредба №
Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 6 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните по делото, че
решението е изготвено, а копие от него да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :