РЕШЕНИЕ
№ 217/ 17.06.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 258
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 211/27.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 2437/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато
за установено по предявените от Община
Перник срещу Л.Т.М. и „Майон“ ЕООД, гр. Перник искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС, че в полза на ответниците не съществува правото
на строеж върху петно № 5, учредено за построяване на търговски обект на 1 етаж
със застроена площ от
Л.Т.М. в установения от закона срок е
обжалвала решението с твърдения, че е недопустимо, като иска същото да бъде
обезсилено и производството против нея да бъде прекратено. В жалбата са
изложени подробни съображения, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска. В условия на евентуалност е поискано решението да бъде
отменено и предявеният против нея иск бъде отхвърлен, като й се присъдят
направените по делото разноски.
Община Перник е подала отговор на въззивната
жалба, в който твърди, че същата е неоснователна.
„Майон” ЕООД, гр. Перник не е
изразило становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 67 ЗС,
предявен от община Перник против Л.Т.М. и „Майон“ ЕООД, гр. Перник за
признаване за установено, че в полза на ответниците не съществува правото на
строеж върху имота, описан в исковата молба, поради погасяването му по давност.
Спор по фактите няма.
Установено по делото е, че с договор
от 26.10.2007г. община Перник е учредила право на строеж върху имота, описан в
исковата молба. В последствие с нотариален акт № 58/2008г. ответницата Л.М. е
продала правото на строеж на втория ответник „Майон” ЕООД.
С допълнително споразумение от
12.09.2013г. между община Перник и „Майон” е постигнато съгласие срокът на
правото на строен да се удължи до 26.10.2015г.
От заключението на вещото лице, се
установява, че в имота няма започнато строителство.
При така събраните доказателства,
съдът е приел, че искът е допустим, а по същество основателен и е признал за установено
по отношение на Л.Т.М. и „Майон” ЕООД, гр. Перник, че в полза на ответниците
правото на строеж не съществува поради погасяването му по давност.
Спорният и пред двете инстанции
въпрос е дали предявеният против Л.Т.М. иск е допустим.
Жалбоподателката поддържа, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, след като не е
спорно, че тя не е носител на правото на строеж и от нея не се осъществяват
действия, с които да противопоставя на ищеца право на строеж.
Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен
установителен иск. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 3б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т.
д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен
интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като
разпореждането с чужда вещ в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на
собственост на ищеца, отричайки правомощието му да се разпорежда със
собствената си вещ. Разрешението, дадено в цитираното ТР е приложимо и в
настоящия случай, предвид нормата на чл.111 от ЗС.
Въз основа на посоченото ТР се налага
извод, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Правен интерес
не би бил налице, ако ответницата не е твърдяла в предходен момент, че е
носител на вещното право, но настоящият случай не е такъв, защото същата,
легитимирайки се като носител на това право, го е прехвърлила на втория
ответник, спрямо когото искът е уважен с влязло в сила решение.
Във въззивната жалба не са направени
оплаквания относно правилността на изводите на районния съд, относно погасяването
по давност на правото на строеж, а при извършената от въззивния съд проверка,
не се констатира допуснато от районния съд нарушение на императивна материалноправна норма.
Решението на ПРС е обжалвано и в
частта му за разноските, като се твърди, че същите не е следвало да се
присъждат в тежест на ответницата и е поискано присъждане на разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Съгласно приетото в определение № 224
от 9.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5263/2015 г., в случая не се касае за
молба по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе е въззивният съд.
По силата на чл. 78, ал.1 ГПК, при
уважаване на иска ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски.
Изключение от това правило е въведено с разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК,
предвиждаща, че разноските по производството се възлагат върху ищеца, когато ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В случая
не са налице тези предпоставки, защото ответницата е оспорила иска. Формалното
оспорване на иска и обжалването на постановеното решение, са достатъчно
основание, за да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на възизваемата страна следва
да се присъдят 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
211/27.02.2019г., постановено по гр.д. № 2437/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
ОСЪЖДА Л.Т.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на община Перник сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
.
Председател: Членове: 1.
2.