№ 1000
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100107924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Н. П. П., ЕГН **********, чрез адв. А. Л., съд. адрес: София, ул. ****
против А. Н. С., ЕГН **********, София, ж.к. “****, К. Г. К., ЕГН **********, София, ж.к.
**** и В. Г. М., ЕГН **********, София, ул. ****, с правно основание чл. 124 ГПК, за
признаване за установено че А. Н. С., К. Г. К. и В. Г. М. не са собственици на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46, находящ се в София, Столична община, район
„Възраждане“, в жилищната сграда на улица ****, вход Д, на 3 етаж на горепосочената
жилищна сграда, със застроена площ 99,65 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня,
тоалетна, коридор при съседи: от изток - ул. „Цар Самуил “, запад - стълбища и двор, север -
апартамент № 45 от вход Д, юг - апартамент № 52 от вход Е, заедно с избено помещение без
посочен номер по доказателствен документ за собственост, с полезна площ 17,60 кв.м., при
граници: коридор, мазе към апартамент № 35, мазе към апартамент № 37, мазе към
апартамент № 40, заедно с таванско помещение, без посочен номер по доказателствен
документ за собственост, със застроена площ 11,63 кв.м., при граници: коридор, двор и
таванско помещение № 2А, заедно с 2,40 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна земя.
Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата живее от 2002 г. в София на ул. ****, вх. ****. През
годините, тя никога не е напускала сградата и не се е местила да живее на друго място,
поради което и го е придобила по давност, съобразно нормата на чл. 79 ЗС. На 26.10.2015 г.,
1
около 10,00 ч. сутринта, съседката Н.П.Т. позвънила на врата на ищцата и й казала, че
непознати лица разбиват вратата на входа на сградата. След като слезли долу двете видели,
че трима мъже и една жена се опитват да разбият входната вратата, като при въпроси на
ищцата защо разбиват входната врата, получила отговор, че имали документ за собственост
за апартамент № 46 и искали да влязат във владение. Мъжете влезли насила, сменили
бравата на апартамента на ищцата и я изхвърлили на улицата, без дори да й дадат
възможност да си вземе вещите. Единият от мъжете се представил с името К. Г. К..
По-нататък ищцата заявява, че е подала жалба в Прокуратурата, както и завела иск с правно
основание чл. 76 ЗС, по който било образувано гр.д. № 80457/2015 г. по описа на СРС, ГО,
28 с-в. С Решение по делото, съдът постановил възстановяване на владението на процесния
имот в полза на ищцата П..
Ответникът К. Г. К. се легитимирал като собственик на имота с вот. акт № 7, том II, рег.№
2610, дело № 184/2015 г. на нотариус М.П., рег.№ 236 НК и нот. акт № 197, том IV, рег.№
10522, дело № 552/2015 г. на нотариус М.И., рег.№ 260 НК, с твърдения, че е станал
собственик на процесния недвижим имот чрез покупко - продажба от първия ответник А. Н.
С..
Ищцата твърди, че А. С. никога не е бил собственик на процесния недвижим имот,
съответно К. Г. К. не е могъл да стане собственик на имота. Въпреки това, обаче, К.
разполагал с титул за собственост и с нот. акт № 199, том 1, рег.№ 9069, дело 179 от 2015 г.
е заменил процесния недвижим имот срещу МПС, като приобретател на имота станал
третия ответник В. М..
В тази връзка е предявила настоящия иск и моли съда да признае за установено на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответниците, че те не са собственици на
процесния имот.
Претендира разноски и адв. хонорар.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди сторените
разноски.
Ответниците А. Н. С. и К. Г. К. редовно уведомени, не вземат становище по исковата
молба и не ангажират доказателства.
Ответникът В. Г. М. оспорва така предявеният иск, като неоснователен. Претендира
разноски и адв. възнаграждение.
На първо място твърди, че той е изключителен собственик на процесния апартамент,
който е придобил по силата на замяна.
Оспорва твърденията на ищцата, че е владяла процесния имот в продължение на повече от
десет години, тъй като тя не е упражнявала фактическата власт върху апартамента.
Заявява, че, след като закупил имота, е правил основни ремонти в същия, заплащал е
разноски на етажната собственост за извършени от нея ремонти, отдавал е имота под наем.
2
На негово име е открита и партида в ЧЕЗ.
В решението на СРС, което самата ищца е представила е прието, че на Н. П. П. се
възстановява държането на апартамент № 46, находящ се в град София, ул. "****, вход Д.
Съдът е приел, че същата само държи имота, а не е владелец.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск с всички законни последици,
вкл. и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Към исковата молба е представен констативен нот. акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство № 7, том II, рег.№ 2610, дело № 184/2015 г. на нотариус М.П.,
рег.№ 236 НК, с който първият ответник А. Н. С. е бил признат за собственик на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46, находящ се в София, Столична община, район
„Възраждане“, в жилищната сграда на улица ****, вход Д, на 3 етаж на горепосочената
жилищна сграда, със застроена площ 99,65 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня,
тоалетна, коридор при съседи: от изток - ул. „Цар Самуил “, запад - стълбища и двор, север -
апартамент № 45 от вход Д, юг - апартамент № 52 от вход Е, заедно с избено помещение без
посочен номер по доказателствен документ за собственост, с полезна площ 17,60 кв.м., при
граници: коридор, мазе към апартамент № 35, мазе към апартамент № 37, мазе към
апартамент № 40, заедно с таванско помещение, без посочен номер по доказателствен
документ за собственост, със застроена площ 11,63 кв.м., при граници: коридор, двор и
таванско помещение № 2А, заедно с 2,40 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна земя
Представен е и нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 197, том IV, рег.№
10522, дело № 552/2015 г. на нотариус М.И., рег.№ 260 НК, с който ответникът С. е продал
процесния апартамент на втория ответник К. Г. К..
Представен е също нот. акт за замяна на недвижим имот срещу МПС № 199, том 1, рег.№
9069, дело 179 от 2015 г., в който е обективиран сключен договор за замяна на имота,
предмет на настоящото дело с лек автомобил между ответника К. Г. К. и третия ответник В.
Г. М..
В исковата си молба ищцата заявява, че живее от 2002 г. в София на адрес: ул. ****, вх. ****
/в процесния апартамент/ и никога нито е напускала сградата, нито се е местила друго
място.
По делото от ищцовата страна са представени решение от 14.02.2018 г. по гр.д. №
80457/2015 г. на СРС, 28-ми с-в, решение от 15.02.2019 г. по гр.д. № 11109/2018 г. на СГС,
IIIБ въззивен състав и определение от 27.10.2019 г. по гр.д. № 2217/2019 г. на ВКС, Първо
ГО, в които е прието, че П. е притежавала фактическата власт върху процесния апартамент
№ 46, находящ се в София, Столична община, район „Възраждане“, ул. ****, вход ****, от
която е била лишена вследствие действията на ответника К. Г. К. на 26.10.2015 г. С оглед на
3
това е уважен и предявеният от нея иск за нарушено владение с правно основание чл. 76 ЗС.
По искане на страните съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелката К.Д.А., съседка на ищцата., живее в съседния вход от 1984 г. Тя заяви, че
апартаментът е общински и в него са били настанявани различни наематели. Преди много
години там е живяло едно момиче, което през 1987 – 1988 г. починало при катастрофа и
тогава през 1989 – 1990 г. в имота била настанена Н. П.. Преди това П. живеела при майка
си в съседния апартамент. При реституцията имотите, които били на Софжилфонд, били
върнати на старите им собственици, но за този имот никой не се появил и ищцата
продължила да живее в него. Имотите, които не били потърсени от старите собственици,
били придобити от хората, които си живеели там, като настанени. Общината се
дезинтересирала от тях, спряла да събира наеми.
Свидетелят А. И. И. познава ответника В. М., тъй като са съседи в Бояна, живеят на 500
м. един от друг. Знае, че М. е придобил апартамент в центъра на София, някъде около ЦУМ.
През 2017 г. му е помогнал с ремонта – изкъртили са старата дограма, после от някаква
фирма била поставена нова дограма, помогнал му и за обръщане на прозорците. Знае, че в
апартамента си ответникът М. имал наемател, който се казвал М.. Свидетелят каза, че е
правил ремонт в имота две – три седмици и през този период никой освен наемателя не е
идвал там, нито е имал претенции, после разбрали, че наемателят починал. И. не знае
наемателят М. да е бил роднина на ищцата. В съдебно заседание свидетелят не можа с
точност да обясни къде се намира апартаментът, въпреки че /по негови твърдения/, а даваше
уклончиви отговори.
Съдът намира, че показанията на свидетелката К.А. доказаха твърденията на ищцата, че тя
/така, както заявява и в исковата молба/ е живяла в имота необезпокоявана през времето до
2015 г., когато насилствено е била отстранена от него. С оглед твърденията й, че живее в
имота от 2002 г. – без прекъсване и без да го напуска и да се мести на друго място, въпреки
че посочената свидетелка посочи като начална дата на настаняването на Н. П. в апартамента
1989 – 1990 г., съдът приема, че тя е упражнявала фактическата власт върху него през
времето от 2002 г . до 26.10.2015 г. – за период от 13 години.
Съдът счита, че в настоящото решение не следва да взема пред вид показанията на
свидетеля А. И., посочен от ответника. В съдебно заседание той не можа с точност да
обясни къде се намира апартаментът, което не кореспондира с казаното от него, че е правил
ремонт в имота в продължение на две – три седмици.
В хода на делото съдът е задължил ответниците да представят доказателствата, послужили
за създаване на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство № 7, том II, рег.№ 2610, дело № 184/2015 г. на нотариус М.П., рег.№ 236 НК,
4
което не беше сторено.
Изложеното се доказва от приетите в хода на производството многобройни писмени, гласни
доказателства и експертизи.
Други, релевантни за правния спор доказателства, по делото не са представени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
правна страна следното:
Настоящият отрицателен установителен иск за собственост има своето правно основание
в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че тримата ответници не
са собственици на процесните недвижими имоти.
Съгласно посочената разпоредба, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото
му.
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които
то е могло да се породи. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за
собственост е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо на отричането
на претендираното от ответника право.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес
от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект.
Както ищецът, така и ответникът, следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
основават своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, както
и наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите,
от които то произтича.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния имот, с изявления, че го е придобила
5
по давност, която е изтекла в нейна полза за времето от настаняването й до
незаконосъобразното й отстраняване от ответника К. Г. К., като се доказа, а и не се спори по
това обстоятелство, че ищцата понастоящем живее в имота.
Според нормата на чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Следователно за
придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза на недобросъвестно
владение е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта, включва в себе си извършване
на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по
съдържание е като властта на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене, което да е изявено пред другите.
С оглед на това съдът приема, че за ищцата съществува правен интерес от предявяването и
воденето на настоящия иск, с който желае да установи, че ответниците не са собственици на
процесния апартамент.
По делото ответниците следваше да докажат, както бе посочено по – горе, че собствеността
си върху претендирания от ищцата имот с всички доказателствени средства.
В тази връзка, и пред вид оспорване на собствеността им от ищцовата страна, съдът ги
задължи да представят доказателствата, послужили за създаване на констативния
нотариален акт, по силата на който първият ответник А. Н. С. е бил признат за собственик
по наследство на процесния недвижим имот, което не беше сторено.
С оглед на това, съдът намира, че липсват доказателства за придобиване от страна на този
ответник на имота, което, пред вид последващите прехвърляния – продажба и замяна, води
до извода, че и последващите собственици – вторият ответник К. Г. К. и третият ответник В.
Г. М. също не са придобили имота, поради факта, че праводателят не е бил собственик.
По тези съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че тримата ответници не са собственици на имота, предмет на
делото, е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
Пред вид изхода на спора, на ищцата се дължат разноски – д.т. в размер 1 000 лв. Съдът не
присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за
определянето му и за заплащането му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Н. П. П., ЕГН
**********, чрез адв. А. Л., съд. адрес: София, ул. ****, че А. Н. С., ЕГН **********,
София, ж.к. “****, К. Г. К., ЕГН **********, София, ж.к. **** и В. Г. М., ЕГН **********,
София, ул. ****, не са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 46,
6
находящ се в София, Столична община, район „Възраждане“, в жилищната сграда на улица
****, вход Д, на 3 етаж на горепосочената жилищна сграда, със застроена площ 99,65 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня, тоалетна, коридор при съседи: от изток - ул. „Цар
Самуил “, запад - стълбища и двор, север - апартамент № 45 от вход Д, юг - апартамент № 52
от вход Е, заедно с избено помещение без посочен номер по доказателствен документ за
собственост, с полезна площ 17,60 кв.м., при граници: коридор, мазе към апартамент № 35,
мазе към апартамент № 37, мазе към апартамент № 40, заедно с таванско помещение, без
посочен номер по доказателствен документ за собственост, със застроена площ 11,63 кв.м.,
при граници: коридор, двор и таванско помещение № 2А, заедно с 2,40 % идеални части от
общите части на сградата и съответните
ОСЪЖДА А. Н. С., К. Г. К. и В. Г. М. да заплатят на Н. П. П. разноски по делото – д.т. в
размер 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7