Решение по дело №782/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от „ОББ Интерлийз“ ЕОД – София, представлявано от управителите А.Х.Б. и Н.И. Х. чрез пълномощника им адв.И.Й. ***, чрез ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна, представлявани от управителя Г.М.Г., срещу Заповед №22-0869-000748/23.11.2022г на полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, потвърдена с Решение №869000-4933/17.03.2023г на началник група в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Шумен, с която на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №****за срок от 6 месеца, считано от 04.11.2022г. Релевирани са основанията по чл.146 т.4 и т.5 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му при постановяване на оспорената заповед. Дружеството-жалбоподател признава, че е собственик на л.а. Рено Каптюр“ с рег. №***, но твърди, че не е предоставял управлението му на неправоспособно лице, и че изобщо не му е била известна издадената против водача ЗППАМ, т.е. че не е изпълнен изискуемият от закона състав на допустителство за съставомерност на нарушението по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП. На следващо място сочи, че към релевантния момент по чл.142 ал.2 от АПК е настъпило ново обстоятелство – отмяна на ЗППАМ, с която временно е отнето СУМПС на водача Н.С., респективно – отпадане на материалноправното основание за издаване на оспорената понастоящем ЗППАМ. Не на последно място сочи, че още към момента на извършване на нарушението, по повод на което е издадена същата, контролните органи са предприели незабавни действия по реализиране отговорността на нарушителя, с което целите на приложената им ПАМ са постигнати, поради което понастоящем мярката ограничава правата на дружеството-жалбоподател в по-голяма степен от необходимото, т.е. заповедта е постановена и с нарушение на чл.6 ал.5 от АПК. С тези съображения настояват за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като претендират и присъждане на разноски. В о.с.з. по същество дружеството-жалбоподател не се представлява; с писмена молба с.д. 09269/16.06.2023г адв.Й. поддържа жалбата на изложените в нея съображения, и в подкрепа на твърдението си, че не е предоставял л.а. на неправоспособен водач, ангажира Договор за финансовия лизинг на автомобила, като поддържа и искането си за отмяна на незаконосъобразната ЗППАМ.

Ответникът – полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР- Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата още с придружаващото административната преписка писмо, настоява за оставянето й без уважение и претендира юрисконсултско възнаграждение. С молби с.д.№6229/25.04.2023г и с.д. №6874/09.05.2023г чрез процесуалния си представител гл.ю.к.И.С. представя писмени доказателства, за които счита, че доказват надлежно избран адресат на ПАМ, както и неоснователност на твърденията, че водачът Н.С. не е бил неправоспособен към момента на установяване на нарушението – основание за прилагане на ПАМ, в подкрепа на което се излагат подробно мотивирани съображения с цитирана съдебна практика. Не на последно място се позовава и на съдебната практика в случаите на прилагане на чл.171 т.2а б. „б“ от ЗДвП спрямо МПС – предмет на договор за лизинг, като изтъква, че ПАМ се прилага при възникване на законоустановените предпоставки независимо какви са отношенията между собственика, ползвателя и водача (ако е различен от първите двама); че въз основа на договора владението на МПС е предоставено на ползвателя, т.е. действието на приложената ПАМ е спрямо него, а не спрямо собственика-лизингодател. Твърди, че вредите в правната си сфера собственикът на МПС може да претендира на основание договорните си отношения с лизингополучателя, който го е предоставил на неправоспособно лице, или по общия гражданскоправен ред от причинителите им, но те не са пречка за налагане на административна принуда чрез временно прекратяване на регистрацията на автомобила. С молба с.д. №9374/20.06.2023г ответникът чрез гл.ю.к.С. оспорва изцяло жалбата, настоява за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор № 2028333/А_auto/10.04.2018г и приложение В към него между „Интерлийз ауто“ ЕАД, клон Варна, и К.Г.Б.от гр.Шумен, дружеството-лизингодател предоставя в нейно държане за ползване при условията на финансов лизинг нов автомобил марка „Рено Каптюр“ с рег. ***, с опция за прехвърляне на правото на собственост срещу възнаграждение. Срокът на договора е 60 месеца, считано от датата на сключването му, през който автомобилът е собственост на лизингодателя.

АУАН серия GA бл. №843151/04.11.2022г е съставен от мл.автоконтрольор при ОДМВР –Шумен, сектор „Пътна полиция“ против Н.С.С., ЕГН **********, от гр.Шумен, за административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП – за това, че на 04.11.2022г в 00:40ч в Община Шумен управлява л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №***, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, клон Варна, със СУМПС, което е било временно отнето по административен ред със ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г. С акта са иззети регистрационните табели на л.а.

За така установеното нарушение по чл.171 т.1 от ЗДвП, извършено от Н.С.С. при управлението на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. № ***, с оспорената понастоящем ЗППАМ №22-0869-000748/23.11.2022г полицейски инспектор при ОДМВР – Шумен, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед №372з-4057/31.12.2021г на директора на ОДМВР- Шумен, приложил спрямо собственика на л.а. „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна принудителна административна мярка на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, считано от 04.11.2022г.

С Мотивирана резолюция №22-0869/М000219/06.12.2022г на началник група в ОДМВР-Шумен, предвид обстоятелството, че за административното нарушение, установено с АУАН серия GA бл. №843151/04.11.2022г е образувано наказателно производство против водача за престъпление по чл.343В ал.3 от НК – ДП №1081/2022г по описа на РУ – Шумен, на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство против Н.С.С. за същото нарушение. С протоколно определение №317 от 23.11.2022г по НОХД №2324/2022г по описа на РС – Шумен, ІІ с-в, е одобрено споразумение, с което Станчев е признат за виновен за това, че на 04.11.2022г в района на гр.Шумен, при управление на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №***, е извършил две престъпления от общ характер – по чл.343б ал.3 от НК, и по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС в срока на изтърпяване на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, приложена му със ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г.

Предприетото оспорване на ЗППАМ от адресата й – „ОББ Интерлийз“ ЕОД – клон Варна по административен ред приключило с Решение №869000-4933/17.03.2023г на началник група АНДОАПТПВ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, с което жалбата на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна, е отхвърлена като неоснователна. Горестоящият административен орган обсъдил всички основания по чл.146 от АПК за законосъобразност на ИАА, като конкретно досежно възражението, че ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г, с която било отнето СУМПС на водача Н.С., била с отпаднало действие към 04.11.2022г, посочил, че по случая било образувано бързо производство №1081/2022г по описа на РУ – Шумен за извършено престъпление по чл.343В ал.3 от НК, по което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД №2324/23.11.2022г на РС – Шумен против водача, т.е. приел, че в случая е било налице материалноправното основание по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за прилагане на ЗППАМ.

От приобщените по делото доказателства по повод ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г, с която е отнето СУМПС на водача Н.С.до представяне на сключена валидна застраховка, се установява, че тя е издадена във връзка с АУАН от същата дата за извършено от него нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането – за управление на л.а. „Ауди А6 Авант“, собственост на трето лице, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката 06.05.2022г. Действието на тази ЗППАМ е прекратено със Заповед №869з-223/21.12.2022г на началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, предвид установяването, че на 02.09.2022г регистрацията на л.а. „Ауди А6 Авант“ е прекратена от собственика му, т.е. предвид обективната невъзможност да бъде сключена валидна застраховка за това МПС. С решение №869р-8858/21.12.2022г началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен на Н.С.е отказано възобновяване на производството по влязлата в сила ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г, с аргумент, че безспорно установеното прекратяване на регистрацията на МПС е настъпило след влизане в сила на ИАА, т.е. че този факт не е съществувал към момента на издаването й, респективно – не е следвало да бъде съобразяван от издателя на заповедта, поради това и не представлява основание за възобновяване на административното производство, а само такова за спиране действието на заповедта, което е сторено с горецитираната Заповед №869з-223/21.12.2022г. Решението е връчено на Н.С.чрез пълномощника му К.Г.Б.(стр.84 по делото), която е страна по лизинговия договор за л.а. „Рено Каптюр“ и негов ползвател според данните за регистрацията му в КАТ.

От Удостоверение изх. №20230407105202/07.04.2023г на Агенцията по вписванията се установява, че по партидата на „ОББ Интерлийз“ ЕАД в част „Вписани обстоятелства“, раздел „Клонове“, е вписан „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна, с посочени седалище и адрес на управление, предмет на дейност и управител с обем на представителната власт.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взамно допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от субект с процесуална легитимация – неин адресат, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.171 т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 372з-4057/31.12.2021г., с нейната т.1.14. Директорът на ОДМВР - Шумен е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – началник група към ОДМВР – Варна, РУ-Девня. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което е обременена с пороци от процесуално естество.

Според настоящия съдебен състав спорните въпроси в този казус са обвързани с приложението на материалния закон и са в две насоки – бил ли е лишен от право да управлява МПС водачът Н.С.към момента на издаване на оспорената заповед и към релевантния момент по чл.142 ал.2 от АПК, т.е. налице ли е било материалноправното основание по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за издаване на заповедта, и правилно ли е избран субектът, спрямо когото е приложена ПАМ.

Съдът в този си състав счита, че отговорът на първия въпрос е положителен. ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г, с която СУМПС на водача Н.С.е отнето до представяне на сключена валидна застраховка за л.а. „Ауди А6 Авант“, е валиден, влязъл в законна сила ИАА, годен да породи целените с него правни последици – както към датата на нарушението 04.11.2022г, така и при издаване на оспорената понастоящем ЗПАМ на 23.11.2022г. Този ИАА никога не е бил отменян, и производството по издаването му не е било възобновявано. Спирането на изпълнението му през месец декември 2022г е ирелевантно за съставомерността на нарушението по чл.171 т.1 от ЗДвП, за чието извършване е приложена оспорената понастоящем ЗППАМ, тъй като още преди това – на 23.11.2022г, е одобрено споразумението, с което водачът е осъден за същото изпълнително деяние, но съставляващо извършено престъпление от общ характер по чл.343в ал.3 от НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 години изпитателен срок. При това спирането на действието на ЗППАМ №22-0869-000248/06.05.2022г. е наложено от обективни причини – липса на подлежащ на застраховане надлежно регистриран л.а., а не поради такива, изключващи или водещи до отпадане отговорността на водача за нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ. Доколкото 3-годишният изпитателен срок по НОХД №2324/2022г на РС – Шумен не е изтекъл и при постановяване на настоящото съдебно решение, основанието по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на лекия автомобил“, а именно - управлението на същия от водач, чието СУМПС е отнето по административен или съдебен ред, е налице непрекъснато през целия релевантен период по чл.142 ал.1 и ал.2 от АПК. В този смисъл при постановяване на оспорената ЗППАМ от 23.11.2022г е приложен правилно материалния закон, понеже администратвният орган е наложил мярката в условията на обвързана компетентност, при безспорно доказаното наличие на предвидената в специалния закон материалноправна предпоставка, която не е отпаднала и към настоящия момент.

Отговорът на втория релевантен въпрос – правилно ли е избран субектът на ПАМ, е отрицателен. Като лизингодател в договора за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост от 10.04.2018г с предмет л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №***, фигурира „Интерлийз Ауто“ ЕАД – клон Варна (понастоящем с променено наименование „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна). Принципно клонът е обособена част на търговеца, на неговото предприятие, в населено място, различно от седалището му. Клонът няма имущество, няма и органи, които да формират и изразяват волята му; в търговската му кореспонденция винаги се посочват данните на търговеца/търговското предприятие; сделките се сключват от вписан в търговския регистър управител на клона, който е пълномощник на търговеца/търговското предприятие, и извършва правни действия от негово име. Клонът не е самостоятелен правен субект, поради което и не е представител на търговеца – това означава, че страна по всяка сделка, сключена от клона, е самият търговец. Поради това, че не притежават собствена правосубектност, клоновете на търговските предприятия не са ЮЛ, като вместо тях, т.е. от тяхно име, правни действия може да извършва самият търговец/търговско предприятие. Формулирано по различен начин - процесуално легитимирано да предявява искове и жалби и да отговарят по такива е единствено предприятието на търговеца - юридическо лице, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 119 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1056/2016 г., II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК, Решение № 24 от 16.02.2017 г. на ВтАС по в. т. д. № 274/2016 г., Определение № 480 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1108/2011 г., II т. о., ТК, и др.). Именно поради това жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана от юридическото лице „ОББ Интерлийз“ ЕАД, а не от клона му в гр.Варна.

Изложеното означава, че макар в договора за финансов лизинг като лизингодател да фигурира „Интерлийз Ауто“ ЕАД – клон Варна, страна по този договор в действителност е „Интерлийз Ауто“ ЕАД, понастоящем с наименование „ОББ Интерлийз“ ЕАД. Незавсимо от вписването в договора, именно това ЮЛ е собственик и на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №***, и след като автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач, единствено ЮЛ като негов собственик може да бъде адресат на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 ал.2а т.“а“ от ЗДвП, в какъвто смисъл е изричния законов текст. Нещо повече – ЗППАМ спрямо ЮЛ-собственик на това основание е възможно да се приложи само в случай, че към момента на предоставяне на МПС на конкретен водач (например под формата на рент-а-кар, или за управление от служител на самия собственик) са налични доказателства, че той е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред, но въпреки това управлението на автомобила е предоставено на неправоспособния водач. Такива твърдения, данни и доказателства в случая липсват.

Констатацията, че в конкретния случай ПАМ е приложена спрямо клон на ЮЛ без собствена правосубектност, квалифицира оспорената заповед като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон при избора на адресат, което безалтернативно налага отмяната й. Следва да бъде посочено още, че фактическото прилагане на тази ПАМ цели собственикът на автомобила да бъде лишен от възможността да се ползва от превозното средство съобразно неговото предназначение. В настоящия казус обаче с оглед неправилно избрания адресат на ПАМ правните й последици не могат да породят действие пряко и непосредствено в правната сфера на действителния собственик, каквато несъмнено е целта на закона, което представлява друго основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на поисканите 83лв (50лв. ДТ + 33лв. за издаване на представеното по делото удостоверение от Агенцията по вписванията); искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съответно е неоснователно.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №22-0869-000748/23.11.2022г на полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, потвърдена с Решение №869000-4933/17.03.2023г на началник група в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Шумен, с която на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. №****за срок от 6 месеца, считано от 04.11.2022г.

ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплатят на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – София, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 83 (осемдесет и три) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Преписи да се връчат на страните.

	Председател: