Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 15.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5446/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова, срещу Й.С.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1651,11 лева, от които сумата от сумата
от 1367,22 лв. /хиляда триста шестдесет и седем лева и 22 стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015
г. до 30.04.2018 г., сумата 283,89 лв. /двеста осемдесет и три лева и 89
стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.09.2015 г. до 18.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата
1367,22 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от
сметка към дата 18.03.2019 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от
29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и
да бъде изискано ч. гр. д. №02412 по описа на съда за 2019 г., на ПРС.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител- адв.
И. ***, е депозирала отговор на исковата молба, представен в срок, озаглавен становище, като в същия се сочи, че
исковете са неоснователни, като и част от вземанията се твърди, че са погасени
по давност. Оспорва се качеството клиент на дружеството от страна на ответника,
както и размера на заявените претенции, както и начина на изчисляване на
същите.
По делото са били изслушани за изясняване на
спорните факти СИЕ и СТЕ, заключенията по които са били приобщени към
доказателствената съвкупност по делото. От страна на ищеца и във връзка с
разпределената му доказателствена тежест са били представени и приети от съда
писмени доказателства, а именно удостоверение за наследници на Б.П.Т., акт за
граждански брак между Б.П.Т. и Й.С.С.,***, Дирекция „МДТ“, ведно със заверен
препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ, с приложено към нея копие от удостоверение
за наследници на Б.П.Т. и заверен препис от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.02.1992 г.. Видно
от представените писмени доказателства се установява следвото: от заверен препис
от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 15.02.1992 г. се установява, че процесния имот е бил закупен от починалия съпруг на ответницата.
От представения , акт за граждански брак между Б.П.Т. и Й.С.С. се установява,
че двамата са сключили брак на
07.05.1978 г. От представеното придружително писмо
от Община П., Дирекция „МДТ“, ведно със заверен препис от декларация по чл.14
от ЗМДТ, с приложено към нея копие от удостоверение за наследници на Б.П.Т., се
установява, че имотът е бил деклариран от ответницата- Й.С.С., като видно от
самата декларация от 01.10.2008 г., то в същата е посочено, че имотът е бил
придобит по наследство и че ответницата притежава 4/6 ид.ч от имота, като
другите двама наследници притежават по 1/6 ид.ч от имота. Видно от
представеното удостоверение за наследници към декларацията се установява, че
съпругът и наследодател Б.П.Т. е починал на 18.08.2008 г., като е оставил трима
наследника- своята съпруга и двамата си синове /стр.78 от делото/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на КЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
За
доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото
дружество са ангажирани горепосочените
писмени доказателства, а именно: удостоверение за наследници на Б.П.Т., акт за
граждански брак между Б.П.Т. и Й.С.С.,***, Дирекция „МДТ“, ведно със заверен
препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ, с приложено към нея копие от
удостоверение за наследници на Б.П.Т. и заверен препис от Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.02.1992 г.. Видно от представените писмени доказателства се установява
следвото: от заверен препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 15.02.1992 г. се установява, че
процесния имот е бил закупен от
починалия съпруг на ответницата. От представения , акт за граждански брак между
Б.П.Т. и Й.С.С. се установява, че двамата са сключили брак на 07.05.1978 г. От представеното
придружително писмо от Община П., Дирекция „МДТ“, ведно със заверен препис от
декларация по чл.14 от ЗМДТ, с приложено към нея копие от удостоверение за
наследници на Б.П.Т., се установява, че имотът е бил деклариран от ответницата-
Й.С.С., като видно от самата декларация от 01.10.2008 г., то в същата е
посочено, че имотът е бил придобит по наследство и че ответницата притежава 4/6
ид.ч от имота, като другите двама наследници притежават по 1/6 ид.ч от имота.
Видно от представеното удостоверение за наследници към декларацията се
установява, че съпругът и наследодател Б.П.Т. е починал на 18.08.2008 г., като
е оставил трима наследника- своята съпруга и двамата си синове /стр.78 от
делото/. От същите, анализирани м тяхната съвкупност се налагат следните правни
изводи: към момента на закупуване на имота, починалият наследодател и
ответницата са били в брачна връзка /1978 г е сключен гражданския брак,
през1990 г е придобит имотът/. Следователно, налага извод, че имотът е бил в
режим на съпружеска имуществена общност.
Съгласно
чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен
признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за
породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и
разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания
насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите
си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че
ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер
на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно
срещу него исковите си претенции
Съдът
намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Същевременно обаче, ответницата предвид смъртта на съпруга си през 2008
г. е придобила и декларирала имота в Община П., Дирекция „МДТ“, видно от
представен заверен препис от декларация
по чл.14 от ЗМДТ, с приложено към нея копие от удостоверение за наследници на Б.П.Т.,
се установява, че имотът е бил деклариран от ответницата- Й.С.С., като видно от
самата декларация от 01.10.2008 г., то в същата е посочено, че имотът е бил
придобит по наследство и че ответницата притежава 4/6 ид.ч от имота, като
другите двама наследници притежават по 1/6 ид.ч от имота. Следователно, по делото се установява, че за
процесния перидо по исковата молба ответницата е била собственик на 4/6 ид.ч от
имота, което е в съответствие и с
разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН, съгласно която –„Съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете“.
Съдът намира, че ответникът,
като съсобственик на процесния имот за 4/6 ид.ч от имота , се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление
се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабден имот,
е видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З.
се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че през
процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено
е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки
вещото лице е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното
заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен
отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на
своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че
имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че
същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм
отчитането им и че дружеството Техемсървисиз от 30.11.2011 г., е било надлежно
избрано за извършване на процесната дейност, като подизпълинтел е фирмата
„Директ“- ЕООД, за което е сключен Договор №76 от 01.09.2017 г..
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника към процесния имот, съответно на претенцията в исковата молба.
Следователо,
от всичко гореизложено са налага извод, че ответницата дължи на ищеца сумата за
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ
се в адрес: гр. П., кв. „Т.Л.“, бл**вх*ап*е
за притажаваните от същата 4/8 ид. части от имота, като за разликата исковата
претенция, както за главница, така и за лихва се явява неоснователна.
Изложените
доводи, за основателност на претенцията в посочените ид.части, налагат съдът да
се произнесе и по възражението за изтекла погасителна давност.
Следва
да се посочи, в този смисъл, че наличието на такова действително възникнало
облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за
разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на
същото по давност. По делото се установи наличие на облигационнто отношения. По
силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото
вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница),
давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С
оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че
главница след като заявлението е подадено на 03.04.2019 г., то три години назад
са 03.04.2016 г., но предвид горното
изложено от ОУ, то се дължи от месец юли
тоест, както следва: вземанията на ищеца касаещи плащания за топлинна
енергия за месеците:юли
2015 г.-сума в размер на 3,88 лева; август 2015
г.-сума в размер на 28,62 лева; септември 2015 г.-сума в размер на 7,46 лева; октомври
2015 г.-сума в размер на 32,72 лева; ноември 2015 г.-сума в размер на 53,23
лева; декември 2015 г.-сума в размер на 57,73 лева; януари 2016 г.-сума в
размер на 59,17 лева и февруари
2016 г.-сума в размер на 49,65 лева, или
общо сума в размер на 292,46 лева са погасени по давност, като вързаржението в
този смисъл за тези суми е основателно.
Погасени
по давност поради изтичане на кратка погасителна давност са и претенциите за
лихви за забавено плащане на вземанията за горепосочените месеци, а именно: юли
2015 г.-сума в размер на 0,77 лева; август 2015 г.-сума в размер на 9,99 лева;
септември 2015 г.-сума в размер на 2,54 лева; октомври 2015 г.-сума в размер на
10,87 лева; ноември 2015 г.-сума в размер на 17,23 лева; декември 2015 г.-сума
в размер на 18,17 лева; януари 2016 г.-сума в размер на 18,15 лева и февруари
2016 г.-сума в размер на 14,81 лева, или общо сума в размер на 92,53 лева са
погасени по давност. Същевременно така погасените суми следва да се съотвенаст
към притежаваните от ответницата ид.ч от имота или погасени за периода за лихви и главници
са 194, 97 ливо и лихви 61, 69 лева,
като за останалите суми описани по-горе над притежаваната от същата 4/6 ид.ч.
се отнасят за трети за спора лица.
Същевременно
от непогасената част за главница и лихви, ответницата дължи съобразно
притежаваните от нея ид. част 4/6 от сумите или за главница за периода от
01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. сумата от 716, 51 лева , които съобразно
притежаваните 4/6 ид.ч и за лихви за периода от 01.03.2016 г. до 18.03.2019 г.
или съобразно притежаваните 4/6 ид.ч. сумата от 127, 57 лева. За останалата
част от претенцията съдът следва да отхвърли същата като неоснователна, като
при отхвърлянето на исковете в посомените части следва да се съобрази, че една
част се отхвърлят поради погасяване по давност за посочените по-горе суми и
периоди, и друга част е неоснователна като претенция за главница и лихва поради
притежаваната от ответницата само 4/6 ид.ч от имота. Тоест в обобщение исковете
следва да бъдат отхвърлени за разликата над уважения размер, а именно за
разликата над сумата от 716,51 лева –главница за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г. до 911, 48 лева /=194,97 лева + 716,51 лева/за периода –
01.07.2015 г. до 28.02.2016 г., като погасени по давност и за разликата над
911,48 лева до 1367, 22 лева за периода 01.07.2015 г. до 30.04.2018 г., и за
сумите са разликата над уважения размер за лихви или над сумато от 127, 57 лева
за периода 01.03.2016 г. до 18.03.2019 г. до сумата от 189,26 лева /=61,69 лева
+ 127,57 лева= 189,26 лева/ за периода от 08.09.2015 г. до 18.03.2019 г. като
погасени по давност и за разликата над 189, 26 лева до 283, 89 лева за периода
08.09.2015 г. до 18.03.2019 г.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и по разноските и в заповедното производство. При този изход на спора
право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат право и двете страни по
делото, съобразо уважената, респ. отхвърлената част на исковете, като
ответникът по делото обаче е бил представляван от особен представител, поради
което и в не му се следват разноски, като ищецът претендира разноски съобразно
представен списък за разноски, както следва: общо 806,04 лева, от които 33,02
лева- държавна такса в исковото производство
280 лева- депозити за експретизи, 100 лева- юк възнаграждение, което и мининума
при исковото производство 10 лева-
такса са издаване на съдебин удостоверения и в заповедното – 33,02 лева-
държавна такса, 50 лева- юк възнаграждение, както и сумата от 200 лева –
депозит за особен представител на ответника по делото. Съобразно уважената част
от исковете на ищеца се полагат една трета от претендираните разноски или
сумата от 412,06 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Й.С.С., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** дължи на ищцовото дружество сумата за неплатена топлинна
енергия за периода съобразно притежаваните от нея ид. част 4/6 от имота, и
непогасени по давност, както следва за главница за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г. сумата от 716, 51 лева / съобразно притежаваните 4/6 ид.ч от
имота/ и за лихви за периода от 01.03.2016 г. до 18.03.2019 г. или съобразно
притежаваните 4/6 ид.ч. от имота сумата от 127, 57 лева , ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република, срещу Й.С.С., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** за разликата над уважения размер, а именно за разликата над
сумата от 716,51 лева –главница за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. до
911, 48 лева за перидоа – 01.07.2015 г. до 28.02.2016 г., като погасени по
давност и за разликата над 911,48 лева до 1367, 22 лева за периода 01.07.2015
г. до 30.04.2018 г., и за сумите са разликата над уважения размер за лихви или
над сумато от 127, 57 лева за периода 01.03.2016 г. до 18.03.2019 г. до сумата
от 189,26 лева за периода от 08.09.2015 г. до 18.03.2019 г. като погасени по
давност и за разликата над 189, 26 лева до 283, 89 лева за периода 08.09.2015
г. до 18.03.2019 г.
ОСЪЖДА Й.С.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** , да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за
заповедното и исковото производства в размер на 412,06 лева, съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ****/****
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
Вярно
с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: