Р
Е Ш Е Н И Е
№2218
От
04.11.2019 г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Пловдив, девети гсъстав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав :
Председател;Велизар Русинов
При
секретаря Таня Костадинова с участието
на Прокурор Тодор Павлов разгледа
докладваното от Председателе
административно дело № 2346 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 83,
ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)/наричан по-долу Закона/. Образувано е по жалба на Н.В.И. ЕГН********** *** против Заповед
рег.№6207з-50 от 25.07.2019г. на началника на Районно управление на МВР – Труд
,при ОДМВР Пловдив относно отказ за издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси от физическо лице за самоохрана. Към жалбата са приложени доказателства описани
в същата, а именно: Квитанция – такса за купуване на оръжие от 10.06.2019г.;
Уведомление на МВР – Пловдив, РУ Труд от 18.06.2019г. и Заповед на МВР –
Пловдив, РУ – Труд от 25.07.2019г. В
жалбата е заявено, че оспорения отказ е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на административно процесуалните правила. В съдебно
заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи и
аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения
отказ с процесната заповед. Ответникът – Началник на Районно управление на МВР –
Труд ,при ОДМВР-Пловдив не се явява, не се представлява. Изразява писм.становище
становище за неоснователност на оспорването и иска жалбата да бъде отхвърлена. Встъпилият на основание чл. 16, ал. 1,
т. 3 от АПК прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на подадената
жалба и формулира искане за оставяне в сила на оспорения отказ/заповед/. След като
прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, съдът в
настоящия състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата
е подадена пред съда в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна по следните съображения: Въпреки изрично искане на
жалбоподателя в жалбата ,за представяне от ответника на доказателства относно
срок на валидност на разрешително за
късо нарезно оръжие,за което твърди че е притежавал от 2007г.,което искане е
уважено от състава и е задължен ответника да представи преписка и доказателства
посочени в жалбата ,видно от върнато съобщение, получено от ответника към 21.08.2019г., оттветникът
не е изпълнил задължителните указания на съда за представяне на доказателства ,
които са в негово държане и на част от които ответникът е издател. Ответникът прояви
процесуално бездействие в хода на настоящото производство.От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е имал редовно издадено разрешение за носене
и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие, като ответникът твръди ,че същото
било със срок до 20.04.2020 г. Междувременно , Началника на РУ на МВР –Труд /в пис.становище/,
твърди че 03.06.2019г.,жалбоподателя бил продал своето законно притежавано оръжие на трето лице и разрешението му било
прекратено служебно от използвана от МВР
електонна система ЕАР–КОС/Единен автоматизиран
регистър-Контрол над общоопасните средства/,поради липса на огнестрелно оръжие
към издаденото му разрешително за носене и съхранение на същото,т.к. според
ответника , след като едно лице не
притежава оръжие не можело да има
действащо разрешение за носене и съхранение на ООБ.На 10.06.2019г.
оспорващият подава документи в РУ на МВР
–Труд ,за издаване на разрешение за
закупуване на ново късо нарезно оръжие ,а
впоследствие и за носене и съхранение на
ООБ.На 10.06.2019г. жалбоподателят е
депозирал пред Началника на на РУ на МВР –Труд , при ОД на МВР Пловдив Заявление с вх. № 00-4260 , в което е
заявил желанието си да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Ответникът твърди още ,че жалбоподателят бил подал пълен комплект документи ,необходими за придобиване на
ООБ,като се бил възползвал от и от
условията на чл.78,ал.1 от ЗООБВВПИ/наричан по-долу закона/.Към депозираното
заявление са били приложени:служебна бележка от министерство на отбраната на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, че е военнослужещ;
по делото е представен и документ за платена такса в размер, определен с
тарифата по чл. 12 от ЗООБВВПИ.Към заявлението е била приложена и декларация по ЗОБВВПИ
и две мотивационни писма.Във връзка с така депозираното заявление и
приложените към него документи, с резолюция ;без данни от кога; без данни за
какво ;без данни от кого е издадена и
без данни до кого е адресирана ; е възложено
на някого ; извършване на неясно
какво ; Липсва по преписката докладна
записка от служител на ответника ,
до Началника на РУ на МВР- Труд за резултати от извършена някаква проверка по
заявлението на жалбоподателя , по което
е издадена оспорената заповед.Данни за хода на адм.производство
по издаване на процесната заповед се откриват единствено в пис.становище
на Началника на РУ на МВР- Труд с
рег.№620700-6100/21.08.2019г.по описа
на РУ на МВР- Труд.Във въпросното
становище въпреки твърдението че
жалбоподателят бил подал пълен комплект
от документи необходими за придобиване
на ООБ , като е отбелязано , че жалбопадателят се
бил възползвал от условията на чл.78,ал.1 от ЗОБВВПИ ответникът е издал
проц. заповед , като по делото не са
установени данни за започнали наказателни преследвания за умишлени престъпления
от общ характер срещу жалбоподателя до
момента на о.с.з.. От обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и07 от ЗОБВВПИ
няма данни по адм.преписка и по делото да е установено, през последните три години лицето дали е
лекувано за употреба на наркотични вещества, дали е настанявано в заведения за
отрезвяване по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР, дали е нарушавало обществения ред, за
което да са му налагани административни наказания и няма данни на
жалбоподателя дали са налагани мерки за защита по Закона за защита
от домашно насилие. Липсва докладна записка; с която служител на ответника да му е
предложил, да се откаже издаване на разрешение за придобиване на
ООБ от жалбоподателя и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ.Въпреки липсата на изготвена докладна записка с обективираните в нея факти и обстоятелства, Началника на РУ
на МВР-Труд е постановил оспорения в настоящото производство административен
акт, с който е отказал издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него
за самоохрана. Като мотив за така постановения отказ
е посочено, че не са представени достатъчно доказателства, мотивите (вероятно
на искането) са недостатъчно обосновани и няма основателна причина, която по
безсъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за придобиване на
нарезно огнестрелно оръжие за самоохрана . Като правно основание така формирания отказ е
посочена разпоредбата на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ. От приложения по административната преписка екземпляр на
Заповед рег.№6207з-50 от 25.07.2019г. на началника на Районно управление на МВР
– Труд за издадения отказ е видно, че същия е връчен на лицето на
29.07.2019г.Недоволен от така постановения отказ,жалбоподателят е оспорил
същия, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В
сезиращата съда жалба е заявено, че отказа е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при съществено процесуално нарушение.Относно вписаните в отказа
мотиви се твърди, че същите са неоснователни. Заявено е още в жалбата , че при ответника
лицето е имало досие, относно издаденото му вече разрешение
за придобиване на късо нарезно оръжие и
боеприпаси от 2007г.,което моли ответникът
да бъде задължен да изпрати по делото. При служебно извършената
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при нарушение на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и в противоречие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения: Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.Оспореният
отказ е издаден от административен орган с териториална и материална
компетентност, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, който текст предвижда, че
началникът на съответното РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност
или мотивирано отказва издаването му. Спазена е предвидената от закона писмена
форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален административен акт е издаден без
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при нарушение
на проц.правила. В съответствие с разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен на жалбоподателя, което е удостоверено
посредством разписка в оспорения акт, подписана лично от жалбоподателя.
При издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на процесуалните
правила, тъй като не са спазени
процесуалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е
бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде оспорената заповед,
съобразно чл. 35 от АПК не е установил фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като не е извършена
и указаната в чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ служебна проверка. В този смисъл,
настоящия съдебен състав споделя
развитите в жалбата възражения за допуснато процесуално нарушение, съставляващо
липсва на мотиви или фактически основания за постановяване на отказа. Въпреки
че, обстоятелствената част, в оспорения
отказ административния орган е вписал
формално бланкетни
мотиви, а именно липсата на доказателства и недостатъчно обосновани мотиви, а
също и липса на основателна причина, която по безсъмнен начин да обоснове
издаването на разрешение за придобиване на
късо нарезно оръжие и боеприпаси
за самоохрана,ответникът не изпълнил задължителните
изисквания на чл. 35 от АПК , преди да
издаде процесния акт,което е самостоятелно основание
за отмяна на процесната заповед.В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ е
указано, че огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В
ЗОБВВПИ е регламентиран различен ред за получаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, според това дали ще се
ползват за служебни или за граждански цели. В този смисъл в чл. 81, ал. 1 от закона,
е предвидено, че за получаване на разрешение за носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от физически лица, заявлението се подава
до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен
адрес, придружено от посочените документи. От друга страна в текста на чл. 58, ал. 1, т. 10, предл.
1 от ЗОБВВПИ е указано, че разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение. С оглед така извършеното изброяване на основателните
причини да бъде издадено разрешение, следва да се приеме, че тази норма касае
единствено издаването на разрешение за придобиването, съхранението и/или и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за граждански цели, с оглед
изричното изброяване на гражданските цели в нормата на чл. 6, ал. 3 от от ЗОБВВПИ .В настоящия случай, позовавайки се на нормата
именно на чл. 58, , ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, административния орган е приел
наличието на тази отрицателна предпоставка за издаване на поисканото разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие – от жалбоподателя и боеприпаси като е приел, че
жалбоподателя няма основателна причина,
която по несъмнен начин да обоснова издаване на поисканото разрешение. Така
формирания извод на административния орган е неправилен и необоснован,
некореспондиращ с приложените по административната преписка писмени
доказателства. От приложените към заявлението пис.доказателства
безспорно е установено, че оспорващият
/жалбоподателя е военослужещ . В уверение на това е и
издаденото на оспорващия удостоверение, в което е декларирано, че е военослужещ от 01.10.2004г. година до мовмента.
Няма данни по делото за провинения и
наказания по отношение на оспорващиия ; няма данни по делото,че оспорващия не се ползва с добро име сред колегите си. Анализът
на така представените и необорени от ответния административен орган писмени
доказателства безспорно удостоверяват обстоятелството, че жалбоподателят е военослужещ, поради
което и с цел САМОХРАНА му е необходимо
издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно оръжие и боеприпаси за САМОХРАНА , което му качество военослужещ ходещ на мисии
съставлява основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
която обосновава необходимостта от издаване на разрешение.В хода на съдебното
дирене, встъпилия в производството прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Пловдив формулира заключение за
неоснователност на оспорването и за законосъобразност на оспорения отказ,
позовавайки се, че жалбоподателят не бил е обосновал достатъчно, пълно и
всестранно, защо е тази необходимост от придобиване и ползване на късо
огнестрелно.Предвид това е формулиран
извода, че административния орган разполага с необходимата оперативна самостоятелност
при извършването на проверката относно наличните обстоятелства по специалния
закон, поради което правилно бил отказал издаване на поисканото разрешение. Настоящият съдебен състав не споделя така
развитите изводи.В настоящия казус не се твърди, а и в оспорения
административен акт липсват мотиви досежно
отсъствието на която и да е от предвидените в закона материални предпоставки,
свързани с личността на заявителя. Изложените от ответника мотиви в акта
най-общо се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин
да налага издаване на разрешението за съхранение и носене на оръжие.
Волеизявлението на адм. орган в това отношение е
вътрешно противоречиво и неясно. В началото на мотивите е записано, че в
заявлението жалбоподателя е посочил като
мотиви "самоохрана";. В следващата част от
мотивите е налице изложение в обратен смисъл.От данните събрани неясно от къде
е ответникът е приел, че жалбоподателя
не бил посочил като основателна причина за съхранението и носенето на
огнестрелно оръжие с необходимост от самоохрана".
Същевременно, в края на мотивите си органът твърди, че отсъства аргументирано
доказателство за необходимост от съхранение и носене на ОББ и, че заявителят не
бил посочил основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ в
заявлението си, което не предпоставяло издаване на
положителен за лицето индивидуален административен акт. Така изразената от адм. орган воля относно причината и основанието за отказа е
неясна, поради което съдът намира формата на адм. акт
за нарушена – недоказаната необходимост от самоохрана
означава установено отсъствие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал.
1, т. 10 от Закона, на което обаче противоречи следващият мотив на органа за
отказ, а именно , незаявявяне и подкрепа с убедителни
доказателства /необходимостта си от притежаване на огнестрелно оръжие.Установява
се, че в заявлението оспорващият е
посочил като мотив на разрешителното за носене и съхранение на ООБ, е обосновал
необходимостта от оръжие изписвайки самоохрана. За
разлика от установяването на липса на основателна причина по смисъла на чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, непосочването от заявителя на такава причина не
представлява материално-законосъобразно правно основание за отказ, а единствено
обуславя изпълнение от органа на задълженията му по чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ/ от закона, данни за
което не са налице по делото – органът като е констатирал непълноти или
несъответствия, твърди , че бил уведомил писмено заявителя за такива/по делото
липсват данни че това указание е връчено съобщено на жалбоподателя /, ответникът
няма безспорни доказателства да е давал указания и не е предоставял 30/тридесет/дневния срок по
чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ /от закона за
отстраняването им , напротив в писмо/л.6/от делото, адресирано до жалбоподателя
, без данни че е стигнало да знанието на
същия ,в нарушение на разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ/закона
е определил /тридневен/срок за жалбопадателя. С оглед
последното, съдът намира, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, пряко рефлектиращо
върху правилното приложение на материалния закон . Не се спори ,че органа/ответника
разполага с оперативна самостоятелност, но при преценката на представените от
заявителя документи, същият следва да се ръководи от регламентирания в чл. 13
от АПК принцип на последователност и предвидимост . В
тази връзка, съдът е дал указания на ответника за представяне на доказателства
с цел установяване на критериите, вътрешните правила и установената практика,
но такива не бяха представени, поради
което остава неясно защо в продължение на
десет години компетентният
административен орган при наличие на същите обективни данни е издал разрешението на жалбоподателя с валидност до
23.04.2020г.; а в конкретният казус представените документи са квалифицирани
като отсъстващи и неаргументирани доказателства. Съгласно нормата на чл. 83,
ал. 3 от закона, обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона не подлежат
на служебна проверка от органа, т. е. доказателствената тежест за тяхното
установяване е на заявителя. В случай на непълнота на документите относно
същите обстоятелства, органът е следвало, но не е процедирал по реда на чл. 83,
ал. 2 от Закона. Независимо от това поредно нарушение на
административно-производствените правила, след дадените на жалбоподателката
указания по доказателствената тежест, от страна на същата са представени
доказателства, обуславящи необходимостта от самоотбрана. Такива обстоятелства
за необходимост от самоотбрана представляват установените служебни ангажименти
на жалбоподателя , пряко поставящи под опасност живота и здравето на него и
неговите близки. При преценката на тези доказателства в условията на недоказани
от ответника критерии по чл. 13 от АПК, то не съществуват основания за тяхното
квалифициране по начин различен от този, по който органът ги е възприемал
издавайки предходно разрешително. По тези съображения, съдът намира правния
извод на органа за липсата на основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от
Закон/ ЗОБВВПИ за материално-незаконосъобразен - установена и налична е
релевантната за същата норма причина, а именно самоотбрана. При тези обстоятелства, независимо от наличието
на гореспоменатите основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК,
установеното основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК налага отмяна на
отказа , съдържащ се в Заповед рег.№6207з-50 от 25.07.2019г.
на началника на Районно управление на МВР – Труд при ОД на МВР – Пловдив и
връщане на преписката съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК /естеството на въпроса не позволява
решаването му от страна на съда/ за издаване на адм.
акт в съответствие с установената по гореизложените съображения основателна
причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. При
този изход на съдебния спор, разноски на ответника не се дължат, а жалбоподателя
не е претендирал присъждане на такива в негова полза, поради което сторените не следва да се
присъждат. По
изложените съображения, както и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро и чл. 173, ал. 2 от АПК, ІХ гсъстав на Административен съд – Пловдив.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Н.В.И. ЕГН********** *** Заповед рег.№6207з-50 от
25.07.2019г. на началника на Районно управление на МВР – Труд при ОД на МВР –
Пловдив ,относно отказ за издаване на
разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси от
физическо лице . ВРЪЩА преписката на същият адм. орган за ново произнасяне в съответствие с дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Препис от решението да бъде изпратено на страните. Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. СЪДИЯ:/П/