№ 172
гр. Разград , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България против Разпореждане № 260259/ 16. 03.
2021 г. по ч. гр. д. № 132/ 2021 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено
без уважение заявлението на БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Г. Ю. М. за разликата над 3 511, 92 лв. до 5497, 42 лв. главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта Плюс – 13178147/ 22. 04. 2016 г.; сумата 5 586, 98 лв.
възнаградителна лихва за периода 20. 12. 2016 г. до 20. 05. 2021 г. и сумата 1 843 лв.
мораторна лихва за периода 20. 01. 2017 г. до 16. 02. 2021 г.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Ю. М. за
сумата 5497, 42 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането; сумата 5 586, 98 лв. възнаградителна лихва за
периода 20. 12. 2016 г. до 20. 05. 2021; сумата 1 843 лв. мораторна лихва за периода 20. 01.
2017 г. до 16. 02. 2021 г.; деловодни разноски в размер на 258, 55 лв. за държавна такса, 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
1
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България в обжалваната част. Приел е, че длъжникът не дължи застрахователна премия
в размер на 1 848 лв. и т. нар. такса „ангажимент“ в размер на 137, 50 лв., общо сумата 1985,
50 лв. и приспадайки ги от претендираната главница е счел, че задължението за главница е в
размер на 3511, 92 лв. По отношение на претендираните вземания за възнаградителна и
мораторна лихва, районният е приел, че клаузите уреждащи дължимост на възнаградителна
лихва при ГЛП 36, 78 %, са неравноправно договорени от доставчик на финансова услуга в
нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, претендираната законна лихва в размер на
1 843 лв. не съответства на изчислената за същия период.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е частично основателна. Според изменението на ГПК /ДВ.
бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е
подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е
приложил договора за кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на
едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да
представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи
- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвидената в договора дължима от кредитополучателя застрахователна
премия в размер на 1 848 лв. и т. нар. такса „ангажимент“ в размер на 137, 50 лв., общо
сумата 1985, 50 лв., не се дължи от кредитополучателя. Застрахователната премия и таксата
ангажимент са прибавени към погасителната вноска при уговорен ГПР 45, 60 %. Реално тези
плащания представляват прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита.
По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че
включени към главницата представляват скрито оскъпяване на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит и сумата 1985, 50 лв. не се дължи от длъжника.
Основателен е доводът в частната жалба за необоснованост на съдебния акт, досежно
отхвърляне претенцията на заявителя по отношение на договорната лихва. Съдебната
практика, на която се позовава районният съд, че клаузата, уговаряща възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави и респ. е
нищожна, е формирана, когато в закона не е определена горна граница на договорната лихва
при потребителските кредити. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
2
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В случая, предвидения в договора ГЛП от 36, 78 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), поради което не е налице нарушение
на добрите нрави при определяне на размера на възнаградителната лихва. В производството
по чл. 410 ГПК преценката на съда е сведена само до изложените от заявителя факти. В това
производство, съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на
заявителя, поради което следва да се приеме, че претендираната законна лихва в размер на
1 843 лв. се дължи от кредитополучателя.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, досежно сумата от 5 586, 98 лв. възнаградителна лихва за периода
20. 12. 2016 г. до 20. 05. 2021 г. и сумата 1 843 лв. мораторна лихва за периода 20. 01. 2017 г.
до 16. 02. 2021 г., а в останалата му част за сумата 1985, 50 лв., представляваща разлика за
установеното задължение за главница в размер на 3 511, 92 лв. до претендирания от
жалбоподателя размер за сумата 5497, 42 лв., е обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260259/ 16. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 132/ 2021 г. по описа
на Кубратския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на
БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Ю. М. за
сумата 5 586, 98 лв. възнаградителна лихва за периода 20. 12. 2016 г. до 20. 05. 2021 г. и
сумата 1 843 лв. мораторна лихва за периода 20. 01. 2017 г. до 16. 02. 2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
3
клон България срещу Г. Ю. М. за заплащане на сумата 5 586, 98 лв. възнаградителна лихва
за периода 20. 12. 2016 г. до 20. 05. 2021 г. и сумата 1 843 лв. мораторна лихва за периода 20.
01. 2017 г. до 16. 02. 2021 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
Плюс – 13178147/ 22. 04. 2016 г.; деловодни разноски в размер на 148, 59 лв. за държавна
такса.
Изпраща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260259/ 16. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 132/ 2021 г.
по описа на Кубратския районен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за разликата над 3 511, 92
лв. до 5497, 42 лв. главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Плюс – 13178147/
22. 04. 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4