Р Е Ш Е Н И Е
№
1649/13.10.2023г.
гр.
Пловдив, 13 октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1365
по описа на съда за 2023год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата.
Образувано е по жалба, подадена от В.Х.Т., ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“Б“ от ЗДвП № 23-0432-000183 от 08.05.2023г., издадена от
началник на РУ 01 към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а,
б."б" от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е постановено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Претендира разноски.
Ответникът – началник РУ 01
към ОДМВР-Пловдив с писмена молба-становище намира жалбата за неоснователна, а
издадената заповед за правилна и законосъобразна.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 16.05.2023г., поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 08.05.2023г., около 15,15ч, в гр.Пловдив, ул. „Дрин“, жалбоподателката
управлявала лек автомобил марка Фолксваген, Таурег, с регистрационен номер ****,
нейна собственост, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози-
„Амфетамин“, изпробвана с техническо средство дрегер DRUGTEST
5000 с фабр. ****,
калибриран до месец април 2024г., с касета за техническото средство c ****, валидна до м.август 2023г., което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване №
119873. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
614534 от 08.05.2023г.
Въз основа на така
установеното административно нарушение ответникът е издал оспорената заповед –
предмет на настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени
доказателства: оправомощителна заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на
ОД на МВР-Пловдив, свързана с доказване компетентността на издателя на
обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 119873, АУАН
серия GA, №
614534 от 08.05.2023г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози от 08.05.2023г. на УМБАЛ
„Св.Георги“-Пловдив, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 045610/08.05.2023г.,
справка за нарушител/водач, Докладна записка от 08.05.2023г. Прието е по делото
и заверено копие от Мотивирана резолюция № 23-0432-М000073 от 08.05.2023г. за
прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН, серия GA, №
614534 от 08.05.2023г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният административен
акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от представената по
делото заповед на директора на ОДМВР-Пловдив.
Обжалваният акт е в предвидената
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но е издаден в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Правното основание за процесната
принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителната
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, без съмнение
ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания:
да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон случаи; да бъде
налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен
в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача)
и др.
В
случаите по чл. 171, т. 2а, буква "б" свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 4 от ЗДвП/.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с тест.
По
правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от
изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв.
В
случая между страните се формира спор по установената от административния орган
фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на
административна принуда.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Както се посочи, съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно
основание за издаване на процесната заповед, принудителна административна мярка
се налага на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Следователно,
за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По
делото не е спорно, че на 08.05.2023г., около 15,15ч, в гр.Пловдив, ул. „Дрин“, жалбоподателката Т.
е управлявала лек автомобил марка Фолксваген, Таурег, с регистрационен номер ****,
нейна собственост, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози-
„Амфетамин“, изпробвана с техническо средство дрегер DRUGTEST
5000 с фабр. ****,
калибриран до месец април 2024г., с касета за техническото средство c ****, валидна до м.август 2023г. и
тестът е отчетен с положителен резултат за употреба на амфетамин.
По
делото също така се установява, че жалбоподателката не е приела показанията на
техническото средство/теста, дала е кръвна проба въз основа на издадения
ѝ талон за медицинско изследване № 119873. Не е спорно и това, че е издаден Протокол от
08.05.2023г. от УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози), подписан от медицински
специалист и удостоверяващ вземането на кръв и урина от Т. за медицинско
изследване.
За
да е материално законосъобразна заповедта е необходимо по делото органът да е
доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите
хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско
изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; 3)
отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско
изследване. От своя страна разпоредбата
на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични вещества, а
именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за
всяка от трите хипотези.
Изрично
в чл. 6, ал. 9 от Наредбата е разписано, че органът може да използва
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози само при отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В случая не е налице отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване от страна на
жалбоподателката, налице е талон за изследване № 119873 и длъжностното лице от УМБАЛ
“Св.Георги“ - Пловдив в Протокол от 08.05.2023г. е удостоверило, че е взело от Т.
проби от кръв и урина за изследване, поради което използването на резултата от
теста е без основание.
Каза
се, че от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е изпълнила
нареденото медицинско изследване, явила се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв и урина), в посоченото в талона място и се е подложила на
изследване. Поради това, оспорената заповед е издадена от ответника в
противоречие с изискванията на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и чл.
3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При това положение, за да е материално законосъобразен административният акт е
необходимо да се издава при наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване.
За
пълнота на решението следва да се обърне внимание и на още един специфичен
момент в настоящия казус. Талон за изследване от 08.05.2023г. съдържа следния
текст : „Протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо
изследване да се изпратят на 01 РУ”. В протокола е отразено желанието на лицето
да бъде изследвано с медицинско и химическо изследване. При ясно изразена
позиция на провереното лице, оправдано е очакване за извършване на медицинско
изследване по реда и при условията на цитираната наредба, в която е посочен и
срок за изпращане на взети проби до съответна лаборатория /до 5 дни след
вземането на проба/. Действително, възможна е и хипотеза на неявяване в
съответното медицинско заведение за вземане на проба, независимо от изразена
позиция – неприемане резултат от техническо средство. В настоящия случай лицето
се е явило в УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив за проба и да се подложи на изследване.
Извън тези възможности – логичното поведение на водач на МПС, изразил
неприемане резултат от дрегера, е явяване за вземане на проба и изчакване
резултата от изследване на пробата. Поради факта, че лицето се е подложило на
медицинско изследване е налице редовно изследване и респ. задължение за
изпращане на съответната структура на МВР на протокол за медицинско изследване,
така и протокол за химическо изследване, което задължение е за медицинските
заведения /арг. по чл.27 от Наредба № 1/2017г./ и към датата на издаване на
оспорената заповед не е било известно на административния орган.
Следователно
в случая не се доказва по безспорен начин да са установени фактическите
предпоставки за издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателката е
управлявала МПС след употребата на наркотични вещества. Поради това
административният орган е приложил неправилно материалния закон.
Безспорно
целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, е за осигуряване безопасността
на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност, която създава
управлението на МПС от водачи, употребили наркотични вещества, и
преустановяване на административните нарушения по същия закон, но
принудителната административна мярка следва да бъде наложена законосъобразно.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да
бъде уважена, а заповедта отменена като незаконосъобразна.
С
оглед изхода на спора, на жалбоподателката се дължат сторените в производството
разноски, които се констатираха в размер на 10 лева, представляващи заплатена
държавна такса за водене на делото.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.Т., ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0432-000183 от 08.05.2023г., издадена от началник на
РУ 01 към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а,
б."б" от Закон за движението по пътищата е постановено прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на В.Х.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените
разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/