РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7083/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 76414/07.06.2017 г., предявена от Д.Л.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 18.08.2016 г., около
20.10 ч., на „Пернишко шосе“, с посока на движението от гр. София към с.
Драгичево, в района срещу с. Мърчаево, Б.А.Б., при управление на лек автомобил
„Пежо 306“, с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, като не се съобразил с пътната
обстановка и останалите участници в движението, станал причина и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с попътно движещия се лек автомобил
„Дайхацу Териос“, с рег. № ********, управляван от ищеца Д.Л.И., като го
ударил в задната лява част.
По
случая бил съставен Протокол за ПТП № 1658043/2016 г.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош,
придружена с охлузвания на гърдите; контузия на дясната ръка, придружена с
множество охлузвания по дясната предмишница; контузия на лявата раменна става,
придружена с оток и кръвонасядане на ляво рамо и прилежащата част на гърба;
контузия на лявата ръка, придружена с повърхностни прорезни рани на лявата
предмишница; контузия на таза, придружена с кръвонасядания на таза вдясно и на
дясната подбедрица.
След ПТП, ищецът не потърсил лекарска помощ,
но по-късно същия ден, бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.Й. Пирогов“ ЕАД – гр. София,
с оплаквания от силни болки по цялото тяло и затруднение на активните и
пасивните движения на крайниците и снагата.
В болничното заведение, ищецът бил прегледан, били установени описаните
травми, била му направена криотерапия, след което бил освободен за амбулаторно
лечение.
Уврежданията от описаното ПТП, причинили на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и в двата горни крайника, в гърба и в областта на
гръдния кош, в таза и в десния крак. Това довело до затруднение в ежедневието
на ищеца, той трудно се придвижвал и самообслужвал. За да овладява болковите
усещания, ищецът приемал обезболяващи медикаменти.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по
силата на полица № BG/22/116002026860, със срок за действие от 27.07.2016 г. до
26.07.2017 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********, включително
и на водача Б.А.Б..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.11.2016 г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********. Оспорва описания
от ищеца механизъм на ПТП и причините за настъпване на ПТП. Сочи, че тези
обстоятелствата не могат да бъдат еднозначно установени от приложените по
делото документи. Ответникът счита, че видно от представения Протокол за ПТП са
настъпили единствено имуществени вреди. Оспорва и причинно-следствената връзка
между твърдените от ищеца травми и произшествието.
Евентуално ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца Д.Л.И., изразяващо се в
собствените му действия като водач, както и поради това, че не е бил с поставен
обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на
описаните травми.
Ответникът оспорва, че твърдените травми са настъпили, тяхната степен и
тежест, твърденията за продължителността и периода на оздравяване, както и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените в исковата молба
травми и произшествието. Оспорва
предявената претенция за обезщетение на неимуществени вреди и като завишена по
размер.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и
оспорва възраженията на ответника.
В допълнителен отговор ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 18.08.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 26.07.2016 г., във формата на застрахователна полица № BG/22/116002026860,
валидна от 27.07.2016 г. до 13.11.2016 г., З. „Л.И.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********, включително и на водача Б.А.Б..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 02.04.2018 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 11 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 18.08.2016 г., на път „Пернишко шосе“, в района на
с. Мърчаево, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек
автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********,
управляван от Б.А.Б., и лек автомобил „Дайхацу Териос“, с рег. № ********,
управляван от Д.Л.И..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
и от приетия по делото Протокол за ПТП № 1658043/18.08.2016 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ПП-КАТ, който е посочил, че на 18.08.2016 г. е посетил
мястото на ПТП. В Протокола за ПТП, като
обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********,
управляван от Б.А.Б., „се е движи по
Пернишко шосе от Владая към Драгичево и срещу Мърчаево поради частично
навлизане в съседната лента (от лява в дясна) реализира ПТП с попътно движещия
се в нея“ лек автомобил „Дайхацу Териос“, с рег. № ********, управляван от Д.Л.И.. Вследствие на удара, л.а.
„Дайхацу Териос“ се преобръща в канавка, а л.а.
„Пежо 306“ навлиза в зелени площи.
Актосъставителят
е изготвил схема на ПТП, в която е обозначил местоположението на двата леки
автомобила. Протоколът за ПТП е подписан от актосъставителя и от двамата
водачи, без възражения.
На
18.08.2016 г. г., на Б.А.Б. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 419453/18.08.2016 г., за това, че на 18.08.2016 г., около
19.30 ч., на път „Пернишко шосе“, с посока от с. Владая към с. Драгичево,
управлява лек автомобил “Пежо 306“, с рег. № ********, и поради частично
навлизане в съседна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП с лек автомобил
„Дайхацу Териос“, с рег. № ********, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Б.А.Б. и същият
го е подписал без възражения.
Въз
основа на АУАН № 419453/18.08.2016 г. е било издадено Наказателно постановление №
16-4332-016161/21.08.2016 г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, което видно от извършеното
отбелязване и писмо от 08.05.2018 г. на Отдел „Пътна полиция“-СДВР, е било
връчено и е влязло в сила на 28.11.2016 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.Т.И.,
която е съпруга на ищеца и която при настъпване на процесното ПТП е била пътник
в лек
автомобил „Дайхацу Териос“, с рег. № ********. Свидетелката сочи, че на 18.08.2016
г., са пътували със съпруга си за гр. Кюстендил. Спускали ли се към с.
Драгичево, след с. Владая. Пътят бил двулентов. Карали плътно вдясно, направо,
без да предприемат маневра, със скорост около 40 км/ч. (свидетелката сочи, че
колата била малка, купили я преди няколко дни и искали да проверят разхода й на
гориво). „Изневиделица“ ги застигнало „някакво“ бяло „Пежо“ и ги ударило.
Започнали да се търкалят по капак и таван, 4 или 5 пъти. След като колата
спряла, излезли от автомобила, по-късно дошла и Полиция.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На
18.08.2016 г., около 19.50 ч., на път „Пернишко шосе“, срещу с. Мърчаево, с
посока на движение от гр. София към с. Драгичево, попътно в двете съседни ленти
са се движили л. а. „Пежо“, модел „306“, с per. №
******** и л. а. „Дайхацу“ ,модел „Териос“ с per. № ********.
Вещото лице е посочило, че пътят е предназначен за двупосочно движение с две самостоятелни платна за движение, разделени със затревен остров. Пътното платно по посока на огледа, в което са се движили процесните автомобили, е с две пътни ленти, като пътната маркировка между тях е прекъсната линия - тип M3. В посока към с. Драгичево, преди района на ПТП е поставен знак В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от 60 км/ч“ и предупредителен знак А15 „Опасност от хлъзгане”.
Л.а. „Дайхацу“, управляван от Д.Л.И., се е движил със скорост около 60 км/ч. в дясната пътна лента, а л.а. „Пежо“, управляван от Б.А.Б., се е движил със скорост не по- малка от 72 км/ч. в лявата пътна лента.
В участък от пътя, намиращ се срещу с. Мърчаево, при излизане от десен завой, л.а. „Пежо“ започнал да се изравнява с л.а. „Дайхацу“, като същевременно навлязъл в дясната лента за движение. При това л.а. „Пежо“ ударил, с предната си дясна част, задната лява част л.а. „Дайхацу“, в резултат на което последният изгубил устойчивост, напуснал лентата за движение и след преобръщане се установил по таван в крайпътната канавка. Л.а. „Пежо“ след удара също напуснал пътното платно и се установил в затревената площ вдясно от платното за движение.
Видно от АТЕ, причините, довели до ПТП, не са от технически, а имат субективен характер, дължащ се на поведението на водача на л.а. „Пежо“. Причините за настъпване на ПТП са: 1/ водачът на л.а. „Пежо“ е нарушил ограничението на скоростта, въведено със знак В 26 (60 км/ч.), като се е движил със скорост не по-малка от 72 км/ч.; 2/ движейки се в лявата лента за движение и настигайки л.а. „Дайхацу“, водачът на л.а. „Пежо“ е допуснал частично навлизане в дясната пътна лента.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), от което се устновява, че вследствие на процесното ПТП, Д.Л.И.
е получил следните травматични увреждания:
- Контузия на
главата.
- Контузия на лява
гривнена става на ръката.
- Навяхване на
шията с болка.
- Контузия на
гръдния кош с охлузвания.
- Охлузване на
дясната предмишница.
- Оток и
кръвонасядане на лявото рамо и прилежащата част на гърба.
- Повърхгностни
порезни рани на лявата предмишница.
- Контузия с
кръвонасядане на таза вдясно.
- Контузия с
кръвонасядане на дясната подбедрица.
Видно
от СМЕ, лечението, което се прилага при такива контузии е консервативно с поддържане
на охлузните рани и обезболяващи. Продължителността на лечението е продължило около 30 дни. Периодът на
възстановяване на ищеца при тези увреждания е до 30 дни. Би трябвало към изготвяне
на заключението по СМЕ (представено в СГС на 20.09.2018 г.), ищецът да е
възстановен от получените телесни увреждания. Прогнозата за развитие на здравословното му
състояние е благоприятна.
Разпитаната по делото свидетелка (Д.Т.И.) сочи още, че в резултат на
процесното ПТП, съпругът й е имал травми на врата и ръката. Главата му
кървяла. След ПТП, ищецът не бил откаран в болница, но по-късно същата вечер,
състоянието му се влошило, изпитвал болки в главата и ръката. Отишли в „Пирогов“,
където му направили изследвания. Не го приели в болницата, но близо месец,
ищецът останал в дома си и не ходел на работа. През това време го боляла главата,
врата, краката. След инцидента, гърдите,
гърбът и крата на ищеца били ожулени.
Свидетелката
сочи, че и „до ден днешен“, ищецът има оплаквания (свидетелката е разпитана на
01.10.2018 г.). Заявява, че „тогава“ са сложили на ищеца някаква шина на
дясната ръка. Той не й обърнал внимание и „преди месец“ си счупил същата тази
ръка. Преди инцидента нямал тези оплаквания.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Б.А.Б. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащ, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Следователно, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Д.Л.И. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. №
2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение
№ 2147/10.08.2018 г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Д.Л.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 6 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че Д.Л.И. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
поставен предпазен колан.
Разпитаната
по делото свидетелка заявява, че при настъпване на процесното ПТП, и двамата са
били с поставени предпазни колани – след преобръщането на автомобила, ищецът
първо разкопчал колана на свидетелката, а след това неговия.
В
заключението по СМЕ е посочено, че механизмът на получаване на травмите при
процесното ПТП е удар отзад от ляво, преобръщане на автомобила и заставане по
таван. При този механизъм, правилно поставеният колан не задържа тялото
странично и нагоре и надолу, така че тялото е получило наранявания от
страничните части и от тавана. При установяване на тялото в покой той е „висял”
на колана, където е получил лентовидно охлузване на гръдния кош типично от
предпазния колан. С оглед получените от ищеца травми може да се направи извод, че
ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан по време на ПТП, като
обезопасителният колан е предпазил ищеца от по-тежки травми.
С
оглед на така установените факти, съдът приема, че при настъпване на процесното
ПТП, ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан и не е допуснал
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 6 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Не
се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 19.08.2016 г. (л. 10). Не се установява, ответникът да е определил и
изплатил обезщетение. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 19.11.2016 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 94.30 лева от общо направените разноски
в размер на 410 лв. ( 410 лв. х 0.23),
в т.ч. платена ДТ (260 лв.) и депозит за СМЕ (150 лв.)
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адвокат М.С.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 301.30
лева (1310 лв. х 0.23).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 231 лева от общо направените разноски в
размер на 300 лева (300 лв. х 0.77) – депозити за АТЕ и СМЕ. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 231 лева (300 х
0.77) за юрисконсултско
възнаграждение.
Сумата
от 30 лева – депозит за свидетел, не подлежи на присъждане, а на възстановяване
на ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 214.70 лева, от които: 180.20 лв. - държавна такса (240
лв. – 59.80 лв.) и 34.50 лева – депозит за експертиза (150 лв. х 0.23), от
внасянето на които, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил частично
освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Д.Л.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 6000 лева
– главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Д.Л.И. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 18.08.2016 г., на път „Пернишко шосе“, ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2016 г.
до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 94.30 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 6 000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 301.30 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Л.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 231 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 231 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 214.70
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: