О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 441 22.12.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело
№ 684 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 276 и
сл. от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража /АПК/.
Образувано е по искане с правно основание
чл.276 от ЗИНЗС, подадено от Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – Стара Загора, да бъде прекратено бездействие на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, водещо до нарушение на забраната
по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неиздаване на заповед по чл. 179, ал.3 от ЗИНЗС.
Твърди се, че с изх. №
3817-1 от 12.08.2020г. лишеният от свобода Н.А. е подал молба до Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с искане на
основание чл.179, ал.1 от ЗИНЗС да му бъдат зачетени 8 дни лишаване от свобода
през 1997г., реално изтърпени като предварително задържане, по оправдателна
присъда на РС – Габрово от 1998г. Поддържа, че продължилото повече от 3 месеца
бездействие на сезирания орган, осъществяващ прякото ръководство и контрол на
местата за лишаване от свобода, да издаде заповед по чл. 179, ал.3 от ЗИНЗС,
води до нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Ответникът – Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, във връзка с
изисканата от съда информация дали по подадена от л.св. Н.П.А. молба от
12.08.2020г. за зачитане на изтърпяно наказание по отменена присъда е издадена
заповед по чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, в писмо вх. № 7023/ 21.12.2020г. заявява, че
към момента няма произнасяне по реда на чл.179 от ЗИНЗС, като с оглед
усложнената фактическа обстановка такова ще бъде извършено в кратък срок след
запознаване с всички материали по случая.
Съдът намира, че подаденото
от Н.А. искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, е процесуално недопустимо,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1
от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: т.1 прекратяването
на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3
и т.2 извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3.
Анализът на
приложимата нормативна регламентация води до извода, че защитата част шеста
„Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, чл.276 и
сл. от ЗИНЗС, обхваща единствено и само фактически действия и/или бездействия
на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС
В случая твърдяното
бездействие на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
водещо до нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, се свързва неиздаване на
заповед по чл. 179, ал.3 от ЗИНЗС, при сезиране на компетентния административен
орган с подадено искане по чл.179, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗИНЗС, когато осъденият има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две
или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по нея наказание се
зачита при изпълнението на останалите присъди, а според ал.2 на чл.179 от ЗИНЗС
когато лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по
една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на
останалите присъди. По аргумент от нормата на чл.179, ал.3 от ЗИНЗС,
произнасянето относно зачитането на изтърпяното наказание в хипотезите на
чл.179, ал.1 и ал.2 се извършва с издаването на заповед от Главния директор на
ГД „Изпълнение на наказанията“.
В случая, видно от
постъпилото писмо вх. № 7023/ 21.12.2020г. от Главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, безспорно към момента няма произнасяне по реда на
чл.179 от ЗИНЗС по подадената от лишения от свобода Н.А. молба с искане за
прилагане на чл.179, ал.1 от ЗИНЗС. Неиздаването на заповед по чл. 179, ал.3 от ЗИНЗС обаче не може да бъде квалифицирано като бездействие по см. на чл.276 от ЗИНЗС и във вр. с чл.256 от АПК, доколкото не се свързва с неизвършването на
фактически действия. Както беше посочено, по аргумент от разпоредбата на
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, зачитането на изтърпяното наказание по чл.179, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС се извършва със заповед на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Тази заповед по своята същност е индивидуален
административен акт и доколкото обективира властническо волеизявление,
представлява правно, а не фактическо действие. Ето защо и при прилагането на законовата
фикция по чл.58, ал.1 от АПК „неиздаването на заповед по чл.179, ал.3 от ЗИНЗС“
се свързва с непроизнасяне /липса на обективирано волеизявление на компетентния
орган за издаване на индивидуален административен акт/, релевиращо мълчалив
отказ за издаване на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност по правилата на дял ІІІ, чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс. Фактическото бездействие и мълчаливият отказ за издаване на индивидуален
административен акт са различни правни фигури, с различни характеристики,
предпоставки, срокове за съдебно оспорване и правомощия на съда, като защитата
по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС е неприложима за случаите на неизпълнение на
задължение за издаване на индивидуален административен акт.
С
оглед на гореизложеното и определения от подаденото искане предмет на делото,
очертаващ рамките на административно-правния спор, съдът намира, че оспорването
по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС на твърдяното бездействие на Главния директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“, изразяващо се в неиздаване на заповед по
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
оставено без разглеждане.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, подадено от Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– Стара Загора, да бъде прекратено бездействие на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, изразяващо се в неиздаване на заповед по
чл. 179, ал.3 от ЗИНЗС, като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 684/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: