№ 11155
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110138269 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ш. Х. Х. с ЕГН
**********, с адрес в А/адрес/, спрямо С. В. Ц., с ЕГН **********, гр.
София, бул.“/адрес/
Ищецът твърди, че страните са страни по договор за заем от
15.06.2020г., по който ответникът като заемополучател е получил от ищеца
като заемодател сумата от 9 779.165 лева или 5000 евро. Излага се, че
договорките по заемното правоотношение са се осъществели пред трето по
делото лице, съгласно които уговорки ищецът на посочената по – горе дата се
е задължил да изплати 5 000 евро на ответника в същия ден и съгласно които
договорки С. се е задължил да върне получената в заем сума до 15.07.2020 г.
Сочи се, че тези пари са предадени по банков път на ответника съответно на
15.06.2020г. на три отделни вноски - съответно 3600 евро, 400 евро и 1000
евро чрез услуга за онлайн превод на пари „TransferWise”. Излага се още, че
след получаването на заетите средства ответникът е преустановил контакти с
ищеца и не е върнал сумата, дадена му в заем до уговорения падеж, поради
което ищецът е потърсил исковата сума по реда на чл. 410 от ГПК, за което е
била издадена и заповед по чл. 410 от ГПК от 10.05.2021г., по която е
постъпило възражение в срок, с оглед на което е предявен и настоящия иск.
При горните твърдения и като се ангажират доказателства се претендира
решение за установяване на сумите по заповедта. Претендират се разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва. Не се
оспорва обстоятелството, че ищец и ответник се познават, както и че лицето,
пред което ищецът твърди, че е сключен заемът, също е познато на С.. Но се
оспорва, че пари на заем не са търсени от С. нито от Ш., нито от Галя,
присъствала на договорките между страните. Не се оспорва и
обстоятелството, че е получил суми чрез „TransferWise” на сочената дата и в
1
сочените размери, но се излага, че тези суми са били преведени на С. на
основание авансови плащания по продажбата на ЛА – Мазарати, ПС спрямо
което е било прехвърлено от С. на Г.К.а с договор за покупко – продажба на
ЛА от 17.07.2020г.
С горните твърдения и като се ангажират доказателства се желае
решение за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр.
чл. 240 от ЗЗД, като с доклада си по делото съдът е указал, че изцяло в тежест
на ищеца е да установи вземането си на соченото основание – договор за заем,
като се докаже, че е постигнато съгласие между страните за предаване от
ищеца в собственост на ответника парична сума в претендирания размер със
задължение на ответника да върне получената сума на уговорената дата, както
и да се установи реалното предоставяне на сумата в собственост на ответника,
извършено в изпълнение на постигнатата уговорка.
В тежест на ответната страна е да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора - връщане на заетата сума.
Няма спор и се установява от приложеното ч.гр.дело №16390 /2021г. по
описа на СРС, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
10.05.2021 г. спрямо ответника за сумата от 9 779,15 лева, представляваща
задължение по договор за заем от 15.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото в размер на 1 179,58 лв.
Не се спори между страните, че на 15.06.2020 г. ищецът е превел по
банкова сметка на ответника сумата в размер на 5 000 евро, която сума била
преведена на три отделни вноски - съответно 3600 евро, 400 евро и 1000 евро
чрез услуга за онлайн превод на пари „TransferWise”.
Между страните е налице спор дали сумите са платени на основание
договор за заем или в изпълнение на сключен договор за покупко-продажба
на МПС между ответника и доведената дъщеря на ищеца Г.Р.К.
За доказване на заемното правоотношение ищецът е представил
единствено платежни нареждания от 15.06.2020 г., в които обаче не са
посочени основанията за прехвърляне на процесната сума по банковата
сметка на ответника.
Това обстоятелство, както и обстоятелството, че
не
са ангажирани други доказателства от ищеца, чиято бе доказателствената
тежест да установи наличието на валиден договор за заем между страните,
дава основание на съда да приеме, че фактът, че между страните е бил
сключен договор за заем от 15.06.2020 г., по силата на който ищецът да е
предоставил сумата в размер на 5 000 евро на ответника, който да се е
задължил да върне получената в заем сума до 15.07.2020 г., остана недоказан,
2
което води и до неоснователност на иска.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът.
Същият претендира такива в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение
по настоящото производство и в размер на 100 лв. за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 1674/2022 г.. по описа на СГС, ГО, III-Б възз. с-в,
като представя и доказателства за извършването им. Ето защо ищецът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в общ размер на 700 лв.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД на Ш. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес в А/адрес/,
спрямо С. В. Ц., с ЕГН **********, гр. София, бул.“/адрес/ за установяване
на вземане на ищеца спрямо ответника по договор за заем от 15.06.2020 г. за
сумата от 9 779,15 лева като вземане за главница ведно със законовата лихва
за забава от датата на сезиране на съда – 23.03.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, която сума е предмет на издадена и оспорена
заповед по чл.410 от ГПК от 10.05.2021 г. по гр.дело с №16390 /2021г. по
описа на СРС, 144 с-в и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ш. Х. Х. с ЕГН **********,
с адрес в А/адрес/, да заплати на С. В. Ц., с ЕГН **********, гр. София,
бул.“/адрес/ сумата в размер на 700 лв., представляваща разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 1674/2022 г.. по описа на СГС, ГО, III-Б възз.
с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3