№ 313
гр. Севлиево, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101374 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от БигбанкАС, Естония
с код от естонския търговски регистър 10183757 чрез клона й в Република България –
„Бигбанк АС – клон България“ регистриран в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
срещу Е. С. И. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 4915,35 лв. –
непогасена главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001947 от
01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2023
г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 254,89 лева – непогасена договорна лихва за периода
15.09.2022 г. до 11.01.2023 г.; сумата от 150,63 лв. – обезщетение за забава за периода
17.10.2022 г. до 22.03.2023 г; и сумата от 15 лв. – разходи за уведомяване , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 203/2023
г. по описа на РС Севлиево.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитор, и ответницата, в
качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
CL-BGC-22001947 от 01.07.2022 г. по електронен път, като при сключване на договора
на ответницата била предоставена цялата информация изискуема по закон. Излагат се
съображения, че по подробно описана процедура за кандидатстване за кредит през
страницата на ищцовото дружество ответницата е подала искане за потребителски
1
кредит в размер на 6500 лв. за срок 120 месеца, като след разглеждане на искането,
Банката взела решение за отпускане на кредит в размер на 5000 лв. Твърди се, че
ответницата преминала през утвърден процес за идентификация и е представило
валидния си документ за самоличност. Сочи, че сумата по кредита 4825 лв., след
удържане на такса ангажимент в размер на 175 лв. била предадена на ответницата на
дата 01.07.2022 г. чрез превод по нейна банкова сметка. Твърди се, че съгласно
договора годишния лихвен процент бил уговорен в размер на 15,90%. Излагат се
съображения, че поради забава на плащането кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на осн. чл. 6.1 във вр. с чл. 6.1.1 от ОУ на Договора на 11.01.2023 г., когато
уведомлението било изпратено на ел.пощата на ответницата и по куриер на посочения
от кредитополучателя адрес.
С оглед изложеното се прави искане така предявените претенции да бъдат
уважени. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба чрез
назначения си особен представител. Оспорват се така предявените искове.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22001957 от 01.07.2022 г. сключен между ищцовото дружество и ответницата в
качеството на кредитополучател, с приложени към недо искане за отпускане
на кредит, СЕФ, погасителен план, ОУ. Договорът за кредит е за сумата от 5 000 лв.,
със срок на договора -120 месеца /15.06.2032 г. / и брой на погасителните вноски -120,
всяка в размер на 88,61 лв., включваща – главница, договорна лихва и такса за
уведомяване, като лихвеният процент по кредита е 15, 90 %, а ГПР – 20, 44. Общият
размер на плащанията е 10 808 лв. Ставка за лихва за просрочие е уредена
дължимостта на лихва за просрочие при просрочени плащания.
В чл. 6 от ОУ е предвидено, че кредиторът има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят е забавил която и да е вноска
съгласно погасителния план изцяло или отчасти повече от 5 работни дни след като
вноската е станала дължима. В чл. 3 от ОУ е уговорен ред за погасяване на
задълженията в случай на частично плащане.
Ищецът е представил още – Уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост по договор за потребителски кредит от 11.01.2023 г., адресирано до
ответницата, както и обратна разписка, видно от която писмото е било получено от
лице на адреса на ответницата посочен в договора за кредит, както и е изпратено на
посочения в договора имейл адрес на ответницата.
По искане на ищеца е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по
която посочва, че след приспадане на „такса ангажимент“ в размер на 175, 00 лв.,
2
сумата от 4 825 лв. е била преведена от ищцовото дружество на ответницата по
банкова сметка BG57UNCR70001524883082 с титуляр Е. С. И.. Вещото лице е
посочило, че последното плащане по кредита е постъпило на 05.09.2022 г., а към
11.01.2023 г., кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като към този момент не
били платени четвърта, пета и шеста погасителни вноски. Заключението на вещото
лице е, че към 22.02.3023 г. дължимите суми по процесния кредит са : главница в
размер на 4915,35 лв., договорна лихва в размер на 254,89 лв., лихва за забава в размер
на 150,63 лв.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е поставил служебно задача на вещото
лице да посочи дали ГПР по договора е правилно определен и дали съдържа всички
разходи по кредита. На този въпрос вещото лице е отговорило, че ГПР е определен
правилно.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно и субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ
в тежест на ищеца е да а докаже по делото пълно и главно факта на сключен с
ответника валиден договор за банков кредит със съдържанието, посочено в исковата
молба, по който е предоставил на ответника заемната сума, изискуемост на вземането,
а именно настъпване на предсрочна изискуемост, за настъпването на която ответникът
е уведомен или настъпване падежа на всички вноски по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
че е договорена възнаградителна лихва в посочения от ищеца размер, както и такса за
уведомяване на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена
възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
3
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по
чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били
достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с
ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия,
но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10
ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като
ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените
потвърждения от страна на ответника е извършвано по електронен път, на
електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би
следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с
предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП/.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от
същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или
кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от
датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния мдокумент.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните,
следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са
изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че
задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или
2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже
от сключения договор. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, ценени в съвкупност с приетата СТЕ, която съдът кредитира
като компетентна, обективна и безпристрастна, съдът приема, че ищецът е доказал
4
изпълнението на посочените условия, поради което и следва да се приеме, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит. ЯРС
приема, че са представени убедителни доказателства, които установяват, че именно
ответницата е автор на електронната заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, както и че
доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон, вкл. и че договорът в едно с всичките му
приложения и необходимата преддоговорна информация са били подписани с
надлежно създаден и валиден КЕП именно на ответницата, в който смисъл и съдът
приема за неоснователно възражението на ответницата, че не притежава КЕП.
Освен изложеното съдът приема, че сумата е реално предадена на ответницата –
писмени доказателства и ССЕ, по банкова сметка, на която тя е титуляр. С оглед на
горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума.
На следващо място съдът приема и, че са настъпили предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем- чл. 6. 1 от ОУ – в случая е налице
неплащане на три последователни месечни погасителни вноски за месеците октомври,
ноември и декември 2022 г., вкл. предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на
ответницата посредством пратка с обратна разписка и имейл.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива №
93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., решение № 142/01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г., II т. о., решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г., I т. о. и др.) се
приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
В случая, съдът намира, че договорът съдържа необходимите реквизити: дата,
индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, ГПР. Представен е и погасителен план, който
съдържа пълна информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. ГПР е правилно определен.
В обобщение съдът намира, че така предявените искове се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
5
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и съдът намира, че ответницата следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер или общо
106, 72 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 926,72 лв. – заплатена
държавна такса и депозит за вещо лице и за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Е. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „****** дължи на
„БИГБАНК“АС, с регистрационен код по ЦТР на естонския регистрационен
департамент 10183757, чрез Бигбанк АС – клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул. „България“ 88
сумата от 4915,35 лева /четири хиляди деветстотин и петнадесет лева и тридесет и пет
ст./ – непогасена главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22001947 от 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2023 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 254,89 лева /двеста петдесет и четири лева и
осемдесет и девет ст./ – непогасена договорна лихва за периода 15.09.2022 г. до
11.01.2023 г.; сумата от 150,63 лева /сто и петдесет лева и шестдесет и три ст./ –
обезщетение за забава за периода 17.10.2022 г. до 22.03.2023 г и сумата от 15 лева
/петнадесет лева/ – разходи за уведомяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 203/2023 г. по описа на РС Севлиево
ОСЪЖДА Е. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „****** да
заплати на „БИГБАНК“АС, с регистрационен код по ЦТР на естонския
регистрационен департамент 10183757, чрез Бигбанк АС – клон България, ЕИК
*********, направените по заповедното производство разноски в размер на 106,72
лева и направените в настоящото производство разноски в размер на 926,72 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6