Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2443 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Н.Е. 21“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ---------------, представлявано от
управителя Н.С.А., чрез адв. Ж.А. срещу Заповед за налагане на Принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 173-ФК/20.10.2021 г. издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – кафе-клуб „Острава“, находящ се в --------------- и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се излагат твърдения за това, че оспорваната заповед е незаконосъобразна,
необоснована, немотивирана, в противоречие с административнопроизводствените
правила, както и в противоречие с целта на закона. Позовавайки се на чл. 22 ЗАНН оспорващият
твърди, че заповедта е немотивирана по отношение непосредствената и висока
степен на опасност на деянието и наложената ПАМ
необоснована поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо тежестта на
извършеното нарушение - запечатване 14 дни за констатирано нарушение за
първи път, без други нарушения и при липса на констатации от него да са
произлезли определени вредни последици за фиска, а и несъответна на целите на чл. 22 ЗАНН и в
нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. ал. 2 от АПК.
Иска се отмяна на оспорваната заповед.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - гл. юриск. К.Т.Д., поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се подробни доводи за
правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, представя
писмени доказателства, че издаденото наказателно постановление, на основание
чл. 185 ал. 1 от ЗДДС № 613739-F632763/26.11.2021г., с което е наложена имуществена санкция на дружеството
в размер на 500 лева, е влязло в сила
Съобразявайки посочените от оспорващия
основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.10.2021
г. е извършена контролна покупка от търговски обект, представляващ кафе
клуб на 1 бр. кафе на стойност 2 лева, 1 бр. кока кола на стойност 2 лева,
1 брой мляко с нес кафе на стойност 2 лева, общо стойност на покупката – 6
лева. платена в брой с банкнота от 20 лв., не бил издаден фискален касов бон, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки. В обекта е установено и въведено в експлоатация и
функциониращо фискално устройство модел
– „DATECS
DP-150” рег. № 4154644 в НАП.
При извършената след легитимацията на органите по приходите
проверка, е установено, че разчетената касова наличност е в размер на 41.10
лева. Изведена е и КЛЕН, видно от която стойността на направената на 19.10.2021
г. контролна покупка на стоки в размер на 6 лв. не е регистрирана и не е
издадена касова бележка или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Констатациите от проверката били описани в
протокол № 0435366/19.10.2021г. /л. 9-11 от адм. преписка/. След като възприел тези констатации,
административният орган издал процесната заповед, в която квалифицирал
нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т.1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186 ал. 3 от ЗДДС наложил оспорената ПАМ.
Въз основа на конкретните факти по
преписката и вземайки предвид естеството на нарушението – неиздаване на
фискален бон за прието плащане в брой, е прието, че следва да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения,
тъй като нарушението засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти и осъществяването на текущ и последващ
контрол. Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. При определяне на срока е съобразен
принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отразяване на оборота, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
Съдът намира жалбата за допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес
от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок. Видно от разписка на л. 3 от
адм. преписка, оспорваната заповед е съобщена на упълномощено лице на 28.10.2021г., а жалбата е подадена на 08.11.2021 г.
По отношение компетентността на издателя на
акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 1 от адм. Преписка/, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени
да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в
предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е постановена при нарушение на
материалния закон и несъобразяване с целта на закона – отменителни основания по
чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ - чл. 23 от ЗАНН.
Нормите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС регламентират държавна принуда за защита на особено важен държавен интерес
– гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на фискалната
дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което
имат превантивен характер. Тя няма санкционен характер. Санкцията за
извършеното нарушение се осъществява чрез налагане на административно наказание
– в случая имуществена санкция на юридическото лице. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка "запечатване на обект за срок до тридесет дни",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. При констатирани нарушения, състоящи се в неиздаване
на документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, органите по приходите действат в
условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че за
покупката не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта ФУ.
Въпросът за съставомерността на деянието е предмет на
административнонаказателното производство, доказателство за образуването на
каквото ответникът е представил в хода
на настоящото производство, но това не обуславя законосъобразност на
принудителната мярка.
Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за
срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която
е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова
бележка. Изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока са
абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него. Изложените аргументи във връзка с
продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и
нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно
целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени
отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от
осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за
извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен
срока, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на
съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен
акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени
интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес
от налагането. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на
всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена, тъй
като установеният размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат
права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която тя се налага.
Общото принципно
посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща
възможност за проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и
да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява
изискванията за мотивираност на решението на органите по приходите по отношение
на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по
отношение на конкретното нарушение.
Налагането на
принудителната административна мярка за 14-дневен срок е адекватно само при
наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично нарушение, особено
висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл.
118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел
избягване на данъчно облагане. С оглед данните по делото, налагането
на ПАМ за срок от 14 дни, съдът приема, че не би могло да се определи като
съразмерно – предвид и стойността на продажбата - 6 лв. и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за държавния
бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, ако обектът
бъде запечатен за срок от 14 дни. При тази продължителност на срока се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за
защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки. Съдът приема, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон е и не съответства на целта на закона. Съдът се позовава и на съдебната практика на Върховен
Административен съд по сходни казуси /Решение №
1524 от 17.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 5221/2021 г., I о., Решение №
1432 от 16.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 8664/2021 г., Решение №
1064 от 7.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 11458/2021 г., Решение №
9560 от 23.09.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение №
9544 от 21.09.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение №
8627 от 15.07.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение №
10412 от 14.10.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение №
10393 от 13.10.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. /.
При този изход на
спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна – чл.
143, ал. 1 АПК и следва да му се присъди сумата в размер 550 лева държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Съдът,
на основание чл. 172,
ал. 2 от
АПК,
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на Принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 173-ФК/20.10.2021 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе-клуб
„Острава“, находящ се в --------------- и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на „Н.Е. 21“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: