№ 135
гр. Плевен, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Д. В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200077 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 740446-F33221 от
23.03.2021 година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново, с което на „***“ АД-
гр. София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на
основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
Основното релевирано в жалбата оплакване е за неосъществен състав на
административното нарушение за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ АД-гр. София не се
представлява. По делото е депозирана молба с вх. № 3068/31.01.2024г. от
пълномощника на жалбоподателя – адв. Г. Д. от САК, в която заявява, че
поддържа релевираното в жалбата оплакване. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
1
постановление № 566915-F593603 от 23.03.2021 година на *** на ТД на
НАП-В. Търново. Претендира в ползана доверителя му да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. Ж.,
която взема становище, че жалбата е неоснователна. Развива подробни
доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление и
присъди в полза на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН № F33221 от 27.09.2023г. от К. Р. Д. за това, че на
17.07.2023г. от Агенцията по вписванията (АВп), с писмо вх. №12-00-
191/17.07.2023г. по описа на Централно управление (ЦУ) на Национална
агенцияпо вписванията 1НАП) били предоставени списъци-извадки за лица,
които неса изпълнили задължението си по чл. 38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч, а
именно не са подали в срок до 30.09.2022 година заявление за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2021
година. Посочено е че на 31.08.2023г. в ТД на НАП – В. Търново, при
извършена документална проверка на писмо от АВп с вх. № 12-00-
191/17.07.2023г. по описа на ЦУ на НАП и списъците към него било
установено, че „***“ АД-гр. София в качеството си на задължено лице по чл.
38 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване
назаявление за вписване и представяне за обявяване в АВп-Търговски
регистър на годишния финансов отчет за 2021г. в законоустановения срок до
30.09.2022г., с което енарушена разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч и че
нарушението е извършено на 01.10.2022 година.
Въз основа на така съставения АУАН на 24.11.2023г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло
изложената в акта фактическа обстановка и на жалбоподателя „***“ АД-гр.
София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на основание
чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв.
(двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя К. Р. Д., която поддържа направените констатации в АУАН и
които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени.
Същите кореспондират изцяло с показанията на свидетелите С. И. С. и Д. С.
М., които съдът също приема с доверие като обективни и логични. От тях по
несъменен начин се изяснява описаната фактическа обстановка. В подкрепа
2
на обсъдените гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, а именно:
Наказателно постановление №740446-F733221/24.1L2023n, Известие за
доставяне, Акт за установяване на административно нарушение
№F733221/27.09.2023n, Покана изх.№1879-П/31.08.2023г., Копие от
Националната агенция по приходите, относно Удостоверение за извършено
връчване по електронен път, Възражение от „***“ АД срещу АУАН
№F733221/27.09.2023n, копие от интернет справка за актуално състояние на
„***“ АД, 1 брой плик за писмо, Заповед №ЗМФ- 644/28.08.2020г.,
Наказателно постановление №14141-0116122/14.08.2012г., Предупреждение
№333300-F350721/16.04.2018n и от Агенцията по вписвания до
изпълнителния директор на НАП, като писмо ведно със справка и представям
част от списъка, в който фигурира въпросното дружество и писмо 20-00-
109/23.08.2023година.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, след като нарушителя е бил поканен по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено на 24.11.2023г. и отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и
правни изводи между АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило
нарушението по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч. На
първо място „***“ АД-гр. София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с
ЕГН ********** е търговец по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 1,
ал. 2, т. 1 във връзка с глава тринадесета от ТЗ, поради което е годен субект
на нарушението. Доказа се на следващо място от анализа на
доказателствената свъкупност по делото, че ГФО на дружеството за 2021 г. не
е бил заявен за вписване и представен за обявяване в търговския регистър в
законоустановения срок до 30.09.2022 година, който е рагламентиран в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Така описаното бездействие
осъществява и изпълнителното деяние на процесното нарушение. Същото е
формално, поради което от обективна страна е било довършено именно с
осъществяването на изпълнителното му деяние.
Следва да се отбележи, че това задължение е предвидено за всички
търговски дружества, независимо от тяхната правно - организационна форма.
Както бе посочено по-горе, дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла
на Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството до 30 юни на следващата година да
бъде публикуван годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за
обявяването му в Търговския регистър. Нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за
счетоводството посочва предприятията, които имат задължение да
3
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на, ал. 1 на
този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския
закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
Въпреки, че не е наведено изрично като възражение, за по - голяма
пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да посочи, че в процесния
случай не е приложима разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, поради
следните съображения: На първо място прави впечатление, че закъснението
за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките
на няколко дни, и към датата на съставяне на АУАН - 27.09.2023 г. (т.е. близо
три месеца след изтичане на крайния срок) не е изпълнено задължението,
предвидено разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Още повече, че липсват доказателства, а още повече не са наведени някакви
твърдения, които евентуално да обосноват извод за по - ниска степен на
обществена опасност на самото деяние. От друга страна следва да се има
предвид, че задължението за публикуване на годишен финансов отчет не е
обвързано от наличието на приходи и най - общо казано развиването на
стопанска дейност. То е вменено от законодателя с оглед гарантиране
интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на
отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на
търговеца, поради което и съдът застъпва категорична позиция, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН.
Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната
санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 74, ал.1 от ЗСч, която предвижда
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200,00 лв., като е опредил и наложил предвидената
от законодателя санкция в минимален размер от 200,00 (двеста) лева.
Поради изложеното, съдът намери, че жалбата се явява неоснователна,
поради което и на осн. чл. 63, ал.1, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление
№ 740446-F33221 от 23.03.2021 година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д, ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. чл. 27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП-В. Търново разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.
63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 740446-F33221 от 23.03.2021
година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново, с което на „***“ АД-гр. София,
представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 74,
ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста
лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 63 Д, ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл. 27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ „***“ АД-гр.
София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** да заплати на НАП-В.
Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5