РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501594 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано по две въззивни жалби,едната от които насрещна,против решение №
1387/25.03.2025г.,постановено по гр.д.№ 4083/24г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.
С въззивна жалба,подадена от Р. Г. Д.,ЕГН-********** от гр.П. решението е
атакувано в частта,с която е отхвърлен предявеният от ищеца Р. Г. Д. иск с правно основание
чл.200 от КТ против Т. Г. В.,действащ в качеството си на земеделски производител,от село
******* за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от станалата на
20.07.2023г. злополука, призната за трудова с разпореждане № 5104-15-6/04.01.2024г. на ТП
на НОИ – П., за разликата над присъдената сума от 15 000лв.до пълния предявен размер от
35 000лв.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,постановено при неправилни фактически и
правни изводи,както и неправилно приложен материален закон.Поддържа,че неправилно
районният съд е приел наличието на съпричиняване на трудовата злополука от страна на
ищеца,като неправилно е интерпретирал свидетелските показания.Иска отмяна на
решението в тази му част и постановяване на ново,с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 15 000лв.до пълния претендиран
размер от 35 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука,описана
1
по-горе,ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до
окончателното изплащане.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият по тази жалба-Т. Г. В.,ЕГН-**********, действащ в качеството си на
земеделски производител Т. Г. В. от село ****** не е изразил становище по нея,но е
депозирал насрещна въззивна жалба против решение № 1387/25.03.2025г.
С насрещната въззивна жалба на Т. Г. В.,действащ в качеството си на земеделски
производител,решението се обжалва в частта,с която е осъден същият да заплати на ищеца
Р. Г. Д. сумата от 15 000лв.,представляваща обезщетение на осн.чл.200 от КТ за претърпени
неимуществени вреди–болки и страдания,вследствие на трудова злополука,претърпяна на
20.07.2023г., призната за трудова с разпореждане № 5104-15-6/04.01.2024г. на ТП на НОИ –
П.,при която на Р. Г. Д. е причинено: ***********,което е довело до временната му
нетрудоспособност,ведно със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на
увреждането – 20.07.2023г. до окончателното плащане на дължимите суми.
Жалбоподателят намира решението в атакуваната му част за неправилно.Същият не е
съгласен с извода на районния съд за съпричиняване в обем на 50%,като счита,че този
процент е надценен.Според него съпричиняването следвало да се определи на над 90%,с
който процент да се редуцира обезщетението за неимуществени вреди или въобще да се
отхвърли изцяло исковата претенция.Следвало да се приеме,че ищецът е допуснал
грубо,тежко нарушение на трудовата дисциплина,вина за което работодателят нямал.Иска се
решението в осъдителната му част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло,а в
случай,че съдът приеме да е налице груба небрежност,то обезщетението да бъде значително
редуцирано.Претендира разноски.
Въззиваемият по насрещната въззивна жалба Р. Г. Д. в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата по изложени в отговора съображения и иска
потвърждаване на решението в тази му част.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на въззивните жалби,намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни поради следните
съображения:
Пред ПРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200,ал.1
от КТ и чл.86 от ЗЗД от ищеца Р. Г. Д. против Т. Г. В. в качеството му на земеделски
производител.
Ищецът твърди,че на 04.12.2022г.е сключил трудов договор № 64 с ответника на
длъжността „*******“,като трудовото правоотношение било прекратено на
осн.чл.328,ал.1,т.3 от КТ със заповед на работодателя № 55/ 07.11.2023г. Твърди се, че по
време на работа ищецът претърпял трудова злополука, която работодателят се опитал да
прикрие.На 20.07.2023г.около 08:30ч.ищецът изпълнявал служебните си задължения при
работодателя в кравефермата в гр. *******,където трябвало да отдели 4 крави за
2
манипулации и лечение в пригоденото за тази цел отделение със станок,състоящ се от
метални прегради.Три от кравите били за подрязване на копита,а четвъртата имала силно
надут търбух и трябвало спешно да бъде вкарана в станок,защото трудно дишала.Поради
заболяването си тя била нервна и уплашена и не искала да влезе в станока,блъскала другите
крави около нея,а те бягали безразборно в помещението.В един момент кравите се озовали
зад тръбната ограда,която се държала на панти в единия край. В опита си да избягат, четири
от животните едновременно ударили вратата с голяма сила,а зад вратата в този момент се
намирал ищецът.Тогава вратата под напора на кравите се насочила към ищеца, който нямал
време и възможност да направи каквото и да е било, за да се предпази от удара,а успял
единствено да се обърне и да се опита да избяга,но за съжаление било късно.Металната
врата го ударила в лявата част на гърба и лявата ръка,вследствие на което бил отхвърлен от
мястото си в посока към другата врата. След като кравите избили едната врата, тръгнали да
бягат и се ударили във втората врата,която го ударила във врата,ухото и долната част на
челюстта.В това време изгубил съзнание за неопределен период от време,а когато се
свестил,чул около него да вика уплашено синът на собственика на кравефермата,който му
помогнал да се изправи и след това се обадил на баща си да извика лекар.Ищецът се
чувствал много зле и на два пъти се задавил,като изплювал кръв. Цялата му лява ръка била в
съсиреци и висяла почти неподвижно,не можел да я вдигне и го боляло много, мислел си,че
е счупена.При опит да си поеме въздух усещал много силна болка в ребрата,която му
пречела да диша.Закарали го до спалното помещение и там легнал да дочака медицински
екип.Щом дошъл собственикът,накарал един от работниците да закара ищеца със
служебната кола до Хирургиите в гр.П., увещавал го да скрие случилото се,като той щял да
го компенсира.Няколко минути след инцидента болките се усилили дотолкова,че Д.
започнал да губи ориентация за време и място.В един момент разбрал,че е закаран в
болницата на „П.“ и е в инвалидна количка.Там дошла и съпругата му.В болничното
заведение му направили изследвания и рентгенова снимка,която показала,че има
множествено *********.Бил хоспитализиран за няколко дни до стабилизиране на
състоянието му,след което бил изписан на домашно лечение.Издадени били епикриза и
болнични листове,а след това последвало и уволнението му. По случая ищецът сезирал
Инспекция по труда гр.П. и ТП на НОИ- гр.П.С разпореждане № 5104-15-6/ 04.01.2024г.
злополуката била приета за трудова.
След инцидента ищецът изпаднал в дълбока депресия,силна тревожност и
стрес,особено при мисълта,че можел да загуби живота си.Изпитвал адски болки и бил на
болкоуспокояващи медикаменти,като все още му било трудно да преодолее и забрави
всичко.Бил в отпуск по болест в резултат на инцидента и останал без трудови доходи.Не
можел да се обслужва сам и без чужда помощ,тъй като лявото му рамо било обездвижено.Не
можел да излиза навън,което ограничило социалните му контакти.Страхът от случилото се,
болки и дискомфорт белязали обрат в живота му,поради което определя причинените му
вреди от неимуществен характер да възлизат на 35 000лв.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.Прави възражение за изключване
3
отговорността на работодателя поради настъпване на злополуката по изключителна вина на
пострадалия,респ.за намаляване на обезщетението поради изключително допринасяне за
настъпването й от страна на ищеца при условията на груба небрежност.Излага различна
фактическа обстановка.Поддържа,че е земеделски производител и притежава ферма за
животни в село С.Във фермата била налична сграда с площ от около 16 кв.м.,в която се
намирало обособено пространство,наречено „станок“ с предназначение да се извършват в
него манипулации от ветеринарен лекар на домашни животни.
На 20.07.2023г. ищецът се намирал в сградата със станока,като целта му била в него
да бъде вкарано домашно животно – крава, за извършване на ветеринарна манипулация.В
сградата се намирал и синът на ищеца - Г. В. Животното се съпротивлявало и не искало да
влезе в станока. За да го принуди да стори това,ищецът Д. взел електрическа палка и
започнал да удря кравата в задната й част,като нанасял и електрически удари също. След
втория удар,синът на ответника предупредил ищеца да престане да удря животното,тъй като
то започва да става неспокойно и може да настъпи инцидент.Ищецът обаче продължил с
нанасянето на електрошоковите удари,въпреки последващите предупреждения на сина на
ответника. Кравата станала изключително неспокойна и раздразнителна и се насочила към
изхода на сградата,за да избяга.Ищецът продължил да й нанася електрошокови
удари.Достигайки до вратата на сградата,кравата я бутнала и вратата ударила ищеца.Според
ответника,той не разбрал какви телесни увреждания би могъл да е претърпял ищеца
непосредствено след инцидента,защото от поведението на същия не можело да се направи
извод състоянието му да е било описаното в исковата молба.Отрича се да е губел съзнание
или да е плюел кръв. Д. бил отведен в болница за преглед по инициатива на самия
ответник,а преди да тръгнат за болница,ищецът лично споделил пред служителката на
ответника Н. К.,че вината за инцидента е изключително негова,тъй като не е преценил
правилно поведението на животното.След това бил закаран до болницата в гр.П. от И. К.–
друг служител на ответника,като по пътя настоявал да спрат да пият кафе и да ядат
сладолед.Поведението му било такова,че изобщо не предполагало описаните в исковата
молба телесни увреждания. След това сам и без каквато и да било лекарска помощ отишъл
до лекарския кабинет.Ответникът поддържа с оглед на горното,че обезщетение за
претърпените неимуществени вреди не се дължи на ищеца, тъй като той със свои умишлени
действия допринесъл за настъпване на претендираните от него наранявания.Прави се
възражение по смисъла на чл.201,ал.1 от Кодекса на труда КТ).Твърди се, че ищецът много
добре съзнавал,че с многократното прилагане на електрошок на животното ще последва
негова агресивна реакция,която може да доведе до телесното му увреждане и въпреки това
знание и предупреждения от сина на ответника, той продължил с нанасянето на
ударите.Евентуално,ако съдът приеме,че увреждането не било причинено умишлено,то се
прави възражение за съпричиняване, тъй като телесните увреждания на ищеца били
нанесени в резултат на груба небрежност,в който смисъл се прави възражение по
чл.201,ал.2,т.1 от КТ.Твърди се, че небрежността е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици,но е мислел да ги предотврати. В
случая ищецът много добре осъзнавал, че многократните удари по животното ще причинят
4
неговата агресивна реакция, но от поведението му и твърденията му в исковата молба
следвало,че е предполагал,че може да предотврати евентуално негово увреждане от
предстоящата агресия.В този случай се твърди, че ищецът има изключителна вина за
настъпване на вредоносния резултат и се прави искане да бъде редуцирано претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.Отделно се твърди,че обезщетението за
неимуществени вреди е завишено с оглед заявените телесни увреждания,болки и страдания.
По делото е безспорно,че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов
договор към датата на инцидента на длъжността „*******“и е бил уволнен няколко месеца
след злополуката.
Видно е от представения протокол от ТП на НОИ П. № 5103-15-72/15.12.23г. и
разпореждане № 5104-16-6/-4.01.24г. на ТП на НОИ П.,че на осн.чл.60,ал.1 от КСО
злополуката,декларирана от ищеца с вх. № 5101-15-318 от 15.11.2023г. (след прекр. ТПО
между страните) е приета за трудова по чл.55,ал.1 от КСО.
По делото е изискана и приета цялата преписка от ТП на НОИ П. с приложени
обяснения от ищеца,взети сведения от четири лица: Т. Г. В.,работодател,който научил за
случилото се, докато той самият бил в болница, като твърди по тази причина да не е
декларирал злополуката като трудова;Н. К.,чиито „сведения“ са в смисъл, че е заварила
ищеца в офиса след инцидента,който й казал,че изцяло сам си е виновен, защото е подценил
ситуацията и реакциите на животното, и е изгледала записи от камери,от които се вижда,че
кравата е една,че избутва вратата към ищеца,а ищецът не прави нищо; Г. В., пряк свидетел
на инцидента и И. К., служителят, закарал ищеца до болницата. В преписката по
разследването на злополуката се намира и длъжностна характеристика на ищеца.От същата
се установява какви са основните му задължения- грижи за здравето на животните във
фермата,оформяне на съпроводителна документация при приемане и предаване на
животните, своевременна реакция при настъпване здравни проблеми при тях,осъществяване
на консултантска, диагностична и лечебна дейност и др.По отношение безопасност на труда
е посочено,че е длъжен да спазва утвърдените правила за ЗБУТ, при работа да ползва ЛПС –
ръкавици, при извършване на преглед,да извършва манипулации по предвидения за това
начин и след като е взел съответните превантивни мерки – за себе си и за
пациентите.Посочено е,че носи отговорност за спазване на добрата мед.практика,че ползва
работно облекло,лични предпазни средства – стерилна маска за лице, гумени ръкавици и
др.Представени са инструктажни книги – извлечения, служебна бележка за преминат
първоначален инструктаж от 05.12.22г., инструктажна книга – за преминат инструктаж на
раб.място на 05.12.22г.,и периодичен на 03.01.23г.,начален – на 05.12.22г.Представена е карта
за идентифициране опасностите на раб. място № 4 за обект Кравеферма, гр. Р., ул. *******.
Като рискове за ветеринаря, относими към процесния случай са посочени опасности от
пробождане,удар,падане,подхлъзване. Представен е правилник за вътрешния трудов ред на
ответника,а също и инструкцията относно задълженията на работодателя и работниците в
областта на безопасността и здравето при работа.В преписката се съдържат още
представените с исковата молба болнични листове на ищеца за периода 20.07.23г. –
5
31.10.23г.,като първият болничен лист е издаден от УМБАЛ „******* с диагноза –
*********“ по причина общо заболяване,а останалите – от ЛКК при ДКЦ ******** с
диагноза – *******. Отделно ищецът е представил лист за преглед в спешно отделение от
20.07.23г.
От приложената епикриза от ******** е видно,че ищецът е постъпил в болницата на
20.07.23г. и е изписан на 23.07.23г.,с анамнеза – постъпил по спешност, след като е бил
прегазен от крави. Констатирано е *********,не се установяват травматични промени по бял
дроб и паренхимни органи,поставена му е диагноза – *********.По преписката се съдържат
и обясненията на Г. В.,пряк свидетел на злополуката,коментирани са и сведенията,дадени от
И. К. и Н. К.,като и тримата,цитирани в преписката,са разпитани и като свидетели в
процеса.
В протокола от ТП на НОИ П. № 5103-15-72/15.12.23г. са посочени и
нарушения,допуснати от работодателя – чл.166,ал. 2 вр. с чл. 166, ал.3,т.1, 2, 3 и 4 от
Наредба 7 за минималните изисквания за ЗБУТ,изразяваща се в липса на разбираеми
писмени инструкции за условията за използване на работното оборудване,предвидими
ненормални ситуации,изисквания за безопасност и здраве при работа и извлечения от опит
заключения при използване на оборудването. Посочено е,че работодателят следва да състави
писмена инструкция за безопасна работа с животни при насочването им към станок,която да
съдържа описаното по-горе.Посочено е още,че не са съставени актове за нарушения от
страна на работодателя.
Освен посочените по-горе писмени доказателства,по делото са събрани гласни и
експертни доказателства.Разпитани са трима свидетеля на ответника-Г. В.,син на Т. В.,Н. К.
и И. К.-служители при ответника,както и двама свидетеля на ищеца-Й. Д.,съпруга на същия
и Д. Б.Изготвени са и са изслушани една съдебно-медицинска експертиза и две
ветеринарномедицински експертизи.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел за
установено,че на 20.07.2023г.около 08:30 часа по време на работа ищецът Р. Д. е претърпял
злополука,като в качеството си на ветеринарен лекар в кравеферма в гр.Р.,стопанисвана от
ответника – негов работодател,е изпълнявал служебните си задължения и е извършвал
дейност по заделяне на крави за лечение,подпомаган от сина на ответника – Г. В.При отказ
на едно от животните да влезе в специалното помещение – станок, състоящ се от метални
тръбни прегради,същото се е разбесняло, тичало е,като се е намирало в едно и също
помещение с ищеца,блъснало е металната преградна врата на помещението,в което е
следвало,но не е искало да влезе, върху ищеца,при което ищецът е бил отхвърлен от вратата
и е паднал странично върху металните пръти, ограждащи помещението,бил е затиснат с
вратата,а впоследствие кравата –сама или и с други крави,намиращи се в помещението,е
блъснала втора врата, която пък е ударила ищеца в областта на главата и врата.Ищецът се е
изправил, изпитвал е силни болки в областта на гръдния кош,и придружен от сина на
ответника – свидетеля Г. В., е отишъл в офиса.Там се е намирала свидетелката Н. К.,*****
на ответника.Г. В. е уведомил за злополуката баща си – ответника Т. В.,който е изпратил
6
служителя И. К. да го заведе в болница,за да бъде прегледан.Ищецът бил отведен в
*********,където дошла съпругата му, извършени са му необходимите прегледи, при което е
установено, че са му причинени травма на *******. Ищецът е останал на болнично лечение
в периода 20.07.23г. – 23.07.2023г.,след което е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност за целия период от 20.07.23г. до 31.10.2023г.ТПО му е прекратено на
07.11.23г.,като в този период злополуката не е разследвана и ищецът сам подал декларация
за същата на 15.11.2023г.С влязло разпореждане на ТП на НОИ П. злопоуката е приета за
трудова по надлежния ред.
От писмените и гласни доказателства,както и от заключението на в.л. д-р М. Б. съдът
е приел за установено,че при злополуката на ищеца са причинени описаните по-горе
травматични увреждания,както и че същите са довели до трайно затрудняване движенията
на снагата, трайно затрудняване движенията на левия горен крайник,както и до разстройство
на здравето.Приел е,позовавайки се на СМЕ с в.л.М.Б.,че възстановителният процес е бил
3-4 месеца при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане,за
каквито липсвали и писмени, и гласни данни по делото.Приел е също,че е налице пряка
причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания и настъпилия на
20.07.2023г. инцидент.
Първоинстанционният съд е намерил за неоснователни твърденията на ответника за
липса на трудова злополука поради това, че ищецът е допринесъл умишлено за
злополуката,като е приел,че не се установява по безспорен и категоричен начин увреденото
лице само умишлено да е причинило увреждането си,съответно не може да се изключи
изцяло отговорността на работодателя.Коментирал е,че дори ищецът да е искал умишлено
да навреди на здравето на животното,използвайки електрошок и пръчка,за да го принуди да
влезе в помещението за лечение,не е искал умишлено да увреди себе си.
От друга страна районният съд е приел за основателни и доказани възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в условията на
груба небрежност.Посочил е какви са условията,за да е налице съпричиняване-установяване
на виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането,като
правнорелевантна е не всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд,а само грубата небрежност, при която работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка.
След обстоен анализ на събраните доказателства,и основно свидетелските
показания на Г. В.,присъствал на злополуката,както и на св.Б. и К.,съдът е приел,че ищецът е
използвал уред – електроподкарвач, за да принуди животното да влезе в станока за
манипулация,собственост на работодателя,чиито технически характеристики се намират по
делото.Според показанията на св.В. ПдРС е приел,че ищецът не го е употребил върху
кравата еднократно,но и я е удрял с него във включено състояние,което е изрично забранено
в инструкциите на уреда.
Отчел е противоречие в твърденията на ищеца в попълваните от него документи
досежно това дали „разбеснялото“ се животно е било само едно или не, като на някои места
7
пише,че животното е само едно, на други – че са няколко,като съдът е кредитирал
показанията на св.В. и К. в тази връзка,които са категорични,че кравата,която е блъснала
преградната врата върху ищеца, е била само една.
Съдът не е кредитирал първата ветеринарномедицинска експертиза в частта, в която
вещото лице Т. сочи,че употребата на електроподкарвач по този начин не може да доведе до
болка и страдание на животното,нито пък да провокира агресивната му реакция,за което се е
обосновал аргументирано.Кредитирал е като обосновано заключението на втората
ветеринарномедицинска експертиза с в.лице Т.Т.,което е стигнало до изводи,обратни на тези
на в.лице Т.Експертът,изхождайки от ветеринарномедицинските си познания,посочил до
какви травми на животното може да доведе използването както на пръчка, така и на
електрически остен – електроподкарвач като процесния по делото и категорично е
поддържал,че особено при по-младо животно не само използването,а дори само заплахата за
използване както на пръчка, така и на подобен уред,може да доведе до неконтролируемо
поведение на животното, до агресия, тичане, бутане, поради което лицето,прилагащо
въпросния уред или пръчка,следва предварително да е взело предпазни мерки за собствената
си безопасност.Съдът е коментирал нормативните актове,свързани с употребата на
електрически остен и нарушаването им от ищеца,като е стигнал до извод,че ищецът е бил
длъжен да бъде запознат с тези нормативни актове и да ги прилага,а нарушаването им
представлява нарушение на трудовата му дисциплина.Според ПдРС ищецът,неприлагайки
посочените стандарти при работа с животните,за които е следвало да се грижи,е допуснал
груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължение,като е бил длъжен и е могъл
да предвиди резултата от това несъобразяване с тези правила.
Първоинстанционният съд е приел,че с поведението си ищецът е довел до
съпричиняване на вредоносния резултат,което съпричиняване определил на 50%.Подробно
са описани нарушенията от ищеца на нормативно установени забрани в Закона за защита на
животните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност,като съдът е преценил,че
конкретния случай не попада в изключенията за употребата на електрически остен.Според
съда обстоятелството, че работодателят е разполагал с електрически остен,не давало право
на ищеца да го ползва в конкретния случай,още повече да го използва по начин, по който да
причини болка и страдание на животното,на което е предстояло извършване на медицинска
манипулация. Ищецът не е имал право да използва уреда, и е могъл и е бил длъжен да
предвиди до какво може да доведе неговото използване – реакция на страх, побесняване,
разгневяване на животното до степен да нарани ищеца.
От друга страна съдът е приел,че отговорността за инцидента следва да се разпредели
поравно между ищеца и неговия работодател,доколкото последният не бил създал конкретни
детайлни правила за работа и въвеждане на животните в посоченото помещение,вкл.и за
мерки за безопасност.Така е определил процента на съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца на 50%,тъй като същия с действията си е допусна груба небрежност и на 50% от
ответника,който не бил разработил съответните инструкции.
По отношение на размера на обезщетението правилно районният съд е намерил за
8
безспорно доказано причиняването на неимуществени вреди на ищеца от
злополуката,довела до временна нетрудоспособност за период от 3 месеца и 10 дни.Отчел е
характера и вида на увреждането, интензитета и продължителността на причинените му
болки и страдания,свързаните с това затруднения в извършването на ежедневни
дейности,последиците от увредата към настоящия момент.Позовал се е в тази връзка на
заключението на СМЕ.
Въз основа на горното съдът е определил обезщетение за репарация на причинените
на ищеца болки и страдания в размер на 30 000лв.,като е отчел последиците за ищеца –
временна неработоспособност за периода до прекратяване на ТПО през м. 11.2023г., и
продължилите поне месец след това затруднения в бита и живота му.При приетото
съпричиняване от 50% на вредоносния резултат от ищеца при условията на груба
небрежност,ПдРС е присъдил на ищеца половината от тази сума,а именно – 15 000лв.,като за
разликата до пълния предявен размер от 35 000лв.е отхвърлил иска като неоснователен.
Настоящата инстанция също намира,че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ,като е установено по надлежния ред,с
нарочен акт,че ищецът е претърпял на 20.07.23г.трудова злополука,довела до временна
нетрудоспособност,както и че в резултат на увредата същият е претърпял болки и страдания.
ПдОС споделя напълно изводите на ПдРС,които намира за
подробни,обосновани,почиващи на изяснена фактическа обстановка и обстоен анализ на
всички събрани доказателства по делото,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на районния съд.
Неоснователни са доводите,изложени във въззивната жалба на Р. Г. Д.,че не е налице
съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца,като до обратния извод
районния съд стигнал без да е направил обстоен и критичен анализ на свидетелите на ищеца
и на ответника.Жалбоподателят Д. поддържа,че показанията на св.Г. В.-син на ответника са
очевидно заинтересовани и в услуга на баща му,че същите били оспорени,че свидетелят не
дал еднозначен отговор на въпроса къде се е намирал електрическия подкарвач,че
показанията му са лишени от житейска логика.ПдРС е отчел заинтересоваността на този
свидетел,но е кредитирал показанията му не само поради това,че съвпадат с показанията
му,дадени пред служителите на ТП на НОИ при разследване на злополуката.Показанията на
този свидетел са подкрепени и от показанията на св.Б. (за това,че ищецът е използвал
електрически остен в случая) и от показанията на св.К.,която е гледала видеозаписа за
случилото се.Възраженията на ищеца,че записите от охранителните камери в обекта
умишлено не се представяли в съда,не се доказват по делото.Свидетелката не казва,че
записите са били свалени,както счита ищеца,а обяснява,че камерите са в офиса,но записите
не се съхраняват,защото след една седмица се изтриват от следващи записи.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя Т. В. в качеството му на
земеделски производител,че съпричиняването следва да се определи над 90% или изцяло да
се отхвърли исковата претенция.Жалбоподателят не отрича,че не е разработил инструкции с
9
детайлни правила за работа при въвеждането на животни в предвиденото за манипулации
помещение,нито мерки за безопасност за работещите в това помещение при положение,че
става дума за работа с едри,тежки и потенциално опасни животни,които са в състояние при
определени обстоятелства да доведат до сериозни инциденти със служителите,занимаващи
се с тях.При една ясно разписана инструкция за условията за използване на работното
оборудване и за това как точно да се работи с животните,включително и при непредвидени
ситуации,когато те са раздразнени,агресивни,уплашени,спазването й би могло да доведе до
избягване на инциденти и злополуки.Ако в случая бе имало изготвена такава инструкция с
мерки за безопасност,с която ищецът да е бил запознат,то би могло и да не се стигне до
злополуката.Поради което въззивният съд намира,че правилно ПдРС е определил
отговорността за настъплането на вредоносния резултат поравно от страните.
С оглед на гоеизложеното и въззивната,и насрещната въззивна жалби са
неоснователни,а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Разноски:
Доколкото и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и
същото е потвърдено изцяло от настоящата инстанция,направените от тях разноски остават
за тяхна сметка.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1387/25.03.2025г.,постановено по гр.д.№ 4083/24г.по
описа на ПдРС,11-ти гр.с.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10