РЕШЕНИЕ№
гр... София, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести октомври……..…………………..…….…
двехиляди и осмнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова….......................
при секретаря... Албена Ламбева………………..……..….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Радка Стоянова........................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров....................въззивно адм. характер нак. дело № 3568 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и
сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Н.Г.,
САК, срещу решение № 415316 от 25.05.2018г. по НОХД № 2637/2018г на
СРС, 134 състав., с което съдът е признал обвиняемия Г.М.М. за виновен в
извършено от него престъпление по чл.191, ал.1 от НК, като го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на атакуваното решение. Твърди
се, че макар и формално да са осъществени признаците на предвиденото в закона
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, поради своята малозначителност стореното от
обвиняемия не е общественоопасно и не съставлява престъпно деяние. Първоинстанционният
съд не бил съобразил редица ноторно известни факти, касаещи ромския етнос.
Сключването на брак по техните обичаи не предвиждало официално полагане на
подписи в общината; традиционно булката не била навършила 16 години, и
най-важното - бракът на младите се договарял/спазарявал/ и сключвал от техните
родители и фамилии, поради което и не следвало да се търси вина на Г.М.М. за
деянието. Иска се
отмяната на решението и постановяване на такова с което обвиняемия да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението по което е предаден на съд.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че в мотиви те си РС правилно изтъква, че от обективна
страна обвиняемият и свидетелката Г. живеели от м. май 2017 г. до м.
октомври 2017 г. в общо домакинство, но
съвместно с родителите на обвиняемия, а дали последния е заживял на съпружески
начала с Е., можело само да се предполага.
Що се касае до субективната страна на инкриминираното деяние счита, че същото
не е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият
нито е разбирал противоправния нито е разбирал обществено опасния
характер на деянието. В случая не само е имало съгласието на родителите, а нещо
повече, родителите били тези, които договарят брака, много често и без да
търсят съгласието на своите деца. Моли да се отмени решението на
първоинстанционния съд и да се постановите
съдебен акт с който обвиняемият Г.М.М. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 191, ал. 1 от НК
Прокурорът счита, че жалбата е
неоснователна и смята, че
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден. Намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е
решил да признае за виновен извършителя на деянието по чл. 191 като по този
начин е защитил трайната практика на
съдилищата и на решението на законодателя да не допуска създаване на условия за
дискриминиране на деца под претекста, че те принадлежат към определен етнос или
определена социална група за която е
нормално да съжителства на съпружески начала, дори преди навършване на
пълнолетие на деца. Категорично било
установено по делото, че преди да навърши 16 години пострадалата е била /със
съдействието на роднините си/ принудена да живее фактически в съжителство с М.
което е нарушение на закона и постановения акт е изцяло правилен и
законосъобразен.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на производството пред първата
инстанция са събрани всички необходими доказателства за постановяване на
обосновано и правилно решение. От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява, че обв.Г.М.М. е роден на *** г., в гр.
Червен бряг, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, начално
образование, безработен. През 2017г. той се запознал със св. Е. Г., на 15
години. След като отношенията им се задълбочили на 20.05.2017г. същите се
сгодили съгласно установените в техния етнос традиции и заживели съпружески в
дома на обв. М. ***. Обв. М. знаел на каква възраст е св. Г. още към момента на
познанството им.
На
01.06.2017г. горепосоченият адрес бил посетен от служители на 08 РУ-СДВР / св. Г.Г.
и А.Л./ по повод получен сигнал от св. П.П., че живущата на адреса Е. Г., която
е нейна дъщеря си е прерязала вените. На място в жилището били установени св. Г.
и обв. М., които заявили пред полицейските служители, че живеят на съпружески
начала. Съжителството между обв. М. и св. Г. продължило до средата на месец
октомври 2017г., след което двамата се разделили.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, правилно приета за
установена от първоинстанционният съд въз основа на показанията
на свидетелите Е. П. Г., П. Г. П., В.С.Р., Г. Х.Г., А.С.Л., както и от писмени доказателства и доказателствени средства - заключение на СППЕ и
свидетелство за съдимост, се установява по безспорен начин извършеното от обвиняемия престъпление.
Въззивният
съд намира, че доказателствената съвкупност е формирана от доказателства, които
кореспондират помежду си и взаимно се обуславят. Въз основа
на тях се установява по категоричен начин, че от обективна страна е налице
заживяването на обвиняемия на съпружески начела със св. Г. , изразяващи се в
установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен тези,
които възникват между съпрузите. По делото е установено, че обвиняемият и
свидетелката живеели от месец май 2017г. до месец октомври 2017г. в общо
домакинство. Св. Г. е лице ненавършило 16год. към момента на започване на
съвместното съжителство с обвиняемия. Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство между обвиняемия
и пострадалата непълнолетна, което е станало с доброволното съдействие на
пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е продължено по своя характер
и е престъпление на просто извършване, обусловено от установяването на
процесиите фактически отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица
не е сключен брак до приключване на делото, а деянието е довършено с
напускането на свидетелката на дома, в който живеела с обвиняемия през месец
октомври 2017г.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено с пряк умисъл. Обв.М. е
искал, целял настъпването на общественоопасните последици. Той е разбирал
противоправния и общественоопасен характер на деянието, но въпреки това не е
преустановил престъпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи
от състава на престъплението. Разбирал е, че пострадалата не е навършила 16год.
и не само е предвиждал, но е искал да заживее съпружески с нея, като
непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са съдействали
доброволно за това.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд не се
съобразил с редица известни факти, касаещи ромския етнос. Сключването на брак
по техните обичаи, което не предвижда официално полагане на подписи в общината
не изключва съставомерността на деянието, още по-малко наказателната
отговорност на обвиняемия може да отпадне, защото, „традиционно булката не е
навършила 16 години“, както и поради това, че „бракът на младите се
договаря/спазарява/ и сключва от техните родители и фамилии“.
Изложеното
дава основание да се приеме, че обв. М. е осъществил обективните признаци от
състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК. Районният съд в правилно е
съобразил, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, и обвиняемия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за
извършеното от него престъпление.
Към момента
на деянието обвиняемият не е бил осъждан, не е освобождавана от наказателна
отговорност и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди, предвид на което не е била налице материално-правна
пречка за прилагането разпоредбата на чл.78а от НК. Извършеното деяние не
попада под ограничителната норма на чл.78а, ал.6 от НК. При индивидуализация
размера на административното наказание, съдът правилно е приел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му
съдебно минало, както и желанието на двамата да заживеят като съпрузи, предвид
спецификата на ромските обичаи на тази невръстна възраст, взаимните чувства на
обич и привързаност между тях, чувството за отговорност за изхранването на
семейството у самия обвиняем. Отмерено е административно наказание глоба
при превес на смекчаващите обстоятелства в размер от 1000.00лв. /хиляда / лева.
Това наказание не е явно несправедливо, като същото ще допринесе за
превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл.12 от ЗАНН.
Въз
основа на изложеното, Софийският градски съд, в настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно с оглед
постигнатият чрез него резултат и като такова следва да се потвърди. Същото е
постановено в съответствие със събраните в хода на производството
доказателства, като наложеното административно наказание не е явно несправедливо,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415316 от 25.05.2018г. по НОХД № 2637/2018г. по описа на Софийският районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.