Р Е Ш Е Н И Е № 1923
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор И. ИЛЕВСКИ, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1039 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск на А.В.Ш., ЕГН **********,
чрез адв. Д., против Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер
на 50 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация, за периода от 08.05.2018 г. до 18.04.2022
г.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м., без санитарен възел на
определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;
липса на адекватна медицинска помощ, липса на лечение изобщо, включително и
като не е извеждан навън за преглед от специалист; недостатъчна дневна светлина
и липа на въздух; наличие на мухъл в помещенията; липса на баня и тоалетна на
коридора, като общата баня се намирала навън - в двора, където през зимата е
студено; липса на пералня в затвора, което налагало лишените от свобода да си
перат дрехите та ръка и да ги простират в помещенията, в резултат на което
въздухът се овлажнявал и Ш., който страдал от астма имал затруднено дишане,
получавал пристъпи на задушаване. Твърди също така, че в помещенията
съжителства лишени от свобода, болни от Ковид 19,
които не са били изолирани, и такива с ХИВ, което също допринасяло до
влошаване, не само на здравословното, но и на психическото му състояние. Всичко изброено му причинило значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, обида, огорчение,
възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане
на риск на живота и здравето му, което представлявало нарушение на чл.3 от
КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа исковата молба и моли съда да я
уважи, тъй като в съдебното производството са доказани претенциите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер и моли съда да я отхвърли. Според
държавния обвинител, не са представени доказателства за наличие на мухъл и
плесен в килиите, както и такива, че въпросното заболяване е причинено именно в
Затвора – Пловдив. По отношение съжителстването с болни от ХИВ в една килия,
сочи, че последните са пълноценни членове на обществото; не са прокажени, за да
бъдат отделени от останалите лица .
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 08.05.2018
г. до 18.04.2022 г., в който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив.
От представените по делото неоспорени справки от Затвора –
Пловдив се установява, че А.Ш. е постъпил там на 30.07.2018 г. от ОЗСА –
Пловдив и понастоящем все още е там, излежавайки присъда „лишаване от свобода" по присъда от 2020 г. на ОС – Пловдив.
При това положение претенциите за периода от 08.05.2018 г. до
30.07.2018 г., когато се твърди, че лишеният от свобода е пребивавал в Затвора
– Пловдив е неоснователна, тъй като през този период Ш. ***, като в същото време не е предявена
претенция по отношение престоя в Ареста – Пловдив, при което обсъждането на
оплакванията за този период е безпредметно.
При това положение следва да бъдат разгледани претенциите за
останалия период: от 30.07.2018 г. – 18.04.2022 г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив, за които има оплаквания за различни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
От наличните
справки на затворническата администрация (л.62 и л.75), съдът констатира, че А.В.Ш.
реално е пребивавал в Затвора – Пловдив
за времето от 30.072018 г. и понастоящем се намира там, като претенцията
му е ограничена до 18.04.2022 г., датата, на която е подадена исковата молба
пред настоящата инстанция, и именно за този период, за който са установени
данни, че последно цитираният е бил реално в затвора, следва да се разгледат
претенциите му за неимуществени вреди.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ
– администрацията на Затвора Пловдив не е представила доказателства за времето от
03.08.2018 г. до 16.05.2019 г. или общо 286 дни, тъй като последната не
разполага с тази информация, поради което следва да се приеме, че до този
момент претенцията е доказана, съобразно указаната доказателствена
тежест. За периода от 30.07.2018 г. до 03.08.2018 г. от представената справка се
установява, че на лицето е била осигурена минималната изискуема площ от 4
кв.м., както и че са били създадени всички необходими санитарно-битови условия,
включително дневна светлина, проветрение,
дезинфекция, поради което съдът намира претенцията за недоказана. За периода 17.05.2019
г. до 22.09.2020 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, е обитавал
помещение № 11, която е с площ от 28 кв. м., 490 с повече от допустимия брой
лица, при което не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от 4
кв. м. на човек. Аналогична е ситуацията и за периодите: - от 17.03.2021 до
08.09.2021 г. и от 06.10.2021 г. до 18.04.2022 г., когато е пребивавал в
помещение № 18, като съответно, за първия период е бил - 175, а за втория
период – 194 дни с повече от допустимия брой лица, при което не е спазено
изискването за минимална площ от 4 кв. м. на човек.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като
помещенията, в които е пребивавал Ш. не са обновявани след основен ремонт, но
са извършвани текущи ремонти, като своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и други подобни, подмяна на
счупени стъкла на прозорците; през 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на лишените от свобода, подменена е дограмата с нова – ПВЦ, поставен
е гранитогрес в общите умивални; банята, която е
обща, е с мозайка на пода и фаянсови плочки на стените. Банята е обща и се
ползва по утвърден график, като е осигурен достъп до течаща топла вода, и е дадена възможност на всички работещи
лишени от свобода да я ползван всеки работен ден след приключването му, като се
сочи че Ш. работи и има възможност да използва банята всеки работен ден. Отоплението
се осъществява централно – локално парно отопление, проветряването и хигиената
на стаите е пожелание на лишените от свобода, като за целта са им предоставени
съответните прибори, както и възможност такива да бъдат закупени от лавката на
затвора или доставени от близките им, съгласно разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си.
От справката на инсп. СДВР Б. се
установява също, че помещение № 11 е без санитарен възел, разполага с два отваряеми прозореца – 0.50м х 1.10 м, 1.00 м х 1.10 м.,
квадратурата на санитарния възел е 2.60 кв.м. с един отваряем
прозорец – 0.30 м х 1.10м. и за всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90 х 180 см, а шкафчетата са с размери 45 х 50 см. Помещение № 18 е
обособено като помещение за непушачи, разполага с два отравяеми
прозореца с размери 1.15м х 1.15м и 1.00м х 1.00 м, санитарният възел е 2.92
кв. м.,с отдушник ф 110 мм; за всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90 х 180 см. и шкафчета с размери 45 х 50 см. Във всяко спално
помещение има постоянно течаща вода и санитарен възел, които се ползват без
ограничения.
На лишените от свобода се предоставя спално бельо и друг постелъчен инвентар в деня на постъпването в МЛС, като
лишените от свобода сами се грижат за чистотата му, като при желание от страна
на лишения от свобода му се осигурява допълнителен комплект, а и е предоставена
възможност да получават спално бельо и от близките си. Прането става по
усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките му. Посочено е също така, че няма регистрирани
жалби срещу санитарно-битовите условия в приемното отделение, включително и за
наличие на мухъл. ГД „ИН“ сключва централен договор за ДДД обработки на всички
помещения в затворите, които се извършват по утвърден график.
Установява се също така, че от 17.05.2019 г. Ш. не е
настаняван на работа поради здравословни проблеми, а за трета поредна година е
записан като ученик в СУ „И. р.“. В справката се посочва, че л. св. О.А.К. е
бил настанен в спално помещение № 18 в периода от 17.03.2021 г. до 27.03.2021
г., като нито в този период, нито в останалата част от наказанието му има данни
да е боледувал от Ковид 19.
От разпореждане на ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив
изх. № 1505/29.03.2022 г. (л.74) се установява, че са определени два дни в
седмицата за осъществяване на медицинско обслужване на лишените от свобода от
медицинските специалисти на Ареста – Пловдив, а при необходимост от издаване на
медицински документи и други неотложни дейности , медицинските специалисти
реагират извън утвърдения график.
От становище на фелдшер К. Ш. се установява, че действително А.Ш.
страда от високо кръвно налягане, което той е констатирал на 30.05.2022 г. при
преглед, резултат от прекаран инфаркт на миокарда през 2018 , като е постъпил с
данни за астма и преболедувал ТБЦ. Редовно му се
осигуряват необходимите препарати, подробно описани в справката, като се
посочва, че А.Ш. често отказва да пие медикаментите, тъй като сам преценил, че
не му помагат. Предвид, че от 08.05.2018 до момента е имало различни лекари,
обслужващи затвора – Пловдив, фелдшерът сочи, че не може да предостави повече
информация, освен наличната в стационара медицинска документация. По отношение
л. св. О.А.К., К. Ш. сочи, че е боледувал от Ковид 19 от 06.12.2022 г., когато се е намирал в помещение
№ 3 на пост № 6. Към становището е приложена медицинската документация на А.Ш..
В хода на съдебното производство по делото са разпитани като
свидетели А. С. М. и И.М.В..
От показанията на свид. М. се
установява, че в е в килия 17, а с Ш. бил през 2018-2019 г., в осма. Били 6-7
души; С. умрял пред очите им. Нямали врата в тоалетната, но администрацията не
реагирала; имало вода за един час на ден, а през другото време носели вода с
кофи и така чистели.Твърди че няма медицинска служба, лекарите се сменяли
често, а в момента, ако някой се разболее, идвали във вторник и четвъртък
лекари. Бърза помощ идва, ако има тежък случай. Лечението било трудно, имало и
хора с психическо заболяване. В затвора бил към 08.05.2018 г. и половината от
2018 г. и половината от 2019 г. бил в една килия с А. - в 8-ма килия. След това
я закрили и ги разделили. Твърди, че има насекоми и хлебарки; леглата са
ръждясали, а дюшеците - скапани. Хвърлили дюшеците, защото били с дървеници.
Имало 1-2 чисти килии. Пералнята на затвора от месец не работела, в ремонт е. В
пералнята, с молба до началника, се разрешавало веднъж на месец да се пере; в
останалото време се пере в банята, простира се в килията, защото няма място,
няма сушилня. Проветрявали стаите, но имало влага по таваните. Свидетелят сочи,
че в момента е в 17-та килия, а А. е в 18-та. Сутрин от 6:00 ч. до вечерта в
20:15 ч. били заедно, след това имало вечерна проверка и заключване на килиите.
В 18-та килия пиели кафе, играели шах, карти, но и там има дървеници. За
хлебарки пръскат на 3-4 месеца един път, но няма ефект. В 18-та килия имало
плесен и мухъл. Одеялата били от едно време, бракувани. На А. преди година му
сложили байпас на сърцето, имал медицинско удостоверение, два пъти бърза помощ
идвала; имал и астма. На профилактични прегледи не ходел, нямало лекар, който
да го прегледа. Оплаквания със здравето
имал, пиел 20-30 вида лекарства. Починали са хора от ХИВ, друсали се с една и
съща игла. Във всяка килия имало наркомани, на които не можеш да им забраниш да
пушат. Сочи също така, че в стаите се чистят от лишените от свобода с препарат
250 гр. на месец на човек и по половин килограм прах. Има метли и лопати.
От показанията на свид. В. се
установява, че в момента е в 4-та килия. С А.Ш. не е бил в една килия, но са в
един коридор и всеки ден ходи в неговата килия - 18-та. В нея килия сега са 5
човека, били до 8-9 човека преди 2-3 месеца. Свидетелят сочи, че от 2021 г. е в
Затвора – гр. Пловдив. Сочи, че не само в 18-та килия, но и във всяка друга
килия има дървеници и хлебарки, включително
и в неговата. От администрацията на Затвора – гр. Пловдив минавали в
годината 2-3 пъти да пръскат против тях, но не се унищожавали. В 18-та килия
имало влага, мухъл, вода нямало, някой път идва, някой път спира. Прозорците
били в недобро положение. М.Я.Д.- М.
починал. Когато влязъл в затвора се запознал с него, бил болен; не бил
изолиран преди да почине. В момента имало болни от ХИВ /СПИН/. Сега имало лекар
в затвора, но от март до първи септември нямало. По килиите се пушело всичко - бонзай,
хероин. Дрехите перяли в общата баня. Пералня имало,
но била повредена в момента. Дрехите си простират вътре в килиите или на
дърветата. Хигиената в спалното помещение се поддържа от затворниците. Имали
метли и лопати, препарати не е виждал три месеца - нито прах, нито сапун, нито веро. Един пакет прах давали на двама души за месец - 400
гр., два сапуна и 200 гр. веро. Познавал А.Ш. като
здрав, но като влязъл в затвора и се разболял, „инфаркт ли получил, нещо на
сърцето“.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени
освен цитираните по-горе документи: - заповед за обособени помещения за непушачи
(л.66); график за ползване на библиотеката към затвора (л.68); график за
разпределение на времето на шести пост (л.67)работно време на „магазин лишени
от свобода“ (л.69); седмичен график за служебната пералня (л.72); договор за
ДДТ (л.77); протоколи за извършена дератизация (л.33
– л.52); здравен картон, епизкриза и медицинска
документация на А.Ш. (л.85 – л.97); графици за амбулаторни прегледи
(л.71).
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оплакването за
липса на вентилация и проветряване в килиите, в които е пребивавал ищецът, е
неоснователно, тъй като се установява от представените доказателства, че са
осигурени условия за естествено проветрение и
осветление, съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За оплакванията, че в коридора
няма баня и тоалетна, а общата баня се намира навън, не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ищеца, които да потвърждават нарушения по чл.3. За
наличието на течаща вода в помещенията и санитарен възел към тях, администрацията
е представила справки, които не са оспорени. Неоснователни са и твърденията за
наличието на мухъл и недостатъчно отопление през зимния сезон, тъй като пак от
справките, неоспорени от ищеца, се установява, че отоплението се осъществява
през централно парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на
затвора допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по
отношение наличието на инсекти са оборени от
представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график
за дезинфекция, както и от показанията на свидетелите, т. е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
Що се отнася до твърденията за липса на адекватна медицинска
помощ, съдът намира същите за недоказани, тъй като съгласно представеното становище
на медицинското лице, обслужващо затвора Пловдив, графикът за разпределение на
деня на лишените от свобода, докладната записка на лекар- ординатор при МЦ –
Пловдив от 28-06.2021 г., на ищеца е осигурено адекватно лечение спрямо
заболяването му, осигуряват му се всички необходими медикаменти, но самият той
не ги приема, поради собствена преценка, че те не му действат, т. е. отново
липсват бездействия на администрацията в тази посока.
Недоказани остават и твърденията в насока липса на карантиране при заболяване от Ковид
19. Посочи се по-горе, че хигиената и проветряването на лишените от свобода
зависи единствено и само от тях, а освен това, от 17.03.2021 г. Ш. е настанен в
помещение № 18 – обособено за непушачи.
Горните изводи
не се опровергават и от показанията на разпитаните като свидетели лица, които в
голямата си част са в подкрепа на доказателствата, представени от ответната
страна. Следва да се посочи също така, че от всички събрани доказателства,
включително и от показанията на свидетелите, се налага изводът, че действително
личната хигиената, проветряването, отбягването на мухъла и инсектите
и ангажимент на лишените от свобода, още повече, че от страна на
затворническата администрация е предоставена възможност за допълнителни
почистващи материали, препарати, предмети за почистване, постелъчен
инвентар, одеяла, при поискване от страна на лишения от свобода. По делото не
се представиха доказателства от страна на Ш. да е имало такива молби,
включително и за наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия в затвора.
При така изложеното действително се установяват част от
твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са
описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периода,
както се посочи по-горе, както и поради това, че са доказани само част от
твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение
така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 50 000 лв. за исковия период
от 08.05.2018 г. до 18.04.2022 г. за престоя му в Затвора – Пловдив. Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 4 478.85 лв. за
периода от 30.07.2018 г. до 18.04.2022 г. за престоя в Затвора – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов"
№ 21, да заплати на А.В.Ш., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 4 478.85 лв. за периода от 30.07.2018 до 18.04.2022 г.
вкл., ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на завеждане на
исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв., както и за останалия
период в обхвата на претендирания – 08.05.2018 г. – 29.07.2018 г. вкл.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд
– Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: