РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Добрич, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230101347 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 81, вх. В, ет. 8, срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул.
„****“ № 59, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следното вземане, предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3625 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г:
- 91, 58 лева, дължимо за ползвани далекосъобщителни услуги, за
периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г., по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от 16.01.2019 г., сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане
е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.
от „С.Г. Груп“ ЕАД, придобило вземането от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2019 г. ответникът е сключил
договор за далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с клиентски № ******, като е избран тарифен план „Vivacom
Mobix 60 LTE“, с месечна абонаментна такса от 21, 80 лв. с ДДС. Договорът е
бил сключен за ползване на мобилна услуга за номер ********* за срок от 24
1
месеца, до 16.01.2021 г.
Сочи се, че ответникът не е заплатил задълженията си по договора за
мобилни услуги, за периода от 08.04.2019 г. до 07.05.2019 г., в размер общо
на 91, 58 лева. За вземанията са издадени фактури.
Твърди се, че вземането е било прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД. От своя страна
последното дружество го е придобило от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. В исковата молба се
цитира съдебна практика относно уведомлението за цесия. Твърди се, че към
исковата молба е приложено уведомление до длъжника за двете цесии.
Според ищеца, с получаването му от длъжника се счита, че е изпълнено
задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка се излагат
твърдения, че длъжникът може да противопоставя възражение за ненадлежно
уведомяване за извършената цесия само когато едновременно с това твърди,
че е изпълнил задължението на стария кредитор.
За процесното вземане е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3625/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич. След разпореждане на заповедния съд е предявен
установителния иск.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца вземането, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3625 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Депозира молба, с
която прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от
ответника. Последният не изпраща становище, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между
ответника и „БТК“ ЕАД; изпълнение на договорните задължения на „БТК“
ЕАД за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност за
периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г.; изискуемост на вземането; наличие на
валидно сключени цесии за прехвърляне на процесното вземане, за които да е
бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си за
ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до 07.05.2019
г., за което обстоятелство същият не сочи доказателства.
2
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на
няколко отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и с молба
направи искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се
произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 180, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 205, 00 лева
(адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева; държавна такса в
размер на 25, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 205, 00 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 205, 00 лева – разноски в
исковото производство.
3
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „ЮБЦ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „****“ № 59, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 91, 58 лева, дължима за ползвани далекосъобщителни
услуги, за периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г., по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от 16.01.2019 г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с анекс към договор за цесия от
01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД, придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. –
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3625 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“
№ 59, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205, 00
лева – разноски по ч.гр.д. № 3625/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“
№ 59, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205, 00
лева – разноски по гр.д. № 1347/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4