№ 48
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000710 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой въззивни жалби насочени
против постановеното по т. дело № 24/2020 г. по описа на Хасковския
окръжен съд решение, с което съдът е решил следното:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, да заплати на К. АЛ.
Б., ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на
основание чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от
30 000 лв. за обезщетяване на на претърпените от нея неимуществени вреди
във връзка с настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от
12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искът на К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. против Г.Ф.,
ЕИК ...., гр. С. за обезщетяване на на претърпените от нея неимуществени
вреди за разликата между претендираните 70 000 лв. и присъдените 30 000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл.
557 ал. 1 т. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 4533,08 лв. за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди във връзка с
1
настъпило на 17.10.2018 г.ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на адвокат К.К. Г. от АК,
гр. Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1566 лв. адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК сумата 1 675,80 лв. деловодни разноски за първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. АЛ. Б. с ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх.
Б, ет. 6, ап. 95 да заплати на Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК сумата 202,68 лв. деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Едната жалба е подадена от К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. и се нея
решението се обжалва в частта отхвърляща исковата й претенция за
разликата между претендираното обезщетение за неимуществени реди от
70 000 лв. и присъденото такова от 30 000 лв. Съответно в тази връзка
решението се обжалва и в частта осъждаща я да заплати разноски на
ответника.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго уважаващо иска изцяло.
Другата жалба е подадена от Г.Ф., гр. С. и с нея решението се обжалва в
частите, с които Г.Ф., гр. С. е осъден да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х. обезщетения за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 12.03.2029 г. до
окончателното й изплащане, както й в частите осъждаща го да плати разноски
и възнаграждение за адвокат по чл. 38 от ЗА.
В жалбата се излагат подробни съображение за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тези му части, иска се отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо исковете изцяло.
Всяка от страните намира жалбата на насрещната такава за
неоснователна.
2
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 23.01.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х. искова молба против Г.Ф., гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 17.10.2018 г. около
11,30 ч. неидентифициран лек автомобил, управляван от неизвестен шофьор
движейки се по ул. „Б.“ предприел маневра за завиване на дясно към ул. „В.“.
При същата той отнел предимството и ударил движещата се като пешеходка
ищца, която вървейки по тротоара предприела пресичане на улица „В.“, за да
премине от тротоара на единия край на улицата върху тротоара на другия
край на улицата. В тази връзка е посочено, че място за преминаване от този
тип съгласно §6, т.54 от ЗР на ЗДП се приравнявало на пешеходна пътека.
Посочено е и че след удара неизвестният водач напуснал
местопроизшествието и до ден днешен не бил открит.
След инцидента, Б. била откарана по спешност в „МБАЛ- Х.“ АД, където
била приета за лечение в отделението по ортопедия. Там установили, че тя
имала следните наранявания:
- счупване трохантера на лява бедрена кост, придружено с оток болка,
невъзможни активни движения и натоварвания в областта на лява тазобедрена
става, скъсяване и външна ротация на ляв долен крайник, положителен
синдром на „Закованата пета“ в ляво.
- счупване хирургичната шийка на лява раменна кост, придружено с
оток, болка, невъзможни активни движения и натоварвания на лява раменна
става.
- счупване дисталния край на лява лъчева кост, придружено с оток, болка
ограничени движения в областта на лява гривнена става - дорзална и радиална
девиация на карпуса.
- периорбитален хематом в ляво на главата и рагада на лява вежда 2 см. с
надлъжни размери.
С оглед на така описаните увреждания на 19.10.2018 г. ищцата била
подложена на три оперативни интервенции изразяващи се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация – хумерус и открито наместване на фрактура с
3
вътрешна фиксация – радиус улна.
Престоят на ищцата във връзка с лечението в отделението по
„Ортопедия“ на „МБАЛ Х.“ АД продължил от 17.10.2018 година до
26.10.2018 година, когато последната била изписана.
След изписване от болничното заведение тя продължила лечението си в
домашни условия. С оглед травмите, на пострадалата било предписано след
тридесетдневен, строг постелен режим да започне придвижване с помощни
средства. Това наложило близките й постоянно да са около нея и да й помагат
в ежедневните битови и хигиенни нужди. От получените фрактури Б.
изпитвала силни болки и приемала обезболяващи. Според лекарските
прогнози, болките щели да намалят интензивността си, но имало вероятност
да останат до живот при влошаване на времето и физическо натоварване.
Отделно от това лекарите не давали прогноза дали обемът на движенията в
областта на фрактурите ще се възстанови напълно.
В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищцата
се влошило като цяло и това дало отражение на психиката . Б. се оплаквала
от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката,
нарушения на съня и вниманието. Изпитвала и тревоги от това, че може да не
се възстанови напълно и ще бъде в тежест на близките си.
Ищцата сочи, че за лечението си извършила разходи в общ размер на 4
533,08 лв. Те били свързани със закупуване на бедрен реконструктивен къс
пирон, заключваща плака с винтове, заключваща плака за проксимален
хумерус, такса престой в ОТО, проходилка, подлога и медикаменти, които
били необходими за оперативната интервенция и за лечебния и
възстановителен период след злополуката.
Във връзка с описаното ПТП било образувано ДП № 1316/2018 г. по
описа на РУ на МВР, гр. Х. и пр. пр. № 1858/2018 г. по описа на РП, гр. Х..
Наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от
НПК, с постановление прокурора от 25.06.2019 г. поради неразкриване на
извършителя.
На база изложеното прави извод, че щом виновният за процесното
събитие водач и моторното превозно средство са неизвестни, приложение
намирала разпоредбата на чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ и за причинените й
имуществени и неимуществени вреди следвало да отговаря Г.Ф..
4
По тази причина, тя предявила претенция с вх. № 24-01-921 от
11.12.2018 г. за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди. Такова до момента на предявяване на
иск обаче не било изплатено. Прави се извод, че предвиденият в чл. 496 ал. 1
от КЗ срок бил изтекъл и за нея се пораждало правото да търси присъждане
на обезщетенията по съдебен ред.
На тази база е отправено искане до ХОС за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. явяващ се част от общо дължимото й
се обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. ведно със законната
лихва от 12.03.2019 г, както и сумата от 4 533,08 лв. за обезщетяване на
претърпените от нея имуществени вреди ведно със законната лихва от
12.03.2019 г.
В отговора на ИМ, ответникът изразява становище, че липсват
доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при
които е настъпило твърдяното произшествие, както и за поведението на
участниците в него. В тази връзка е изразено несъгласие с описания от
ищцата механизъм на същото.
Наред с това е наведено възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, с оглед извършено пресичане в населено място извън пешеходните
пътеки, с внезапно навлизане от реда на паркирани до края на платното за
движение МПС, без да съобрази разстоянията до приближаващите пътни
превозни средства и тяхната скорост на движение, след преодоляване на
ограждение от парапети, при което внезапно попаднала в опасната зона на
неизвестното МПС и така направила удара непредотвратим.
Сочи се и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
голямо по размер и неотговаря на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и на
правилата по чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.
Наред с изложеното до тук в отговора е изразено мнение, че ако от
страна на ищцата и представителят й бяха представени необходимите
доказателства дължимото й се обезщетение би могло да се присъди в рамките
на процедурата за доброволно уреждане на спора и не би се стигнало до
съдебен процес. Такива доказателства в тази процедура обаче не били
представени, което пък правело и претенцията за присъждане на законна
5
лихва от 12.03.2019 г. неоснователна.
В ДИМ ищцата е изразила становище за неоснователност на
направените с отговора защитни възражения, като е оспорила твърденията за
недобросъвестно поведение в производството свързано с доброволно
уреждане на спора, респ. наличието на съпричиняване.
Посочено е, че всички елементи от ФС на непозволеното увреждане
следвало да се установят на база предстоящите да се назначат по делото
експертизи и дадените по същите заключения.
В отговора на ДИМ са преповторени направените защитни възражения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по
спора доказателства е постановил и решенето на обжалване.
Преди това в заседанието от 19.04.2021 г. от страна на пълномощника
на ищеца е направено изявление за конкретизиране механизма на ПТП – то-
Посочено, че при споменатото в ИМ завиване от неизвестния автомобил на
дясно и отнемане на предимството на ищцата, той контактувал странично с
тялото на ищцата в областта на заден десен калник и задна дясна врата с
оглед настъпило изтегляне на задницата му при завиването. Така при
закачането/допира/ ищцата загубила равновесие и паднала, в резултат на
което получила процесните телесни увреждания.
В същото заседание е допуснато увеличение на частичната исковата
претенция за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 70 000 лв.
В самото решение съдът на първо място сочи, че възприема приетото по
делото заключение като обективно и безпристрастно. Сочи, че на база
същото, протокола за оглед и снимковия материал към него приема, че
ищцата е получил травмите си при ПТП със следния механизъм:
„…при движение пеша със спокоен ход по левия тротоар на ул. „Б.,
достигнала Т-образното кръстовище между ул. „Б.“ и ул. „В.“, стъпила на
пътното платно и продължила движение по него с намерение да се качи на
продължението на левия тротоар. Спряла да си почине непосредствено преди
да се качи на тротоара пред стълб, монтиран на самия ъгъл на същия. В това
време по ул. „Б.“ се спускал неидентифициран автомобил и водачът му
предприел маневра – завой надясно. С оглед ширната на двете улици
образуващи кръстовището, вземането на завоя било трудно и водачът на
неидентифицирания автомобил намалил скоростта до около 7 км/ч, след
което извършил маневра завой надясно и се включил в ул. „В.“. Тъй като
ищцата в това време стояла на пътното платно непосредствено пред стълба
(спрямо посоката на движението на автомобила - зад стълба), тя не била
забелязана от водача на МПС. При вземането на завоя автомобилът минал зад
гърба или вляво от пешеходката с предната си част, но в този момент водачът
завъртял волана още повече надясно, при което намалил радиуса на
6
извършвания завой и със задната си дясна странична част автомобилът
контактувал с гърба на ищцата. Ударът не бил директен, а приплъзване и
тласък, от който ищцата загубила равновесието, паднала и получила
травмите.“
На тази база е направен извод, че е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водач на неидентифицирания автомобил, който нарушил
правилата за движение по пътищата определени с разпоредбите на чл. 116
ЗДП и чл. 119 от ЗДП, респ., че са налице останалите елементи от ФС
обуславящи отговорността по чл. 45 от ЗЗД на неизвестния водач, както и
тези на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ. В подкрепа на горния извод са посочени и
причините, поради които той не се променя и от показанията на св. С. и Р..
Досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
посочено, че то следва да е 60 000 лв., като на база данните по делото е
направен и извод за съпричиняване. Размерът на същото е определен на 50 %
и така искът е уважен за сумата от 30 000 лв.
За основателна е намерена и претенцията за имуществени вреди с оглед
направените разходи за лечение. Те са определени в размер на 4 533,08 лв.,
като в случая изводи за нужда от намаляване на обезщетението поради
съпричиняването не са направени.
Върху двете обезщетения е присъдена и законната лихва от 12.03.2019
г., която дата е съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 558 ал.
1 от КЗ изтичане на срока по чл. 496 КЗ.
Недоволни от това решение са останали и двете страни.
Ищцата обжалва същото в частта, с която исковата й претенция е
отхвърлена за за разликата между претендираните 70 000 лв. и присъдените
30 000 лв. В жалбата се излагат подробни съображения за това какъв следва
да бъде справедливия размер на обезщетението, с оглед разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и доводи за неправилност на изводите на ХОС за наличие на
съпричиняване.
Г.ф. обжалва решението в осъдителните му части. В жалбата се излагат
доводи за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на Фонда, като
в тази връцка се набляга на факта, че от наличните увреждания по тялото на
ищцата не може да се достигне, че получените от нея травми са следствие
сблъсък с автомобил.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
7
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че Г.ф. изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
В чл. 558, ал.3 от КЗ е казано, че за изплащане на обезщетение
увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от
застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците, или пред Гаранционния фонд.
В чл. 558, ал. 5 от КЗ е посочено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.ф. не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.
8
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 557, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 558, ал.3 от КЗ и от това в сроковете по чл.
496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е предявила претенцията са обезщетение пред ответника с молба
изпратена по пощата на 06.12.2018 г. и получена от Фонда на 10.12.2018.
Безспорно е и че с писмо от 11.12.2018 г. ищцата е уведомена, че не е
изпълнила задължението си по чл. 498, ал.2 от КЗ/не е представила документи
свързани със застрахователното събитие и такива по чл. 478, ал.2 КЗ. На тази
база е уведомена, че с оглед образуването и завеждането на щетата очакват
нейното съдействие.
Това уведомление е получено от представляващия ищцата. Данни за
представени доказателства лисват, но това не освобождава Фонда от
задължението му за произнасяне в определения от КЗ срок, за който стана реч
по- горе.
Такова липсва, което сочи, че в патримониума на ищцата е налице
интерес от предявяване на претенции за плащане на обезщетението по
съдебен ред.
Във връзка със същите, както се спомена и по- горе разгледаните от
първоинстанционния съд искови претенции са с правно основание чл. 557,
ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение
за искове от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор.
9
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
За извършване на горната преценка е нужно да се спомене, че съгласно
чл. 519, ал.1, т.1 от КЗ, ГФ извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано
или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма
сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
От това, а и от съдържанието на чл. 557, ал.1 от КЗ следва, че
основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от това
процесните вреди да са причинени от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е установено, т.е. от установяване, че с
оглед невъзможността да се идентифицира МПС-то и управлявалия същото
водач е невъзможно и установяването, че гражданската отговорност за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди е обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
Това от своя страна води до извод, че отговорността на Фонда освен от
наличието на горното обстоятелство е обусловена и от установяването, че са
налице предпоставки за пораждане на отговорността на т.н. неизвестен водач
за настъпилите увреждания. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивните жалби е видно, че
пренесеният пред ПАС спор между страните е за наличието на всички
10
елементи от описания по- горе фактически състав обуславящи отговорността
на Г.ф..
От събрания по делото доказателствен материал и по точно
представените писмени доказателства, а и приетата по делото комплексна
медицинска и автотехническа експертиза е безспорно, че на дата 17.10.2018 г.
около обяд ищцата получила следните травматични увреждания:
- счупване на трохантера на лява бедрена кост,
- счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост,
- счупване на отдалечения край на лявата лъчева кост,
- разкъсно-контузна рана на лявата вежда и хематом в областта на
лявата очница.
Предмет на спор обаче са причините за получаване на същите.
В исковата молба, както бе спомената в началото на това решение
ищцата твърди, че травмите е получила следствие на удар от
неидентифициран лек автомобил, управляван от неизвестен шофьор, който
движейки се по ул. „Б.“ в гр. Х. предприел маневра за завиване на дясно към
ул. „В.“. По отношение на собственото си поведение тя сочи, че се движела в
този момент като пешеходка по левия тротоар на ул. „Б.“/от страната на ул.
„В.“/ и предприела пресичане на улица „В.“, за да премине от тротоара на
единия край на улицата върху тротоара на другия край на улицата.
За установяване на така описания механизъм на произшествието и
преживяванията на ищцата по делото са разпитани 6 души свидетели,
назначена е спомената вече комплексна експертиза. Приложени са
материалите и от досъдебното производство.
От съдържащата се във всички тях информация е безспорно, че улиците
„В.“ и „Б.“ образуват Т образно кръстовище , като първата улица се влива
във втората. Безспорно е също и че улица „Б.“ е стръмна/наклонена/ и че
ищцата се е изкачвала по същата, а не се е спускала.
В приложените към настоящето дело материали от досъдебното
производство се съдържа изготвен в 13, 05 ч. протокол за оглед, направени
при същия фотоснимки, протоколи за разпит, като свидетели на ищцата по
делото, Ц.М., С. Р., Т. С., Д.Б., К.К. и събрани в хода на производството
медицински документи.
11
От тях могат да бъдат ползвани като доказателства по делото протокола
за оглед, медицинските документи и сведенията съдържащи се в показанията
на ищцата, които за нуждите на настоящето производство имат характер на
обяснения. С оглед изискването за непосредственост при събирането им
съдържащата се в показанията на останалите лица сведения не могат да се
използват, а следва да се съберат отново.
Именно с оглед на горното по настоящето дело са разпитани отново
споменатите 5 души, както и синът на ищцата. От разпитаните, три жени са
присъствали непосредствено на споменатите улици. Д.Б. и К.К. са полицаите
дошли на место след обаждане от споменатите по- горе три свидетелки, т.е.
нямат преки и непосредствени впечатления за станалото. Подобно е
положението и по отношение сина на ищцата.
В действителност тези тримата видно от казаното от самите тях при
разпита им пресъздават събитията на база разказаното им от самата ищца.
В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на страната в процеса
има нужната доказателствена сила само ако с тях се признават неизгодни за
същата факти. В случая това не е така по простата причина, че с тях се
пресъздава ситуация, при която би се създала възможност за ангажиране
отговорността на ответния Г.Ф..
В хода на изложеното следва да се посочи,че констатациите на
назначената по делото комплексна експертиза видно от изложеното в раздел
ІІІ от същата са направени на база събрания по делото доказателствен
материал и този от досъдебното производство. В заключителната част на
същата експертите определят вероятен механизъм на ПЪТНО
ТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ и сочат следното:
- на 17.10.2018 г. около 11, 20 ч. ищцата се движила по левия тротоар
на ул. „Б.“ в в посока „ЮГ“ Достигнала Т-образното кръстовище между ул.
„Б.“ и ул. „В.“, стъпила на пътното платно и почти преминала ул. „В.“, когато
непосредствено преди на стъпи на другия тротоар била блъсната от
неизвестен автомобил. По отношения на последния се сочело, че се движел по
ул. „Б.“ в посока СЕВЕР с около 7 км/ч и когато достигнал кръстовището с ул.
„В.“, предприел маневра десен завой. При извършване на същата автомобилът
преминал в ляво от ищцата и вероятно в този момент водачът му завъртял
волана още по надясно и намалил радиуса на извършвания завой. Така със
12
задната си дясна странична част блъснал пешеходката и при удара от
автомобила и падането тя получила съответните травматични увреждания.
По повод на това в обясненията на вещото лице-автоинженер дадени
при приемане на заключението в заседанието от 19.04.2021 г. се сочи, че
обективни находки на местопроизшествието даващи основание за
заключение, че е ищцата е блъсната от автомобил няма. Изводът за наличието
на такъв сблъсък бил направен на база показанията на полицаите и на самата
ищца. Те както се спомена по -горе обаче нямат нужната доказателствена сила
досежно това обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че в обясненията на вещото лице -
лекар изрично се завява, че травмите получени от ищцата са такива следствие
на ПАДАНЕТО на земята, а не на съприкосновението между нея и МПС.
Посочено е, че падането може да е самостоятелно, но може и да е
провокирано от преминаване на автомобил и обтриване със същия в тялото,
завихряне и т.н. Завява в тази връзка, че обективни находки даващи
основание да се направи извод за такъв контакт няма.
На тази база за ПАС изводът, че описания от експертите механизъм
споменат по-горе би бил реален, а не хипотетичен сама при условие, че в
показанията на трите свидетелки, които са преки очевидки на станалото се
съдържа информация даваща основание да се предположи, че съществени
факти обуславящи извода за настъпването му са съществували.
Тези съществени факти освен присъствието на ищцата на споменатото
кръстовище следва да са свързани с данни, които дават основание да се
предположи и то с голяма вероятност, че към момента на пресичане на улица
„В.“ от ищцата, по улица Б. се е спускало МПС, което е завило надясно в
посока улицата, където се е намирала ищцата.
Две от свидетелките /Ц.М. и С. Р./ видно от думите им са седели на
пейка разположена на тротоара на ул. „Б.“ непосредствено срещу местото,
където двете улици се сливат, т.е. на кръстовището, където се твърди да е
станало сблъсъка между ищцата и неизвестната кола /имали са пряка
видимост/. Другата свидетелка /Т. С./ е била права с гръб към кръстовището и
лице към пейката. Трите свидетелки излагат в показанията си
възприятия/слухови и зрителни/ за извикване/изохкване/ и свлекла се на
земята жена. Липсват такива обаче за автомобил, било той завиващ от ул. „Б.“
13
към ул. „В.“, било то отдалечаващ се в дълбочина по ул. „В.“ след вземането
на завоя. Нито една от свидетелките не говори за преминаваща кола и за звук
от такова преминаване. В случая ПАС не счита за нормално шумовете от
близкия булевард да са с такава сила и интензитет, че да притъпят
възприятията на трите жени от автомобилите по улицата, на която са се
намирали. В подкрепа на това са думите им, че преминаването на коли по ул.
„Б.“ се чувало, че шумът от булеварда би лек /приглушен/, а и това, че нито
едната, нито другата от пресичащите се улици е с голяма ширина. За ПАС с
оглед на казаното е невъзможно те да не възприемат и звука от намаляване на
скоростта пради предстоящото завиване надясно, спускането по наклонената
улица Б. и това, че възможността за вземане на завоя е при скорост 5-7 км/ч.
С оглед на всичко изложено за ПАС няма кака свидетелките
разположени с лице към улицата и кръстовището да не възприемат завиващия
автомобил и падането на ищцата от твърдяното съприкосновението с него
при условие, че същото е свързано със стоновете от изпитаната болка и
уплаха. В случая обаче към момента на чуване на стоновете те са видели само
падналата на земята ищца, но не и преминаващо край нея или отдалечаващо
се в дълбочина по ул. „В.“, МПС.
Всичко това изключва възможността да се направи извод, че
получените от ищцата увреждания са от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е установено. По тази причина не може
да се направи извод, че са налице предпоставките с оглед чл. 557, ал.1, т.1 от
КЗ за ангажиране отговорността на ГФ, което изключва нуждата от
изследване на въпроса дали поведението на водача на този автомобил е
противоправно, виновно, в причинна връзка с уврежданията и т.н.
На база изложеното предявените искове за присъждане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди са изяло неоснователни.
Не точно в този смисъл е решението на ХОС.
Това налага отмяна на същото в частта уважаваща претенцията за
неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв. и респ. постановяване на друго
отхвърлящо иска в този размер
Следва да се отмени и решението на ХОС в частта уважаваща изцяло
претенцията на ищцата за претърпени от нея имуществени вреди, като се
постанови друго отхвърлящо същата. Тук за сведение на
14
първоинстанционния съд следва да се посочи, че при формиран извод за
съпричиняване на редукция подлежат всички претендирани от пострадалия
обезщетения.
Съответно решението в частта отхвърляща претенцията за
неимуществени вреди до пълния й предявен размер следва да се потвърди.
С оглед на изложеното решението на ХОС следва да се отмени в частта
присъждаща разноски на ищцата и осъждаща ГФ да заплати възнаграждение
по чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ищцата пък ще следва да бъде осъдена да заплати на ГФ още 197, 32 лв.
разноски за първата инстанция и сумата от 690, 66 лв. такива за въззивната.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от по т. дело № 24/2020 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение в частите, с което съдът е решил следното:
- ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, да заплати на К. АЛ.
Б., ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на
основание чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от
30 000 лв. за обезщетяване на на претърпените от нея неимуществени вреди
във връзка с настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от
12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
- ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл.
557 ал. 1 т. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 4 533,08 лв. за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди във връзка с
настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
- ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на адвокат К.К. Г. от АК, гр.
Х. на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от1 566 лв. адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.
- ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН
**********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК сумата 1675,80 лв. деловодни разноски за първата инстанция,
15
съразмерно на уважената част от исковете, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. против
Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. искове за осъждането на ответника да й заплати на
основание чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 30 000 лв. за
обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с
настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4 533,08 лв. за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди във връзка с
настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от по т. дело № 24/2020 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение в частите, с което съдът е решил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. против
Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. иск за осъждането на ответника да й заплати на
основание чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 40 000 лв.
равняваща се на разликата между претендираните 70 000 лв. и
присъдените с решението на ХОС 30 000 лв.
ОСЪЖДА К. АЛ. Б. с ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б,
ет. 6, ап. 95 да заплати на Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК сумата 202,68 лв. деловодни разноски за първата инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К. АЛ. Б. с ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б,
ет. 6, ап. 95 да заплати на Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. още 197, 32 лв. разноски за
първата инстанция и сумата от 690, 66 лв. такива за въззивната.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16