№ 6715
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100507853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 6.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 38747/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 113 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ-
О.З.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ срещу С.О. иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2
КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 79.13
лева, в т.ч. 15 лева за ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане по
застрахователна щета № ********* 06011 за ПТП, настъпило на 22.02.2021 г., при
попадането на застрахования лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио”, с peг.№ СВ
**** КТ в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на територията на
гр. София при движението му по бул.„Г. М. Димитров“ по посока бул.„Симеоновско
шосе“, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „ДЗИ- О.З.“
ЕАД е осъден да заплати на ответника С.О. сумата 100 лева- разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ- О.З.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
Въззиваемата страна С.О. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45
ЗЗД.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявения от „ДЗИ- О.З.“ ЕАД срещу С.О. иск по
чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД като неоснователен и недоказан- чл.272
ГПК.
За уважаване на предявения иск по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за
ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника С.О. ищецът
следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на
същото /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, както и наличие на визираните в
чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица
/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на
виновно поведение не е необходимо.
По делото не е спорно, а се и установява от представената от ищеца
Комбинирана застрахователна полица по застраховка "Каско +" № 44012015 1037999,
че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ за
увредения лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ СВ **** КТ е действал сключен с
ищеца „ДЗИ- О.З.“ ЕАД договор за застраховка "Каско +" с основно покритие „пълно
каско" и допълнително покритие „помощ на пътя“. Не се спори между страните, а и от
представения по делото платежен документ се установява, че застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 64.13 лева на доверен сервиз,
отремонтирал процесния автомобил за застрахованото лице.
Спорно- според доводите във въззивната жалба на ищеца и отговора на
въззиваемата страна, е наличието на причинно- следствена връзка между твърдения
механизъм на ПТП- попадане в необозначена и необезопасена дупка на общински път,
и процесните вреди, вкл. характера на претърпените от застрахованото при ищеца лице
вреди.
Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни
доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, не може да
обоснове извод на въззивния съд, че на 22.02.2021 г. управляваният от Н.Д. лек
автомобил „Рено Клио“ с рег.№ СВ **** КТ действително е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на общински път- бул.“Г. М. Димитров“ с посока
на движение- бул.„Симеоновско шосе“ в гр. София, вследствие на което били увредени
предната дясна джанта и предният десен тас на автомобила. Представените от ищеца
писмени доказателства- уведомление за щета, опис- заключение по щета,
ликвидационен акт и фактура, преценени съвкупно с дадените от водача на увредения
автомобил свидетелски показания и приетото по делото като неоспорено от страните
2
заключение на автотехническа експертиза, не са достатъчни да установят описания по-
горе механизъм на ПТП и получаването на сочените в исковата молба увреждания на
процесния автомобил, за чието обезщетяване е предявена процесната регресна
претенция. Представените от ищеца документи са частни и не се ползват с материална
доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, и
въпреки че не са лишени от доказателствена стойност, преценени съвкупно със
събраните по делото гласни доказателства, не могат да обосновават извод за
причиняване на твърдените вреди при посочения механизъм на ПТП. Според дадените
от водача на увредения автомобил- Н.Д. свидетелски показания единственото видимо
увреждане по автомобила от попадането в дупката било отчупването на част от таса на
една от предните гуми. Застрахователят обаче отказал да й възстанови разхода за тази
щета с обяснението, че е изключен риск, като по нейно настояване в доверения сервиз
извършили преглед на ходовата част на автомобила, чиято стойност й била
възстановена от застрахователя. Освен това свидетелката сочи, че след ПТП бил
извършен ремонт или боядисване, като „по нейни спомени по джантата нямало нищо“.
От една страна тези свидетелски показания са неточни и противоречиви и въз основа
на тях не може да се приеме, че от посоченото от свидетеля ПТП действително е
настъпила посочената в исковата молба вреда, за която именно застрахователят- ищец
е изплатил съответно застрахователно обезщетение. От друга страна гласните
доказателства не кореспондират и на писмените доказателства, според които след ПТП
автомобилът имал видимо увреждане: „тас преден десен“ /уведомление за щета/,
застрахователят констатирал „липсващ тас“, който не подлежи на възстановяване, и
увреда на предна дясна стоманена джанта /опис- заключение на щета от 4.03.2021 г./,
като във фактура № **********/ 28.03.2021 г., издадена от „Омникар Ауто“, са
включени услуги и стоки на обща стойност 64.13 лв. /с ДДС/, включващи:
демонтажно- монтажни операции- на стойност 19.49 лв., боядисване на стойност 18.19
лв., 1 л боя на стойност 10.51 лв. и 1 бр. комплект подготвителни материали на
стойност 5.25 лв., без да е посочено в документа, че касаят предна лява джанта на
автомобила. Приетото като неоспорено от страните заключение на вещото лице по
изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза има
производен характер и самостоятелно не е годно да обоснове извод в посочения по-
горе смисъл. Не може да се приеме следователно при събраните в процеса
доказателства, че механизмът на ПТП и настъпилите вследствие на него вреди по
процесния автомобил, застрахован при ищеца, са безспорно установени по делото.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца
доводи обжалваното отхвърлително решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да
заплати сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.05.2023 г., постановено по гр. дело № 38747/
2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на С.О. сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр.
3
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4